Приложения на музиката в нова светлина 
                                      /със съкращение/

Музиката и растенията. Растенията възприемат рит мичната страна на музиката и тя им действува като организатор и катализатор на жизнените процеси. Правени са много опити от различни изследователи, които доказват двустранния характер на въздействие на музиката - в едни случаи като ускорител на растежа и развитието на растението, а в други като причина за понижаване на жизнените му функции и загиване. Ако се има предвид холографската страна на музиката растенията възприемат холообрази от първите две нива на схемата на фигура 1, които съответствуват на различни
физиологични състояния или чувства. Много интригуваща е връзката между растенията и музиката, от крита от Ханс Кайзер, който е единственият изследовател, проявил интерес към октавните съотв етствия между формите на растенията и музикалните ноти. В книгата си "Harmonia Plantarum" той казва: "Ако се проектират всички
тонове от една октава и ако се съединят по определен начин ъглите им, ще се получи прототипът на формата на едно листо". Според него в ду шата на растенията са заложени определени формообразуващи про тотипи и те оформят очертанията на цветовете на принципа на интервалите в музиката.

Музиката като увреждащо средство. В човешкия орга-низъм едновременно протичат стотици хормонални и ферментни процеси. Човекът може да бъде разглеждан като един микрокос мос. Откритите досега биоритми са над хиляда и в здравия инди вид те звучат к ато добре съгласуван оркестър. Нарушаването дори на един от ритмите води до дисонанс. Хората чувстват не разположение и дискомфорт, неадекватност към заобикалящата ги среда и се опитват да ги преодолеят. Един от най-често използ ваните начини е слушането на силна, ритмична музика (хард рок, хеви метъл, диско и
рап музика и др.), която да синхронизира изпадналите от хармонията ритми на собствения организъм. Но въздействие от такъв характер обикновено има обратен ефект. Това води до изкуствено повишаване на нивото на серотонин в мозъка и непосредствено след слушането на такава музика орга низмът е тонизиран, но само на външен вид, защото той мобили зира всичките си вътрешни резерви имунозащитни сили, работи на предела на своите възможности, за да противодейства. Видимо човек е с повишено самочувствие: енергичен,обновен, дееспосо бен. Но всичко това е временно, после настъпва рязък спад, който води в някои случаи дори до пълен срив на
организма. Започва фазата на изтощението - индивидът е изчерпал сво ите жизнени резерви. Тези разсъждения могат да се подкрепят с резултатите от изследванията, извършени в тази област, от много учени. Например, Джеймс Даймънд, психиатър и президент на Международната академия по превантивна медицина е разработил
методика за изследване натоварването на най-големите мускули на тялото и тяхното укрепване или отслабване под влияние на различни стимуланти. Той приложил тази методика при изучаване въздействието на музиката върху човешката физика и психика. Изследванията показват, че класическата музика, ранният рок, джазът и повечето
фолклорни мотиви имат благотворно въздействие. Хард рокът, диско и рап музиката, хеви метълът и като цяло агресивната музика довеждат винаги до един и същ ефект - рухване на мускулния тонус. Даймънд продължил опитите, за да открие причинителя. С група музиканти изследвал на 20000 записа и открил "вируса". Нарекъл го
"прекъснат анапест бийт". Този ритъм се появява в рока през втората половина на 60-те години. Състои се от два кратки и един дълъг удар - музиката сякаш спира, за да започне отново. Според Даймънд този ритъм е обратен на психическия ритъм на организма и затова има пагубно въздействие.

Ако се разгледа музиката от холографската й страна, предаваните музикални послания представляват съвкупност от хо лообрази, съответстващи на първите две нива (физиологично и емоционално -фигура 1). Приетите холообрази са "неверни", т.е. при асимилирането им се повишава ентропията в организма. Това предизвиква
активизация на жизнените процеси и свързаните с тях външни белези- повишено самочувствие, работоспособност и други, което става за сметка на резервите на организма. От друга страна, за да спре нарастването на ентропията, което се осъществява чрез изтриване на лъжливата информация, мозъкът има нужда от ново количество "неверни" холообрази, които да бъдат анализирани, за да може на
основата на този анализ да се изгради правилна стратегия з а тяхното неутрализиране и пре махване. Това е причината за пристрастяването, което комбини рано с високите децибели, води до оглушаване и физически и психически срив на организма. Същата
схема на разсъждения може да се приложи при разглеждане на тютюнопушенето, алкохолизма и наркоманията. Следователно музиката трябва да бъде третирана като реално действаща сила, след като може да бъде използувана в положителен и отрицателен аспект.

Музика и лечение. При лечебното въздействие на музи ката, за разлика от увреждащото, се преодолява функционалната асиметрия на мозъка и се стимулира дейността на двете полу кълба. Организмът се активизира и възстановява биологичната и психичната си хармония.

Ако се разглежда холографската страна на музиката, процесите на лечение протичат по следния начин: Полученият музикален холообраз се проектира върху болният ор ган и по този начин се стабилизира изгубеното енергийно и фи зиологично равновеси е. Холообразът представлява енергийно отражение на здравия орган и се използува
като еталон, чрез който мозъкът стимулира конкретни жизнени процеси в организма, водещи до премахване на болестното състояние (изграждане на нормалната енергийна картина на т ялото). Ако се разглежда му зиката като ритъм, то в този случай при музикално въздействие се възстановяват нарушените биоритми на организма.

Руският биофизик С. Шнол открива, че някои музикални тонове имат съ щата честота, както свиванията на ензимите. Е нзимите имат "контракции" с честота, специфична за всеки ензим и отговарят на определен музикален тон. Следователно при слушане на специ ално подбрана музика могат да се активират определени ензими и по този
начин да се провежда лечение на дадени заболяв ания. Музика за лечение може да бъде създавана в най-различни сти лове, дори да се използуват песните на птиците, шума на гората и много други.

Изключително интересни резултати е постигнал англичанинът Адам Грийн. Когато човек е в състояние на релак саци я, нервните клетки на мозъка периодично излъчват енергия с честота 8-12 цикъла за секунда, като по този начин произвеждат алфа вълни. Според него мелодичната структура на обикновената музика прекалено ангажира слушателя да следва тоновете и мозъкът не мо же да си почива.
Създадената от Адам Грийн музика води до релаксация на ума. Спокойният звук на морските вълни се преплита с бавни периодични успокояващи звуци и това съз дава пространствен звуков пейзаж, при който, както казват дзен - учителите, "потъва ш в немислене".
Обобщено слушането на му зика с лечебно въздействие намалява и дори премахва напълно ентропията в организма, причинена от неправилния начин на жи вот, стреса и липсата на духовност.
Музика и религия. Ако се разгледа етимологичния смисъл на думата религия, тя означава възстановяване на връзката. Възстановяване на връзката с Бог или разкриване и осво бождаване на божественото съзнание във всеки човек. Различните религии, в сво ето развитие и проявление, са били неотменно свързани с музика. Защо е било и продължава да бъде необходимо това? Един от отговорите е посочен в
книгата на Ани Безант "Езотерично християнство", където тя казва: "За да синхронизи раме нашите проводници с ритъма на висшата същност, ни е необ ходима музика... Затова музиката винаги е била неразделна част от богослужението".

Целта и на музиката, и на религията е да възстановят хармонията в човека, да покажат възможностите за неговото раз витие, да премахнат на дисбалансите. Те представляват различни пътища за постигане на общ краен резултат. И двете са средство за ра
зширяване и повдигане на душата. Когато музиката съпро вожда религиозните ритуали, тя действува като катализатор и ускорява процесите на възприемане и приобщаване към божест веното.

В своята книга "Симфония на живота" професорът по химия Доналд Хач Андрюс казва: "Музикалният звук е вложен в самите сърца на атомите. В тях звучат пронизителни тонове, десетки октави по-високи дори и от най-високите тонове на цигулка - музиката на атомното ядро. Ако човек внимателно се вслуша ще усети, че тази музика е далеч по-дълбока от познатата ни цър ковна музика. В нея има много дисонантни акорди, каквито се срещат в музиката на съвременните композитори."

Музиката като средство за трансформация. Музикалният дисонанс въздействува много силно върху слушате лите. Английският композитор и теософ Кирил Майер Скот казва: "Целта на дисонантната музика е да разруши мисловните схеми, които се разпростират върху цели страни и народи и ги прикова ват в летаргия или ги
тласкат в неистова лудост. Скрит музика лен факт е, че дисонансът - в нравствения смисъл - може да се разруши само от дисонанс, тъй като трептенията на истински красивата музика са твърде редк и, за да се докоснат до сравни телно грубите трептения на всичко, което принадлежи на много по-ниско ниво." Холографското обяснение на дисонанса може да бъде представено по следният начин - при
получаване на образ, съставен от крайно неподходящи елемент и, се попълват липсва щите звена за създаване и декодиране на други образи. Мисленето представлява последователно или едновременно облъч ване на приет холообраз с определени кохерентни сигнали, целящо неговото декодиране. При обработката на дисонансен хо
лообраз облъчването със стандартните кохерентни сигнали води само до частично декодиране на образа. В резултат на това мозъкът е принуден да синтезира нови кохерентни сигнали, които чрез взаимодействието си с приетия холообраз да извлекат пъл ната инфор мация от него. По този начин се разширява спектъра на ежедневно
използуваните декодиращи сигнали. От друга страна дисонансните холообрази не се вписват в никакви утвърдени схеми, те са непонятни и тяхното възприемане осигурява липсва щите елементи за изг раждане на нови холообрази. Дисонансите в музиката, при тяхното трансформиране, а не отхвърляне, изтри ват неверните холограми, т.е. разрушават стереотипните схеми на разсъждения и обогатяват слушателите с градивни елементи за изграждане на нови, не само музикални холообрази. "Дисонансите в живота са възможности за развиване на човека" - е казал Петър Дънов.

Една от най-богатите на дисонанси музика е джазът. Слушането на джаз освобождава съзнанието от готовите мисловни форми и стереотипи на разсъждение. Веднъж почувствали тази свобода хората откриват невероятния свят, който изниква пред очите им. Джа зът  блокира стереотипния начин на мислене, защото в него на пръв
поглед няма логика. Той е бариера, която не може да се прескочи и тогава на помощ идва интуицията. Неща, които не подлежат на осъзнаване се преживяват като чувства. Така на въпроса: "Какво е джазът?" може да се отговори - кар тина, описана по различни начини и съществуваща в различни из мерения.
Джазът и като цяло дисонантната музика представлява ре ално действуващо средство за разрушаване на простият причинно-следствен модел на мислене. Той освобождава съзнанието от мо делиране на света с готови елементи и е неочаквана възможност за обн овление и създаване на нови алтернативни реалности.

Ниво на абстрактност на музиката. Защо съвременните хора не слушат класическа музика? Един от отговорите на този въпрос е свързан с абстрактността на класиката. В класическата музика няма ясно изразен ритъм (липсва непрекъснато звучене на ударни
инструменти, които да подчертават ритъма). Точната определеност на ритъма характеризира степента на абстрактност на музиката. В тази светлина класическата музика е твърде абстрактна за масово възприемане. Нивото на абстрактност на музиката зависи от изпо лзуваните за изпълнението й музикални инструменти, по-точно от честотните им характеристики на звуково излъчване. Преобладаващите ударни инструменти в едно музикално произведение излъчват в областта на ниските честоти и въздействат само на най-долната чакра, като за възприемането на такава музика не се изисква никакво интелектуално усилие. При включването на инструменти с по-високи
честотни характеристики за възприемането на музиката се активират по-горните чакри и самото слушане става интелектуално. Абстрактната музика се изгражда с помощта на по-общи музикалниобрази, при нея липсва точно определена структура и тя може да
служи като средство за изразяване на многомерни представи.

Съвременната симфонична и класическата музика се разбира от хора с абст рактно мислене, като връзката, която се осъществява между композитор и слушател е на интелектуално ниво, което е свързано радостта и удоволствието от декодирането на музикал ните абстракции.

В заключение могат да бъдат предложени следните препо ръки:
-към слушателите: - подход и нагласа за слушане, които могат да
бъдат постигнати и чрез обучение, стремеж за непреду бедено
възприемане на музиката;

-към композиторите: - премахване на комерсиализма в музиката и
на елементарните мелодии, активиращи само най-дол ните две чакри,
повече "смисъл" в музиката и свързаните с това изисквания;

-към хората, занимаващи се с научни разработки и изследвания: -
анализ на останалите видове и форми на изкуство от музикална
гледна точка, създаване на общ модел и системи за трансформация;
изследване на музиката, като реален фактор, оказващ вл ияние върху
здравето на хората и създаване лечебни музикални произведения
подобно на музиката на Адам Грийн.

Музиката като изкуство е дълбоко свързана с живота на хората и
още дълго ще бъде такава. "Изкуството е само временна мярка,
несъвършено усилие да се извлече смисъл от една среда, където
почти всеки е сомнамбул." - твърди Мерилин Фъргюсън в книгата си
"Съзаклятието Водолей" - "То няма да е необходимо в сегашния си
вид на хората, когато животът стане напълно съзнателен."


.........

Допълнителна информация може да се намери в книгата на Кубрат
Томов "Резомално-изоморфният принцип".