Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 21:16 - духовните учения и българите
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 164 Коментари: 1 Гласове:
5






“Каква е задачата на българският народ? - Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат Учението на този народ, в който са родени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да Го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях - на всичките народи по света на планетата Земя”.
Брат Вергилий Кръстев

Времето и човешкото посегателство са накърнили чистотата и философската дълбочина на духовните учения изнасяни от вътрешния свещен кръг на посветените. До такава степен е нарушена тази първоначална чистота, и така те са разпилени във времето и пространството, че и след опит за тяхното събиране и получаване на първоначална форма е необходимо да се премахват и няколкото пласта наслоявания, за да се достигне до Истината. Наслоявания получени от утайките на прекроявания, наложени на духовните учения в услуга на определена личност или група управляващи, водещи често до тяхната неузнаваемост.

Необходимо е да се знае, че неопетнените принципи и закони на духовните учения не съдържат в себе си мистицизъм, идеализъм и материализъм, в техния първоначален вид никъде не е поставен въпроса относно първичността и различието между материя и дух. Това разделение, и последвало противопоставяне на Първичността във Вселената, което продължава и до наши дни е извършено много по-късно в древността от Платон през IV-III век пр.н.е. В историята на философията неговото учение се посочва, като класическа форма на обективния идеализъм.

Определен интерес предизвиква и начина за съхранение и предаване на знанията в дадено учение, записвано или предавано устно, то неминуемо губи своите първичност и сила. Кой може да свидетелства за неговата достоверност, когато ни се поднася след векове под различни форми? Когато към всичкото това прибавим и неизбежните натрупвания при пренасяне и разясняване на духовните знания от скептични или недоброжелателни личности, отново се изправяме пред непреодолими прегради.
По тези причини се налага да търсим и използваме метод, с който можем да оперираме свободно и безпристрастно във времето и пространството за разглеждане същността и съдържанието на духовните учения, и най-важното да се домогнем до Първоначалния извор на духовното познание. За това използваме познатия от физиката метод за преместване на големи товари:лост и опорна точка. За лост ще ни послужи принцип от Наука на Истината, а за опорна точка взимаме метод от Разумната Природа.

Този метод е в основния закон за растене и развитие на всички форми в живата природа, със съхраняване на тяхното първоначално съдържание. Удачен пример за тези процеси е хляба на земята, житното зърно : посято, при благоприятни условията се развива, расте и дава плод. Този плод-зърната, носят пълна информация за своята Първичност, а настъпилите промени в тях ни разкриват и характеризират външните условия, при които са израсли. Нещо повече, поставен при Първични условия плода разкрива своя Първообраз.

А н т р о п о с о ф и я т а   е мистично учение основоположник, на което е видният немски окултист и учен Рудолф Щайнер. Той е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич, Унгария. Завършва политехника и философия във Виена. Отначало се занимава с литературна критика и теория на философията, в периода 1901-1913 година е секретар на теософското общество, а от 1913 година до заминаването си от земята-30 март 1925 година е ръководител на антропософското общество в Европа. Основният стремеж на учения Рудолф Щайнер е към методологията на естественото научно познание да прибави методологията на свръхестественото познание, като и в двата случая обектите са едни и същи : Човека, Земята и Космоса. Основен момент в неговото учение е прехвърлянето на реални мостове между наличните в момента на еволюционно развитие в човека сетивни светове и съществуващия в Природата за нас в момента не сетивен свят,което довежда до преодоляването на временно поставените познавателни граници и тяхното разширяване. За Щайнер несетивните сили са неоспорим факт, също както и познатите добре в момента от нас физически изявените природни сили, ето защо, той насочва нашето внимание и в двете посоки. През 1894 година излиза от печат неговото забележително произведение: ”Философия на свободата”. В това съчинение Щайнер си поставя две главни цели: Да посочи, че в действителност сетивният свят е едно духовно същество и, че като духовно същество чрез истинското познание на над сетивния свят, човек живее в духовния свят. В днешно време Антропософията се е запазила в Германия, Англия, САЩ и Русия.

Т о л с т о й з м ъ т   е духовно учение широко разпространено в края на миналия и в началото на нашия век в Източна Европа и главно в Царска Русия и България. Неговият основоположник и идеолог е Лев Толстой. Той е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си: Мария Волконска. Участва в Кримската война, като офицер от артилерията. След тази война навлиза в руските литературни кръгове, автор е на популярни повести. По-късно написването на романите “Война и мир” и “Анна Каренина” му донасят световна известност. През 1879 година Толстой пише “Изповед”, с което поставя нов етап в своето духовно развитие, започва да работи и усилено върху изучаването на Светото Писание. С написването на “В какво се състои моята вяра” през 1884 година и “Пътя на живота”-1910 година, Толстой полага здравите идеологически основи на своето учение. Крайъгълен камък в Толстоизмът е приложението на Християнството в неговата истинска същност и съдържание в живота на човека.

Възникнало привидно без характерни източници, учението остро критикува официалната църква, изобличава антиличностната същност на държавата и се обявява против класовото разделение в обществото.Толстой си заминава от този свят в преклонна възраст на 7 ноември 1910 година на път за България през Константинопол.

Т е о с о ф и я т а е учение възникнало в края на 70-те години на миналия век в Америка. Негов създател и основател е Елена Блаватска. Тя е родена в град Екатеринослав, Русия на 12 август 1831 година. Още от ранна възраст започва далечни пътувания, привидно хаотични, посещава периодично: Европа, Америка, Близкия и Далечен изток. На 7 септември 1875 година, тя основава в Ню Йорк Теософско дружество, което скоро премества своя център в Индия, където съществува и в наши дни. Елена Блаватска осъществява мащабна писателска и издателска дейност, значими нейни произведения са: ”Разбулената Изида”-1877 година и “Тайното учение”-1888 година.

В “Тайното учение”, Блаватска прави задълбочен анализ на всички минали и настоящи религии и етнически философски системи, както и общ поглед върху академичната наука. Особен интерес представлява факта, че в двете и книги / научни труда / са използвани над 2000 цитата от 1400 научни труда, писани на различни езици, намиращи се в авторитетните библиотеки на градовете: Лондон, Вашингтон, Рим, Санкт Петербург, Делхи и др..
Основната задача на Теософското учение е премахвайки бариерата на спиритизма, чрез прехвърляне мостове за познаване на човешкия живот от миналото, да подготви човечество за Новата Епоха на Водолея. Теософията основно подпомага човешкия ум за възприемане на съществуващата връзка между невидимият свят на Началното духовно знание и човешкият разум, както и изучаване и прилагане на огромните неподозирани възможности на духовни знания заложени в самия човек. Първоначалния замисъл на Теософията е да прекрати некромантията и неосъзната черна магия на спиритистите, посредством утвърждаване в живота на човека Тайната доктрина, считана за най-древната Окултна философия, която в миналото за съжаление е реформирана от Гаутама Буда. Характерна особеност на Теософията е необходимото продължително време за нейното бавно и последователно овладяване.
Привидно трите учения: Антропософия, Толстоизъм и Теософия нямат допирни точки, освен в единството на тяхната методология: обяснение на процесите и явленията в човешкия живот посредством авторитетното, умело използване на сетивни и над сетивни методи. Но духовно зрящите виждат в тях множество допирни точки, през които се прекарват силови линии. Тези силови линии излъчени от ученията се преплитат, преливат и се концентрират в Една географска точка, Едно учение и Една духовна личност и това са: България, Новото учение и Учителя Петър Дънов. Като всяко едно твърдение и това за много от нас се нуждае от обективно поднесени, проверени факти. Факти, които винаги могат да се подложат на основния критерий за достоверност –Истината.

1. Преди Балканската война българинът Боян Боев следва в Германия- Мюнхен естествени науки-биология. Един от неговите преподаватели е и Рудолф Щайнер. Веднъж между тях се провежда следния разговор: - ”Вие откъде сте, моля Ви се”? - запитва Щайнер, Боян Боев отговаря: - ”Аз съм от България, българин съм”. Щайнер възкликва: - ”От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще. А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате Велик Учител”. Боев запитва: - ”Кой е той, аз не го познавам”. Щайнер отговаря: - ”Г-н Петър Дънов”.
2. През 1910 година в една октомврийска нощ, Лев Толстой на осемдесет и две годишна възраст напуска дома си в Ясна поляна и тръгва на далечен път за България.Придружават го дъщеря му Александра Лвовна и домашния лекар Душан Маковицки. Целта на неговото пътуване е среща с Петър Дънов. Неосъществена. Умира в шест часа сутринта на 7 ноември 1910 година в квартирата на началника на Астоповската станция
3. В началото на века д-р Ани Безант теософ, намира младия индус Кришнамурти и издава една негова книга: ”При нозете на учителя”. Теософите от цял свят са уверени, че той подготвя тялото си, когато дойде времето, Мировия Учител или Христос да “влезе” в него и Кришнамурти да бъде вторият Месия на човечеството. През 1932 година в град Омен Холандия се провежда един от най-големите конгреси на теософското общество. Там, в замъка Ерде, тридесет и седем годишният Кришнамурти трябва да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос, дошъл за втори път на земята. Делегатите на конгреса не са обикновени граждани, там присъства елита, цвета на интелигенцията и представители на аристокрацията от цяла Европа. Делегати от България са: Атанас Димитров, Софроний Ников и Магдалена Попова, изпратена лично от Петър Дънов с негово писмо до Кришнамурти. На третият ден от конгреса Кришнамурти произнася следната реч: - “Вие очаквате Мировият Учител и искате да повярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истината. Аз съм човек, като Вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Миров Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло тук на земята, но не е между нас. Мировият Учител е в България”.

Б о г о м и л с т в о т о   е учение на българския, славянски и общочовешки гений, родено и откърмено в България. Първо неговите семена са посети в школата на Орфей, след време тези семена поникват и дават ствола на едно мощно дърво, което представлява Богомилството. Още със своето раждане това учение разкрива общочовешкия си характер и надхвърля тесните рамки на ограничено разбрания шовинизъм и национализъм. Богомилството изпреварва с векове нивото на познание на своите съвременници, колкото повече време минава, толкова повече назряващото човешко съзнание започва да разбира, преценява и прилага правилно богомилските идеи, тяхната актуалност не е загубила своята сила и в днешни дни. Основател и ръководител на учението е Боян Магът, а поп Богомил, Васил, Тихик, Адриан и Никита са разпространители и проповедници на Богомилството. Кой е Боян?Боян, наричан от народа Магът е четвъртият най-малък син на цар Симеон от вторият му брак с византийска принцеса. Търсейки корените на Мъдростта, Боян събира знания в Магнаурската школа в Константинопол, която е построена върху принципите на Древната Магия, конструирана още през Шумерската култура. После преминава през езотеричната школа на Александрийската библиотека, която още пази плодовете от познанието на вътрешния кръг от Посветени в Древно- Семитската култура на Атлантската раса. Накрая за него отваря врати и Храма на Мъдростта в Багдат. Това е Боян Магът, един от малцината Посветени в Световните Мистерии, който основава и ръководи Учението на Божествената Мъдрост - Богомилството. Учение взривило сковаващият схоластичен мироглед и освобождавайки човешкият дух, довело света да Реформацията и Ренесанса.
продължава...



Гласувай:
5
0



1. barin - Много са духовните учения, прои...
24.05 08:40
Много са духовните учения, произлезли от българските земи, Татяна. Най-значително си мисля, че е богомилството.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8791003
Постинги: 1920
Коментари: 11537
Гласове: 29279
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031