Петър Хаджиберович Берон (1799 – 1871) или както е по-известен, Доктор Петър Берон е един от най-ярките и велики българи на всички времена. Първият български учен – енциклопедист от европейски ранг е лекар, просветител, педагог, философ, естественик, стопански деец и дарител. Родом е от Котел. Петър Берон е полиглот, който владее 9 езика. Следвал е в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен. Дипломиран лекар, защитил е докторат в 1831. Започва работа като лекар в Крайова. Живее и работи за известно време в Букурещ, Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Бил е преподавател в Сорбоната. Има интереси към философия, физика, химия, астрономия, математика, естествени науки. Написва над 20 големи научни труда. През 1824 Петър Берон издава в Брашов с помощта на просветителя Антон Йованович “Буквар с различни поучения”. Това е всъщност първия български учебник за модерно светско образование. Петър Берон полага големи грижи за родната просвета. Подпомага с пари откриване на училища, подготвя учители за тях. Крупният меценат правил ежегодни дарения за девическите училища в Котел, Шумен и Осман пазар (Омуртаг). С парите от наследството му е изградена Българската мъжка гимназия в Одрин. Той преиздава буквара 5 пъти и го разпраща даром на българските училища. Още през Възраждането получава името “Рибен буквар” заради изобразените в него делфин и кит, които по това време са били смятани за риби. Написан е на новобългарски език, но със старобългарската азбука с 42 букви. С този буквар Петър Берон е истински реформатор на българското образование, което се е развивало предимно в килийните училища. Неговите образователни идеи са развити още в увода на буквара. Провъзгласява принципи за светско образование, свързано с живота; обучение на говорим народен език; нови отношения между учител и ученик; девическо образование и т. н. Изложението на буквара подкрепя тези негови идеи. Това не е само буквар, а малка енциклопедия, написана ясно, достъпно и прегледно. Езикът на “Рибния буквар” е основан на източнобългарското наречие. Така поставя началото на новобългарския книжовен език. Букварът е 140 страници малък формат. Това е забележителна книга от Българското Възраждане, оставила дълбока следа в културния и духовен живот на българите. Състои се от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. В първия си дял букварът съдържа старобългарската азбука от 42 букви, написани с 3 различни шрифта. Тук е поместена и информация за частите на речта. Във втори дял на буквара има шест молитви, които трябва да бъдат изричани от децата преди лягане и ставане от сън, преди и след хранене, в началото и края на учебните занятия. От трети до шести дял букварът може да се определи като днешната читанка: различни приказки и басни с поучителни истории, афоризми, разкази, цитати. Дял трети “Добри съвети” съдържа 57 съвета за отношенията между млади и стари, за уважението и разбирателството между поколенията, за любовта и толерантността. Четвъртият дял “Умни съвети” съдържа мисли от велики древни философи, по които децата могат да различат и да разберат кое е справедливо и кое не, кое е добро и кое не е. В петия раздел “Басни” са включени предимно басните на Езоп. В шести раздел има 50 кратки разказчета. Берон ги е подбирал с идеята и смисъла, поуката да води децата към честност, трудолюбие, приятелство и благородство. Разказите са от гръцката литература. Седмият раздел “Физически сказания” е и най-големия. Той дава знания по различни предмети: география, естествознание, анатомия, хигиена. Обясняват се значенията на някои думи, освен това се разказва за различни видове животни, известните явления, анатомията на човешкото тяло и предимството му пред животните. В края на книжката има 12 рисунки на различни животни, както и интересни съвети. Осми дял от буквара е “Аритметика”. В него са поместени основните действия – събиране, изваждане, умножение и деление. В края на малката енциклопедия има обръщение към сънародниците. Заглавието на обръщението е “Любезни еднородни”. В него призовава за подпомагане на издаването на българските книги. Тази малка книжка на Петър Берон изиграва голяма роля за изграждането на ново българско светско училище по европейски образец, за разпространение на просветата у нас, съдейства за оформянето на новобългарския книжовен език. Преиздавана е в 1841, 1847, 1850 в Букурещ и 1856, 1862 в Цариград. Рибният буквар е сред най-ценните български книги на всички времена. Може да бъде разгледан онлайн ето ТУК.