Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2018 11:54 - ПРИКАЗКА ЗА СРЕБРИНОВАТА КАМБАНА
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2492 Коментари: 11 Гласове:
16

Последна промяна: 06.05.2018 15:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 /откъсляци/

Зазорява.

Чу се шепот: „Тръгни!“

Момчето вървеше към върха. Искаше да стигне преди изгрев, да поздрави първо небесното светило и да му се поклони, както са го правили всички магове през вековете. Стигна задъхано и доволно. Първият лъч още не беше отметнал розово-синята пелена. Птичата песен  приветстваше радостно събуждането с „Aurora musis amica“.

Сетивата, будни и свободни, очакваха да доловят утринното чудо. То започна с нежен пукот в тревата. Младежът се наведе. На самия връх  където бе стъпил, стрък цвете току-що разтваряше венечни листи. Познаваше добре растенията и си каза: „ Обикновена планинска кампанула.“  Но поглеждайки още веднъж видя в нея нещо различно. Това съвсем не беше Campanula alpinа, нито  Campanula lanata. Не приличаше и на C. karpatika. Различна беше от  C. persici и  lati-folia, нямаше нищо общо с C. sparsa; punctatа -  никоя от познатите му. Близалцето й не беше разтроено, както обикновено, а удължено и бухалковидно. Като млад учен помисли, че е открил нов вид и се почувства горд. Коленичи и заразглежда откритието си.

Само връхното цветче бе отворено. Имаше още шест цветни пъпки, които ще разпукват със  следващо утро. Това трябва да бъде видяно, за да се усети всяко ново разцъфване.  Не можеше да пропусне. Беше неговото цвете, на което предстоеше, както всеки откривател да даде име. И докато размишляваше над този академичен въпрос, една росна капка се търкулна някъде от към СЪРЦЕвината на камбанката, като сълза по близалцето. Спря се по бухалковидната извивчица в очакване на нещо, готова всеки момент да падне, натежала от непонятната вина на сърцето.

Очаровано, момчето забрави научните си мисли. Почувства се виновно за плача на цветето. Та то разтвори този цвят за него. Искаше толкова малко – да го зарадва с новата си рокличка и син аромат. Нямаше никакви претенции да бъде вписано в дебелите книги, за да кокетничи сред посестримите си с най- оригиналното име, което предстоеше да получи. И тъй като все се засрамваше от мислите си, сведе главица и полилавя.

Изведнъж капката роса или сълза, а може би и двете заедно, се превърна в цял свят от багри подарени от първия слънчев лъч, който малката капка бързаше да отрази и раздаде преди да се разбие на стотици искрици. В краткия миг по който се търкулна по бухалчицата успя да изпрати от многобройния си блясък в очите на момчето и завинаги остави част от себе си в тях. От тежестта й върхът на близалцето се наклони и докосна копринената дрешка. Допирът роди копринен звън. Тишината зазвъня с цветовете на дъгата. Птичките спряха за миг да пеят. Те знаят, че когато тишината звъни, дъхът спира.

Младият учен, все още коленичил, вече не беше същия. Долови знание непрочетено в книгите. Поклони се. Не знаеше на кого – на цветето, на росната капка, на слънчевия лъч, на върха, на утрото, на планината, на всички заедно, но и на нещо непознато, неизказано.

Вятърът хареса камбанковия звън и го понесе със себе си...

-          Сре-е-бри- и-и-не-е-е-е...

Въздухът трептеше и звънеше с неговото име. Викаше го. И той тръгна натам – към неизвестното...

Всяко утро зазвъняваше нова камбана . Следваше зова й.

Седем пътя преброди. Седем приказки чу. До седем земи стигна.

Всяка земя имаше свой цвят и хората бяха с цвета на земята си, като седемте цвята на дъгата и всяка земя имаше свой звук, като седемте тона, без които не може никоя песен. Знаеше, че трябва да разкаже за видяното на всички, които искаха да знаят, но нямаха смелост сами да спечелят знанието си. Събуди ленивия пашкул, че е време да пробие какавидата и да бъде пеперуда. Даде на ехото да понесе посланието до забравилите да следват мечтите си. И заразказва за видяното...

То заглъхва в мен. Вземам по малко вълшебство, скрито между думите, за да отбуля частица от невидимото. Защото , какво е приказката, ако и липсва вълшебство и какво е животът без приказка? А намери ли се художник, който да зарисува с четка взета направо от дъгата и музикант, който да залюлее цветно стебълце, преде да композира, тогава бихме се доближили до разбирането, виждането и чуването същината на магическата камбана.

Смениха се седем луни и седем слънца, седем и седем по седем зими и лета, като седем живота със седем мъдрости и седемте пътя се събраха в един.

Сребрин се върна на оня връх при своята камбанка, да й благодари за изживяното.

И се удиви: „Колко много камбанки!“ Самотното стръкче е разпиляло семената си от изживян, зрял звън и е народило цяла поляна, посинена с небесно тайнство. Усмихна се, знаейки , че след мамещите трели ще тръгнат още много момчета и момичета, пленени от вълшебния звук, роден от всичко и проникнал във всичко, звънтящ от вътре и слят с безкрая, той – звукът на неговата CAMPANULA MAGICA!

Стоеше на самия връх на планината в очакване на утринното чудо, както преди. Духът на маговете разтваряше страници от непрочетената книга. Мина толкова време , докато даде име на откритието си. А може би изтече само миг.

Погледна своята камбанка и тя зязвъня с топлината на погледа му.

Докосна я и тя зазвъня с  нежността ,скрита в ласката на дланите му.

Обгърна я с обичта си и тя зазвъня с трепета на сърцето му.

Изпрати й чиста мисъл и тя зазвъня с ритъма и римата на несътворен стих.

Дари я с пламъка на духа си и тя зазвъня с огнена неуловимост.

И всичкият звън стана едно.

Това така обърка вятъра, че той, незнаейки след кой звън да тръгне, се притаи в посребрените сребринови коси, повтаряйки:

-          Magica, magica, magica.

Смълчаните птички започнаха неуверено да пригласят на новия звук, докато песента им се сля с него.

Земята се разбуди и чевръсто отхвърли тежестта си. За някой това бе бедствие, но други чуха как дълбоко от пазвите й се разнесе звън, извиращ и догонващ звънтящото чудо.

Първият слънчев лъч дотърча усмихнат, отдавна чакащ хармония сред единичните крясъци. Наниза върху себе си магическия звън и го изпрати отвъд, като земно послание.

После всичко беше както преди. И не съвсем.

Вятърът се измъкна от сребриновите коси. Нямаше облаци, които да подгони и тръгна замислен към океана, за да разкаже на вълните чутото.

Зазори.

Нещо каза: „Пук!“

Отвори се цвят на камбанка.

-          Толкова бързах и пак закъснях.

-          За къде?

-          За мига, който улавя вечността.

 

Елена Петрова

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
16


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - „Не знаем колко е голямо малкото, когато със себе си се съизмерваме“
22.03.2018 02:27
така син на мъдър каза…
а когато отново опитомим думите и ги наречем правилно, разбира се че ще намерим своето „Aurora musis amica“ , и няма защо да питаме дали света е красив и вълшебен.
А тези, които са извървели и преживели през лабиринта на Пътя от Седем приказки разказани, не търсят, а го намират. Пътят е разбирането на камбанката на цветето, и продължаваме напред с него…

А аз се престорвам на стрък трева сред тези, които благодарят за посланието Емелика.

цитирай
2. donchevav - Иносказанието ти отива, Емелика! ...
22.03.2018 14:31
Иносказанието ти отива, Емелика! Поздравления!
Седем пъпки разцъфват, седем луни сменят седем слънца, седем и седем по седем зими се редуват с лета, седем пътя и седем живота се сливат в седем мъдрости – заради един само човек. А той, пленен от магията на вековечното, сякаш губи мига. И се диви:
„Колко много камбанки!“ Самотното стръкче е разпиляло семената си от изживян, зрял звън и е народило цяла поляна, посинена с небесно тайнство.”
Колко вярно усетено!
И е радостно – много още човеци ще чуят вълшебния звук, ще прозрат вечността, ще последват безкрая.
И е тъжно – придобил тайното знание за седем цвята небесна дъга, седем тона на песента за живота в седем земи, в седем приказки за сътворението, е пропуснал една, най-важната – за сътворените рождества и цъфтеж в собствената му земя…
Животът отминава напред – реален и жив, нехаен към нашите представи за него – изменчив и непредсказуем.
И е тъга – библейска тъга от познанието за хубостта, която не можем да уловим, за мига, който не можем да задържим– за тайните на природното битие, ключ за които има само сърцето. Само то – сутрин, с първия лъч, докоснал сребърната камбанка на Campanula magika, може да чуе Сребриновата песен. И да ни я запее – с твоя вълшебен глас, Емелика! Благословена е твоята дарба да сътворяваш красота и мъдрост!
Emelika
musis amica
est.
:))) Поздрави, Елена! Твоята приказка много ми хареса!
цитирай
3. emelika - lexparsy,
22.03.2018 18:41
„Не знаем колко е голямо малкото, когато със себе си се съизмерваме“
Да, няма как да разберем, докато мерим линейно. А мерната единица "себе си"е най-променливата величина.
цитирай
4. emelika - donchevav, винаги ме трогваш
22.03.2018 19:07
с дълбокото разбиране на това, което се опитвам да кажа. Много е висока оценката ти, а това ме прави по-отговорна и взискателна към себе си.
Всъщност тази приказка е част от едно недоизтъкано платно на което съм навила основата, а вътъкът все още вграждам. В него са втъкани по седем непознати приказки от всеки континент с типичните им нишки и нетипично тъкане.
Нека те прегръщат вълшебствата на твоя свят!
цитирай
5. elineli - Понякога
22.03.2018 20:22
се случва - пристигаме преди себе си.
И няма защо да го обясняваме.
Просто Е.

***



защото знам, че ще разбереш

цитирай
6. emelika - elineli, разбирам
22.03.2018 22:52
Понякога пристигаме. Дори в началото на пътя. За който предусеща, че сме тръгнали.
цитирай
7. zdravkoandronov - Понякога пристигаме. Дори в нач...
02.04.2018 21:04
emelika написа:
Понякога пристигаме. Дори в началото на пътя. За който предусеща, че сме тръгнали.

цитирай
8. emelika - Здравей, zdravkoandronov!
03.04.2018 12:30
Усмихвам се почти разбиращо, но няма да коментирам себе си.
цитирай
9. kolevdobri - Това е Дао...
04.04.2018 20:05
emelika написа:
Понякога пристигаме. Дори в началото на пътя. За който предусеща, че сме тръгнали.

Пътят и осъзнаването къде сме ние.
цитирай
10. emelika - Благодаря, kolevdobri!
04.04.2018 20:58
Коментар с особена ценност за мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296403
Постинги: 150
Коментари: 1091
Гласове: 5605
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031