Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 09:33 - нетленна българска красота
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 230 Коментари: 2 Гласове:
11



 

Захарий Стоянов (роден като Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Той е народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889). 

Цанен от семейството си като овчар и по-късно като абаджия в родното си село Медвен, Котелско, Захарий Стоянов се опълчва на баща си и заминава за Русе, за да се образова. Там живее в къщата на баба Тонка Обретенова. Влюбва се в най-малката й дъщеря – Анастасия Тихова Обретенова, възпитаничка на Московския девически институт. Двамата се венчават на 31 януари 1882 г. в дома на Константин и Мариола Доганови в Русе. Това става тайно от баба Тонка, защото „тя не давала дъщеря си на Захарий Стоянов и дълго негодувала от този брак“, пише един от биографите на апостола – землякът му Стефан Чирпанлиев.По спомени на съвременници той описва Анастасия като „много хубава жена, с бяло лице, черни очи и чаровна усмивка…строга и същевременно весела“.

                   image        

                                        image
Четвъртото дете на Анастасия и Захарий Стоянов се ражда след неговата мистериозна смърт в Париж и той практически не успява да види единствената си оцеляла рожба.

По това време Захарий Стоянов е председател на Народното събрание и заедно със съпругата си заминава за френската столица на 29 август 1889 година. Целта му е да посети Първото световно изложение, посветено на 100 години от избухването на Великата френска революция, и да купи оттам нови книги за библиотеката на парламента.

Към онзи момент Захари Стоянов е оставил далеч зад себе си овчарските си години и за по-малко от 10 г. става един от най-крупните български летописци и кореспондент на престижни френски, английски и руски издания. Развива и завидна съдебна кариера, като специализира в криминалистиката. Изучава редица автори в правните науки – гръцки и латински, френски и руски, немски и английски.

Вместо да се завърне в България с книги за парламентарната библиотека, Захарий Стоянов умира при неизяснени обстоятелства в парижкия хотел „Суец“. По-късно неговата дъщеря Захаринка ще научи от майка си, че преди отпътуването за Франция семейство Стоянови са гостували в дома на Стефан Стамболов. От това обстоятелство се събудило съмнението, че домакинът сипал диамантен прах в чашите за кафе.

Според други хипотези, Стоянов е бил отровен с бира, в която е имало стъклен прах. Според трети, убийството му е било организирано от масоните – Стоянов е бил член на масонската ложа в Русе и на сподвижниците му не се харесало, че разкрил в пресата строго пазена от тях тайна.

Така или иначе, още по пътя за Париж, във Виена, българският апостол получава криза в стомаха. Вечерта в някогашната стая 42 на хотел „Суец“ отново му прилошава, трета криза го спохожда сутринта и на 2 септември 1889 г. той умира от разкъсване на червата. И до днес на хотелската фасада стои малка метална табелка, която на френски език информира, че там е починал Захарий Стоянов.

„След неговата смърт моята майка е живяла един усамотен живот“, пише по-късно единствената му дъщеря Захаринка Стоянова. Тя се ражда седем месеца след смъртта му – на 4 април 1890 г., в Русе.

                                  image  Захаринка и майка й

„Аз се учих три години във френския пансион в Русе. През 1906 г. заедно с майка ми се отправихме към Женева. По пътя обаче за няколко дни престояхме при свой близък (кума на родителите й Константин Доганов – б. а.) в Мюнхен и той ни убеди, че е най-добре да останем там“, пише след години Захаринка.

Тя постъпва в девически пансион в Мюнхен, но мечтата й е да стане художничка. По тази причина с майка си тръгва за Швейцария, но тъй като животът там е по-скъп, двете остават в баварската столица. Това било и единственото решение, тъй като българската власт отнела пенсията на майка й и тя работела като учителка, за да издържа себе си и дъщеря си, посочва Стефан Чирпанлиев.

Пътищата в България били затворени за двете – „неприятелите на баща й тържествуват, баба Тонка е починала, къщата – съборена. В малкото куфарче са прикътани томчетата на „Записките“, най-голямото бащино наследство“, разказва Чирпанлиев.

Захаринка Стоянова започва да изучава изобразително изкуство в Германия и през 1914 г. се омъжва за немския инженер Вилхелм Громбах, който преподава и рисуване. Междувременно през 1927 г. Анастасия умира. Захаринка се установява в родния град на мъжа си Аугсбург заедно с дъщеря им Хилдегард. През 1945 г. заради антифашистки прояви Вилхелм е хвърлен в концлагер Дахау и изгорен от фашистите.

Единствената дъщеря на Захарий Стоянов се отдава изцяло на дъщеря си Хилдегард и внуците си Ингеборг и Харолд.

Още като много млада, тя е закърмена с патриотичния дух на родителите си и помага на майка си за издаването на трудовете на Захарий Стоянов. Във всичките си изяви и кореспонденцията си тя подчертава българския си произход.

Произнася и паметната реч на сесията на БАН на 15 април 1969 г. по повод 80-ата годишнина от смъртта на баща си. Присъства на откриването на музейната сбирка в родното му село Медвен като дарява на музея много експонати, архивни материали, книги. Среща се с много деца и читатели и им разказва на стар български език за стореното от Захарий Стоянов.

Споделя и една любопитна история, която запомнила от майка си. Агенти на руския царизъм предлагали златни рубли на баща й, за да не напада с жлъчното си перо техните господари. Той отговорил с усмивка: „Аз съм български патриот, сбъркали сте адреса“.

Захаринка цял живот носи на ръката си златния пръстен на баща си с три камъка в цветовете на националния трикольор – бял бисер, зелен смарагд и червен рубин.

Три години преди да издъхне, през 1985 г. тя участва активно в тържествата, организирани в Пловдив по случай 100 г. от Съединението, и присъства на откриването на паметника, посветен на историческия акт. Тогава тя отсяда в дома на Храбър и Милка Стоянови в Пазарджик.

Дядото на Храбър – Вичо Стоянов, е най-малкият брат на Захарий Стоянов. Той живее от 1883 до 1889 г. със семейството на Захарий и Анастасия Стоянови в Русе, а по-късно става директор на Сметната палата в София


                                                        image



Захаринка умира на 98 години на 8 октомври 1988 г.. Почти вековният й живот сякаш е възмездие за ранната кончина на баща й и за смъртта на трите й невръстни сестри. Живее при дъщеря си Хилдегард в Хамбург и гордо разказва, че внукът й Харолд досущ приличал на прадядо си. Показва и негови снимки – същите високи скули и остри, проницателни очи.

Захарий Стоянов има и две праправнучки – Михаела и Андреа, които са родени в Германия. Потомки са и на баба Тонка по майчина линия. Българският им произход обаче по никакъв начин не бележи биографиите им.

Камен Колев, „Десант“ и др.




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Поклон пред делото на този българи! ...
09.10 22:48
Поклон пред делото на този българи! И на саратниците му!
цитирай
2. bven - На 1: lexparsy, явно и в този случай е вярна приказката за крушата и дървото!
10.10 13:44
Дъщерята на голям българин до края на живота си остава българка!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9161707
Постинги: 2094
Коментари: 11713
Гласове: 30002
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31