Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05 09:18 - кайлас - градът на светлината /12
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
5



 
- Разбирам, че всичко е закони. Ние градим своя живот на
базата на законите. За нас са природни, защото, сме част от
тази природа.
- Всичко е природа. Природата също е жива и вие се сливате с
нейния ритъм. Ако излезете от него, вече изпадате в закона на
хаоса и ставате безтегловни. Той ви върти и вие не можене да
се ориентирате, да стъпвате, да се движите правилно.
- Учителю, сега хаосът властва на земята и ние не можем да се
дистанцираме от него. На какво се дължи това?
- На ниското ви съзнание. Не мислите какво правите.
- Много просто и ясно. Съгласна съм с теб.
- Така, в скоро време ще се разпаднете на части.
- Как така ще се разпаднем? Нали имаме спойка? Нали сме
уплътнени ?
- Ниското ви съзнание води до разединяване на съставните ви
части.
– Как до разединяване?
-Започвате да боледувате. Унищожавате органните си депа.
Енергията ви се изразходва и ето ти разпадането.
41
- Да. Сега разбирам. Това е една велика истина. Ние просто се
самоунижаваме чрез своите действия, които не обмисляме
правилно.
- Пак повтарям, че вашето съзнание е ниско, делата ви
несъвършени.
- В такъв случай , какво можем за направим?
- Ами, да тръгнете по пътя на усъвършенстването.
- Този път не е никак лек.
- Да. Той е трънлив. Тръните ви бодат, но вие трябва да
минавате през тях. Ще ви създадат болка, ще кървите, но
търпете и наново тръгнете, защото там е победата. По този
начин ще се научите да се справяте с трудностите и ще
станете силни, волеви. Защото нямате ли воля, вие сте слаби и
животът ще ви предложи толкова изненади, с които няма да
можете да се справите.
- Да, многократно съм се уверила в това. Аз съм от хората,
които имат силна воля и се борят докрай с трудностите. Да се
надявам, че и за напред ще си остана такава.
– Мария, хайде да поспрем и да поседнем на ей тази пейка в
градината!
-Тук е много романтично! Каква прелест!
Около нас цветята ни обгръщат в своята прегръдка и аромат.
Какви ли нямаше! Градината беше събрала цветя от целият
небесен и земен свят. А два огромни бука в края на градината
42
бяха извисили снага и пазеха грижливо своите обитатели. Тук
всичко беше от светлина и нямаше нужда от сянка. Тази
светлина беше ласкава, галеща като майка, която нежно
прегръща рожбата си и я приспива в своятя прегръдка.
С Абраам Хатми стоим замаяни, насочили вниманието си към
разнообразието от множеството цветни светлини, които
сияеха и стопляха душите ни. Какво екстазно чувство на
щастие! Идеше ми да подскачам от радост, но не бях в
материалното си тяло, да се усмихна и да извикам на
глас:”Обичам ви, мои милички! Вие ме правите щастлива!”
Чух гласа на Учителя, тих, шепнеш, като южния вятър. Този
вятър, топлеше сърцето ми.
- Мария, Мария, събуди се!
- Аз не спя, Учителю. Нали тук, с това си тяло не може да се
заспи?
- Да, така е. Тук всичко е светлина, която има свои нюанси,
според емоциите и настроението. Тук няма болки и страдания,
няма болести. Тук всичко е чисто и грее с различна светлина.
Тук светлината е на степени.
- Какво значи степени?
-Всяка същност свети според степента на своето духовно
съвършенство, което си е изградила на земята.
- Но тук, в градът на Светлината има само съвършени и те
сияят. Тях знанията ги захранват. Колкото повече знания имат
и получават от земята чрез своите ученици, които
43
експериментират, толкова повече светят. Подават им идеите и
те ги реализират на земята.


Тагове:   Хаос,   закони,   природа,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9135450
Постинги: 2091
Коментари: 11685
Гласове: 29950
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31