Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11 09:23 - на мен и човека до мен да е добре
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове:
8




 ИСКАМ НА МЕН ДА МИ Е ДОБРЕ, А НА ЧОВЕКА ДО МЕН… ОЩЕ ПО-ДОБРЕ
ДЕКЕМВРИ 16, 2016 MOGASAM 1 КОМЕНТАР


Мили Приятели!

Прекрасни Доброволци!

Уважаеми спонсори!

В края на почти свършващата 2016 година бих искала на първо място да ви благодаря за всички усилия, за отделеното време, умения и средства, които безвъзмездно дарихте на фондация МС – Мога Сам и с това спомогнахте на нашата работа, свързана с хората с диагноза Множествена склероза в България.

Благодаря ви, че помогнахте да се проведат събития, подпомагащи популяризирането на идеите и целите ни. Благодаря, че дарихте от личното си време, професионалните си и лични умения, за да ни помогнете в различни казуси и ситуации, в които попадахме.

Усилията ни се възнаграждават. Всеки ден в пощата на фондацията се получават писма, които недвусмислено потвърждават това. И благодарността на хората е голяма.

Позволявам си още веднъж да ви разкажа от една друга гледна точка за тази “нелечима” от официалната медицина диагноза – множествена склероза. Тя засяга най-вече млади хора и статистиката за света и България изобщо не е оптимистична. А прогнозите за бъдещето са още по-смущаващи. Плашещо и това, че пада възрастовата граница на диагностицираните. В световен план най-малкият диагностициран човек е на 4 години, а в България – на 10. В момента диагностицираните в целия свят са над 2 милиона, а в България това число е около 10 000. Хората, които имат тази диагноза, особено тези, които са в началото на съзнателния си живот, изпадат в много нестабилна и неясна ситуация. Те имат нужда от много неща, но най-вече от това да не бъдат “изхвърлени” зад борда като болни и неможещи. И именно този страх от изхвърляне, както и невежеството относно това, което им се случва, те се крият, лъжат за диагнозата си и не правят своевременно това, което е добро за тях. Много често те изпадат в пълна изолация и тежка депресия, като следствие на това не закъснява и инвалидизацията. И тя не е само на ниво физика. Тя е най-тежка в психическият си аспект. И идва момент, в който сами отнемат най-важното – радостта от живота си.

Много са неуредиците и безхаберието в нашата държава, но да не я виним. Такова е времето, в което живеем и по отношение на възможностите на официалната медицина, и по отношение на социалната грижа, но положителното в тази ситуация е, че всеки един от нас носи в себе си огромен потенциал и той може да се катализира много силно от тежките житейски обстоятелства.

Някои от хората, с които се срещам имат нужда само от това някой да поговори с тях, да им даде насока, да им подаде ръка да направят първата крачка. И след нея продължават сами и то много успешно. Други имат нужда от повече внимание, от грижа, защото момента, в който ни намират вече са в положение на тежки физически и психически дефицити. Но крайната ни цел е един ден всеки един да започне да се справя сам.

Както много пъти съм казвала и ще повторя пак – пътят на истинското лечение минава през много промени. Промени в целия начин на живот. Една от промените е храната. Нашият проект Много Специално Меню продължава успешно да действа и да се доразвива. С храната, която се изготвя всеки ден и се доставя до абонатите вече имаме положителни резултати. Тези, които са се подложили на тази диета и са провели изследвания месеци след това, споделят с радост добрите резултати.

За да се развие още по-успешно този проект са нужни много усилия и повече дарения. Всеки един абонат заплаща само част от месечния си абонамент – толкова, колкото му позволява малката сума пари, които отпуска държавата на хора в такова положение. Остатъка се заплаща от фондация МС – Мога Сам. Кандидатите за субсидия се селектират внимателно на база реални предпоставки – степен на увреждане, ниски доходи, тежък начин на живот. Но една от най-важната предпоставка за одобрение е непоколебимото желание за промяна на всеки един от тях. Освен храната, те започват да променят всичко – заемат се с гимнастика, движение и рехабилитация, за което също им помагаме и то само с безвъзмезна доброволческа дейност. Така осъществяваме и психотерапевтична помощ, ако има нужда от такава. И тук е мястото да споделя, че тези които не желаят да положат това усилие да променят себе си и начина си на живот, сами се отказват. За радост те са малко.

Освен за храна, средствата, които постъпват в сметката на фондацията, както и в кутиите за дарения, се използват и за закупуване на хранителни добавки, храна за хора, които живеят в провинцията, за заплащане на лични асистенти и различни малки, но своевремeнно направени действия, които помагат на някой да продължи напред. Сам.

Всичко това успяваме да извършваме благодарение единствено на вашите дарения. Нямаме външно финансиране. Не успяхме да се “докопаме” до нито една социална програма, която осигурява средства за подобни дейности. Ще вметна само, че това не е лесна работа и че за една година дейност на нашата организация се сблъсках с реалността на съществуването на т.нар. Неправителствени Организации в нашата държава и тази реалност не е нещо, което ме вдъхновява. Но пък тази реалност ни дава възможност да бъдем заедно. Затова, приятели, на този етап продължаваме да разчитаме единствено и само на вашата помощ.

Хора! Очаква ни следващата година, която съм сигурна, че ще бъде още по-успешна, интересна и удовлетворяваща. Да бъдеш Благодетел е нещо, което не просто променя живота на някой. Да бъдеш Благодетел променя всички. И мисля, че най-много този, който Дарява – време, умения, средства. Но най-вече Любов. Дарявайки Любов, няма как да не те обгради усещането за щастие и удовлетвореност. И няма как да се предозира с БлагоТворителност. Повярвайте.

И накрая искам пак да ви призова –

нека наистина променим известната българска поговорка за “мен и съседа”. Нека стане –

“Искам на мен да ми е добре, а на човека до мен – още по-добре.”

Защото ние, Човеците сме като скачени съдове. Защото това, което се случва на приятел, съсед, колега, роднина или на напълно непознатият, с когото се разминаваме стотици пъти на улицата, няма как да не даде отражение на мен. На теб. На нас. И ако на тях им се случват добри неща, това ще прелее и в нас. Ето така аз разбирам промяната. Да бъдем заедно, за да Можем Сами.

Бъдете промяната!

С любов и признателност,

Биляна Савова,

основател и управител на МС – Мога Сам / 16 декември 2016, София



Тагове:   болест,   лечение,   мога сам,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7994098
Постинги: 1603
Коментари: 11396
Гласове: 27861
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол