Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11 08:32 - Гробоветѣ на Трикери
Автор: bven Категория: Новини   
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                   Владимиръ Сисъ
                      Издание на „Народъ и Армия”.
                               София - 1914.
     Рѣшихъ да посѣтя Трикери много отдавна, - още когато бѣхъ въ
София, прѣди идването си въ Гърция. И единъ день, когато бѣхъ
въ Воло, съобщихъ желанието си на германския консулъ. Разбира
се, истинската цѣлъ на посѣщението си азъ скрихъ отъ него. Казахъ
му само, че искамъ просто да посѣтя този островъ, да видя тамъ
манастиря „Св. Богородица” и околноститѣ, дѣто, може би, ще
се намѣри нѣщо, което би заинтересувало единъ археологъ,
единъ филологъ. Консулътъ искаше да ме разубѣди. Въ Трикери,
обясняваше ми той, сѫ били българскитѣ плѣнници. Много отъ тѣхъ сѫ
измрѣли, труповетѣ сѫ били погрѣбвани наплитко, а нѣкои - останали и непогрѣбани. Островътъ сега е гнѣздо на холерна зараза и
всѣки, който би стѫпилъ тамъ, ще се изложи на голѣма опасностъ.
Съвѣти - твърдѣ разумни, които все пакъ не можаха да ме
разколебаятъ. Боже мой, стотини гробове, стотини непогребани мъртъвци
- печални затворници, умрѣли далечъ отъ своя роденъ край!...
Че азъ именно това искахъ да видя...


Още вечерьта на 11. май, безъ да слушамъ съвѣтитѣ на любезния консулъ, азъ наехъ една малка лодка съ платна, която по едно странно съвпадение носѣше името на една извѣстна мѫченица, отъ древнитѣ християнски дни, - казваше се „Св. Варвара”. Единъ
пристанищенъ стражарь, още сънливъ, се яви при мене.
- За кѫдѣ? На Трикери?
- Да, приятелю. На Трикери.
- Че защо?
- Питай германския консулъ, той ще ти каже - малко грубо и на шега му отговорихъ.
Стражарътъ докаченъ, важно клати глава: „Не може”. Но веднага единъ отъ гребцитѣ издигна трицвѣтното германско знаме. Азъ бѣхъ го заелъ отъ консула и видѣхъ сега каква неотразима сила и обаяние имаше. То ме освобождаваше отъ всѣко подозрѣние, даваше ми пѫтъ. Стражарътъ отстѫпи. „Нѣмецъ, навѣрно си помисли той, никакъвъ българинъ не е...”
Тръгнахме. Вѣтърътъ е попѫтенъ и лодката съ обтегнати, бѣли платна леко и бързо заплува. Излизаме отъ залива, задъ насъ се отдалечава и чезне въ синитѣ утринни мъгли Воло. Ние сме въ открито море - тихо, безкрайно, блѣснало на слънцето, южно море. Пѫтуваме дълго. Вѣтърътъ отслабва, гребцитѣ взематъ лопатитѣ, -

4
азъ сѣдамъ при кормилото. Минаватъ се цѣли четири часа и найпослѣ близо при насъ сѫ вече три малки острови, надъ жълтитѣ сипеи на които се тъмнѣятъ вѣнци отъ храсти и маслинови гори.

Най-стариятъ отъ гребцитѣ ми казва:
- Това са малкитѣ Трикери. Никой не живѣе тамъ. Но ето онзи задъ тѣхъ, голѣмиятъ - това е нашия Трикери, дѣто отиваме. Гледайте, вижда се манастиря!
- На тоя ли островъ сѫ били българскитѣ плѣнници? - питамъ наивно.
- Да, господине. Колко умрѣха тамъ. Може да видите гробовѣте имъ. Но да не мислите, че това сѫ всичкитѣ. Колко бѣха удавени, колко... Нѣматъ брой...
- Удавени?
- Разбира се. Сами нѣма да скочатъ въ морето. Хвърляхме ги ние, още отъ солунското пристанище.
- Че защо?
- Какъ защо? Българи бѣха и нищо повече. Хиляда, двѣ хиляди по-малко - толкова по-добрѣ за насъ. Веднъжъ - виждате ли оня платанъ? Тамъ стана това, - веднъжъ тамъ щѣха да стоварятъ.
Нашиятъ капитанъ каза: „Хайде момчета, да видимъ, колко знаятъ да плаватъ българитѣ. Искаха море - нека го опитатъ”... Нарочно спрѣхме парахода въ открито море, доста далечъ отъ брѣга. И захвърляхме българитѣ въ морето. Имаше какво да се гледа, весело бѣше, да... Който знаеше да плава, стигна до брѣга, който не, -
на дъното. Гледашъ го - блъска съ рѫце, задавя се, па изведнажъ потъне и се изгуби, като че камъкъ си хвърлилъ въ морето...”

Азъ потръпвахъ, измѫчвахъ се дълбоко. Но трѣбваше да се прѣструвамъ, че тоя циниченъ и безсраменъ разказъ на гърка малко впечатление ми прави. Вгледахъ се въ синята, необятна морска ширина. Колко злочести жертви е погребала тя! Но сега това чуждо и далечно море сѣкашъ е имало повече милосърдие, отколкото потомцитѣ на една древна култура. Въ своитѣ широки недра то е приютило мнозина, отървало е мнозина отъ ония безкрайни мѫки, които злокобния островъ е готвялъ за тѣхъ... Сега дълбоко нѣкѫдѣ почиват тѣхнитѣ кости и морето тъй ревностно и грижливо ги пази, както ги е прибрало въ широкитѣ си прѣгръдки. Въ Воло узнахъ, че морето е изхвърлило въ самата околностъ на града нѣколко

5
български трупа. Попитахъ за тѣхнитѣ гробове, - показаха ми морето. Вързали на труповетѣ тежки камъни и пакъ ги хвърлили въ водата. Да, добро, необятно милостиво море!...
Вѣтърътъ съвсѣмъ утихна и трѣбваше усилено да се работи съ веслата. Напрѣдвахме бавно.
- Кѫдѣ ще спремъ? - попита стариятъ гръкъ. Отъ другата страна въ тѣснината, между сушата и острова, ще е най-добрѣ. Тамъ има кѫщи, черквата „Св. Ана”. Има и
малко кафене. Тукъ, до платана, има добъръ заливъ, но пусто е.

Въпрѣки това насочихме къмъ платана.
Бѣше ми приятно, че тамъ никой не живѣе и моето пристигане нѣмаше да възбуди
досадно внимание. Освѣнъ това въ тоя заливъ сѫ били стоварвани плѣнницитѣ.
Азъ искахъ още тукъ, още отъ самото начало да прѣживѣя въ душата си тоя тѫженъ, кръстенъ ходъ на мѫченицитѣ въ Трикери...

продължава


Тагове:   море,   българи,   трикери,


Гласувай:
7
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9135407
Постинги: 2091
Коментари: 11685
Гласове: 29950
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31