Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2013 08:00 - иван асен георгиев (2)
Автор: bven Категория: Новини   
Прочетен: 1642 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иван-Асен Христов Георгиев - процесът през 1963 година

Предстои ни вдъхновена среща с “Работническо дело”, казанлъшката гюлова ракия на социализма, среща, даваща шанс за пре/откриване благините на виталитетните ни устои и изкушения. Въздържателите могат да надзърнат само към библиографския блок в края. В него са включени свързаните с процеса 21 заглавия с лаконична, но показателна информация, въведение към сложния спектакъл, който “Работническо дело” разгръща в сериал през периода 9 ноември 1963 - 5 януари 1964 година.

Тук ще приведа първите и последните три заглавия, рамката на спектакъла:
Съобщение на Министерството на вътрешните работи (БТА).
Революционната бдителност - дълг на всеки патриот [без подпис].
Ново разобличение на американското разузнаване. Обвинителен акт по делото срещу шпионина Иван-Асен Христов Георгиев.

...Присъда в името на народа (БТА).

Високата революционна бдителност - надеждно оръжие срещу врага [без подпис].
Съобщение на Главната прокуратура на Народна република България (От Главна прокуратура).

Прозрение: в началото е словото и в края е словото - и словото е съобщение. Всяко съобщение започва и свършва с революционна бдителност, която е дълг на всеки патриот и надеждно оръжие срещу врага. С това просто искам да кажа, че вестникът е пренаписал Яворовата “Молитва”:

Душата ми е озлобена и жестока.
Майко, бди над своя паднал син: днес злото и порока дишат в моите гърди.
[...]
Майко, бди - като луна среднощна с поглед състрадалец на злодеец по престъпните следи.
[...]
Душата ми е алчаща и хладна. Майко, бди...

Класиката задължава.

Задължава ме да кажа, че смятам за неподходящо днес да при/виждаме вина или невинност у когото и да било от пряко или косвено участвалите в процеса или писалите за него. Задължава да приканя онзи, който смята, че в началото на 60-те години на ХХ век би действал радикално различно по отношение на развитието и представянето на процеса срещу Георгиев, да не бъде скромен и да си каже - ще му повярваме. На кого не сме вярвали, та на него ли няма да повярваме. Ще му поверваме даже.

В разказа си по-долу съм се опитал да представя обичайности на изказа, с който се оперира във вестника. По-обхватно погледнато, значителна част от формулировките разколебават доверието в клишето “такова е било времето”, ако под него се разбира конкретното десетилетие или дори времето на социализма у нас въобще. И без нарочна съпоставка, струва ми се, ще се забележи, че “социалистическото говорене” често добре преговаря-повтаря предходни говорения, благовъзпитано е от тях. А ако си позволим да игнорираме системата от йерархии и телеологии, ще стане по-осезаемо, че от Възраждането насетне боравим с еднотипен език за представяне на предателя (шпионина). Сменят се само страните, с които ни свързва отколешна неувяхваща дружба и интеграционна подялба на шпиони и ценности...
Оттук насетне, спазвайки хронологично реда им, представям накратко подбрани моменти от публикациите. Старая се коментарните изречения да не пречат много на оформяния разказ, в който има както известни непълноти, така и повторения на вече казвано. Припомням, че по времето на процеса и дълго след него в. “Работническо дело” е орган на ЦК на БКП и поради това писаното в него е меродавно. Нататък ще изписвам РД, а също и Органа - така е, ценностите трябва да се тачат!

Разказ по материалите в Работническо дело -РД (9.11.1963, бр. 313, с. 4):
Съобщение на Министерството на вътрешните работи (БТА).
Органите на Държавна сигурност са арестували като агент на капиталистическото разузнаване доцент Асен Христов Георгиев, старши научен сътрудник в Правния институт при БАН. Ас. Георгиев е заемал отговорни постове в държавния апарат и по-специално в Министерството на външните работи.
Органите на Държавна сигурност разполагат с веществени и други неоспорими доказателства за неговата шпионска дейност.
На първия разпит Ас. Георгиев призна своята вина и сега изяснява допълнителни подробности за извършената от него престъпна дейност. След завършване на предварителното следствие, в съответния законен срок, делото ще бъде внесено в прокуратурата.
Това е пълният текст. Трудно е да се допусне, че в МВР не са знаели цялото име на арестувания. Кой и защо е решил вместо Иван-Асен да се изпише само Асен, не е известно. Можем да предполагаме, че е избегнат резкият културно-исторически шок от контрастната съизмеримост с царския род на Асеневци, което името Иван Асен би предизвикало. В контекста на това предположение попадат съществени страни от етапа на пре/осмисляне и пре/написване на националната история по онова време. Тъй като следващата публикация за процеса срещу Георгиев е след 42 дена, карантинният период за здравословно приемане на името е изтекъл и то ще се появи. (Само в скоба искам да вметна, че е за учудване как изобщо това име - въпреки комунистическото минало на своя носител, за което ще спомена по-нататък - е пресякло деветосептемврийската граница, без да изгуби поне едната си част. Подобни пропуски обаче няма да бъдат възможни повече и за тази цел бдението се поверява на именника на българските граждани, който със своите устои и промени говори твърде много и без нарочна съпоставка с именника на българските владетели...)

Но да се насочим към симптоматичното заглавие на втората публикация.
РД (22.12.1963, бр. 356, с. 1, 5): Революционната бдителност - дълг на всеки патриот [без подпис].
Вестникът съобщава (с. 1), че “днес” се публикува обвинителният акт (поместен е отделно, вж. по-долу - И. Р.) срещу бившия доцент и ст.н.с. в Института за правни науки при БАН Иван-Асен Христов Георгиев. Трудещите се ще се запознаят с “гнусния морален лик на шпионина Ас. Георгиев, с позорното падение на един безсъвестен предател и изменник на своя народ и Родина, поставил се в служба на американското разузнаване”. В текста изобилстват типичните за времето клишета, възхваляващи трудещите се маси и благата на социализма. Не става много ясно защо подсъдимият е наречен бивш доцент и старши научен сътрудник - би могло да се възприеме и като съобщение за някогашната му дейност на научен работник (философ, занимаващ се с Хегел и дори претендиращ, че е най-добрият му тълкувател, както ще видим по-долу), станал по-късно дипломат и шпионин, и като знак за това, че тези звания са му отнети. Или като знак, че след арестуването си вече не е и не би могъл повече да бъде научен работник - все едно как ще завърши процесът; макар че всъщност би следвало да изпишем друго - предвид на това как се очаква да завърши процесът.

И за случая Иван-Асен, и по други поводи - например за шпионаж в Съветския съюз, Чехословакия, Куба и мн. др. - тезата на РД е неизменна: опитите на разузнавателните служби на империализма са обречени на провал (с. 5):
Но намират се отделни озлобени лица, които не могат да забравят фашисткото минало, стари заклети врагове на народа, които ненавиждат нашия строй и са готови да служат на империалистите. Срещат се и отделни ренегати, политически разложени и морално нечистоплътни авантюристи от рода на Асен Хр. Георгиев, които при определени обстоятелства могат да се поддадат на вербовка и да станат предатели и изменници на Родината.
Трафаретният поток все пак позволява да забележим, че цялото име - Иван-Асен Христов Георгиев, се появява само в началото, за да се спомене “лицето”, срещу което е обвинителният акт. То сякаш е само административен маркер. В останалите два случая името е изписано веднъж съкратено - “Ас. Георгиев”, а втория път като “Асен Хр. Георгиев”. Това, така да се каже, е името, което понася (двузначно) социално-иделогическия образ на човека, то е името, което среща негативните оценъчни определения, дадени от РД, но идещи сякаш от народа, и вписани в отдавнашен - не само български - етнокултурен механизъм за охраняване на своето от чужди и чуждеещи се. Името вече ще се впише и в широката дискурсивна мрежа на идеологическата конфронтация между социализма и Запада. Няма никакво съмнение, че журналистическата гилдия във вестника е забелязала “царското име”, но в нито един от материалите не е допуснат и най-малък намек в тази насока. Естествено, обяснението за “пропуска” като че ли се подразбира: защо да се пише за бездруго очевидното за всеки що-годе информиран човек в България? Защо обаче да не допуснем, че прозорливите редактори са осъзнали колко рисковано е изричното споменаване на очевидното, тъй като - щеш не щеш, поне за очи - би следвало да се по/каже как светлото, държавносъзидателното у Асеневци се е изродило (ако сметнем, че тази дума е достатъчна) у доцента с царското име. Акцентът върху непатриотизма на доцент Иван-Асен Христов Георгиев автоматично би срещнал представата (коректна или не) за патриотизма на царете съименници. Ето защо е за предпочитане да не се навлиза в инак благодатната за говорене история в името. Хората в РД обаче знаят що е дума и асоциация, знаят за какво следва да се мълчи, въпреки че едва ли не са си давали сметка, че мълчанието - поне за част от четящата аудитория - комай е вик. И този вик е разнопосочен - той предполага не само игрово разнищване на именната история, но и вписването й в съвсем не игровия и съвсем не само дискурсивен властов гнет. Няма вестник в България, който в началото на 60-те години на ХХ век би допуснал дори сянка от подобни съждения, камо ли да ги освети от една или друга посока. И органът на партията блестящо се справя. Работещите в него, като съвсем далновидно не отбелязват квази/царската именна история, внушават, че подсъдим е не просто определен човек, а - повече или по-малко - подсъдим се оказва империализмът. Така всъщност мълчанието, което описах, е още по-оправдано: събитието няма да се вписва по никакъв начин в родното. За тази цел най-простият начин е най-ефективен: последователно към особата на доцента Иван-Асен ще бъдат прикачвани определения, разкриващи не само порочната му човешка същност, но и небългарското у него. Единствено тук-там в езика на съда той ще бъде българин с определено име, но това е само оперативно, само технологично, процедурно именуване, колкото да регистрира законността на самата процедура.

В същия брой 356 (с. 5): Ново разобличение на американското разузнаване. Обвинителен акт по делото срещу шпионина Иван-Асен Христов Георгиев.
Мисля, че от конструкцията на заглавието личи тенденцията, за която споменах по-горе: “ново”, сиреч поредно разобличаване на чуждия пакостник. В обвинителния акт прокурорът категорично определя: измяна на Отечеството, най-тежкото престъпление, извършено заради пълно политическо и морално разложение и ненаситната алчност за пари. В продължение на години обвиняемият е давал сведения от политически, икономически и военен характер, представляващи държавна тайна, за което е направил пълни самопризнания в предварителното следствие.

В публикацията се предпочита името Асен Георгиев или А. Георгиев. Дадена е информация за работата му като дипломат във Франция през периода 1946-1950 г., за негови контакти с чужденци, за различни опити за вербуването му и пр. В пет колони, заемащи цялата пета страница на вестника, са представени множество данни за това, как става агент на ЦРУ през 1956 г. в Ню Йорк. По безспорен начин според обвинението е доказано, че си е служил с тайнописни писма, тайнописни шифрограми и шифрограми радиограми. От 1956 г. до арестуването му е получил около 200 000 долара. (За да си я представим в днешни измерения, вероятно следва да умножим тази сума минимум по 10.) Подписвал е разписки за пари с псевдонима си Жорж Дювал. Плащали са му и в левове. Българските пари (царските съкровища...) изнасял зад граница, укривани в кориците на книги за прочит. Както помним, до не много отдавна за простосмъртни лимитът беше до 30 лева при пътуване в чужбина. Доколко Иван-Асен е пренасял левове извън България и с каква цел, можем да предполагаме. Уточнявам, че през 60-те години на ХХ век стойността на лева е или по-голяма, или равна на долара и на ред европейски валути. В контекста на много материали във вестника - говорещи ту за девалвацията на френския франк, ту за срив на долара, докато в същото време рублата, левът и останалите соцвалути са стабилни - внушенията са и за многостранно презастраховане на алчния шпионин.
Друга страна от образа на Георгиев е свързана с жените. Имал е метреса - Роза Аронова, която по негово искане била “доставяна” от американското разузнаване три пъти от Израел в САЩ: съответно през 1958, 1960 и 1962 г. Отделно е имал срещи с нея и в ред европейски страни; настоявал е за издръжката й от ЦРУ, пращал й месечна помощ (посочена е сумата: първоначално 300, по-късно 500, без да е уточнена валутата); Роза получавала и други суми. Открил й сметка, сумата е посочена, в женевска банка. По време на следствието доброволно се появили и негови интимни приятелки, които предали сумата от 8464 лева. Както забелязваме, Роза Аронова е наречена метреса, а останалите (доброволките...) - интимни приятелки. Не бихме могли да разберем дали те “стават” интимни приятелки, тъй като връщат парите, или са били интимни приятелки до акта на връщането. И в двата случая остава без отговор въпросът, какво са били преди, съответно - след.

Иронията може би щеше да е неуместна, ако не ставаше дума за обвинителен акт. Поне едно сякаш е сигурно: поддържането на метреса е наказуемо от закона, докато имането на “интимни приятелки”, ако не греша, е укоримо и осъдително в някаква степен според нормите за благоприличие на “обществеността” или на “другарския съд”. В този смисъл “доброволките”, които все пак опубличностяват, официално (документно!) “споделят” пред следствието за своите упражнения по философия при доц. Георгиев, като издават подробности за методологията му, воюват за почетното звание “интимна приятелка”, което хегелиански снема от тях презумпцията за виновност поради сектантски уклон по метресианство. Освен това хегелианската диалектика е по ленински приземена и така позволява да открием в доброволките самарянска отдайност на съветите на властта и електрификацията, а не, да речем, предателство (донос, шпиониране...) на любимия си учител. Впрочем обвинението има далеч по-сигурен и по-силен коз от изповедите на разкаяли се жени. Като съветник при Постоянното представителство на НРБ в ООН Георгиев е действал в ущърб на страната ни и на другите социалистически страни. За тази му дейност американското разузнаване го е наградило с грамота.

В същия брой 356 (с. 1, 5): Съобщение на Главната прокуратура на Народна република България.
Съобщава се, че в законния срок е приключило предварителното следствие “срещу агента на разузнаването на САЩ - Иван-Асен Христов Георгиев”. Главната прокуратура е внесла обвинителния акт във Върховния съд - по чл. 84, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. I от НК и във връзка с чл. 98 от НК; по чл. 77, ал. I от НК и във връзка с чл. 98 от същия кодекс. Делото е насрочено за разглеждане от Върховния съд на 26 декември 1963 г.

Забелязваме, че Иван-Асен Христов Георгиев официално е наречен агент на разузнаването на САЩ. Вратата към българската история е затръшната: във Велико Търново сенките на Иван-Асеневци престанали да се явяват даже в сънищата на гражданите. Наближавала Коледа, но по това време празничността има други измерения и се диктува от Органа. Ако някой все пак е постил или му е било постно без висока бдителност към заклания в двора на съседите шопар, той може да намери удовлетворение в Органа.

РД (27.12.1963, бр. 361, с. 3):
Шпионинът Асен Георгиев на подсъдимата скамейка (БТА).
Съобщава се, че “вчера” е започнал процесът срещу агента на американското разузнаване - Иван-Асен Христов Георгиев. Процесът е открит - присъстват над 50 български и чуждестранни журналисти. Нататък в текста - подобно на заглавието - подсъдимият е наричан само Асен Георгиев. Приведена е част от диалога му с председателя на съда. Съобщението е достатъчно стандартно, постно. В същия брой обаче, здраво стъпил на постамента на етнокултурното съзидание, бдителен и решителен на своя журналистически пост, един радетел на родното, като очертава образа на отлъчилата се овца, конфигурира присъщия за “пост”, които никак, ама никак не изглеждат откърмени от гюловицата...

В същия брой 361 (с. 3): Без чест, без народ, без родина! (от Ил. Славчев).
Славчев започва с това, че логичният край на всеки вероотстъпник е подсъдимата скамейка. Той първо нарича подсъдимия Иван-Асен Христов Георгиев, после само Ас. Георгиев. Славчев предпочита ефектните риторични построения. След като отбелязва, че залата на съда е била препълнена, той продължава с градация от изречения, представящи самотността на съдения:
И все пак той е сам. Без чест - защото я продаде. Без семейство - което омърси. Без народ - който предаде. Без Родина - в чийто гръб искаше да забие нож. Без собствено рождено име - защото той го смени с чуждото, шпионското. И сега сред хората е сам. Но и това е логично, неизбежно.
Анафоричната поредица с “без”, фиксираща абсолютната сигурност на “констатациите”, се подменя от друга ефектна анафорична серия. Този път тя е в началото на градирания-предположения, които ефектно ще бъдат снети в “не”, отрицание, финал на един представителен словесен масив, чрез който се извършва емоционално “обглеждане-осъждане” на виновника във “фундаментален” план, плана на културноисторическия ценностен архив:

Може би все пак свежият въздух, който е вдишал за първи път в родния край, е оставил някаква следица, окислявайки неговата кръв? Може би тучните ливади, прохладните планини и плодородни поля на Отечеството все пак са оставили някакъв малък спомен, мил и незабравим? Може би народът, сред който се роди, израсна и живя повече от половин век, народът на Паисий и Ботев, на Левски и Димитров, оня малък, много изстрадал, но жилав като кремък народ, запретнал ръкави и с много труд и пот градещ своето добруване, може би този народ все пак мъничко му е домилял?

О, не! Не си правете илюзии!

Дори не смеем да си помислим! Описаният с толкова “без” агент е толкова “извън”, толкова нецетриран към родоприсъщните интегративи, че някоя изкушена от теория доброволка днес би го припознала-привлякла в извънтираничните схеми на постмодерността, за която нашенецът шпионин ще се окаже роден много преди още някой да се е сетил да изкове неприковимия й лик. Не знаем само дали да се възмущаваме, загдето подсъдимият е настоявал да се занимава с “голямото шпиониране” и дори се обидил, когато шефовете на американското разузнаване поискали да го направят “малък шпионин, дребен доносчик”... Не знаем, защото това обиждане си е за похвалване: с него нашенецът си е не само нашенец, откъдето и да го погледнеш, ами и исторически релевантен на царското в себе си. Не е за вярване, че някой някога в неговото семейство просто “ей така” му дава името Иван-Асен. Уви, историята на кръщаването липсва.Но нека се върнем към Органа.

РД (28.12.1963, бр. 362, с. 3): Съдебният процес срещу шпионина Асен Георгиев продължава (БТА).
Името се изписва само като Асен Георгиев и А. Георгиев. Акцентите са върху това, че в Ню Йорк му е била открита сметка на името на Белов, а в Женева - на Жорж Дювал. Тук го питат и той разказва за любовницата си Роза Аронова...
В същия брой 362 (с. 3): При какви обстоятелства е бил арестуван шпионинът (РД).

Наричат го агента на американското разузнаване Иван-Асен Христов Георгиев, после подсъдимия Асен Георгиев и Ас. Георгиев.
В същия брой 362 (с. 3):С две лица (от Б. Янков).
Както вече е утвърдена практика, в началото Янков го нарича шпионина Иван-Асен Георгиев, после - Ас. Георгиев. Тук вече срещаме неща, които на практика предрешават участта на съдения. Той е имал неблагоразумието да впише поведението си в контекста на идеологемата “култ към личността”. Ето как представя това Янков:
Вчера подсъдимият се опита едва ли не да се покаже като жертва на култа към личността, поради което у него, шпионина, се е натрупала омраза към онези порочни методи на ръководство в нашия живот. И представете си, недоволният от култа прибягнал към шпионажа, предателството като средство за борба! Кога? Шест месеца след историческия Априлски пленум на ЦК на БКП.

- Аз не можах да разбера политическата атмосфера след този пленум - обяснява той.

И как ще я разбере, когато в дъното на душата си той е идеен враг на комунизма, на политиката на Партията, въпреки че дълго време е носил партиен билет, че се е движел в средата на прогресивни младежи преди 9.ІХ.1944 г.

Оттук нататък Янков обобщава:
Идейни подбуди - ето същността на тежкото падение на Ас. Георгиев. Той мрази социалистическия строй [...]. Двете лица на този предател са вече ярко откроени. Рухна версията за недооценяване, недоверие, обида.

Мигар ще се усъмним, че е възможно да бъдеш неоценен през социализма. А борец срещу култа след априлския вятър?!

РД (29.12.1963, бр. 363, с. 3): Пълно разобличение на американския шпионин Асен Георгиев (БТА).
Извършен е разпит на свидетели. Те го характеризират като “политически нестабилен човек, с неизбистрени идейни възгледи и с объркано теоретическо мислене”. Налице е атака и в още една посока - обвиняват го в липса на научна компетентност: той се изтъквал, но това били несъстоятелни митове. Има атака и срещу дипломатическите му умения. И - разбира се - в морално разложение. Например свидетелката Вела Луканова разказва как в Женева Георгиев се отделил от българската делегация и си наел специална стая в един извънредно луксозен хотел, развличал се с разни чужденки. Кой е хотелът, кои чужденките и как Луканова се е уведомила за всичко това, не става ясно - важното е, че образът на морално разложения тип се утвърждава.

Председателят на съда задава въпрос, на който всяко неконцентрирано отговаряне праща в затвора или на оня свят. Предварително осведомен за някои идеи на Георгиев, председателят го пита какви са неговите концепции за класите в условията на социализма. Осъзнал, изглежда, накъде вървят нещата, а именно, че въпросът цели самодис- кредитиране по толкова важни теми, чието коментиране е по същество табу, Георгиев отговаря, че няма завършени концепции, а е стигнал само до отделни мисли.

В Органа четем: Когато по-късно той се запознал с идеите на осъдения югославски ренегат Милован Джилас, оказало се, че двамата по различни пътища са стигнали до една и съща мисъл.

Разбира се, никой не вярва на казваното от подсъдимия, както едва ли някой е вярвал, че можеш да мислиш различно и да не бъдеш виновен. Идеологическите престъпления стават вече две: първото бе недоволството от култа шест месеца след историческия Априлски пленум. Второто - мисленето като Джилас. Няма значение дали това мислене е независимо от Джилас, или по някакъв начин е свързано с него. Ако американският империализъм е поначало в идеологическа война “с нас”, то идеологическата подривност отвътре на системата е непростима. Смъртната му присъда вече е напълно неизбежна. Смъртта на Георгиев ще бъде препоръчвана, изисквана настоятелно с писма и телеграми до съда, изпращани от трудещите се маси и учащата се младеж. Даже не бих искал да допусна, че това е станало под вещото ръководство на партията, която като майка бди за живота и щастието ни.

В същия брой 363 (с. 3): Предателят-въжеиграч (от Л. Велев).
Велев иронизира подсъдимия за това, че е искал да бъде признат за шпионин от класа. Той не изписва нито веднъж никакво име: шпионите нямат имена, както вече решително би обобщил цитираният по-горе Славчев. Подобно на Славчев, в своя текст Велев преследва извънпоставяне на предателя-въжеиграч, отрича и интелектуалните му способности. Очертани са и обичайните му оправдания: предателят имал пари и държанка, но уж парите му стигали колкото да живее. Другият му номер бил на уж теоретик на социалистическия строй. Читателите на РД за пореден път ще трябва да прочетат и да възкликнат заедно с автора на материала: та този “теоретик” се разочаровал по времето на култа, а по-късно не разбрал значението на Априлския пленум!

Нима? Как така да не разбере, щом се хвали, че е едва ли не най-великият познавач на Маркс, Енгелс, Ленин. Пръв тълкувател на Хегел! И тъкмо през историческата за нашата страна 1956 г. се поставя в служба на чуждото разузнаване. При това сам се предлага!” (подч. Л. Велев).
Накрая авторът заключава, че подсъдимият никога не е бил комунист и патриот..., в което сме също толкова и така убедени, колкото и както в това, че искането на Георгиев да бъде признат за шпионин от класа и тълкувател на Хегел се оглежда в парадокса на господаря и роба, описан от немския философ.

В същия брой 363 (с. 4): Програма на българската телевизия. 19.50: “Предателят под съд!” - репортаж. (Вж. и коментара по-нататък в брой 365 - б.м., И.Р.)
РД (30.12.1963, бр. 364, с. 3):Истини и лъжи за шпионина и неговите господари (от Д. Кьосев).
Ако дотук отношението шпионин (роб) / господар бе повече или по-малко доловимо в общия тон на критиките, в този материал то е изведено в самото заглавие. Д. Кьосев е последният, който се подписва с името си. Той е сред наблюдателите на чуждия печат, автор, от когото на страниците на РД могат да се прочетат коментари за образа на социализма в западните медии. С други думи, той има задачата да представя образ на езика, на идеите на чуждия. Като нарича подсъдимия “вулгарния агент на Централното разузнавателно управление на САЩ Иван-Асен Георгиев”, Кьосев следва вече възприетия начин за неговото именуване у нас. Преминавайки към писаното за процеса в Европа и САЩ, авторът обобщава, че никоя агенция не прави опит да отхвърли обвиненията. Но агенциите и вестниците търсят да намерят някаква идеологическа основа за долните предателства на Георгиев и с това хем да прикачат на шпионина ореол на “мъченик за идеал”, хем да позлепоставят социалистическия строй, хем да поизмият петното на престъплението от лицето на американските служби.

На Запад се акцентирало често върху признанието на Георгиев, че е станал шпионин по своя инициатива. Плитка диверсия на вестниците е желанието им да представят шпионина като виден комунистически дипломат, интелектуалец с известна слава в страната, специалист по Хегеловата философия, създател на някаква теория за деградацията на социалистическия строй, “предшественик” на Милован Джилас в тълкуването на марксизма-ленинизма и пр.

По повод разгръщаната на Запад идея, че в България имало кампания срещу интелигентите, заподозрени в симпатия към “упадъчния Запад”, Кьосев пише:
Нека още един път бъде казано на тези господа: Георгиев не е бил никога истински комунист, а само един политически мошеник, който е успял да се промъкне в Партията и да използва партийния билет за кариеристични цели.
И както е обичайно, разобличението се шири все повече - Кьосев смята, че Георгиев незаслужено е доцент:

Той може да се нарече интелектуалец, защото има диплом за висше образование и незаслужено звание доцент, но всъщност той е само морален дегенерат и морален урод. Шпионинът не е в състояние да пише теоретически трактати, а само клеветнически пасквили, които свидетелствуват за дълбока враждебност към марксизма-ленинизма, работническата класа и социалистическия строй. Той подло лъже семейството си, още по-подло лъже обществото, Партията, държавата, Родината. Най-сетне предателят Георгиев не е нито - както някои се мъчат да внушават - “психически лабиринт”, нито “трагическа личност”, нито “сложна натура”; цялото съдържание на неговата вулгарна личност се състои от гнилота политическа - гнилота, която, “обогатена” от майсторско лицемерие, двуличие и подлост, намери ярко изражение в най-срамното, най-отвратителното падение до положението на платен агент на империалистическото разузнаване.

Възразява се и на тезата на вестниците, че Георгиев не е отишъл за пари в чуждото разузнаване:
Абсолютна лъжа! 200 хиляди долара, живот в разкош и излишества, издръжка на безброй метреси, амбиции за още по-високи длъжности [...] - всичко това плюс враждебността към социализма са подбудите, които лежат в основата на предателската дейност на американския шпионин.

Бихме могли да кажем, че в написаното се оглеждат познати твърдения. Доразвиването им обаче не е без значение. Най-напред, полемиката със западната гледна точка дава възможност да се срещнат противоположни оценки за Георгиев. След това, в акта на оборването на чуждото мнение, се разгръща двуаспектно изложение: 1. Защита на социализма. 2. Омаловажаване на личните и професионалните качества на Георгиев.

Тъй като приведох достатъчно извадки от статията, смятам за ненужно да очертавам в детайли в какво се състои доразвиването на вече наложени представи за шпионина. Мисля, че един пункт е достатъчен, за да се открои похватът на автора. А именно: като тръгва от идеологемата за гнилия Запад, всепроникнала както слънцето и въздуха у всеки българин, тъй че дори не е необходимо непременно да се изписва изрично (използвал е формата “упадъчния Запад”), Кьосев свежда, както вече видяхме, цялото съдържание на вулгарната личност на предателя до гнилота. Гнилотата се оказва финалната точка на пространна серия от отхвърлени (ненамерени) качества, от неправомерни при/виждания на някакви стойности на Георгиев било в областта на дипломацията, било в областта на науката (пусти интелектуалец, доцент и хегелианец!), било в областта на соцтеорията... След подобна “никаквост” той не може да бъде сложна личност. В риторическата крива, разбира се, гнилотата не е непродуктивна - оказва се, че тя може да се ашладисва, или, според предпочетения изказ, да се обогатява със серия нравствени негативи и по този начин “да намери ярко изражение в най-срамното, най-отвратителното падение”, сиреч да се яви на светло в лицето на “платен агент на империалистическото разузнаване”.

Стереотипът, за който говорех по повод писаното от предхождащи Кьосев автори, е напълно завършен: безотечественикът е никаквец, същинска гнилота, т.е. той извежда на светло качествата, същината на упадъчния, на гнилия Запад. В някакъв смисъл това е съд срещу самия Запад. Отделно, разбира се, можем да се ширим в територии на поучителното, да си правим изводи какво се случва с родоотстъпника или, което е същото, до какво довеждат изкушенията по/на Запада.

Само вмятам, че идеологемата “гнилият Запад” не е изобретение на Органа. Лично за мен е удоволствие да чета статиите на нейния баща, както и смислите, които й придава, за да опонира на дипломацията на самата Русия и на нейния император. Ако правилно съм се ориентирал в езиковите дебри, бащата е нищо и никакъв овчар, без претенции за философски проникновения, но силно влюбен в нехранимайковщината на лудите и още по-силно ненавиждащ шпионството на учените и симпатичните!

РД (31.12.1963, бр. 365, с. 3): Съдебният процес срещу шпионина Асен Георгиев. Обвинителна реч на главния прокурор на Републиката Ив. Вачков (БТА).
Типична реч от времето на студената война. В началото е употребено протоколното име Иван-Асен Христов Георгиев, нататък се използва названието “подсъдимият Георгиев”.

В обвинението има особено важен мотив, с който ние вече сме се запознали от предишните публикации в РД: неискреността на подсъдимия Георгиев проличала, когато се опитал да премълчи пред съда, че съзнателно е отишъл при американското разузнаване тъкмо след Априлския пленум. Този момент от обвинението показва, че контекстът култ към личността - Априлски пленум вероятно е бил по един или друг начин вметнат от прокурора. Каква е посоката на привнасянето му - от прокурора към РД или обратно, - е трудно да се каже. Но веднъж изведен във вестника, този контекст не би могъл да не бъде подет от прокурора. Да не вярваш в Априлския пленум, или - което е същото - да не нахлуе в гърдите и ума ти разведрителният и възкресителният порив на пролетния вятър (този възвишено-въздушен аналогон на светлото у Асен), вятър, за който цяло поколение наши поети така нефурнаджиевски пише с прилив на възторг и небивал талант, такова невярване е самоубийство. В този смисъл делото е било предрешено и от музата на плеядата таланти. Прокурорът и съдиите са волю-неволю смирени почитатели на гюловицата, чиято омайна сладост (се) възсъздава и (от) поетите, а не само (от) Органа. Така погледнато, самопризнанията на Георгиев, направени в началото на следствието, се оказват неискрени - видите ли, той е премълчал, и то съзнателно, че тъкмо след Априлския пленум, след тази историческа дата, и то съзнателно, не гони вятъра, а е станал шпионин. Това “съзнателно”, което подсъдимият бил опитал да премълчи, е всъщност пресечна точка в множество предзададености, в множество проекти на желанието (свои и чужди), в които се оказва разпнат Иван-Асен...

Нататък е ясно - подробно и дълго прокурорът излага историята с дипломатическата работа и вербовката на Георгиев, преповтарят се вече познати ни неща.

Финал:
По силата на закона и в името на справедливостта настоявам за смъртно наказание.
Това го казва прокурорът. Разбира се, че не поезията е убила един Иван-Асен, защото по това време тъкмо онзи от поколението, комуто било съдено да се издигне до върха на музоуправленския орган, трепетно представя поетическа картина, в която пролетарската брадва лумва и падат бурбони, хохенцолери и кобурги...

В същия брой 365: Вчерашното заседание (БТА).
Съобщава се, че е приключил разпитът на свидетели и вещи лица. Защитниците се позовават на самопризнанието на подсъдимия и на сегашната обстановка в света, която се характеризира с все по-нарастващия авторитет на България и с огромната сила на социалистическия лагер. Те апелират към съда да не определя поисканото от прокурора най-тежко наказание.

В същия брой 365: Мнимият философ Асен Георгиев (РД).
В този текст е наречен изобличен държавен престъпник и агент на американското разузнаване Асен Георгиев - повторението е важен идеологически инструмент. Ето защо отново се изтъква и това, че съденият се мъчел да заеме пред съда позата на изтънчен интелектуалец и високопоставен философ, познавач на Хегел. Прибавена е история-компромат, в която негови колеги от института твърдят, че е написал посредствен доклад и тъкмо заради неразбирането на естеството на нещата Георгиев не е бил командирован в Берн, Швейцария, на международен конгрес за Хегел през 1962 г. С други думи, никакъв тълкувател на Хегел и никакъв научен работник въобще.

В същия брой 365: Разобличение пред филмовата камера [без подпис].
На 29 декември на екрана на българска телевизия (вж. бр. 363 - б.м., И. Р.) е показан кратък документален филм, в който са заснети кадри за шпионската дейност на Георгиев. Разказано е съдържанието на филма: шпионинът Иван-Асен Христов Георгиев, подучен от хора на КДС (Комитет за държавна сигурност), праща съобщение в ЦРУ, че иска да го изтеглят от България. С радиограма му е указано кога и къде да чака - от 18 до 18.05 часа на 22, 23 и 24 октомври 1963 в София; споменати са точните улици, номера, кръстовище и пр.

От КДС умишлено не го пускат да се яви на 22 октомври. Но същия ден в уреченото време и на определеното място минава американска кола с втория секретар на легацията на САЩ в София Томас Блякшир.
На 23-ти Георгиев е на мястото, но Блякшир идва и подминава - задоволил се е само да види Георгиев и да се увери, че е жив.
На 24 октомври в 18.02. колата идва, почти спира до Асен, но изведнъж дава газ и изчезва. Може би Блякшир е видял нещо съмнително или му е даден знак от Асен? На тези въпроси може да отговори само Томас Блякшир - и да обясни какво е правел там...

РД (1.1.1964, бр. 1, с. 6): Справедливо наказание [без подпис].
На 31 декември Председателят на Върховния съд прочел присъдата - Иван-Асен Христов Георгиев е наказан със смърт чрез разстрелване.
Наказанието, наложено на Асен Георгиев, напълно отговаря на неговата вина, на обществено-опасния характер на шпионската му дейност. Това наказание искаха трудещите се в нашата страна в многобройни телеграми и писма, изпратени до Съда по време на съдебните заседания. Затова и присъстващите в залата посрещнаха с пълно одобрение присъдата.

В същия брой 1 (с. 6): Присъда в името на народа (БТА)
Даден е пълният текст-решение на присъдата по дело №1171/1963. Осъден е на смърт чрез разстрел. Конфискуват всичките му пари - посочени са сметките по спестовните книжки. “Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.”

РД (3.1.1964, бр. 3, с. 3): Високата революционна бдителност - надеждно оръжие срещу врага [без подпис].

В статията се говори за пълното удовлетворение на трудещите се от решението на съда срещу Иван-Асен Христов Георгиев. Говори са за подривната дейност на САЩ. Изтъква се, че четиридневното съдебно дирене е демаскирало предателя. Той е вдигнал нож срещу собствения си народ. Започнал е своята престъпна дейност след Априлския пленум и пр.
В края на статията е поместена карикатура от Кр. Ракаджиев, озаглавена “Завист”. Изрисуван е човек, на когото лигите текат върху чували с долари, алчно сграбчени с ръце. Табелка до него изрично сочи името му, за да не сбъркаме... - Иван-Асен Георгиев. До него на портрет е изрисуван мъж, който държи торбичка с цифрата 30 на нея. Текстът под карикатурата обяснява всичко: Юда: “Ех, защо нямаше през мое време американски империалисти!...”

И така, осъден е шпионин и ведно с него - господарите му, американските империалисти. Шпионинът бе лишен от български присъщия му произход, бе снета маската на неговата социална вписаност. Присъдата е произнесена не само в името на народа, а тя сбъдва желанието на народа, явявано и чрез писма и телеграми до съда, за да се окаже присъда, произнесена сякаш от целия народ. Какво тук значи някаква си личност: доброволка, колега, журналист, поет, карикатурист, прокурор, съдия. Изписваната с главна буква в РД бдително-тревожна Партия е остала без сили от терзания по отлъчения син.

РД (5.1.1964, бр. 5, с. 6): Съобщение на Главната прокуратура на Народна република България (От Главна прокуратура).

  Съобщава се, че Президиумът на Народното събрание на заседание от 4 януари е разгледал молбата за помилване на предателя и шпионина Иван-Асен Георгиев, осъден от Върховния съд на смърт, и я оставил без последствие. Присъдата е изпълнена.
Забележително - от една страна, решението на съда е недвусмислено: присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. От друга страна, без да е съд, но в качеството си на нещо, което е повече от съд, се явява Президиумът на НС. Явно той е имал право да отменя съдебни решения, но в случая до помилване не се е стигнало. Така смъртта, по всичко изглежда, се е възприела за щастлив край в драмата.

Послеслов към тази история

Проследих щрихи от съдебния процес, като подбрах моменти от публикациите в РД и умишлено оставих доста повторения, тъй като, както споменах, това е част от стратегията за сплотяване и задоволяване на трудещите се маси с питателни приказки... Ведно с тези публикации желаещите да обогатят представата си за Иван-Асен Христов Георгиев могат да прочетат текста “Шпионинът с царското име” (Асенов, 145-181), написан въз основа на данни по Дело за оперативна разработка “Двуличник” (Иван-Асен Георгиев). От текста на Асенов бих обърнал внимание на следните пунктове, липсващи в разказа ми:

- Изпълнението на смъртната присъда е съпроводено с обстоятелства, доводи, слухове, в които се оглежда и страхът на видни ръководители от неприятни разкрития (Асенов 2001: 180-81).

- След 1989 г. в пресата и телевизията са правени опити за оневиняване на Георгиев, респективно, личността и дейността му са тълкувани в контекста на преоценените ценности. Не съм запознат с нито една от тези публикации, а и Асенов не дава никакви библиографски данни. Това, от една страна, прави уязвим моя разказ, но от друга, тъй като задачата ми не е да твърдя дали някой е шпионин, или не е, а какво и как се описва през определена идеологическа нагласа, смятам, че пропускът ми не е съществен именно от тази гледна точка. Асенов не пропуска обаче да отбележи, че в книгата си “Изкуство на разузнаването” Алън Дълес, директор на ЦРУ по онова време, признава, че Георгиев е бил техен агент (Асенов 2001: 146).

- Сред уликите към дипломата Томас Блякшир, дали подтик за стриктното му следене и установяване, че той работи за ЦРУ, е знанието му на български език (Асенов 2001: 150-51 и сл.).

- Георгиев е арестуван на 8 септември 1963 в Москва и доведен в София със самолет на 9 септември, сиреч на националния празник на страната, като още по време на полета е разпитан от един от най-опитните следователи по онова време - Иван Охридски (Асенов 2001: 169). Така Иван-Асен и Иван Охридски вероятно са си приказвали, че е време да обединят книжовно-държавническите си занимания и с прилива на историко-националните си символни измерения да срещнат родното величие посред прилива на трите морета... Любопитно е също така, че агентът на ЦРУ Андерсън, който през 1956 г. в Ню Йорк посвещава Георгиев в новата му работа,всъщност се казва Кирил Бляк, син на бившия директор на Американския колеж в Симеоново, женен за българка. Същият Кирил Бляк, който лично е отговарял за безопасността на д-р Г. М. Димитров, докато е пребивавал в резиденцията на американския пълномощен посланик край София през 1945 г., малко преди да замине за САЩ (Асенов 2001: 171).

Признавам, че съм затруднен в каква посока да изтълкувам родения от българка Кирил - дали към светозарната мисия на Първоучителя, към която и Охридски асоциативно ни насочи, или към черно чернеещото американско в името му..., което към днешна дата явява черноризката му храброст...

- Георгиев дава на ЦРУ не само политическа, но и икономическа информация, а в качеството си на ръководител на българската делегация, водеща финансови преговори със САЩ през 1960 г., той улеснил американците да приключат преговорите по изгоден за тях начин: от изтеклата информация България губи около 1 милион долара (Асенов 2001: 172).

- Как се е развил животът на родения на 28 март 1907 г. български гражданин Иван-Асен Христов Георгиев (Асенов, 146-146 и особено 155-156 и сл.). Кариерата му е впечатляваща. Тук е неуместно да привеждам веригата от данни. Два момента обаче не бих искал да подмина:

Смятайки се за голям познавач на Хегел, за когото готвел голям труд, Георгиев искал от американците да създадат международен философски институт на името на Хегел, но те не приели (Асенов 2001: 174). Като своего рода компенсация, по-късно с помощта на ЦРУ, Георгиев е избран за председател на Международния институт по космическо право (Асенов 2001: 159, 174). Забелязваме уклона по международното, универсалното и - идеалното ли да го кажем, или неземното, все няма да сме изчерпателни.

Георгиев демонстрирал високо самочувствие пред представителите на американските служби, той се смятал за голям дипломат и се надявал с помощта на ЦРУ да направи забележителна световна кариера в дипломацията.

Самочувствието и амбициите му били толкова големи, че след смъртта на тогавашния генерален секретар на ООН Хамершалд, споделил пред американците желанието си да му окажат съдействие да бъде избран за генерален секретар на ООН. Разбира се, американското разузнаване отклонило това му предложение” (Асенов 2001: 174).

“За народа загуба велика!” - класиката приютява своя герой.

Но в т. 1. и в т. 2. размахът към международното и сякаш неземното, идеалното, което инак не би било повод за национален нихилизъм, е в същото време и показател за това, как Иван-Асен Христов Георгиев чете личности и институции. Просто казано, за да разчита на ЦРУ в тези свои планове, той не може да не е виждал кой и как моделира ключови международни фигури и институции. Или поне е имал достатъчно основание да подозира “как се става международен”... След разкриването му тези негови амбиции са осмени, това не е трудно да се предвиди и обясни. А истинска плесница получава, когато по време на следствието, изведнъж приел тактика на себепредставяне като светец миротворец (Асенов 2001: 174-75), която следователят (може би Охридски) сразил, като му напомнил за шестцифрените суми в долари и за “специално осигурените от другия край на света любовници”. Както научаваме, Георгиев уредил една от любовниците си да специализира в Париж на издръжка на ЦРУ. В периода 1957-58 г. на три пъти тя лети до Ню Йорк за сметка на американците, за да се среща с него, като посещават два от най-скъпите курорти в САЩ. В следващите години, пак три пъти и пак до Ню Йорк, лети любовницата му от Израел - тя пък е бивша машинописка в българската легация и негова приятелка още от времето на работата му в Париж (Асенов 2001: 174). Ако за специализантката не знаем нищо повече, то за машинописката можем да се досетим в контекста на публикациите в РД, че тя е вече коментираната метреса Роза Аронова. Що се отнася до специализантката, несъмнено и в това отношение Георгиев е действал мащабно и е изпреварил времето си: справка - пристрастията на президента на най-могъщата държава към стажантка, подробности за които узна целият свят... Естествено, целият свят узна подробности и за един друг Иван, за една друга българска слава, също яко устремена към международното и към някакви пари, но за неговия епос е нужно омировско перо, за да изглежда трагичен герой, защото като филмов герой е жалък и комай повече комичен. Въпреки че и той е издънка на историко-царското ни начало и баш си е в темата Иван-Асен ІІІ, не пиша за него поради все още неизчерпания му потенциал да ражда интриги и в този смисъл незавършеността на образа и липсата на историческа дистанция към него...

                                                                                                              иван русков




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14868850
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава