Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07 06:54 - бъдеще в миналото
Автор: bven Категория: Новини   
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове:
7



 

Основните принципи на социалната философия на българите /общиарството/ са:

1. Равенство между хората
2. Равенство между мъжа и жената
3. Обществена собственост върху средствата за производство и потребление
4. Забрана на господарството и робството
5. Забрана на парите във всичките им форми
6. Равно ползване на произведенията на общия труд
7. Обмен на свръхпроизводството между общиариите, но без нарушаване на принципа на равноползването.
На основата на тези принципи е осъществявано ръководството и управлението на българската държава.

Както се вижда от посоченото по-горе, социалната философия на българите не е откъсната от живота на държавата наука, а на базата на нея се е устройвал и животът в държавата. Това е уникален случай на уреждане живота на държавата, нейната вътрешна и външна политика на основата на научните постижения в държавата.
Тези принципи на теорията и практиката в живота на българите са привличали отрудените експлоатирани и унизени маси, но и те са, които са привличали враговете и слугите на феодалните порядки, за да я ликвидират с всички средства. В края на краищата реакционните сили успяват и ние сме свидетели на пълната забрава на богомилското учение, а чрез него и социалната философия на българите за дълги векове. Въпреки това и забравено, богомилското учение и неговите идеи и принципи намират място и в сегашното глобалистично развитие на човешката цивилизация.

Разглеждайки философията на “утопичния социализъм” и на научния социализъм – марксизма, ние намираме идеите и принципите на богомилското учение, макар и достатъчно изменени и пригодени към собствените им цели и задачи. Най-близо до богомилските идеи стоят идеите на социалистите утописти. Ето какво пише за тях Фр. Енгелс в “Развитие на социализма от утопия към наука”: “… Тези революционни опити на още неоформилата се класа /пролетарската/ се придружаваха от собствените теоретически изказвания; такива са утопичните изобразявания на идеалния обществен строй в ХVI и ХVII столетия /Томас Мор и Кампанела/, а в ХVIII век вече явно комунистическите теории /Морели, Мобли/. Искането за равенство не се ограничава вече само в областта на политическите права, а се разпростираше и върху общественото положение на отделните личности, доказваше се необходимостта от премахването не само на класовите привилегии, но и на самите класови различия…” И по-нататък: “… Ние видяхме как подготвящите революцията философи на ХVII век апелираха към разума като към единствен съдия над всичко съществуващо. Те искаха да се основе разумна държава, разумно общество и безмилостно да се премахне всичко, което противоречи на вечния разум…”

От цитираното по-горе може ясно да се види как утопистите социалисти паратизират върху принципите на общиарското равенство между хората. По този начин откъснати идеите и принципите от реалния живот, те създават увереност в тяхната практическа неприложимост. Социализмът в тяхната представа е израз на абсолютната истина, разума и справедливостта, който трябвало само да бъде открит, за да покори целия свят.
   
Критикувайки утопичния социализъм, Фр. Енгелс проправя пътя на разработения от Карл Маркс и от него “Научен социализъм” – марксизма. Ето както пише по този въпрос: “…Този еклектически социализъм /утопичният/ представя от себе си една пъстра смесица от най-общопризнати критически бележки, икономически положения и представи на различните основатели на секти за бъдещото общество – смесица, която се получава толкова по-лесно, колкото по-лесно нейните съставни части се изгубват в потока на споровете… За да се превърне в наука, социализмът трябва преди всичко да стъпи на реална почва…”




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7900658
Постинги: 1590
Коментари: 11376
Гласове: 27736
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол