Блогът на tatiana :: Как да намерим своя духовен партньор

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор

Автор: bven Категория: Лайфстайл

Прочетен: 2569 Коментари: 0 Гласове:

Търсенето на партньора

Впуснем ли се конкретно в търсене на партньор, ние напълно забравяме, че всъщност търсим любовта. " Свикнали да се обръщаме извън себе си за всичко, от което вътрешно се нуждаем, ние започваме да издирваме някого, който ни желае (до полуда), отдава ни достатъчно внимание, задоволява по всяко време потребностите ни, одобрява ни и ни засвидетелства признание, забавлява ни и ни подкрепя, споделя нашите грижи, никога не проявява негативни чувства спрямо нас; някого, с когото си нямаме проблеми и който не би искал никога да се разделим и т. н. Всичкото това за нас означава: да бъдем обичани.

Тъй като все пак подобни перфектни кандидати или, както ние ги наричаме - истински партньори, се намират много рядко, някой ден махваме с ръка и се съгласяваме на „каквото се случи". Направо сме ра¬достни, ако поне част от желанията ни бъдат удовлет¬ворени и „прилепваме" към партньора, дори да не сме доволни или пък продължаваме да търсим неуморно и да си играем на „на ти си куклите, дай си ми парцалките" - и това са само няколко от вариантите.
Копнежът за „по-голямо удовлетворение" съществува у всекиго от нас повече или по-малко осъзнато.
Изключение би било, ако някой очаква партньор, ко¬гото той самият да обича. Търсенето на любовта обик¬новено се превръща в търсене на истинския партньор.
Всеки човек си изгражда собствени образи и представи за него. Рядкост са тези от нас, които знаят, че в повечето случаи образите и представите съответстват минимално или изобщо не съответстват на персоналните ни нужди и желания, а са силно повлияни от нашите родители, приятели и познати, от книгите и фил¬мите и, разбира се, от личната ни история и произтича¬щия от нея опит. Някои, например, вярват, че истинският партньор е онзи, с когото никога няма да се карат, защото в тяхното семейство не са се карали и разправиите сега ги плашат (пък и едва ли подобни отношения могат да са конструктивни) или защото родителите им са се намирали във вечна вражда и те са се заклели за нищо на света „да не стават такива". Други пък си мислят, че трябва да си имат партньор с определена професия или образователен ценз, с определена външност и сметка в банката, на определена възраст и пр., и то защото са в състояние да приемат само такъв човек. Трети пък са убедени, че подходящият партньор е онзи, в когото ще се влюбят „завинаги", макар това да не означава абсолютно нищо (виж главата „Заблуди относно любовта").

И така, всеки търсещ си има собствени образи и представи какъв трябва да бъде партньорът му. Той вярва, че може да бъде щастлив само тогава, когато е намерил такъв или поне подобен човек.
Понеже всички хора постъпват по същия начин, ние изобщо не предполагаме, че възгледите за нашия бъдещ спътник по-скоро ни ограничават и ни пречат. И че може би тъкмо онези, за които не искаме и да помислим, са най-подходящите за нас партньори.
Тук трябва да отчетем, че в родителския си дом много хора са страдали от липсата на телесен контакт, внимание, признаеше и любов. Та сега партньорът им е длъжен (без да е питан) да им даде всичко, което толкова дълго не им е достигало и което те самите не са в състояние да дадат. Ами какво би станало, ако и той е преживял същата липса?

Значи, в общоприетите представи подходящ партньор е онзи, който най-пълно отговаря на желанията и очакванията ни и предлага възможно най-много.
А ние започваме да го търсим на тинейджърска въз¬раст при наличието на един вътрешен недостиг, появил се в резултат на събрания отрано опит по отношение на любовта: прекомерни желания и надежди, пакет, пълен с илюзии, както и твърде голямо незнание и погрешни представи как да изградим една връзка.
Не сме наясно нито, че и за нея се иска да се упраж¬няваш, нито - че не е задължително всяка да е дълготрайна.
Не сме научени да се отказваме от отношения, кои¬то „не ни понасят". И не разполагаме с никакви инст¬рументи, за да се справим по естествен начин с възникващите конфликти.
Тогава няма нищо чудно, че възоснова на лошите предпоставки партньорствата ни доста често протичат трудно и имат нещастен край. Много хора след всяка поредна връзка все повече се разочароват и все повече и повече се затварят.
Но какво е необходимо, за да бъдат отношенията ни по-щастливи?

Хората копнеят да бъдат обичани за това, което са, а не за това, което правят за нас.

Партньорът като шанс да се учим
Всеки партньор, който желае да се свърже и да расте заедно с нас, ни дава шанс да усвоим някакви уроци (както и всеки друг човек, естествено!).
Ако сме склонни да бъдем откровени с партньора си, в съгласуваната си игра бихме могли да прозрем заедно кои сме, какви сме и да развием необходимите ни спо¬собности, за да се свържем с някого и да го заобичаме. Бихме могли да открием, например, на колко нежност., сме способни още в сегашния момент, с какво разбиране, заинтересованост и внимание сме в състояние да подходим към другия, до каква степен сме готови да даваме и да вземаме, колко критика - да понесем.
Научаваме какво ни ядосва, разочарова, потиска или натъжава и как да се отнасяме към реакцията на партньора си спрямо тези чувства и към цялостното ни поведение. Освен това разбираме как да реагираме на позицията му „такъв съм си": с какво ни влиза под кожата, с какво ни оставя равнодушни, какво можем да приемем, какво искаме да отклоним и къде допус¬каме съприкосновение.
Ние се докосваме до личната си драма: осъзнаваме старите си рани. Откриваме какво мислим в резултат на тях за хората и света; какво поведение сме възприели по отношение на живота (например: „Само ме използват"). Наблюдаваме своите модели в контакта с другия (нап¬ример: „Страх ме е да не би да не ми стигнат парите").
Ако подходим със старание, откритост и искреност, подобни отношения неотменно ще ни насочат към соб¬ственото ни ядро, вследствие на което ще се засили връзката ни с нашата вътрешна истина.
В този процес на узнаване най-важно е да споделим с другия какво става в душата ни. В течащия помежду ни обмен отношенията ни ще се обновяват и ще при¬добиват жизненост.
Важно е да се знае, че между хората винаги ще има конфликти и кризи. Можем да ги използваме като шанс да направим заедно крачка напред, вместо да се отчуждаваме посредством тях и накрая - да се разде¬лим. Но това е осъществимо само тогава, когато сме си поставили за цел след всеки пореден случай да на¬мираме отново пътя към любовта и сме готови да пре¬живеем и изразим всичко, което ще уталожи конфлик¬та или кризата. За това е нужен много кураж, но имен¬но така нашата връзка ще се превърне в един струващ си труда процес, в който с течение на времето все по¬вече ще си изясняваме кои стари форми и модели до¬минират у нас, кое поведение ни пречи и как не бива да се държим. Оттук ще произтекат и съответните -съвместно набелязани - стъпки в ученето.
В същото време ние ще прозрем и усвоим обезател¬ните за едни добри взаимоотношения поведения и наг¬ласи като благодарност, доверие, прощаване, подкрепа и ще схванем тяхното значение за човешката заедност. Защото какво струва теоретичното знание, ако не се прилага в живота?

По пътя на съвместното учене могат да се съберат много плодове!
Ние се чувстваме обичани, дълбоко разбирани, забелязвани и приемани. У нас се поражда чувството на защитеност, топлина и свобода, което далеч надхвърля усещането за физическа сигурност. Постигаме все по¬вече хармония със себе си и другия.
Нашето същество се проявява все повече и на по¬върхността му изплуват такива характерни черти, кои¬то вероятно никога или от дълго време не сме забе¬лязвали като, например, радост от контакта, кротост, жажда за знания, любопитство, желание за творчество или страст, чието наличие ни кара да изпитваме дъл¬бока свързаност със самите себе си. Талантите и за¬ложбите ни също „избиват навън". Някои хора пропяват отново, други започват пак да танцуват, да пишат книги, да рисуват и са досущ като цвете, чиито нови цветове се разпукват.
Това състояние, което аз наричам добра връзка, ос¬ветява всички сфери на живота ни, нашите деца, наши¬те приятели, другите хора, професията ни и всичко, ко¬ето правим.
Добрата връзка е ключът към добре протичащия, изпълнен с жизненост и радост живот!
Оставането сам за известно време би могло да послужи като изключителен стимул за собствения растеж и зрялост. То предлага съвсем различни ситуации за натрупване на знания и опит, например: как да поддържаме контакт със самите себе си? Как да успеем да направим щастливи самите себе си? и т. н. Продължи ли обаче твърде дълго, е възможно повече да не ни се удаде да встъпим в близки отношения с някого и да се „настроим" към него.