Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1543 Коментари: 0 Гласове:
4



Целта на духовното партньорство

Върху сигурната почва на тази връзка, която предлага най-добрите условия за съвместен растеж, двамата духовни партньори следва да се развиват ускорено.
С цялата си любов те би трябвало да излекуват вза¬имно раните от своето минало и заедно да се избавят от старите модели и калъпи, които изплуват на повърхността на съвместния им живот. Това е един много важен процес, тъй като всеки от тях ще получи достъп до същността си. Отношенията им съществено ще се задълбочат и връзката им ще се заздрави, в резултат на което помежду им ще се породи голямото доверие.
Върху този фундамент от любов, доверие и дълбока свързаност може да расте и придобива зрялост както тяхната заедност, така и всеки партньор сам за себе си. И всеки ще бъде в състояние да развие и изживее всичко, което е заложено в него: дарбите, талантите и способностите си, които пък от своя страна също уско¬ряват растежа му. Така той ще постигне вътрешна хармония и ще се устреми към своето съвършенство и към Бог.

Двамата духовни партньори могат да послужат като пример за обкръжението си. Те могат да заразят и дру¬ги хора да потърсят любовта. Светлината и радостта им ще се разпростира навсякъде, където отидат. Те ще открият нови форми на съвместен живот и ще ги нап¬равят достояние и на останалите. На някои подобни партньорства им е предначертано да дадат живот на общо дело.

Всичко, което не се променя, умира.

Заключение или изкуството да партнираш

Искаме ли с течение на времето връзката ни да придобие повече цвят и жизненост, важно и необходимо е да разработим заедно с партньора си такива начини на поведение и нагласи, които ще направят възможна подобна промяна.
Самата дума разработвам вече ни подсказва, че преобразяването на връзката означава между другото и (съзнателна) работа. Затова двамата партньори трябва да си поставят за цел и да проявят готовност непрекъснато да учат и да поддържат у себе си този процес.

Отплатата за тази ориентация е любовта. Защото нашата любов расте и вирее по онези места, където ние отново и отново се мъчим да открием какво вът¬решно ни пречи да я постигнем.
В същото време тя може да играе и ролята на мери¬ло. Когато усвояваме поднесените ни чрез партньора уроци, ние продължаваме да го обичаме или непрекъс¬нато възкресяваме чувството си към него, докато натрупаме необходимите ни знания. Ако се противим на самопознанието в съвместния ни живот, ако не искаме, да речем, да схванем, че нашето недоверие хвърля върху останалите невярна светлина и ни кара да се затваряме, ще ни бъде все по-трудно (докато един ден няма да можем да издържаме повече) да намерим обра път към любовта. Тя е голяма сила, но ще угасне с времето, ако отказваме да се учим.

Решите ли се веднъж да се ориентирате в живота си и - естествено, в партньорството си - към учене: любовта, вие сте създали основата за всички по-нататъшни действия.
През последните години с моя съпруг се опитвахме да стигнем до такива начини на поведение и нагласи, които да облекчат съвместния ни растеж, без да накърнят любовта ни или чрез които ще можем отново и ново да се връщаме към нея. Ние проумяхме наистина много и нашата връзка постепенно придоби такава лекота, че хората направо ни завиждат. Този период активно учене не беше лесен и за двама ни, но си струваше, защото сега се обичаме повече от всякога.
В продължаващия и до днес активен процес на учене ние разработихме една теория, която с удоволствие ще ви предам.

Бих искала да ви направя съпричастни към съвместните ни открития и се надявам да приспособите към своя случай онези от тях, които ви се сторят достойни за подражание.
• Готови сме да покажем всичко, което носим у себе си и да го подложим на дискусия.
• Когато имам проблеми със съпруга си, (почти) винаги говоря за себе си. Казвам какво ми причинява неговото държане - че ме ядосва или натъжава, например. Изразявам се в прав текст и искрено излагам отношението си към постъпките му и към него самия в този случай. - Ако моето мнение се окаже проблем за съпруга ми, значи му е проблем. Ще го обсъдим едва тогава, когато се изкажа докрай.
Обратното е всъщност същото. Ако съпругът ми има трудности с моя милост, отначало говорим за тях и едва тогава за това, което мен ме измъчва.
В края на всяко едно обяснение си отбелязваме как¬во е научил всеки от нас и какво още трябва да научи.
• По време на нашата връзка ние открихме начините на поведение, които ни пречат при един такъв разговор:
да имаш трагичен вид
да искаш да си добър
да искаш да победиш
да не проявяваш чувство за хумор
да не прощаваш
да не искаш да поемеш отговорност за собствения си проблем
да не искаш да признаеш кое е истина
да си горд
да си злопаметен
да си фаталист
да подценяваш другия

Съществуват, естествено, още много други вредни начини на поведение, но изброените ми се струват най-често разпространените.
• Стъпка по стъпка ние си помагахме взаимно да се отървем от тези нагласи, но още не сме успели напълно. Междувременно нашите обяснения започнаха да протичат с удивителна лекота и голяма бързина.
• Отучихме се да се щадим или на всяка цена да отнасяме добре един с друг, защото онова, което сдържахме, все някой ден и под някаква форма, било то – на ироничен виц или хаплива забележка, избиваше навън.
• Връзката ни се превърна в трайна борба за истината. Колкото по-искрено общуваме един с друг, толкова повече се обичаме. Любовта ни пък се трансформира постоянен стимул да правим всичко, което е по сили ни.
• Научихме се всеки път да си прощаваме и да не оставаме вкопчени в обидите и страданията си. И то но посредством прошката доверието ни един към друг расте. Колкото и да е голяма кризата, ние ще намери отново път един към друг, дори и това да трае много дълго.
• Една караница вече не означава срив за нашия свят и трус за щастието ни като цяло. Тя в много по-голяма степен насочва вниманието ни към нови стъпки, които предстоят и следва да бъдат направени.
• За всеки от нас е важно да се развива сам по себе си.
• Всеки от нас изпитва желание да сме заедно, но без да бъде принуждаван. Същевременно всеки от нас държи да остане свободен човек.
• Ние сме готови да приемем, че не можем да си осигурим пълно взаимно удовлетворение и че се нуждаем и от други хора, за да сме щастливи. Затова живеем заедно „в група", чиято ориентация включва уче¬нето и любовта. Това ни дава възможност да не се изо¬лираме като двойка, а - държейки на връзката си - да останем открити и за останалите.
Всеки от нас има поглед върху развитието на другия и желае пълното му самоосъщестяване. Всеки помага на другия да приеме предизвикателствата, които той отбягва поради страх или липса на кураж.
• Нашата любов е най-голямото ни богатство. Ние даваме всичко от себе си, за да я поддържаме и увеличаваме.
Ако моят мъж се отклони от тази посока, ще направя всичко, което е по силите ми, за да го върна към любовта.

И не забравяйте:
Партньорството не е нещо, което се постига отведнъж; добрата връзка се нуждае от голяма всеотдайност, много упражнения и партньор, който също е готов да се учи.
Партньорството не е детска игра, но колкото повече развиваме качествата, които допринасят за неговия цъфтеж, толкова по-лесно излизат на бял свят децата в нас с присъщата им лекота и радост и придават на връзката ни игривост и спонтанност.

Обяснения на понятията

Бих искала да обясня по-подробно някои употребени в предходните глави понятия, за да ви запозная със значенията им така, както аз ги разбирам.
Противопоставяне
Противопоставянето е много важен път за учене. То е процес, в който съзнанието се разширява като понякога чрез натиск или насилие му бива наложено да с развива вътрешно.
Човек се конфронтира с някакъв собствен проблем или се противопоставя на партньора си, посочил общ или свой личен проблем. Най-често са засегнати двамата партньори като и двамата имат какво да научат, стига да са в състояние взаимно да вникват в онова, което ги вълнува и да се уважават.
Целта на едно противопоставяне е да научиш нещо а не да победиш.
Връзка
Съществува само една истинска връзка, която е вечна, а именно - връзката с Бога, независимо осъзнаваме ли го или не.
Всяка друга произтича напълно от нашата свободна воля и от нас зависи ще се решим ли да се сближим с някого или не.
„Връзка" означава готовност да установиш по-задълбочен контакт с друг човек и да се съгласиш да те докосва.
Това ще рече да се откажеш от част от контрола.
Връзката е самоприемане: имам право да съм всичко, което съм; и приемане на другия: той също има право да покаже всичко, което представлява.
Връзката е игра на променливите състояния: сбли¬жиш ли се с някого, ти се отказваш отчасти от контро¬ла и поемаш по-сериозен риск. Щом забележиш, че от¬ношенията ви ще могат да понесат повече откритост, задълбочаваш ги като едновременно с това задълбоча¬ваш и риска.
Връзката е една по-голяма свобода, защото дава по-големи възможности да разгърнеш същността си и по този начин - да постигнеш сигурност.
Сближаване
Сближиш ли се с един партньор, преустановяваш търсенето си. Даваш си сметка, че искаш да си с този човек и го приемаш. Да се сближиш с някого е реше¬ние, но и процес. Разбираш, например, че във връзката се съдържа възможност да постигнеш дълбочини, да преследваш съвместни интереси и т.н. Ако това са неща, които би искал да изживееш, у теб възниква же¬лание да останеш. Желанието ти става все по-силно в резултат на изживяното, а вследствие на него пък отно¬во се решаваш на повече. Сближаването е някакъв вид прекъсване - нещо ново може да се случи. В сближаването се крие промяна, от която много хора се страхуват.
Чак когато се впуснеш в близки отношения с друг човек, всичко в теб излиза наяве.
Сближаването води до свързване.
Хармония
Хармонията е много изтъркано понятие.
Хармонията е едновременно трептене - като на два тона, които се съчетават и звучат добре.
Човек трябва да е подготвен за това състояние. Той ще го постигне толкова по-лесно, колкото повече енергия притежава. Хармонията възниква, когато два души имат подобни или съвместими ритми в мисленето и в начина си на живот. Хармонията няма нищо общо с емоционалната връзка.
От хармонията между двама души произтичат отличаващи се с простота контакти, които въпреки това разрешават всеки от двамата да прояви много от своята същност. Хармонията е състояние, даващо криле на нашето съществуване, което не би било възможно, а тя отсъстваше.
Хармонията може да бъде постигната съвместно.
Отдаденост
Отдадеността се подрежда една степен по-високо от сближаването.Тя предполага голямо доверие, Да отдадеш сърцето си означава да се откажеш от контрол. Преставаш да мислиш от първо лице и възприемаш мислене, изразяващо се в „ти" или „ние"- глаголна форма. Съществуваш за другия.
Всеки от партньорите получава по нещо:
Жената от мъжа: енергия, сила, посока.
Мъжа от жената: мекота, умение да даваш, интуиция.
Отдадеността е важно средство, което кара една връзка да разцъфти. Ако наистина си отдаден, способ¬ността ти да обичаш се повишава.
Конфликт
Конфликтът е нещо повече от противопоставянето, защото то може да бъде прекратено, а той просто е налице. Конфликтът възниква между двама души, ко¬гато те се спречкат по определен начин.
При наличието на конфликт ти „се налага" да се противопоставиш по силата на вътрешна необходи¬ост.
За да може той да бъде приключен, трябва да си в състояние да се съгласиш или да осъзнаеш нещо.
Конфликтите са най-добрите възможности да вле¬зем във връзка с онези части от себе си, които са нео¬съзнати или изтласкани. Свикнем ли да си вадим поу¬ка от конфликтите, можем да ги възприемаме като нещо много положително. Страхът от тях се поражда от постоянното не-учене или нежелание за учене.
Контакт
Контактът е докосване - на различни нива. Контакт без докосване не съществува.
Човек се нуждае от контакт със себе си, за да може да го осъществи и с другите хора.
Контактът е среща с някаква част у нас или у другиго.
Колкото по-силен е контактът ни със самите себе си, толкова по-големи са възможностите ни да го установим с другите и толкова по-разнообразен и диференциран може да бъде той. Тогава не сме обвързани само с една определена негова форма или само с един определен човек.
В повечето случаи контактът крие някаква промяна. Когато двама души контактуват, единият или може и двамата след това се променят, например - те са развълнувани, тъжни, възторжени и т.н. Контактът остава следи.
Ако не се забелязва или усеща промяна, не е имало истински контакт. Хора, които се страхуват да се докоснат до другите, избягват контакта и затова изглеждат като неживи.
Власт
Властта може да се използва за прокарване на нови идеи, за подпомагане, но и за манипулиране на другите хора или за ограничаване на тяхната свобода. Последният вид власт винаги е породен от страх.
Към нея се прибягва, за да се контролира и владее другия така, че собствените проблеми да остават извън контрол.
Такава власт води до безизходица.
Властта няма власт, ако тя не й бъде предоставена
На властта непременно й трябват двама – един, който да я упражнява и втори, върху когото да бъде упражнявана. От това те обикновено печелят, защото получават един вид сигурност, че не им се налага да поемат пълна отговорност за живота си.
Най-разпространеното властово и възпитателно средство в отношенията между хората е самозатварянето на единия, по определени поводи, при което на другия трябва да му стане ясно какво да прави или не следва да прави.
Властта е опит да се контролира живота, а резултатът е: живот под контрол.
Мъжко/женско
Женско: обгръщащо, кръгло, готово на, даващо във всички посоки, красиво.
Мъжко: посока, стрела, воля, да и не, бързина, красота в структурата.
Тези качества и основни начини на поведение са заложени както у жената, така и у мъжа, но трябва да бъдат използвани. Ако сме ги изгубили, следва отново да ги развиваме и поддържаме у себе си.
Всеки мъж и всяка жена притежават и мъжко, и женско начало. Това е нужно и важно, за да са жизнес¬пособни те и като отделни индивиди. В сферата на ду¬ховното учене жените поемат мъжката част, а мъжете -женската. Жените определят посоката и от тях активността, например - те подхващат обсъждането на проблемите. Мъжете се оставят обикновено да бъдат въвлечени в разговора, мълчат, искат да ги молят и подмамват.
Проблем
Проблемът говори за някаква неяснота - не всичко помежду ни е ясно, нещата не вървят.
Проблемът показва, че не сме се справили докрай.
Сочи някаква част у нас, срещу която не сме се изправили с цялата си откровеност. Проблемът най-често означава някаква лъжа.
Проблемите възникват тогава, когато не желаем да анализираме различни неща и отлагаме усвояването на необходимите уроци.
Проблемът ни подсказва къде сме пропуснали и вероятно предотвратили определени уроци.
Нерешените проблеми водят до вътрешна дисхармония. Срещу нея се противи цялото ни същество като ги избутва на повърхността, така че средата ни все по-често реагира на тях. И колкото по-активно други хора ги обсъждат, толкова по-очевидна става нашата неосъзнатост по въпроса.
Степента на отдалечаване от хармонията е равносилно на количеството отложени проблеми.
Един проблем съществува дотогава, докато бъде осъзнат. Признаем ли го, наполовина вече сме го решили. Но това изисква да сме безкрайно честни със себе си и с другите.
Щом се справим с проблемите си, възстановяваме хармонията си и процесът на по-нататъшно разширяване на съзнанието може да продължи.
Проекция
Проекцията означава да виждаме себе си у другите Съзнанието ни винаги е пълно с нещата, които ни засягат и ни занимават в момента. Но има и такива, които не искаме да забележим. „Темата се развива" у нас самите, обаче ние я търсим извън себе си - и те само за да отхвърлим другите хора. Проекцията може да бъде разпозната,
когато някому се струва важно самият той да не е еди-какъв си,когато държим да видим определени неща у остана¬лите,когато се ядосваме, например, от това, което представлява другият.
Отражението на проекцията е добър начин да разпознаем себе си. Искат се смелост и честност да признаем съществуването й, защото ние не сме я „отпратили" безпричинно навън. Колкото повече сме напредна¬ли в самопознанието си, толкова по-ясно можем да видим другите, без да проектираме себе си върху тях.
Секс
Сексът е енергия, която бива разбудена или от физи¬ческото привличане на двама души, или - от дълбокия духовен и душевен обмен помежду им.
Ако желанието за секс произлиза от цялостната личност (тяло, дух, душа), то отваря пътищата към другия. Сексът предполага готовност за духовно сливане.
Той задвижва енергиите в тялото и е целебен както за него, така и за душата.
Сексът е много важен, защото поражда доверие и дълбока връзка между двама души.
Той прави възможно изживяването на духовно сближаване и сливане.
Сексът може да бъде и чисто физическо удоволст¬вие, но в такъв случай едва ли някой се чувства вът¬решно истински обогатен от него.
Дълбочина
Дълбочината е изживяна истина.
Поражда се между двама души тогава, когато те искрено споделят един с друг най-съкровените си чувства и мисли, докосващи и вълнуващи душите им. Затова всеки трябва да има отношение към своята вътре на истина.
Дълбочината подхранва доверието - тогава усещаш, че повече не трябва да криеш нищо от другия.
В дълбоката връзка съществува много разбирателство, дори и когато не си съгласен с всичко, което другият прави.
Дълбочината често проличава от звученето на една дума, от един жест или споделена мисъл.
Дълбочината е в основата на себенадмогването.
Доверие
Доверието е знание, равно на сигурност в това, на което искам да се доверя, каквото и да е то.
Доверието предполага готовност да се доверяваш. Ако не го изпитваме към себе си (и към своята интуиция), едва ли ще го изпитваме и към останалите. За да имаме доверие в себе си, е необходимо да поддържаме връзка с вътрешната си истина - без вътрешна истина доверие не съществува. Основата на доверието е усещането за истина. Недоверчивите хора обикновено са твърде далеч от вътрешната си истина.
Доверието започва там, където свършва пресмятането.
Затваряне
Когато се затваря, човек се отдалечава вътрешно, прекъсва потока на чувствата си, отдръпва се от другите, повече не се показва навън или потиска вътрешното си зрение.
Човек се затваря, за да не преживее или почувства различни неща, за да не допусне до себе си истината, за да манипулира останалите или от страх, че не може да се защити по друг начин.
Затварянето винаги говори за неспособност да оста¬неш открит и да се самоизразиш.
На владеещия малко начини да се самоизрази, чес¬то не му остава друго, освен затварянето. Който се затваря, той се затваря и за любовта. Затварянето води до самота и създава на човек чувството, че не е обичан.
Израстване
Израстването е единственият смисъл на живота.
То може и би трябвало да се осъществи на много нива - физическо, духовно, психическо. Израстването е единственото истинско движение напред. Пътят към Бога е възможен също само посредством него.
Да израстваш означава да се учиш като цялостно същество, да преодоляваш граници, да се развиваш, променяш, живееш.
Любовта е абсолютно средство за израстване; без любов придвижването към светлината (Бога) е невъзможно.
Истина
Истината е това, което реалността действително обхваща в даден момент — една прецизна картина на моментното състояние.
Истината може да проличи от думите, звученето на гласа, движението, израза на лицето.
Истината винаги е една и ние сме в състояние да се приближим до нея.
Чувството, че едно нещо е вярно, се появява тогава, когато картината на истината се припокрива с вътрешното ни трептене. Колкото повече някой се приближава до истината, толкова по-правдиво изглежда на другите и толкова по-истинно звучи казаното от него.
Понятието „истина" има много общо с понятията „контакт" и „дълбочина". Ако контактът е истински, той непременно е и дълбок.
У всеки човек се съдържа една инстанция на истината, която следва да бъде възстановена.
Да си правдив е значително повече от това да не лъжеш.
                                    край




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432297
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031