Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04 08:12 - Храмът на Соломон
Автор: bven Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1230 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 24.04 09:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Цар Соломон, най-мъдрият цар на своето време, поет и автор на притчи и гадания е втори син на Вирсавия  (Батшеба) и Давид I.

Царят бил известен със своя вкус към величието и при неговото управление Израел достигнал невиждани дотогава висоти. Оженил се за дъщерята на фараон и получил в зестра град Гезер на египетската граница. В цялата страна се разгръща голямо строителство, като най-забележителният обект е домът на Иехова .

                                                             image

Понеже липсват останки от този храм, или негови описания от независими източници,можем да гадаем дали той действително е съществувал. Възможно е да е измислица на живели по-късно еврейски писари, решили да го изложат като устно предание, дълги години след времето на строежа.

При написване на своята история, евреите са използвали факти от царския род на Давид, за да им осигури царствени тайни,каквито тяхната нова монархия не е притежавала. Когато включат тази легенда в своята история, те я обявили за най-великия момент от битието на собствената им нация - строителството на храма на цар Соломон. В еврейската версия героят нямало как да е цар, тъй като историята на Соломон била добре известна. Поради това му измислили друга роля, следващата по важност - ролята на строител на великия храм.

И все пак, какви са преданията?



image

Смята се, че храмът е  сравнително неголяма сграда, разкошно оформен и разположен на централно място. Бил изграден преди 3 000 години, върху един хълм - Мория, като входът бил обърнат към изток, в посока към изгряващото слънце. На същия хълм след това се строи друг храм от цар Зоровавел, след завръщането на юдеите от вавилонски плен, в 6 век пр.Хр.и последният храм – от Ирод , по времето на Христос и разрушен от римляните малко след изграждането му.
Соломон често е характеризиран като мъдър цар - характеристика, давана на всички строители и царе, финансирали построяването на сгради още хиляди години преди него.

Има мнения, че този храм е бил явление в историята на строителството - експерти смятат, че по своите размери, стил и оформление той е наподобявал един шумерски храм, издигнат в чест на бога Нинурта хиляда години преди това. Това е била малка сграда,с размери като обикновена селска църква и два пъти по-малка от двореца на Соломон ( сградата, в която се е помещавал харемът му е била поне толкова голяма, колкото и храмът ) . Всъщност храмът на Соломон е бил място, където евреите са отдавали почит на своя Бог , не е бил строен, за да бъде посещаван от хора, бил е Дом Господен, жилище за самия Иехова. Докато Самият Иехова живеел в Свещения кивот, намиращ се в Светая светих на храма (т. е. в мястото, известно на масоните като „Sanctum Sanctorum“).

Самите евреи нямали никакво архитектурно наследство и нито един от тях не притежавал строителните умения да изгради нещо по-сложно от обикновен зид. Затова, храмът е бил изграден от зидари, наети от цар Хирам - финикиецът, царувал в Тир. Той е  осигурил строителните материали, докато архитект на храма било друго лице - Хирам Абиф. „Хирам“ (Hiram) на иврит означава „благороден“ или „царствен“, а „Абиф“ (Abif) на старофренски значи „изгубеният“. Може би буквалният превод на името му е „изгубеният цар“.
Смята се, че тези три лица - Соломон и двамата Хирамовци - учредили важна ложа и били единствените трима души, посветени в истинските тайни на майстора зидар, по-късно основна легенда за масонските степени и инициации.

Историята е оставила твърде малко данни за този период. Римляните разрушили Йерихон и селището в Кумран. Две години по-късно Йерусалим е превзет от войските на Тит, като зилотите са или избити, или взети в плен. И последните евреи, знаещи тайните на назореите, загинали, когато цялото население на Масада извършило масово самоубийство, за да не капитулира пред римляните.

Тайните, предадени от Мойсей, били укрити, както наредил пророкът, в пещера под основите на Храма и в близост до Светая светих. Други ценности, свещените свитъци и съдове и парите от десятъка били укрити в поне още пет места в страната, включително и в пещерите в хълмовете около Кумран.

„Кумранска община“, „есеи“, „назореи“ и „иерусалимска църква“ всъщност са представля вали различни названия на една и съща група. Кумранците са се стремели към истината, справедливостта, добротата, честността, скромността и братската любов. Те са били духовни приемници на египетските царе (и предшественици на тамплиерите и масоните). Водачът на кумранската община е бил смятан за духовен наследник на строителя на Соломоновия храм, на човека, когото днешните масони назовават Хирам Абиф. Има податки, че именно Иаков, братът на Христос, е бил „Иаков Справедливия“ от кумранските свитъци и водачът на иерусалимската църква.

Един от свитъците, дава инвентарен опис на свещени съкровища, на злато, сребро и амфори с дарове, както и на най-различни свещени съдове..“
В „Медния свитък“ са описани големи количества злато, сребро, скъпоценни предмети и поне двадесет и четири свитъка, укрити в самия Храм. Посочено е разположението на шестдесет и едно отделни скривалища. Ето някои извадки от свитъка:

„Във вътрешната камера на двата стълба, крепящи арката на двойната врата откъм изток, непосредствено до входа, на три кубита дълбочина е заровена кана. В нея има свитък, а под нея, четиридесет и два таланта.”
Във водохранилището, намиращо се на деветнадесет кубита пред източната порта, има съдове, в най-долната кухина - десет таланта. В двора на (?)... на десет кубита под южния ъгъл има златни и сребърни съдове, в които се съхраняват десятъкът, кадилници, чаши, жертвени съдове, общо шестстотин и девет броя. В пещерата, която се намира в MLHM (?), в северната част - съдове за събиране на десятъка и одежди. Входът е откъм западния ъгъл.
В южния подземен проход откъм отворите на дълбочина от шестнадесет кубита са заровени двадесет и два таланта. При устието на извора на Храма са заровени сребърни и златни съдове за съхраняване на десятъка и пари, общо шестстотин таланта.”

Фактът, че някъде към 1119 година рицарите тамплиери открили няколко свитъка, след 8 годишни разкопки под храма (или може би от последния храм - на Ирод?) е обяснение за внезапната слава и богатство на ордена на тамплиерите .

Но евреите загубили войната , храмът - разрушен за последен път, заровените свитъци забравени, а учението на Иисус и назореите е заменено от християнството.

Соломон към края на царуването си започнал да се кланя на други богове, което предизвикало недоволството на редица групи, и в частност на свещениците от иерусалимския храм. По-късно се появило обяснението, че това прегрешение на Соломон не било наказано от Иехова единствено заради уважението му към неговия баща, цар Давид. Когато известният с мъдростта си цар умрял, страната не била просто банкрутирала. Била лишена и от бог.

Съгласно описанията, Соломоновият храм е представлявал изключително красива, от архитектурна гледна точка, постройка: ритуална зала, заобиколена с по-малки музейни помещения, където са изложени произведения на изкуството от времето на атлантите до съвремието на Соломон, донесени от различни краища на света.
Под храма се намирали подземията, в които Соломон е съхранявал товарите с богатства, идващи от Офир и Пунт ( царството на Савската царица). Освен много злато и скъпоценности, в подземията се е намирала и голяма част от библиотеката на атлантски град, криеща много от тайните на древните, имало е богата информация за древните и за съвременниците на тогавашните исторически събития.Соломон е притежавал и сведения за най-важните родове и династии от бъдещата ни цивилизация".

Смята се, че този най-известен от всички храмове бил изграден от камък, а отвътре изцяло облицован с кедър от Тир. Твърди се, че стените му имали дебелина от девет кубита (около тринадесет стъпки и шест инча) в основата си и крепели плосък дървен покрив, направен от кедър, покрит с ела. Храмът можел да се запомни най-вече с огромното количество злато, покриващо пода, стените и тавана, съчетано с барелефи
на херувими и цветя.

Вътрешните  размери били 90 на 30 стъпки, сградата била разположена от запад на изток и имала един единствен вход откъм източния си край. Две сгъващи се врати разделяли помещението в пропорция две към едно, така че в едната част се получавал куб с ширина, дължина и височина от 30 стъпки.

Това място, наричано „Светая светих“( и известно в масонските ритуали като „Sanctum Sanctorum“), било напълно празно, ако се изключи правоъгълна кутия от акациево дърво - с размери четири на две на две стъпки, поставена в самия център на пода. Тя представлявала Свещения кивот и съдържала само три неща: две каменни плочки, върху които били изписани десетте божи заповеди и самия бог Иехова. Върху капака имало дебел обков от масивно злато и два дървени херувима с разтворени криле, също богато украсени със злато, които пазели скъпоценното съдържание. Те са били изобразени в египетски стил и са били като фигурите, изписани върху стените и саркофазите на пирамидите.

Светая светих е тънела постоянно в мрак. Само веднъж в годината, в Деня на изкуплението, в помещението влизал върховният жрец, носещ със себе си жертвоприношението, кръвта на „Жертвения агнец“. След излизането му вратите, отделящи малкото от голямото помещение, се затваряли с масивна златна верига. Според по-късните еврейски традиции, до тази стая имали достъп единствено свещениците и левитите (наследствените жреци) и в нея се намирал покрит със злато олтар от кедър, поставен с лице към портата. Може би, според легендата, единствено Савската царица е била допусната в него по изключение.

Отвън, от двете страни на тази източна порта, се намирали два стълба, Боаз и Ячин. Боаз, левият стълб, се намирал откъм южната страна, страната на Иудея, и символизирал „силата“. Ячин бил разположен откъм северната страна, страната на Израел, и символизирал „установяването“.

„Ячин“ - за кумранците този църковен стълб е бил въплъщение на святостта, олицетворена във фундаменталната концепция „цедек“. Тази дума е название на принципа на божествено установения ред, обикновено превеждан като „праведност“, или по-правилно да се преведе като „справедливост“ или като „непрестанно правене на добро за останалите“.

Левият стълб се наричал „Боаз“. Както е известно на всички масони, той е бил прадядо на Давид, цар на Израел. За кумранците той също е бил царственият стълб, символизиращ коляното на Давид и концепцията „мишпат“. Тази дума се превежда като „присъда“, но всъщност е Символизирала ролята на Иехова като цар и въобще божествено установения ред. Ролята на управлението и раздаването на правосъдие винаги са били свързвани с този стълб.

Когато тези два духовни стълба застанели на мястото си, като Учителят по Праведност (цедек) се окажел от лявата страна на Бога, а земният цар от Давидовото коляно (мишпат), от дясната му страна, арката, символизираща властта на Иеова, щяла да бъде готова, след като се окажели свързани от крайъгълния камък „шалом“.

Това е може би най-известната дума на иврит. Представлява приветствие, означаващо „мир“, отсъствието на война. За библейските евреи тя е имала много по-широко значение: включвала е късмет, благоденствие, победи във войните и въобще щастие и добруване. „Шалом“ не бил подарък - трябвало да се извоюва чрез установяването на властта на Иехова, т. е. чрез нравствено управление, крепено както от царствения,така и от свещеническия стълб. (Основите на двата стълба все още могат да бъдат видени до източната врата на помещение, водещо към това, което е прието да се нарича „кумранската Светая светих“) .

Коренът на думата „кумран“ е описан като „арка, порта или нещо подобно“. Излиза, че кумранците се отъждествили с „порта с арка“ или, нека бъдем още по-точни, обявили се за хората на стълбовете, свързани с арка. Самата порта била образувана от стълбовете „цедек“ и „мишпат“, свързани от свещената арка „шалом". 

Ползвана литература:  Найт,Ломас, Ключът на Хирам
М.Миланов, Тайните подземия н
а България



Гласувай:
8
0



1. emelika - Благодаря за споделеното!
24.04 12:51
Много са изследователите и търсачите на истината за Храмът на Соломон. Един от тях е и Нютон, който го считал за прототип на всички храмове на света и го описва подробно. При изследване на пропорциите изниква спор за дължината на свещения лакът при евреите. Приема се твърдението от сакралната геометрия че варира в стойността 46 и огледалния й образ 64. Френските изследователи използват по-точна мярка - "он", приблизително равен на два лакътя или 120 см. При изследванията си за Храма той посвещава цяла тема на използваните мерните единици, защото те носят своите скрити послания. А Нютон е бил от посветените. Той превежда от иврит Книгата на Царете, докато изучава Соломоновия храм и представя ескиз с описание на първия храм.
От втория храм, построен на мястото на първия, сега е останала стената на плача. Тук каменните блокове са съизмерими с човешки ръст, докато при Храма на Соломон белите мраморни камъни на колонадата, според Йосиф, са с дължина 20 он единия и дебелина над 7 он., наложени един върху друг без спойка.
Атриума между две колонади с по три врати и 4 реда колони е бил за езичници и евреи. Точно от там Христос е гонил търговците на животни.
В централният атриум на вътрешното здание в ляво имало голяма метална чаша с тегло по-голямо от Родоския колос. Чашата се опирала на 12 метални бика - по 3 за всяка посока на света. Интересно как са я отливали, тъй като е по-тежка от най-голямата Камбана- цар от 200 тона, която са отлели в 10 метрова яма и не могли да я извадят от там цели 100 години. Изглежда в древността изработката на подобни огромни метални съоръжения, както и обработката на огромните монолитни каменни и мраморни блокове и поставянето им един върху друг без спойка не представлявали трудност. Дали тук не се вмесва и Магът Соломон, за който е известно, че подчинявал много природни и зли сили за да му вършат работа, която обикновените смъртни не могат и после ги затворил в Кутията на Пандора.
цитирай
2. bven - И аз ти благодаря за допълненията, emelika.
24.04 14:41
Има много литература - научна, художествена и библии, даващи информация за строителството и този храм. Както и завоалирани данни, легенди и скрити истини. Дано в новата епоха се научи истината, а дотогава все нашето рацио ще мисли дали е била така или не. Радостното е може би, че строителят Хирам не е бил обикновен зидар, а посветен, както и Соломон.
Все пак акцентирах върху историята и самия строеж, а въображението на всеки може да продължи историята.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10208265
Постинги: 2218
Коментари: 12134
Гласове: 31700
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30