Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01 08:42 - нетленна българска красота
Автор: bven Категория: Музика   
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 04.02 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                                             от Уикипедия, свободната енциклопедия и др.



image                Лени Вълкова
Родена           22 май 1927 г. (91 г.) , София, Царство България
Стил джаз, суинг
Глас алт


Елена Вълкова,[1] популярна като Лени Вълкова, е българска шлагерна и джаз певица. Тя е наричана „кралица на джаза“[1][2] и е първата жена в България, пяла публично джаз и станала известна с това.[1]


Лени Вълкова е родена на 22 май 1927 г.[3] в София, район „Илинден“. Тя е потомък на първите заселници на територията на района – македонските българи от Кукуш, опожарен по време на събитията около Илинденско-Преображенското въстание[2].

Лени Вълкова учи оперно пеене в Музикалната академия при проф. Иван Попов[3]. Първите си стъпки като певица прави в НЧ „Гоце Делчев – 1927“, София, за да се превърне в една от примите на българския джаз, обикаляла световните сцени заедно с Леа Иванова и установила се през последните 30 години в Лондон[2].


image

През 1942 г. съвсем младата Лени Вълкова започва да пее като солистка в джазовата формация „Джаз Овчаров“ с диригент Асен Овчаров[4]. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България заедно с Леа Иванова и Люси Найденова, познати като „Трите Ел“. Сред тях Лени Вълкова е смятана за „най-талантливата“[5][6][7].

Оркестърът и солистите му имат големи затруднения с комунистическата власт в България[8]. През лятото на 1947 г. Лени Вълкова пее в бар „Астория“, Варна. Младият Хачо Бояджиев с одобрението на диригента Овчаров прехвърля кабел през улицата до бара, за да включат изпълненията на певицата и така излъчват по Радио Варна един час джаз с Лени Вълкова директно от бар „Астория“. Настъпва скандал, в Радиото се обаждат от Областния комитет на партията и обвиняват журналиста и певицата в идеологическа диверсия[9]. В оркестъра на Овчаров свири цигуларят Александър Николов (Сашо Сладура), който през 1961 г. е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит[10].

image
Освен в „Джаз Овчаров“, Лени Вълкова е солистка в „Джаза на младите“, просъществувал до 1956 г. Там пее заедно с Кирил Семов, Лиана Антонова и Ахинора Куманова[11]. Също така е вокал в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в „Биг бенд на Българското национално радио“[11].

Юбилей
През 2017 г. е отбелязан 90-годишният юбилей на Лени Вълкова с празненство в присъствието на легендите на българската забавна музика Ахинора Куманова, Лиана Антонова и Ани Пармакова. В блестящо състояние на гласа си и перфектна кондиция Вълкова благодари на гостите за оказаното ѝ внимание, като изпълнява няколко световни сингъла, сред които и емблематичната песен Summertime на Джордж Гершуин от операта му „Порги и Бес“ (1935)[2].

Лени Вълкова: Описването на живота с музика около мен трябва да започна с театър „Одеон“. Моят баща ни водеше с майка ми на всички спектакли там. А след това отивахме в „Гамбринус“, където свиреше Тодор Каролеев с неговия оркестър – най-напред – салонна музика, а след това – музика за танци. Бях малка и се държах за ръцете на моите родители и скачах в локвичките, които оставаха, след като измиеха улиците.

Пееха и майка ми, и баща ми. Майка ми знаеше всички шлагери и градски песни и покрай нея ги научих и аз. Пусках силно радиото, което баща ми бе купил, и озвучавах цялата махала с моя глас. Всички ме чуваха, когато пея.

При Николай Фол учех балет, а при Дора Мамберг – пеене. За Консерваторията ме подготвиха Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов. Влязох в класа на проф. Иван Попов. Той ми казваше: „Лени, аз те уча на постановка на гласа, на оперно пеене, а усещам, че разваляш постановката. Вкъщи сигурно пееш нещо друго.“ И той познаваше – пеех „Мими от Тринидад“, „Бимбо“, Kalamazoo, Night and Day – какво ли не!


из Спомени за стара София Др.Тенев:

Оркестърът на Овчаров стана „водата", от която „изплува" първата ни истинска джазова певица. Това беше очарователната Люси Найденова – дъщеря на висш офицер, която беше надвила предразсъдъците на своя обществен кръг и застана смело на естрадата пред микрофона. Тя имаше прекрасен мек глас, който владееше съвършено, и под ръководството на Овчаров този глас остави трайна следа в развитието на забавната ни музика.

Втората естрадна певица, която Овчаров лансира в София, беше Лени Вълкова. Малко по-късно той стана „кръстник" в естрадата и на прочутата Лея Иванова. Тя бързо се превърна в „звезда номер едно" на предвоенния ни естраден подиум и се задържа на него и дълго време след войната в сътрудничество с известния до днес Еди Казасян, за когото в края на краищата се омъжи...

Друг незабравим характерен глас от света на музиката, под чийто ритъм се танцуваше в мое време, бе Аспарух Лешников. Цяла България го помни и го обича до днес. В началото на 30-те години обаче той напусна София и основа в Берлин своя прочут вокален секстет „Мундхармонистите", с който спечели световна слава.
Борис Ненков казва: "Лени Вълкова е единствената певица, която, когато чуе веднъж мелодията, на втория път вече изпява песента."

image2018 г - джаз среща в "Перото"





Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10442776
Постинги: 2245
Коментари: 12170
Гласове: 32139
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031