Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2017 10:23 - граби царят - грабят и царедворците
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Последният пирон в двореца на царя
Автор: Максим Караджов


Далавери, далавери ... Обичайното състояние при един ремонт на културен паметник
Ще повярвате ли, че след приключилия наскоро основен ремонт на царския дворец за над 3,6 млн. лв. част от пода е застлана с ламинат!

Защо - никой засега не може смислено да обясни.
Отговорните фактори, замесени в ремонта, мълчат. След настойчиво питане сконфузено обясняват, че “то само около тоалетните сложихме малко”.

Проектантът на ремонта арх. Константин Пеев признава, че има, но само в административните помещения. След още “разпит” добавя и депата. И оркестрината (балкона за музикантите) над Балната зала... “Няма да се вижда, какво толкова?!”

Ламинатът в случая е проява на агресия към автентичността и атмосферата в сграда - символ за историята ни. В нея през януари 1873 г. се провежда съдебният процес, изпратил Васил Левски на бесилото. Самият Апостол на свободата е лежал окован в нея.
Оттук княз Александър I Батенберг пръв поема руля на Третото българско царство. Подире му в княжеските покои за близо 60 години се настанява династията на Кобургите. А през 1946 г. на втория етаж е устроен кабинетът на първия министър-председател на народната (вече) република Георги Димитров.

Имаме ли друга жива сграда днес с по-величава биография, че да хитруваме с имитации?!

В Балната зала е нареден нов паркет, който повтаря орнаментите на стария, полаган в края на ХIХ в. по проект на арх. Фридрих Грюнангер. Сега той е изкъртен като напълно негоден. Но забележете - в източното крило на двореца, където сега не се ремонтира, същият по възраст паркет е изциклен преди 10-ина години и свети като нов.

Значи изчезналият може да не е просто изкъртен, а да се е телепортирал в нечия вила. А става въпрос за огромна площ!
Декар царски паркет се губи.

“Някой трябва да го е прибрал някъде... По принцип много неща се съхраниха и ги дадоха на склад, ама какво ги направи министерството (на културата, б. а.), а и строителите, не зная”, обясни арх. Константин Пеев. Той има опит в ремонтните дейности, по негово задание бе ремонтирана Съдебната палата през 2005 г.

От Министерството на културата, което е бенефициент на европейските пари за ремонта, отпуснати по програма “Регионално развитие”, като качествен надзор в двореца е делегирана инж. Моника Бораджиева.

“Старият беше много, много изтрит, като хартийка беше - от предишно циклене и опити за възстановяване. Пази се в мазето само това, което е с орнаментите. Обикновен паркет няма защо да се пази”, убедена е тя.

“Паркета го раздадоха на работниците за огрев”, подхвърля небрежно един от майсторите, извършващи ремонта. Шок! Дали болшевиките раздадоха паркета след щурма на Зимния дворец за огрев на пролетариата? Или санкюлотите - версайския?

В мазето на двореца сега се пази само паркетът от Балната зала. Той е с доста видими орнаменти и не е подходящ да си го наредиш на... вилата.

“Да, хм..., има малко ламинат”

На пресконференция за ремонта през февруари т. г. инж. Бораджиева пестеливо обяви, че цялата подова настилка е сменена с нова. И толкоз.
Сега признава: “Да, хм..., има ламинат, но малко - само в административната част и в депата в подпокривното пространство.”

Тези зони са с обща площ 1225 кв. м. От тях 850 квадрата са депата и 375 - административната част.

Не би било честно да се вглеждаме само в кусурите на ремонта. След 2 години работа дворецът грейна с нова бяла дограма, с нова климатична и електрическа инсталация, водопроводна система, ново осветление. Монтиран е асансьор до третия етаж, който ще е в помощ на хората с увреждания.

Балната зала с аплици в стил АЕЦ “Белене”

Реновираната напълно Бална зала, наричана в миналото Червения салон, е вдъхновяваща. Взирането в детайлите обаче натъжава - върху златните орнаменти по стените безпардонно са монтирани метални сиви осветителни тела във футуристичния стил на несъстоялата се стил АЕЦ “Белене”. Утехата е, че те са лесни за демонтиране. Оркестрината буквално е обсебена от огромна рампа за инвалиди.

Богатите гипсови орнаменти по стените и таваните се губят, след като отгоре им щедро е положен дебел слой прясна боя.
Царските дръжки на прозорците с оригиналните гербове са запазени, което е похвално. Но някои са монтирани нехайно обратно - с короната надолу. А в бравата на входната врата на двореца, която е най-видима и представителна, е мушнат огромен крив пирон. Той ни се подсмихва, сякаш засуканият мустак на бай ти Ганя. Който за пореден път надви.

“Да си призная честно - не. Не съм запозната добре с този проект (за ремонта, б. а.), той не е на националната галерия, а на министерството и нищо, което е заложено в него, не е минавало през нас. Никога не съм виждала този проект, според директорът на НХГ Слава Иванова.
В крайна сметка ние сме ползватели на сградата и министерството не е длъжно да съгласува с нас проекта. Административно-правно така стоят нещата.

Ако е положен ламинат, това е проблем, който проектантът е трябвало да съгласува с НИНКН (Националния институт за недвижимото културно наследство, б.а.)”, заяви Слава Иванова.

Свързахме се и с арх. Галя Стоянова, директор на НИНКН:


“Нашият институт е дал становище, но само по проектната документация и това е станало, преди да стана директор (декември 2011 г. - б.а.).Отношение към ремонта би трябвало да вземе Инспекторатът за недвижимото културно наследство към Министерството на културата.”
Проектантът: Още 2 млн. лв. трябват

Дворецът да се превърне в градски дом за масови обществени изяви - приеми, коктейли, балове, предлага арх. Константин Пеев. Той е автор на проекта за ремонта. Според него сградата не става за галерия, защото има много прозорци и светлината пречела на картините.
“Ако се дадат още 2 млн. лв., може да се реставрира всичко”, пресметнал е той. Сега парите за ремонта били отрязани с 1 млн. лв. от регионалното министерство. Затова не е извършено нищо за озеленяването на прилежащия парк. Така тръбите на новата климатична инсталация се виждат, вместо да бъдат скрити с декоративни кашпи.

Главната полза за НХГ от ремонта е в увеличената експозиционна площ чрез свиване на зоната за администрацията, смята арх. Пеев. Както и спечелената територия в подпокривното пространство за хранилище и депо за експонатите на галерията.

По в-к Труд



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10442035
Постинги: 2245
Коментари: 12170
Гласове: 32137
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031