Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2014 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 896 Коментари: 0 Гласове:
3




СЪДБА и КАРМА

Навлизайки в дълбочина на завещаното ни знание за зависимостта между еволюционния път на душата и звездните влияния, необходимо е да изясним понятията СЪДБА и КАРМА. В живота на българите (и траките) думата СЪДБА има изключително значение. С това понятие се определя всичко, което е извън възможностите на човека. Независимо дали се отнася за добро или лошо, хората влагат един смисъл в тази дума: случилото се е извън нашите възможности както за контролиране, така и за осмисляне.
И с това свое схващане българинът изразява дълбоко философско и психологично разбиране за “ръководство свише” в живота на хората. Най-често за двигател на съдбата се приема Бог или негови пратеници (ангели), които изпълняват заръките му. Тази чисто пространствена презумпция въвежда осмислено и естествено в живота на българите знанието за едновременността на два свята, от които единият е висш, недостижим и често неразбираем. Другият е този, който в момента живеем.

Самата дума съдба определя много специфично ниво на божествено попечителство, което именно е и предмет на нашето изследване - не самото
попечителство, а ясното и съзнателно осмисляне на Път, който има да се извърви под контрола на Небето.
В структурата на думата се съдържа кодова информация, много по- различна от вложената в думата Карма. Много по-широка, по-пространствена и философска. Според Принципа за структуриране на свещените слова, към които спада и понятието съдба, думата има следното информационно значение:

СЪД
1. съдина, чиния, паница, блюдо
Съд е всичко, в което може да се сложи нещо, да се вмести в него. В този смисъл съд е предмет, съдържанието на който не се определя, но се подразбира, че в него има нещо, съдържа нещо. Съд е вместилище на съдържимото - съдържанието.
2. съдилище, трибунал
Второто значение на думата съд се отнася до правосъдието. Затова българите наричат съд, съдилище мястото, където се доказва правдата. Тази голяма разлика от първия смисъл на думата е много интересна и показателна за дълбокия й социално-морален аспект. Веднага прави впечатление разширението на понятието в това му значение - като човешка дейност от морален характер.

БА
Сакралната българска сричка БА разгледахме в книгата “Колобар”. Сега ще се върнем замалко на основното й значение: БА е космична, полово
неопределена душа, слизаща в материята, за да стане КА – проявена в материята, полово детерминирана душа. Тангризмът подчертава, че душата БА няма пол, тоест тя е андрогенна, полово не детерминирана. Навлизайки в полето на антропологията на тангризма уточняваме, че става въпрос за изключително сакрален момент:
когато душата се преструктурира и организира своя материален носител - тялото. Чрез тялото БА става КА - като изгражда свой организъм, в който се вмества и живее като животно или човек (жива душа). Нас ни интересува душата на човека. Затова определяме процеса на трансформирането на БА в КА като период от ембрионалното развитие на човешкия плод. Извършва се в утробата на майката. От казаното следва, че погледнато медицински, става въпрос за периода от зачатието до структурирането на половата система на плода. Във времето този процес може да бъде определен като оплождане (1-ва гестационна седмица) - полова детерминация (12-та гестационнна седмица). В този момент започва и половата диференциация на мозъка, която завършва през четвърти лунарен месец. Удивително знание, нали? Траките са знаели кога точно плодът става човек и кога това човече е вече носител на претворените в материята космични енергии.

Можем да кажем, че в думата съдба българското съзнание влага знание за процеси, предопределени още в ембрионалния период на плода. Този извод е от съществено значение за анализите, които ще направим, защото той доказва предопреде леността на някои от събитията в живота на човека.
1. В употребата на думата съдба има особено ниво на осъзнаване - Господ така е отсъдил, той е съдията, той решава така да бъде. Следователно
единството от двете съставни понятия (Съд и Ба) определят една много дълбока характеристика на думата.
2. В понятието съдба българското и тракийското съзнание влагат идеята за предопределеността на живота, съобразно качествата на духовната ни
Небесна субстанция, известна като душа. Или: Това, което се случва като неизбежно в живота на човека (КА), е защото качествата на съдържанието на душата му (БА) е такова.

Тогава понятието съдба определя две успоредни нива на битието - космичното и земното, протичащи в единство чрез нашето тяло. Това
единство, разбира се, е гъвкаво и подвижно, защото не всичко е съдба, следователно не всичко е предопределено. Съзнанието за предопределеност и свободна воля е присъщо на нашата народопсихология.

Българинът е волеви, борбен и в същото време изконно прекланящ се пред съдбовното, пред висшата повеля на небето.
Ето великият истински смисъл на думите на хунора ИИСАА (Иисус) за времето на Страшния съд. Само сковано от страх съзнание може да го деформира дотолкова, че да го интерпретира като ужаси на битието, произведени нарочно от Твореца, който иначе е милостив и добър Отец.
Или не е вярно, или това не е Отецът на хората.

Страшният съд е Съдът на БА. Съдът на Ба е съд, който душата сама провежда над собствения си
живот, когато напусне тялото и изнесе информацията за начина, по който е живяла на земята: в един паралелен свят, известен на българите като Горната земя. При траките е Небесна твърд (Тракия). Духът в нас ще съди Човека в нас според делата му. И ще произнася присъдата за следващото си прераждане - чрез
предопределените нови трансформации, за да може тялото да изживее своите неетични постъпки. А Небето ще наблюдава и ще се намесва там, където има данни или стремеж за промяна. Това трето и основно информационно ниво на думата съдба определя сложното й съдържание, което трябва да имаме предвид през цялото проследяване на Пътя и Характера на живота на човека.

Третото информационно ниво на понятието съдба определя КА като отражение на Ба. Когато КА (умът, АЗ-ът у нас) пропадне дълбоко в материалното съзнание и спре да контактува със своята БА (духът-душа), тя губи небесния коректор и егото се превръща в ненаситен консуматор. Затова съществува заветът на Танг-Ра към колобъра: Ти си отражението на света!
Да бъде човек отражение на заобикалящия го свят означава да достигне такава чистота в живота, че да отразява всички външни влияния и то така,че хората да съзират в отразяването себе си. КА на колобъра се ръководи изцяло от интуитивните нагласи на неговата БА, която е в непосредствена
връзка с духа в него. Всеки човек, преосмислил и преодолял влиянието на материята (КА субстанцията), има потенциал да се преобърне и да тръгне по пътя към собствената си БА. В този свещен за душата момент Небето незабавно прилага закона за пратеничеството: когато ученикът е готов - Учителят идва сам!

Няма душа на Земята, успяла да промени настройката си от КА към БА и незабавно да не й бъде изпратен нужният й Учител. Подчертаваме - подходящият за самата нея учител. Отношението между тях постепенно преминава от преклонение към себеопознаване, чрез отражението в духовното тяло на учителя. Ще припомним част от доклада на Пилат Понтийски до Цезаря, в който описва появилия се Учител Иисус в Юдея:
...Очите му са сини и много големи. Който погледне в тях, хуква да бяга ужасен от това, което е разбрал за себе си или пада в краката му и започва
да плаче от умиление... (Н. Николов. Световната конспирация. С.,1992.)
За колобрите това е едно от поредните доказателства, че ИИСАА (Иисус) е пратеник на Горната земя. Той е съвършеният колобър. Като при забулената сова, Той има две очи, в които се отразява всичко. Така както в трите Му съблазни се отразява цялата сатанинска ложа. Привеждаме често знания от българската колобърска традиция, защото началото на обучението на земното човечество започва от траките и свършва с идването на хунора Иисус.

Правим това изследване, привеждаме остатъците от древното тракийско знание единствено с целта, всеки човек да осъзнае същността на своята КА и да пожелае сам да следва Пътя към истината за Небесния Бог (Иже си на небесех). Там е Животът. Това е целта.

Дълбокото информационно значение на словото СЪДБА не може да бъде описано във всичките му аспекти, но ще разкрием на любопитния читател, че в един от тях, символично изразен чрез четирите кода вода, огън, въздух и земя, се съдържа знание за четирите химични елемента,
определящи основния (96, 98%) химичен състав на клетката: въглерод, кислород, водород и азот. Те са базата, към която душата БА прибавя останалите (от 2 до 4 %) седем елемента: фосфор, калций, калий, сяра, магнезий, натрий и хлор - колкото са така наречените свещени планети. Тези седем елемента определят специфичността на КА. Още на времето Платон е казал: Четирите са по същество това, което строи и разлага съставните тела.

След като разгледахме какво разбират българите под думата съдба, да видим какво пък влага индиецът в думата КАРМА. Карма на индийски
означава действие. Нарича се още Закон за причинно-следствените връзки, вследствие на което всички започват да го тълкуват свободно
и безотговорно - според личното си интелектуално ниво за аналогии и анализ. И от тук започва голямата бъркотия. Толкова голяма, че навлезлите в Принципа Карма, като Лазарев например, започват претенциозно да твърдят небивалици. Някои от тях са толкова големи, че се питаме полза или вреда носят подобни претенции?
Законът за Кармата не е предмет на специално изследване в този труд, затова ще изброим накратко нивата й и ще коментираме дотолкова,
доколкото на читателя да му станат ясни множеството фактори, влизащи в това понятие. В митологията на траките Принципът Карма се разглежда от действията на душата Сизиф.

Цялата легенда носи знания за кармата на душата, която непреобърнатият човек приема като наказание. Всъщност става въпрос за отработване на лична съдба, която един ден човекът ще може да върне на Небето. Сизиф не е наказан от боговете, а е слязал в материята дух, подложен на цикличността на еволюцията си до пълното й отработване.
Учителят Джуал Кхул уточнява: Този Закон се занимава, основава се на причини, присъщи на строежа на материята и на взаимодействието
между отделните атоми...Взаимодействие, което регламентира въобще отношения между атомите
- независимо дали те са на човек, животно, растение, планетарни атоми или слънчеви... Доста сложно, нали?

Тук можем да уточним, че кармичният закон се основава на особената характеристика на атомите, изграждащи дадена материя. Затова той е ВСЕОБЩ и ЧАСТЕН закон. Всички атоми, на каквото и да е вещество, са контролирани от
пет фактора:

1. Качествата и влиянията на органа, в който атомът се намира;
2. Жизненото състояние на цялото физическо тяло;
3. Състоянието и качествата на астралното тяло;
4. Състоянието и влиянието на менталното тяло;
5. Жизненият импулс на мислещия ум, функциониращ в причинното (каузалното) тяло.
Посочените влияния изразяват петте фактора, петте нива на закона спрямо формата (кристал, растение, животно, човек) и нейното качество.

Първият фактор показва, че състоянието на всеки от нашите органи се отразява пряко на състоянието на всички атоми в него.

Вторият фактор определя необходимостта от хармония в общия статус на организма като цяло, което от своя страна подсказва, че всеки орган, чрез  личната си вълна на атомно трептене, влияе на всички други структури в организма. Атомната структура на белия дроб на един пушач влияе пагубно не само на собствените му клетки, но и на клетките на ноктите на краката, например и т.н.

Третият фактор има изключително значение, защото астралното тяло е нашето тяло на чувствата. Влиянието е двупосочно: какви чувства
изживяваме и какви пораждаме у другите (в техните астрални тела).

Четвъртият фактор определя, че менталното тяло у нас е принципът, който налага на атома качеството на активност във формата. Той направлява реакцията на атома към груповия му живот и му дава лични качества на изявата си в групата атоми.

Петият фактор е Висшият Ум, влизащ в пряк контакт с причинното тяло - Духът в нас. Той налага най-мощно, най-точния ритъм на трептене
на атомите.

Тези пет отношения на атомното състояние на нашето тяло доказват невъзможността да се определя нещо като кармично от който и да е, защото никой не може да определи какви са синхроните и асинхроните на атомните трептения на органите в нас. Освен това днешните характеристики са пряко следствие от минали епохи и прераждания, в които са били създавани условията за сегашното състояние на атомното трептене.
следва




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14868192
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава