Блогът на tatiana :: Посланията на Тибетеца

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2017 08:24 - Посланията на Тибетеца – 2 част

Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:

Понеже всички забелязваме какво е състоянието и резултатите от системата на образование у нас, си позволявам да ви предложа част от знанията, предадени преди почти стотина години от Тибетеца, получени от Алис Бейли. /от Спиралата/

Алис Бейли

ОБРАЗОВАНИЕ
(1) В света на образованието разбирането на истинската природа на човека ще доведе до коренна промяна на използваните методи за образование. Ще се набляга върху обучението на хората относно истината за Егото/1 Когато Джуал Кхул използва думата „его", става дума за душата. (Бел. прев.)/ на собственото му поле, за природата на лунните тела и методите за настройване на нисшите тела, така че Егото да може да се свързва директно с физическия мозък и по този начин да контролира по-нисшата природа и да постигне целите си. Хората ще бъдат обучавани на начини посредством концентрация и медитация, по които ще могат да придобият знание за себе си, да развият интуицията си и по този начин да черпят от ресурсите на Егото. Тогава те ще бъдат обучавани да мислят и да поемат контрола над менталното тяло и по този начин да развият скритите си способности. (3—814) (2) Следователно истинското образование е науката за свързване на интегралните части на човека, а също и за свързването му с неговата непосредствена околна среда и впоследствие с по-голямата цялост, в която той трябва да изиграе своята роля. Всеки аспект, считан като по-нисш, може да се разглежда като проява на намиращия се над него. С това аз изразих една основна истина, която включва в себе си не само целта, но посочва и проблема, стоящ пред всички, интересуващи се от образованието. Проблемът се състои в това да се оцени правилно мястото на съсредоточаване на човешкото внимание и да се отбележи къде преди всичко е насочено съзнанието. След това хората трябва да се обучат по такъв начин, че да стане възможно пренасочването на фокуса към по-висш носител. Тази идея можем да изразим също и по друг начин, като кажем, че носителят, който изглежда от първостепенна важност, може и трябва да заеме второстепенна роля, тъй като той става просто инструмент на онова, което е по-висше от него. (12-6)
(3) Цялото образование трябва да е насочено към следната цел: да откликва на Мислещия, на душата. Когато това стане реалност, човек навлиза в своето царство. Горестоящото и намиращото се под него стават едно. Обективният и субективният свят се съчетават. Душата и нейният механизъм функционират като едно цяло. (12-12)
(4) Обитателите на Атлантида не са имали образователна система. Управляващите и жреците усещали интуитивно, а масите изпълнявали. (12-40)
(5) Самият свят е един голям врящ казан, от който се появява Едното човечество. Това изисква драстична промяна на методите, чрез които представяме историята и географията. Науката винаги са била всеобща. Великото изкуство и литература винаги са принадлежали на света. Върху тези факти трябва да се изгради образованието, с което ще бъдат обучавани децата по света - върху нашите прилики, творческите ни постижения, духовния ни идеализъм и допирните ни точки. Ако това не се осъществи, никога няма да се излекуват раните на нациите и никога няма да бъдат премахнати бариерите, съществуващи от векове. (12-46)
(6) Две важни идеи трябва да се преподават на децата във всяка страна. Те са: стойността на индивида и истината за Единното човечество. (12-47)
(7) За да се цивилизова детето, първото усилие на образованието ще бъде да се обучат и правилно да се насочат неговите инстинкти.
Второто задължение на възпитателите е да се достигне истинската му култура, посредством правилно обучение на неговия интелект.
Третото ще е да се пробуди и да се развие интуицията.
Когато тези три неща се развият и функционират, ще имате пред себе си цивилизовано, културно, духовно пробудено човешко същество. Човекът тогава ще бъде инстинктивно точен, интелектуално стабилен и интуитивно осъзнат. Неговата душа, неговият ум и мозъкът му ще функционират както трябва и в правилно отношение един към друг, като по този начин ще има координация и вярна настройка. (12-50)
(8) Една от непосредствените цели на образованието трябва да бъде премахването на духа на конкуренция и замяната му със съзнанието за съдействие. (12-74)
(9) Към какво... трябва да бъдат насочени усилията на родителите и възпитателите?

Първо и преди всичко останало трябва да се положат усилия, за да се осигури атмосфера, в която определени качества да могат да процъфтят и да излязат наяве.
1. Атмосфера на любов, в която страхът се премахва и детето разбира, че няма причина за плахост, срамежливост й нерешителност. Другите се отнасят любезно към него и се очаква и то също да бъде вежливо в замяна... Любовта винаги поражда най-доброто в детето и в човека.
2. Атмосфера на търпение, в която детето по един естествен и нормален начин може да се превърне в търсач на светлината на познанието; в която то е уверено, че на запитванията му винаги ще се откликне своевременно и ще последва внимателен отговор на всичките му въпроси и в която никога няма да има чувство за бързане и припряност... Това нетърпение от страна на онези, от които те така трогателно са зависими, посява в тях семената на раздразнителността и тази раздразнителност съсипва повече животи, отколкото могат да бъдат преброени.
3. Атмосфера на подредена дейност, в която детето може да се научи на основните принципи на отговорността. Децата, които се въплъщават в това време и които могат да извлекат полза от новия тип образование, са непременно на самия праг на съзнаването на душата. Един от първите показатели на тази връзка с душата е бързо развиващото се чувство за отговорност. Това трябва внимателно да се помни, тъй като поемането на дребни задължения и споделянето на отговорностите (които винаги се отнасят до някаква форма на отношение в група) е влиятелен фактор при определянето на характера и бъдещата професия на детето.
4. Атмосфера на разбиране, в която детето винаги е уверено, че причините н мотивите за неговите действия ще бъдат оценени и че онези, които са по-възрастни от него, винаги ще разбират естеството на мотивиращите го импулси, макар че може те да не одобряват винаги неговите действия или направеното от него...
По-възрастното поколение е това, което възпитава в детето едно ранно и съвсем ненужно чувство на вина, на грях и на провинение. Толкова много се набляга на дреболии, които всъщност не са погрешни, но дразнят родителя или учителя, че истинското чувство за лоша постъпка (която е разбирането на неуспеха да се съхранят правилните отношения в групата) се задушава и не се оценява истински. Многото малки и дребни грехове, натрапени на децата чрез постоянното повтаряне на „не" или посредством думата „лошо" и основаващи се до голяма степен на неуспеха от страна на родителите да разберат и да се занимават с детето, не са от съществено значение. Ако тези аспекти от живота на детето се третират правилно, тогава наистина погрешните неща - нарушението на правата на другите... нараняването или навреждането на другите, за да се извлече някаква лична печалба, ще се очертаят във вярната перспектива и в точния момент. (12-75/8)
(10) В бъдеще образованието ще използва много по-широко психологията, отколкото досега. (12-84)
(11) По тази причина трябва да се разработи една по-добра образователна система, която ще представи възможностите на човешкия живот по такъв начин, че ще унищожи бариерите, ще премахне предразсъдъците и ще обучи развиващото се дете по такъв начин, че да му позволи, когато порасне, да живее в хармония и в добра воля с другите хора. Това може да бъде постигнато, ако се разгърнат търпението и разбирането и ако възпитателите осъзнаят, че „там, където няма виждане, хората загиват". (12-87)

ОБУЧЕНИЕ

(1) Посветените получават инструкции пряко от Учителите или от някои от великите деви или ангелите. Това обучение обикновено се предава през нощта на малки групи или индивидуално (ако случаят дава основание за това) в личния кабинет на Учителя. Горното се отнася за посветени, които са въплътени или се намират на вътрешните полета. Ако са на каузалните нива, те получават инструкции по всяко време, което е сметнато за уместно, пряко от Учителя към Егото на каузалните нива.
Последователите се обучават на групи през нощта в Ашрама (аудиторията) на Учителя, ако са въплътени. Освен тези редовни събирания, за да бъде обучен непосредствено от Учителя, последователят може да бъде повикан (по някаква определена причина) в кабинета на Учителя за лична среща. Това става, когато Учителят желае да види последователя, за да го похвали, да го предупреди или за да реши дали е целесъобразно посвещение. Основната част от обучението на последователя се оставя в ръцете на някой посветен или на някой по-напреднал последовател, който наблюдава по-младия си събрат и е отговорен пред Учителя за неговия напредък, докладвайки редовно за това. До голяма степен кармата е арбитър в това взаимоотношение. (1-69)
(2) Всички учители, които се заемат с ученици за обучение и които желаят да ги използват за служене на света, прилагат метода, при който се съобщава някой факт (често пъти завоалиран от думи и скрит от символи) и след това ученикът се оставя да следва собствените си умозаключения. По този начин се развива разграничаването, а то е основното средство, с което Духът постига освобождение от оковите на материята и различава между илюзията и скритото от нея. (3-173)
(3) Учителите, намиращи се на вътрешните полета, имат тежка задача поради бавността на умствените процеси на учениците във физически тела... Аспириращите за тази трудна работа трябва да наблюдават себе си с безкрайно внимание и да поддържат вътрешното спокойствие и мир и гъвкавостта на ума си, които ще им позволят да бъдат от някаква полза за опазването и насочването на човечеството. (4-65)
(4) Липсата на спокойствие във всекидневния живот не позволява на учителите на егоичните нива да достигнат до вас. По тази причина трябва да се стремите да оставате в покой при протичането на живота -работете, полагайте усилия, старайте се, стремете се и задържайте вътрешния мир. Редовно се оттегляйте към вътрешна работа и по този начин култивирайте връзка с по-висшите полета. Учителите търсят съвършена непоклатимост на вътрешното равновесие в онези, които Те се стремят да използват. (4-66)
(5) Групата Учители, с които могат да се свържат на ментално поле обикновените аспиранти и условните последователи, са хора с подобни страсти, но с по-дълъг опит по пътеката и по-разумен контрол върху Себе си. Те не работят с аспирантите, защото лично ги харесват, а защото необходимостта е голяма и Те търсят онези, които могат да обучат. Господстващото в ума отношение, което те търсят, е способността за усвояване, за регистриране и за въздържане от задаване на въпроси, докато не се научи повече. Тогава аспирантът се насърчава да пита за всичко. (4-182)
(6) Когато един урок е научен по този начин, се подготвя следващият и когато ученикът е научил определена поредица от уроци, той завършва това обучение и преминава посвещение. Цялата група, на която той преподава, има полза от неговата крачка напред, защото всеки последовател носи онези, които обучава, заедно със себе си по един любопитен неопределим начин. Ползата за единицата въздейства върху цялото. Учителят носи Своите ученици нагоре заедно със Себе си по подобен начин. (4-352)
(7) В светлината на собствената ви интуиция и просветлен ум (развит и придобил полезност посредством медитацията) приемете онзи аспект на учението, който ви съответства и ви помага, и го интерпретирайте в светлината на собствените ви нужди и развитие.
Дните на контакт с личността, на внимание за личността и на лични послания свършиха и това е така от доста време, с изключение на долината на илюзиите на астрално поле. Това е трудно за приемане, но никой истински последовател няма да го разбере погрешно. От преживения опит и усилия той знае, че това е така. Групата на Учителите, Йерархията като цяло, е от значение, а също и нейното взаимодействие с човечеството. (14-112/3)
(8) Много ще се провъзгласят за езотерични школи, а няма да предават нищо от наистина езотерично естество. Те ще привличат към себе си лековерните и неразумните. Днес съществуват много, които функционират по този начин. Други може да се въздържат от всякакво външно изтъкване на езотерично и окултно обучение, а ще дават необходимата подготовка...
Науката за Медитацията и съзнателното изграждане на антахкарана ще бъдат първите два етапа в езотеричната учебна програма. Истинското обучение на медитация и строежът на моста от светлина, свързващ Триадата и личността, са най-напредничавото обучение, което се предава някъде днес.
Човечеството обаче е готово за извънредно бързо развитие и тази готовност ще се прояви все повече в следвоенния период. Последователите по света трябва да се подготвят за това. Два фактора ще предизвикат това: първият е огромният стимул, който дадоха на човешкото съзнание войната, нейните изисквания и последствията й, а вторият е прииждането на много напреднали души от 1925 г. насам. Тези души ще бъдат готови да предадат необходимото обучение и инструкции, когато времето за това е подходящо, защото са го донесли тук с тях при въплъщението си и нормално и естествено знаят какво се старае да проумее и да разбере съвременният езотеричен ученик. (18-121/2)
(9) Цялото езотерично обучение трябва да бъде приложено на практика. Това е вярно в еднаква степен и за Христос, и за най-скромния аспирант. (8-99)
(10) Истинският учител трябва да бъде правдив и искрен с всички търсещи. Неговото време (доколкото и той е подвластен на същото уравнение за времето на физическото поле) е прекалено скъпо, за да го губи със светска изисканост или с въздържане от критична бележка там, където има добра причина за това. Той трябва да разчита напълно на искреността на онези, на които преподава. Въпреки това критиката и изтъкването на недостатъци и грешки не винаги се оказва полезно. Те могат да засилят отговорността, да предизвикат антагонизъм или неверие или да причинят депресия - три от най-нежелателните резултати на използването на критиката...
Онези, които са на лъча на обучението, ще се научат да преподават, преподавайки. Няма по-сигурен метод, при условие че е придружен от дълбока любов - лична, но същевременно безпристрастна - насочена към обучаваните. Повече от всичко останало изисквам от вас внедряването на груповия дух, защото това е първото проявление на истинската любов. (12-13)
(11) Информацията относно Йерархията трябва да се дава в следния дух:
1. Трябва да се наблегне на еволюцията на човечеството, като се обръща специално внимание на нейната цел - съвършенството. Това не е идеализираното съвършенство на замечтания мистик, а контрол над инструмента, въплътения човек, от страна на надзираващата душа. Все повече трябва да се преподава устройството на човека.

2. Трябва да се преподава отношението на индивидуалната душа към всички души и заедно с това разбирането, че дългоочакваното Божие царство е просто появата във всекидневния живот на земята на хора, контролирани от душата, намиращи се на всички етапи на този контрол.
3. От признаването на това взаимоотношение може да се стигне до извода за съществуването на духовната Йерархия и да се подчертае естествеността на нейното съществуване. Ще се очертае истината, че Царството винаги е присъствало, но не е било познато поради относително малкия брой хора досега, които отразяват необходимото качество.
4. Когато това разбиране стане общоприето, тази идея (вече постоянно присъстваща в човешкото съзнание навсякъде) и здравият разум също ще свидетелстват за истината за присъствието на Онези, Които са постигнали целта. Тяхната проява на божествеността ще се смята за нещо нормално, представляващо една всемирна цел и гаранция за бъдещите постижения на човечеството. После могат да бъдат посочени степените на божествената изява - нивото на условния последовател, след това нивото на последователите, на Онези, Които са достигнали съвършенство и накрая до и включително самия Христос.
5. Така постепенно идеята или представата за присъствието на Учителите в тяло ще бъде внедрена и неизменно приета, ще бъде разгърнато ново отношение към Христос, което ще обхваща всичко най-добро, дадено ни от миналото, и освен това ще обедини хората в един по-разумен и приемлив подход към целия проблем.
6. Ще настъпи времето, когато ще бъде приета истината за присъствието в тяло на земята на Христос като Ръководител на Йерархията и Управляващ Царството Божие. Хората ще осъзнаят също и истината на настоящото революционно изявление, че Той никога не е напускал земята.
7. Все повече ще се подчертава разгръщащият се План и хората ще го приемат посредством изучаването на еволюцията на човешкото семейство, чрез внимателно разглеждане на историческите процеси и сравнителен анализ на древните и съвременните цивилизации и култури. Ще бъде отбелязана и проследена век след век нишката на проявяващата се цел, нишката, която не само интегрира историята, за да се получи един цялостен разказ за разкриването на божествените качества посредством човечеството, а съчетава с нея и в нея всички световни философии, централната тема на творческото изкуство, символизма на архитектурата и заключенията на науката. (13-588/9)
(12) Човечеството никога в действителност не се е показало достойно за ученията, които са му давани. Духовното влияние, независимо дали е изразено от Христос, от Кришна или от Буда (и предавано на масите от техните последователи), все още не е изявено, както е било очаквано. Хората не живеят съобразно с онова, което вече знаят. Те не успяват да осъществят на практика информацията, с която разполагат. Те дават на късо съединение светлината. Не се подлагат на дисциплина. Ръководят ги алчни желания и незаконосъобразни амбиции, а не вътрешното познание.(6-48)