Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11 11:01 - баенето - що е то?
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 206 Коментари: 2 Гласове:
5



 Виолета Коцева: Баенето връща нарушения космически порядък

Днес все по-често в ролята на баячи влизат мъже, разказва етноложката, която изследва лечителските ритуали в югоизточна България

Гл. ас. д-р Виолета Коцева преподава етнология в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Автор е на една монография и редица статии, съставител е на множество сборници и учебни помагала. Една от темите, по които работи, е свързана с изследване на народните лечителски практики. То се проведе като част от проект „Екосреда и жизнени традиции (Културна адаптация, стопански модели и идентичности)" с ръководител доц. днк Веселин Тепавичаров и с финансовата подкрепа на УКХ „Алма Матер" по програма „Регионални изследвания", реализиран през 2016 г. Той включва преподаватели и докторанти към катедра „Етнология" на СУ – гл. ас. д-р Кремена Йорданова, гл. ас. д-р Илия Илиев, д-р Ивет Фандъкова, и докторанти Надежда Жечкова и Иванка Абаджиева-Иванова. Част от темите в проекта представляват своеобразно продължение на изследването в Карнобатския регион, за което ви разказахме във водещата тема на бр. 8/ 2016.



- Г-жо Коцева, през последните години като част от екип изследователи сте посетила селата в Странджа, Сакар и Централни Родопи, за да изследвате ритуалите, за които писа Списание 8. Защо избрахте този регион?
- Изследването на народната медицина е предизвикателство за всеки изследовател, защото акумулира в себе си както архаични и архетипни представи и вярвания, така и отразява новите, модерни представи за здраве и болест, медицина и лечение, добруване и благоденствие. Човек се грижи за здравето си от зората на своето съществуване, това е естественият стремеж да живееш в добро здраве и без болка. Затова е логично да очакваме, че изследването на народно-медицинските практики може да ни даде архаична информация, на второ място - да отговори на многобройни въпроси, свързани със съществуването на различни медицински системи в условията на културно съжителство. Всичко това превръща изследването на народната медицина в процес от сферата на антропология и етнологията, в който успешно се прилагат традиционни за тези дисциплини методи като теренно етнографско изследване, включено наблюдение, интервю и др. Визуалната антропология пък ни дава възможност при желание от страна на информаторите да документираме процеса и той да добие плътност отвъд думите.


Всеки от членовете на екипа работеше по различна тема, моята беше съсредоточена около изследването на народномедицинските практики в посочените региони, откриването на приликите и разликите, търсене отговор на въпроса „Защо?" продължават да съществуват и др. За мен проучването се превърна в продължение на проучването от района край Карнобат, проведено през 2014 и 2015 г., за което Списание 8 писа. Това не е случайно, защото районът и по-специално южнокарнобатските села са исторически, етнографски и демографски свързани със Странджа и Сакар. И трите области са поле на сходни исторически, миграционни и демографски процеси, което ги прави интересни за сравнителни изследвания, посветени на една и съща тема. В географския обхват влезе и областта на Централните Родопи, която предлагаше друг ракурс. Така с известни изключения изследването имаше за цел да покрие района на югоизточната и централна южна българска граница.

- Кои бяха най-интересните ритуали, на които попаднахте?
- За нас - етнолозите и антрополозите, всички ритуали са интересни. Това определение обаче е неадекватно за хората, които са техни носители и изпълнители. За тях те са само част от ежедневието. Но без съмнение интерес буди съществуването на многобройни форми и вариации на баячки, гледачки, енергетици и др. Наличието на множество сакрални места, поле за инкубационни практики, също представлява обект от етноложки и антроположки интерес. Масово в регионите на Странджа и Сакар е разпространено баенето против уроки със сол и здравец (или зелена тревичка), леенето на куршум против уплаха, лекуването на брадавици с клонки от розов храст. Други любопитни фигури са гледачките, които познават бъдещето чрез гледане на кафе, карти и боб. В тази група попадат и лечителите, които с енергия диагностицират и лекуват болното място.



Интересен процес е и наблюдаващата се еволюция сред самите лечители. Все по-често голяма част от тях правят опит да се образоват според нормите на съвременната медицинска теория и практика, вероятно, за да регламентират съществуването си в средата на модерната научна медицина. Това образоване, разбира се, е индивидуално, базирано на данни от периодичния печат и електронните медии. Всички се опитват по някакъв начин да се съизмерват с научната медицина, търсейки своето място в полето на „помощници" на хората. Обикновено то е междинно – между лекарите, представители на конвенционалната медицина и свещениците – лечители на душата. Затова и често в образа на баячката се съвместяват фигурите на лечителя и силно вярващия човек. Това с особена сила пролича в изследваните региони.

- Какви нестандартни личности – баячки, срещнахте?
- За мен всички са интересни. Всяка баячка носи своята история, която я е направила такава – жена, която жертва свободното си време, времето за децата и съпруга си, за да помага. Повечето от тях се възприемат като надарени със специалната способност да лекуват. Всички казват, че умението не е само в силата на сакралните и тайни думи – то се корени и в личния стремеж на конкретния човек да бъде лечител, да има желание да се научи, както се казва – да открадне занаята. Обикновено обаче в образите на лечителите има повтарящи се мотиви, които ги превръщат в универсален образ. Традиционно лечителството е наследствена дейност, практика, която се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка, от леля на племенница, но обикновено в рамките на семейството и тесния роднински кръг. Така се описва тази дейност от първите етнографи, събирачи на данни за народната култура.



Днес се наблюдават и изменения в начина, по който се предава това знание. Някои го откупуват, плащайки немалка сума. Други търсят начин да научат сакралните думи (наричани често молитва), за да могат да лекуват децата си, водени са от нуждата. Трети свободно предават на всеки пожелал вербалната формула, за да не се загуби знанието и да може да се използва за лечение. В изследваните региони особено се държи на вярата в Господ – без значение дали християнска, или мюсюлманска, без значение дали в ортодоксалната форма на религиите или в техните евангелски, алиански и други деноминации. Срещнахме баячки, които се увличат по учението за окултното на Александър Кръстников и по това на Петър Дънов; хора, които успоредно с исляма заучават и баенето и леенето на куршум, за да помагат; хора, които вярват, че дължат уменията си единствено на вярата, но вярата им представлява еклектична смесица от ортодоксално християнство/ислям и езотерични представи. Всеки лечител е интересен за изследователя, целта беше да се открие кое ги прави лечители, защо стават такива, да се потърсят паралели между тях. Използвайки социалния подход да се потърсят онези процеси в обществото, които обуславят необходимостта от наличието на такъв тип лечители, практикуващи успоредно с лекарите на научната медицина.

- Защо почти винаги жените са в тази роля?
- Отговорът не е едностранчив, нито лесен. Образът на баячката е древен и носи в себе си много стари архетипни представи. В традиционния период образът на баячката се родее с този на бабата, наричана днес акушерка, а в традицията просто „баба". Това е онази жена, която помага при израждането на децата и в този смисъл, грубо казано, играе ролята на посредник между света на живите и на мъртвите. Често бабата е и баячка, владее тайните думи, бае против уроки, лекува уплаха и др. Образът на жената на митологично ниво попада в двойката на негативните, лошите, тайните елементи. Това е нещо, което се среща в множество космогонични представи, не само в нашата традиционна митология, адаптирани са в известна степен и в християнството. Баячките и бабите в традицията са жени, преминали фертилна възраст, вече отродили се и навлезли в менопауза. Старостта добавя в образа им мъдростта на дълго живелите, на тези, отгледали децата си. Често те са и вдовици, което ги поставя в непривичната ситуация да са глави на домакинство, тоест знаят и повече от останалите представителки на пола си. Днес това изискване се обяснява с щадящото отношение към младите – човек трябва да е по-възрастен, за да може да понесе хорските неволи, младият би се сринал. Това сподели една баячка от Харманли. Традиционните представи обаче обвързват възрастта с мъдростта – това са хора, повече живели и препатили, по-опитни, а следователно и по-знаещи. Те могат да понесат товара на допълнителното тайно знание.
В традиционната култура баячката в значителна степен се родее с вещицата (коренът на думата произлиза от „вещ", т.е. „знаещ"). Днес баячките развалят влиянието на лошия поглед, което представлява урочасването. Това е вид болестотворна магия, което също ги родее с врачките и магьосниците. Разбира се, не трябва да се забравя, че днес образът на баячката е синкретичен, все повече отдалечаващ се от своя архетип и отговарящ на съвременните условия. Баячките се определят като лечителки, не като магьосници, дистанцират се твърдо от магията. Това, което споделям, е по-скоро опит да се търси цялостност в изграждането на образа на баячката.
На иновационните процеси се дължи и фактът, че днес все по-често се срещат и мъже баячи, нещо, което в традицията е рядкост. Това може да се дължи и на съвременното заличаване на разликите между половете. Или поне да е повлияно от тази тенденция.

- Имаше ли неща, които изненадаха учените?
- Тръпката от етнографското проучване е това, което ни кара да вършим дейността си с нестихващ ентусиазъм. В този смисъл винаги има неща, които ни изненадват, защото ги търсим с любопитството на първооткриватели. За широката публика може би ще е интересна изненадващата комбинация от окултизъм, християнство и традиционни магични практики, на които се натъкнахме на терен. Една баячка от Любимец беше устроила малък параклис в дома си - молитвена стая с импровизиран олтар, място за палене на свещи, столчета за миряни, на лявата страна с портретите на Александър Кръстников и Петър Дънов. В дома й всяка седмица се събират привърженици на окултното учение, тя практикува дейността си в разбирателство с местния свещеник, а пациентите ѝ приемат нейната дейност като доказателство за вярата ѝ. Друг интересен случай беше на гледачка от с. Смилян, Смолянско, която гледа на карти, мюсюлманка, силно вярваща, по време на проучването се учеше от ходжа в Смолян как да лее куршум, за да помага на хората.
Любопитен беше случаят на лечителка от гр. Китен. Завършила образованието си като медицинска сестра, в момента на проучването имаше импровизиран кабинет, където лекуваше с всички възможни алтернативни методи на лечение – от баене, през молитви, хомеопатия, образоваше се за структурата на водата, за действието на енергията и много други. Интересна беше и гледачка на боб от с. Момково, чиято къща приличаше по-скоро на олтар. Имаше десетки икони, изрязани от вестници или донесени от различни манастири. Успоредно с тях в дома ѝ намираха място камъчета от Кръстова гора и други свещени места, метални парички, бучки морска сол – всичко, за да пречиства дома ѝ.

Интересна беше и баячка от Малко Търново – домът ѝ беше украсен също с множество икони, започваше да бае с прекръстване, а водата, в която лееше куршум, носеше от Инди Пасха, свещено място в дебрите на Странджа планина, което се посещава от хора, търсещи лечение. Представлява извор в основата на висока скала, разположена в мочурлив дол. В момента целият е пълен с оставени дрехи от хора, молещи се за изцеление. Интересен беше и лечител, който лееше восък и лекуваше с енергия от с. Щит, Свиленградско, сдобил се с уменията си след кома. Списъкът може да бъде продължен много. За нас всеки случай е интересен, защото попълва цялата картина.

- На какво се дължи фактът, че такива ритуали са оцелели до модерното време?
- Причините са комплексни и се коренят както в същността на подобни ритуални лечебни практики, така и в съвременната социална, икономическа и демографска среда. Една от хипотезите ми е, че се срещат особено често на места, които в исторически план изживяват катаклизми – вражески нападения, епидемии, преминаване от една държава към друга, миграционни движения, демографски промени и др. Точно такива са изследваните региони, а и този на Карнобат. В този случай баячките и лечителките играят ролята на своеобразни терапевти, някои автори дори ги наричат етнопсихиатри, които отпушват натрупаното в исторически план напрежение. Тезата е смела, но не трябва да се подценява. Лечението при баячката предлага съвсем различно отношение към пациента от това на съвременната конвенционална медицина.

Пациентът бива приет в дома на баячката, който е подобен на неговия, мирише на дом и уют, а не на медицински препарати; с него се разговаря на четири очи, не се бърза по време на самото лечение; езикът, който баячката използва, не е чужд, изпъстрен с медицински термини, както този на лекарите, следователно е свой, разбираем, което кара пациента да се отпусне. Не трябва да се подценява и фактът, че заплащането на традиционните баячки често е по-евтино от това за лекарства, преглед и болничен престой. Не на последно място трябва да се посочи и вярата в изцелението. Няма спор, че конвенционалната медицина не може да предложи лек за всички болки. Тогава, в стремежа си да живее нормален живот, човек търси алтернативни средства и методи за лечение.

Понякога действието на научната медицина се бави и пациентът, търсил първо при лекарите помощ, и не получил веднага облекчение, се обръща към баячките и е много вероятно те само да „обират" славата на изцелители. Факторите без съмнение са много – демографски (свитият демографски потенциал в селата прави нерентабилно в голяма част от тях да има лекари и единствените помощници за изцеление остават традиционните баячки); икономически (невъзможност да се плаща за лекарства и лечение при лекар, болничен престой и др.); митологични (знанието на баячките е тайно, което говори за тяхната избраност, за тяхната дарба да бъдат такива и съответно усилва вярата на пациентите в способността им да лекуват) и др.

- Къде според вас се коренят тези ритуали?
- Със сигурност датират от древността. Трудно е да се каже от кога точно, но факт е, че носят в себе си архаичните космогонични представи за болестта, равносилна на нарушен космически ред, за болестта, равносилна на хаос. Самото лечение, вербалната формула, която баячките използват, говори за това. Те имат за цел да възстановят нарушения космически порядък. Баенето и изобщо този тип лечения имат за обосновка една изчезнала митология и народна култура, от която те представляват неделима цялост.

- Срещнахте ли и хора, които са били в ролята на пациенти?
- Да, а често и самите баячки са такива, търсят помощта на други или пък учат мъжете си да им баят, за да се излекуват от урочасване. За вярата в силата на баячките говори фактът, че обикновено те са известни из цялата околност и се ползват с добро име сред съселяните си. Пред домовете на някои от тях често има върволица от хора – едни си тръгват, други идват. Всичко това показва, че ниша и необходимост от алтернативно лечение има. А то се основава преди всичко на вярата в оздравяването, на чудото, което може да се случи с всеки. Самите лечители, а и пациентите подчертават, че не вярваш ли, нищо не се получава. И тук не става въпрос просто за вяра в определен бог или принадлежност към дадена религия, а за вярата в добрия изход на лечението.

- Защо такива традиции трябва да бъдат съхранявани? Какво място имат те в наши дни?
- Традиционните народно-лечителски практики според мен се съхраняват сами и се предават от поколение на поколение точно защото обществото ги изисква и има необходимост от тях. Те са най-малко застрашени от изчезване от цялата народна култура, защото предлагат различен шанс за оцеляване и излекуване, за отърваване от болките. А както споменах, стремежът към здраве е присъщ на човека. В условията на криза в здравната система и изобщо в цялостната ситуация в държавата редица хора, представители както на българското мнозинство, така и на различни малцинствени групи, бяха изхвърлени от сферата на икономическите процеси, оставени да живеят на ръба на оцеляването. Съвсем естествено те се обръщат към традиционни форми за оцеляване, част от които са и традиционните медицински лечителски практики.

Това е стратегия за оцеляване, базираща се на традиционната култура. Но не означава нейното пълно връщане към живот, а по-скоро е съзнателен подбор на определени нейни елементи с цел преодоляване на житейските кризи. Предвид факта, че светлина в тунела по селата не се вижда, считам, че такъв тип лечение ще продължи да съществува поне за още две поколения. Това, което е ценното и трябва да се изследва, е защо и как те се съвместяват със съвременната медицина, как това ирационално според научните норми лечение, намира своето място в съвременния крайно рационален свят, как и защо младите технологични поколения се обръщат към такива практики, за да се справят по-добре с живота. Всичко това е нещото, което ние, етнолозите и антрополозите, правим на терен и чиито отговори търсим.


Тагове:   смисъл,   баячки,   баене,


Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lilienschwager - Традиционните народно-лечителски практики са
12.11 11:49
тъпотии, на които вярват само дебилите.
цитирай
2. bven - На 1: В контекста на полемиката по тв, съгласна съм, че 80% вярват на лечението чрез баене.
12.11 14:01
Бъди щастлива!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7900693
Постинги: 1590
Коментари: 11376
Гласове: 27736
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол