Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2018 09:33 - нетленна българска красота
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 619 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Захарий Стоянов (роден като Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Той е народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889). 

Цанен от семейството си като овчар и по-късно като абаджия в родното си село Медвен, Котелско, Захарий Стоянов се опълчва на баща си и заминава за Русе, за да се образова. Там живее в къщата на баба Тонка Обретенова. Влюбва се в най-малката й дъщеря – Анастасия Тихова Обретенова, възпитаничка на Московския девически институт. Двамата се венчават на 31 януари 1882 г. в дома на Константин и Мариола Доганови в Русе. Това става тайно от баба Тонка, защото „тя не давала дъщеря си на Захарий Стоянов и дълго негодувала от този брак“, пише един от биографите на апостола – землякът му Стефан Чирпанлиев.По спомени на съвременници той описва Анастасия като „много хубава жена, с бяло лице, черни очи и чаровна усмивка…строга и същевременно весела“.

                   image        

                                        image
Четвъртото дете на Анастасия и Захарий Стоянов се ражда след неговата мистериозна смърт в Париж и той практически не успява да види единствената си оцеляла рожба.

По това време Захарий Стоянов е председател на Народното събрание и заедно със съпругата си заминава за френската столица на 29 август 1889 година. Целта му е да посети Първото световно изложение, посветено на 100 години от избухването на Великата френска революция, и да купи оттам нови книги за библиотеката на парламента.

Към онзи момент Захари Стоянов е оставил далеч зад себе си овчарските си години и за по-малко от 10 г. става един от най-крупните български летописци и кореспондент на престижни френски, английски и руски издания. Развива и завидна съдебна кариера, като специализира в криминалистиката. Изучава редица автори в правните науки – гръцки и латински, френски и руски, немски и английски.

Вместо да се завърне в България с книги за парламентарната библиотека, Захарий Стоянов умира при неизяснени обстоятелства в парижкия хотел „Суец“. По-късно неговата дъщеря Захаринка ще научи от майка си, че преди отпътуването за Франция семейство Стоянови са гостували в дома на Стефан Стамболов. От това обстоятелство се събудило съмнението, че домакинът сипал диамантен прах в чашите за кафе.

Според други хипотези, Стоянов е бил отровен с бира, в която е имало стъклен прах. Според трети, убийството му е било организирано от масоните – Стоянов е бил член на масонската ложа в Русе и на сподвижниците му не се харесало, че разкрил в пресата строго пазена от тях тайна.

Така или иначе, още по пътя за Париж, във Виена, българският апостол получава криза в стомаха. Вечерта в някогашната стая 42 на хотел „Суец“ отново му прилошава, трета криза го спохожда сутринта и на 2 септември 1889 г. той умира от разкъсване на червата. И до днес на хотелската фасада стои малка метална табелка, която на френски език информира, че там е починал Захарий Стоянов.

„След неговата смърт моята майка е живяла един усамотен живот“, пише по-късно единствената му дъщеря Захаринка Стоянова. Тя се ражда седем месеца след смъртта му – на 4 април 1890 г., в Русе.

                                  image  Захаринка и майка й

„Аз се учих три години във френския пансион в Русе. През 1906 г. заедно с майка ми се отправихме към Женева. По пътя обаче за няколко дни престояхме при свой близък (кума на родителите й Константин Доганов – б. а.) в Мюнхен и той ни убеди, че е най-добре да останем там“, пише след години Захаринка.

Тя постъпва в девически пансион в Мюнхен, но мечтата й е да стане художничка. По тази причина с майка си тръгва за Швейцария, но тъй като животът там е по-скъп, двете остават в баварската столица. Това било и единственото решение, тъй като българската власт отнела пенсията на майка й и тя работела като учителка, за да издържа себе си и дъщеря си, посочва Стефан Чирпанлиев.

Пътищата в България били затворени за двете – „неприятелите на баща й тържествуват, баба Тонка е починала, къщата – съборена. В малкото куфарче са прикътани томчетата на „Записките“, най-голямото бащино наследство“, разказва Чирпанлиев.

Захаринка Стоянова започва да изучава изобразително изкуство в Германия и през 1914 г. се омъжва за немския инженер Вилхелм Громбах, който преподава и рисуване. Междувременно през 1927 г. Анастасия умира. Захаринка се установява в родния град на мъжа си Аугсбург заедно с дъщеря им Хилдегард. През 1945 г. заради антифашистки прояви Вилхелм е хвърлен в концлагер Дахау и изгорен от фашистите.

Единствената дъщеря на Захарий Стоянов се отдава изцяло на дъщеря си Хилдегард и внуците си Ингеборг и Харолд.

Още като много млада, тя е закърмена с патриотичния дух на родителите си и помага на майка си за издаването на трудовете на Захарий Стоянов. Във всичките си изяви и кореспонденцията си тя подчертава българския си произход.

Произнася и паметната реч на сесията на БАН на 15 април 1969 г. по повод 80-ата годишнина от смъртта на баща си. Присъства на откриването на музейната сбирка в родното му село Медвен като дарява на музея много експонати, архивни материали, книги. Среща се с много деца и читатели и им разказва на стар български език за стореното от Захарий Стоянов.

Споделя и една любопитна история, която запомнила от майка си. Агенти на руския царизъм предлагали златни рубли на баща й, за да не напада с жлъчното си перо техните господари. Той отговорил с усмивка: „Аз съм български патриот, сбъркали сте адреса“.

Захаринка цял живот носи на ръката си златния пръстен на баща си с три камъка в цветовете на националния трикольор – бял бисер, зелен смарагд и червен рубин.

Три години преди да издъхне, през 1985 г. тя участва активно в тържествата, организирани в Пловдив по случай 100 г. от Съединението, и присъства на откриването на паметника, посветен на историческия акт. Тогава тя отсяда в дома на Храбър и Милка Стоянови в Пазарджик.

Дядото на Храбър – Вичо Стоянов, е най-малкият брат на Захарий Стоянов. Той живее от 1883 до 1889 г. със семейството на Захарий и Анастасия Стоянови в Русе, а по-късно става директор на Сметната палата в София


                                                        image



Захаринка умира на 98 години на 8 октомври 1988 г.. Почти вековният й живот сякаш е възмездие за ранната кончина на баща й и за смъртта на трите й невръстни сестри. Живее при дъщеря си Хилдегард в Хамбург и гордо разказва, че внукът й Харолд досущ приличал на прадядо си. Показва и негови снимки – същите високи скули и остри, проницателни очи.

Захарий Стоянов има и две праправнучки – Михаела и Андреа, които са родени в Германия. Потомки са и на баба Тонка по майчина линия. Българският им произход обаче по никакъв начин не бележи биографиите им.

Камен Колев, „Десант“ и др.




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Поклон пред делото на този българи! ...
09.10.2018 22:48
Поклон пред делото на този българи! И на саратниците му!
цитирай
2. bven - На 1: lexparsy, явно и в този случай е вярна приказката за крушата и дървото!
10.10.2018 13:44
Дъщерята на голям българин до края на живота си остава българка!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11105298
Постинги: 2362
Коментари: 12542
Гласове: 33594
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава