Блогът на tatiana :: Древните българи, шумер и вавилон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2015 09:00 - Древните българи,шумер и вавилон

Автор: bven Категория: Новини

Прочетен: 2019 Коментари: 0 Гласове:

В библиотеката на Ашурбанипал - асирийски
владетел през VII в. пр. н. е в Ниневия (Месопотамия) са открити множество плочки с
точни астрономични данни. В тях се разказвало, че имало още една планета, която вавилонците наричат Мардук, а шумерите Нибиру. Интересното
е, че движението й било по посока часовниковата стрелка, т. е. обратно на останалите планети.
Тази непозната планета в нашата Слънчева система е известна на шумерите шест
хилядолетия преди новата ера. Нейно изображение е открито върху акадски кръгъл печат, който е на около 4500 години.
През 1987 г. на пресконференция на НАСА се съобщава, че е възможно друга неизвестна планета да се върти около Слънцето. Направените изследвания през последните години потвърждават тези данни и дори ги конкретизират. Небесното тяло е огромно и се движи в посока обратна на останалите ни известни планети от нашата Слънчева система. Още в дълбока древност фараоните в Египет са се смятали за наследници на Хор, като след своята смърт те трябвало да се издигнат към съзвездието Орион, където възкръснал Озирис.
Преди обаче да заеме полагащото му се място
на небето, всеки владетел следвало да премине
през Лабиринт, който също имал две измерения
- небесно и земно.

Астрономите смятат, че като „небесен лабиринт" може да се определят Хиадите. Този звезден куп е образуван от 12 ярки звезди, които сякаш се намират в заплетен сложен възел. Мнозина изследователи подчертават, че едва ли техният брой е случаен и правят връзка с 12-те зодиакални знаци.
Като небесно тяло Слънцето оказва голямо влияние върху развитието на живота на нашата
планета. Установено е, че през отделните месеци на годината Слънцето бомбардира Земята с различни по състав частици, което определя и различните зодии. Екваториалното магнитно поле на Слънцето се придвижва с 13,84 градуса на ден. Полярното магнитно поле на Слънцето се движи със скорост 9,73 градуса на ден. Скоростта на слънчевите магнитни полета и земното магнитно поле е 0,98 градуса на ден и за месец се придвижва с 30 градуса. След месец полюсът е изостанал назад със 125,29 градуса спрямо екватора. Но по отношение на Земята полюсът сякаш се е придвижил назад само с 93,8 градуса. Това е една четвърт от кръга -90 градуса плюс около 5% (4 градуса). Графично това може да се изобрази като двойна брадва (лабрис).
Интересното е, че тези допълнителни градуси съответстват на отклонението при строежа на
храмове и пирамиди по оста север-юг, както и на площта, която заемат Хиадите на небосвода.
Очевидно в Древен Египет са познавали добре Хиадите, но заедно с това са построили и техния земен аналог (подобно на трите пирамиди в Гиза, отговарящи на звезди от съзвездието Орион). Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построилихрам и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.
Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.
За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка
от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че
таваните на помещенията са изградени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат огромни размери, в Лабиринта не е
използвано дърво или други материали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на
превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изписани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс
(с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от
предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун. Лабиринт е построен и на остров
Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.

По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат
Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове идр.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара - фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най- стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар - „звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н.
Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно
балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече че Мари е посещаван от търговците от остров Крит. На остров Крит имало Лабиринт, където живеело чудовище -човек с бича глава, наречено Минотавър. Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт" произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и есимвол на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си).

Заедно с това лабиринтът е символ и на объркания жизнен път на хората, на трудно изпитание. В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот.
Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.