За омекотителите 
Написано от H. Четвъртък, 28 Януари 2010 19:13


Не знам за теб, но мен рекламите на омекотител яко ме депресират. Винаги перат само жени, при това задължително с перфектен грим и прическа. Продавачката в магазина по соц-маниер им се кара, че й отварят работа, децата им няма да ги обичат, ако дрехите не благоухаят на “пролетно пробуждане”, а мъжете им ги целуват само, когато хубаво са им изпрали и изгладили ризите. 

Но дори да умираш да се правиш на отчаяна съпруга, все пак трябва да знаеш, че номерът с подскачащите настръхнали хавлии не се получава само с помощта на звезден прах и утринна роса.

Омекотителят има доста опасни съставки, които съсипват водните екосистеми, предизвикват брутални алергични реакции и крият много въпросителни за здравето на човека.

По долу ще намериш някои интересни елементи от типичния състав на един омекотител. Лошото обаче е, че не всички са описани върху опаковката. Ако мислиш, че ти вкарвам излишна параноя, пробвай да събереш обявените на етикета проценти за всички съставки и ще получиш малко повече от 60%. Затова и Грийнпийс все питат Procter&Gamble например какво точно има в продуктите им, но твърдят, че директно им се отказва информация за пълното съдържание.

Разбира се, по света се продават и био омекотители. Разработват се и продукти, базирани на по-безвредни за човека и природата химикали. Чакаме ги да се появят и в България. А дотогава ето как лесно можеш да омекотиш дрехите си без вълшебството на токсичните химикали:

• Най-лесният начин да избегнеш статичното електричество е да не изсушаваш дрехите прекалено. Ако използваш сушилня (което едва ли правиш), извади ги преди да са напълно сухи и ги остави да доизсъхнат сами. Когато можеш, простирай на слънце – освен че ухаят свежо, дрехите на практика се дезинфекцират от UV лъчите. 

• Сложи половин чаша бял винен оцет в пералнята на мястото на омекотителя (но не и ако използваш белина, защото се получава химическа реакция и се отделят тоскични изпарения). Оцетът е естествен омекотител.

• Същото можеш да постигнеш с 2-3 препълнени супени лъжици обикновена сода бикарбонат. Омекотява перфектно дори ленени материи. Жалко, че не я продават в по-големи опаковки.

• Ароматизирай прането си като капнеш няколко капки натурално етерично масло в резервоарчето на ютията или върху памучно парцалче в сушилнята, ако все пак я използваш. Не само прането, но и домът ти може да замирише на истинска мащерка, лавандула или портокал и канела. 

Катионни ПАВ (ще рече “повърхностно" активни вещества) –позитивно заредени химикали, които осигуряват омекотяващия и антистатичен ефект. Могат да бъдат най-различни. По правило производителите не уточняват кои точно ПАВ се съдържат в продукта, макар че някои от тях са по-вредни от други. 
Например безалкониев хлорид убива опитните животни, като се натрупва в белите дробове и бъбреците им. При хората може да причини парализа, понижено кръвно налягане, слабост, загуба на съзнание, дразнене на кожата, очите, носа и лигавиците и затруднено дишане. 
Цетил триметиламониев бромид и цетил перидин хлорид (ЦПХ) могат да окажат вредното си въздействие на практика по всякакъв начин – чрез поглъщане, вдишване, контакт с кожата. ЦПХ е най-токсичен при вдишване – сещаш се– например когато се изпарява от дрехите в опасна близост до тялото ти. 
Бутилфенил метилпропионал – синтетичен аромат. Дразни кожата, употребата му подлежи на ограничения, защото е мощен алерген. При опити с животни прилагането върху кожата във високи концентрации предизвиква увреждания на сперматозоидите и смущения на централната нервна система. 
Алфа-изометил йонон – синтетичен аромат (вече почва да ти става ясно, че едни от най-токсичните съставки са тези, на които се очаква да ухае прането ти). Предизвиква алергични реакции на кожата и нарушения във функциите на централната нервна система.
Кумарин – ароматно вещество, извлича се от естествени източници. Няколко вида кумарин вече са забранени за употреба в Европа. Кумаринът нашумя покрай стартиралото в САЩ в края на 90-те дело за рекет срещу големите тютюневи компании. Тогава стана ясно, че е бил добавян в цигарите чак до 1997, въпреки че данни за високата му токсичност е имало още през 50-те. За тези събития и специално за кумарина се разказваше във филма “Вътрешен човек” с Ал Пачино и Ръсел Кроу. Кумаринът е чест причинител на кожни алергични реакции. В тестовете с животни предизвиква рак на черния и белия дроб, уврежда бъбреците. Според Международната агенция за изследване на рака, веществото се абсорбира изключително бързо при поглъщане или локално приложение при човека. Използва се и като активна съставка в отрова за гризачи. 
Метил изотиазолинон – консервант. Силен алерген, който се свързва моментално с кожата и остава там дълго след употребата му. Причинява увреждания на нервите и е потенциален мутаген, както и вероятен карциноген поради разяждащото си действие върху кожната повърхност.

Василена Доткова Източник: http://gorichka.bg/index.php?p=26&id=99   Нагоре