Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2013 08:00 - великите посветени - Рама (едуард шоре)
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4692 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обаче величествените картини, които химните рисуват в стиховете си, просторни като вълните на смели и бързотечни реки, представят само обвивката на Ведите. С понятието Агни - божествения огън - се докосваме до същността на учението, до езотеричната му висша основа. Наистина Агни е космическият деятел, най-превъзходният всемирен принцип. Той е не само земният огън на светкавицата и на слънцето. Истинската му родина е небето - невидимо и мистично обиталище на вечната светлина и на изначалните принципи на всички неща. Неговите раждания са нескончаеми - той или блика от къс дърво, или спи като зародиш в майката, или като „Син на Водите" се спуска заедно с тътена на гръмотевиците от небесните реки, където са го родили ашвините (небесните конници). Той е първородният сред боговете първосвещеник както на небето, така и на земята, три е свещенодействал в обиталището на Вивасват (Небето или Слънцето) много преди да бъде представен на смъртните от Матаришван (Светкавицата) и много преди да бъде установен тук долу, на земята, от древните жертвоприносители Атхарван и Ангирас като покровител, гост и приятел на хората. Господар и извършител на жертвоприношението, Агни става носител на всички мистични наблюдения, чийто предмет е жертвоприношението. Той ражда боговете, той организира света, той заражда и поддържа живота на вселената; с една дума, той е космогонична сила. „Сомата е подобие на Агни. Всъщност това е прекипелият сок от едно растение, преливан върху жертвата като възлияние на боговете. Но както Агни и съществуването на сомата е мистично. Върховното и пребиваване е в дълбините на третото небе, където Суря, дъщерята на слънцето, го е прецедила, където го е намерил Пушан, богът хранител. Оттам Соколът, един от символите на светкавицата, или самият Агни, са я отнели от небесните стрелци, от неговите пазители гандхарвите, и са я донесли на хората. Боговете са я пили и са станали безсмъртни. И хората ще станат такива, когато я пият при Йима, в жилището на блажените. В очакване на това тук долу, на земята, те добиват от нея сила и пълнота на дните, тя е амброзията и водата на младостта. Тя храни, прониква в растенията, оживотворява зародиша на животните, вдъхновява поета и дава крила на молитвата. Душа на небето и на земята, на Индра и на Вишну, тя образува заедно с Агни неразделна двойка; тази двойка е запалила слънцето и звездите.

Понятието за Агни и за сомата съдържа двата съществени принципа на вселената според езотеричното учение и според всяка жива философия, Агни е Вечният мъж, Разумът-Създател, чистият Дух; сомата е Вечната жена, Душата на света или етерната субстанция, Майката на всички светове - видими и невидими за очите на плътта, накрая и Природата, или фината и нежна субстанция в нейните безкрайни видоизменения. И така, пълното единение на тези две същества е върховното същество, същността на Бога.

От тези две главни идеи се е зародила трета, не по-малко плодотворна. Ведите правят от космогоничното дело едно вечно жертвоприношение. За да произведе всичко, което съществува, Върховното Същество жертва себе си, то се разделя, за да напусне единството си. Така че жертвата се смята за сърцевина и средоточие на всички функции на природата. Тази на пръв поглед учудващо странна, но всъщност твърде дълбока идея, съдържа в зародиш цялото теософско учение за еволюцията на Бога в света, за езотеричното сливане на политеизма и монотеизма. Тя поражда дионисиевското учение за падението и за изкуплението на душите, което процъфтява при Хермес и при Орфей. От нея произлиза учението за Словото Божие; провъзгласено от Кришна и окончателно завършено от Исус Христос.

Жертвоприношението на огъня в обредите и молитвите, неизменният център на ведийската религия, става по този начин изображение на великото космогонично дело. Ведите придават основно значение за молитвата, на формата на призива, който придружава жертвоприношението. Затова те създават богиня на молитвата: Брахманаспати. Вярата в положителната и съзидателна сила на човешката реч, придружена от мощното усилие на душата или от интензивното напрежение на волята е източник на всички религии и основа на египетското и халдейското учение за магията. Ведийският и брахманският жрец вярват, че асурите, невидимите духове, и питарите, или душите на прадедите, са седнали на моравата по време на жертвоприношението, привлечени от огъня, от пеенето и от молитвата. Този аспект от религията се изучава от науката за йерархията на духовете от всички рангове.

Що се отнася до безсмъртието на душата, Ведите го утвърждават колкото е възможно по-високо и по-ясно. „Съществува една безсмъртна част у човека; нея, о, Агни, трябва да сгрееш с лъчите си, да разпалиш с огъня си. О, Джатаведас, в образуваното от тебе славно тяло я пренеси в света на благочестивите." Ведийските поети се грижат не само за съдбата на душата, те се интересуват и от нейния произход. „Откъде се ражда душата? Съществуват души, които идват и се завръщат и пак идват." Ето, с две думи, учението за превъплъщението, което играе основна роля в брахманизма и в будизма, при египтяните и при орфиците, във философията на Питагор и на Платон - тайната на тайните, загадката на загадките. Как след всичко това да не видим във Ведите основните линии на една органична религиозна система, на едно философско схващане на вселената. Ведите разкриват не само вглъбено съзерцание на миналите съкровени истини, недостъпни за наблюдение, но и единство и широта на възгледите в разбирането на природата, в класифицирането на нейните явления. Като хубав планински кристал съзнанието на ведийския поет отразява слънцето на вечната истина и в тази блестяща призма се съзират вече всички лъчи на универсалната теософия. Принципите на езотеричното учение са дори по-видими тук, отколкото в другите свещени книги на Индия и в другите семитски или арабски религии поради особената откровеност на ведийските поети и поради прозрачността на тази толкова чиста и възвишена древна религия. В тази епоха езотеричното учение и религията за простолюдието не са разделени. Но при внимателното четене на Ведите, зад бащата на семейството или зад свещенодействащия поет на химните вече се съзира една друга, далеч по-значима личност: мъдрецът, посветеният, от когото той е възприел истината. Вижда се само, че тази истина се поддържа постоянно в едно предание, чиито корени водят още към зараждането на ариите.

Насред завоевателната си и цивилизаторска дейност ариите се спускат покрай реката Инд и Ганг. Над тях царува Невидимият дух на Рама, Божественият Разум, Дева Нахуша. Агни - свещеният огън - тече в жилите му. Румена зора обгръща този век на младост, на сила и на мъжественост. Семейството е установено, а жената - уважавана. Жрица на домашното си огнище, понякога самата тя съчинява и пее химни. „Нека мъжът на тази съпруга живее сто есени" - казва един поет. Царят живее в дворец, построен на хълма и  господства над селото. Когато започне война, той се качва на бляскава колесница, въоръжен с лъскави оръжия, тиара на главата: той сияе като бог Индра.

По-късно, когато брахманите установяват властта си, ще видим близо до великолепен дворец на махараджата или на великия цар да се издига каменната пагода, откъдето ще излязат изкуствата, поезията и божествената драма, представяна с песни от свещени танцьорки. Засега кастите съществуват, но без да са строго определени, без абсолютна преграда. Воинът е жрец и жрецът - воин, който твърде често бива свещенодействащ служител на племенния вожд или на царя.

Но ето че се появява една личност, на пръв поглед бедна, но на която принадлежи бъдещето. Косата и брадата му са рошави, той е полугол, покрит с червени дрипи. Този муни, учителят пустинник, живее край свещените езера, сред дивите пустини, където се отдава на съзерцания и размишления и води аскетичен живот. От време на време отива сред хората, за да поучава племенния вожд или царя. Често го отблъскват, не го слушат, но го почитат и се боят от него. Той вече олицетворява една нова и могъща власт.

Между царя, седнал в позлатена колесница, заобиколен от войниците си, и почитаният муни, който няма други оръжия освен мисълта, думите и погледа си, ще пламне борба. И страшният победител ще бъде не царят, а пустинникът, измършавелият просяк, защото на негова страна ще бъдат науката и волята.

Историята на тази борба е история на брахманизма, както по-късно ще бъде история и на будизма, и в нея се съдържа цялата история на Индия.




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Съществуват души, които идват и се завръщат и пак идват.
29.05.2013 20:58
Живот и безсмъртие, семейство, богатство и бедност - вечните категории , за които мислим и които живеят заедно с нас. Чия е победата? - Естествено, не на богатия(царят) , а на пустинника - защото с него са науката и човешката воля.
Мъдрост вековна и за всеки, който пожелае да се докосне до нея.
цитирай
2. freeoldmen - Моите уважения, bven, аз съм дов...
30.05.2013 01:07
Моите уважения, bven, аз съм доволно прост човек, и затова най- вероятно не мога да разбера: по какъв начин науката е на страната на пустинника? Предполагам, че става въпрос за някакво знание, получено по, да речем, мистичен път. Но това, за сега, не е научен опит. А науката, както и изкуството, както виждаме, е била развивана именно в двора на царя.
Не бих желал да го приемете като заяждане, просто и аз желая да се докосна до мъдростта вековна. :)
цитирай
3. bven - На 2: freeoldmen, във всеки свой живот човек се развива духовно. Започва от някъде и продължава - толкова, колкото желае.
30.05.2013 20:08
Колкото за науката и пустинника - аз го разбирам така:
В живота не е важно натрупването на земни блага и стремеж към това. Те са необходими, за да живее тялото ни, а вече има случаи, когато човек може и без традиционната храна - месо, хляб, вода. Достатъчна е енергията, получава- на от тялото.
Колкото до духовността - да, това именно прави пустинникът. Когато материалното отстъпи на заден план и изчезне, тогава остава единствено важното - търсенето и достигането на такова духовно състояние, в което всякакви съблазни не могат да причинят вреда на този човек, който се е отдал на духовното усъвършенстване. Поне в житията на светиите има много такива случаи. Когато не зависиш от материалното, до теб достига истината и тя не се влияе от мнението на този или онзи богаташ., никой не може да ти я вмени или натрапи по своя си начин. Тя е абсолютната истина и стремежът към нея се увенчава с успех - когато достигнеш това ниво в своето развитие. Когато овладееш ума, мислите и действията си.
Това е моят отговор и той е съвсем субективен. Защото всеки има свое виждане.
Не се сърдя и не приемам въпрос или друго мнение като повод за словесна престрелка. Смятам, че отдавна е минало времето на обсъждането колко дяволи могат да се поберат на върха на една игла:) Пък и задачите на този форум не са такива. Кой както ги усеща.
Хубава и спокойна вечер, приятелю.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866243
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39041
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава