Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 08:55 - бхаджа
Автор: bven Категория: Новини   
Прочетен: 3536 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

А той минава през двадесет и двата звука на езика Бхаджа, всеки от които означава всеобщо, принципно, потенциално, латентно, непроявено, идеално състояние на понятието чийто символ е той, отнасящо се въобще за всички настоящи и бъдещи системи и движения във Вселената

Ето какъв е смисълът на двадесет и двете висши понятия от Балкхара, вложени в Бхаджа – Истината за изграждането и съществуването на материалните светове и в частност на нашата планета.

А – Физическото поле.
Осъществява се само чрез и заради физическите ядра.
Има ядро – има поле, няма ядро – няма нищо.
Физическото поле, е взаимодействието, борбата между двете
тежнения, на двете води.

Б – Законът.

Днес учените твърдят, и с право, че физическите закони са валидни навсякъде във Вселената. Но къде в природата са записани законът на Нютон, законите на Кеплер или формулата на водата? Кой и как ги пренася насам-натам, през пространството и времето?

Законът е и лесен, и труден за разбиране. Труден е за материалистите, които не искат и не могат да приемат, че съществуват и нематериални неща и че те са сетивно недостижими, но са най-важните.

При нас, хората, често се случва да мислим едно, да говорим друго, а да вършим трето, но в природата това е невъзможно. Там, най-мъдрият и всеобхватен промисъл от Вселенския Разум – Мислителя, за делата и нещата във Всемира е постановен в Единен природен Закон и никой, никога не го е нарушавал, нито вчера, нито днес, не ще го наруши и утре.
Връзката между Закона от Небитието и материалната му изява в Битието, е като творчеството на архитекта. Идеята за красива сграда се ражда в главата му и никой не знае каква е тя, докато сградата не бъде построена. Същото е и с композитора, и с художника, и с всеки друг творец.
Законът – Творецът, е идеален – измисленото от Мислителя, а делата на Закона са материалната изява на мислите на Мислителя.

В – Радиалното (второто) движение на физическите системи – навътре към физическото ядро или навън към междузвездния вакуум.
Скоростта на радиалното движение на физическата система определя дължината на вълната в електромагнитния спектър.

Г – Физическите системи.
Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са:
елементарните частици, атомите, планетите, звездите, кометите, черните дупки, галактиките и т.н.
Физическата система се състои от ядро и поле.


                                                 image

Физическите системи от земното поле са установени главно над атмосферата, в Етера, в плазмата.

Д – Поляризация – Посоката на полето.
Поляризация на физическите системи на два полюса, а биологичните на два пола.

Така всяка физическа, химическа или биологична система е полярно или полово определена и получава съответното тежнение – към земното ядро или към междузвездния вакуум.

Е – Първата вселенска противоположност. Горната вода.
Тя е идеална – без физически характеристики и е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. Изпълва цялата Вселена и е космическият фон в който се случват събитията и съществуват нещата.
Мястото и е Междузвездният вакуум.

Ж – Химическите системи.
Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро.
Такива са молекулите и съединенията.

З – Изявената, материализираната част от Закона.

На практика хората могат и възприемат по сетивен път само изявената, материализираната част от Закона и то само части от нея, които пребивават в човешката памет, като съхранени сведения, знания. По-точно съзнания със Закона.

Части от идеите в Закона могат да бъдат достигнати и на теория от човешката мисъл, без сетивни възприятия.

Всичко открито от човека, като теория и практика, са идеи от Закона.
Най-висшата чест която е оказана на човека е, че може да опознава Закона.

И – Втората вселенска противоположност. Долната вода.

Ако всичко е само Едно – Горната вода, в нея или от нея не може да се породи нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на противоположностите”. За да заработи той са необходими две противоположности. Затова от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.

Отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) – на физическото ядро от междузвездния вакуум (от него) в Библията е описано буквално, точно и ясно: „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе.” Битие 1:6

От Горната вода – от Междузвездния вакуума се отделя Долната, свива се и се втича в черната дупка за да образува физическо ядро. Тя е нагнетена и свита да безкрайност Горна вода.
Тя е множествена. Ражда се, разграничава се от Горната (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Горната, слива се отново с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Това е кръговратът на Долната вода. Мястото и е физическото ядро.
Множественост на долната вода означава, че всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.

К – Напрегнатостта на полето.
Тя е неравновесието между двете тежнения, на двете води.

Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във Вселената.

Л – Кръговратът. Времето.

Кръговратът на Закона и водите се извършва в четири периода.
Първият период е покой – в горната вода.
Вторият е свиване, от междузвездния вакуум, до черната дупка.
Третият е покой – във физическото ядро.
Четвъртият е разширение, от физическото ядро, до междузвездния вакуум.

М – Химическото поле.
Всяко физическо ядро, поражда свое физическо поле. Така се обособява физическа система.
Разликата между полетата на физическите и химическите системи е, че полето на физическата система се поражда от ядрото, от тялото, а при химическата, полето изгражда своя образ, формата, тялото.
Полето на физическата система е едно, а полето на химическата система е сложно, съставено от множество полета. Това сложно, съставно поле, сбор от възможности, което изгражда своя сложен, съставен образ е химическото, личното, индивидуално поле на химическите системи.

Личното поле – Азът, е причината за самосъществуването на всяко отделно единично нещо, от цялото многообразие съществуващо днес на Земята. Личното поле дава право на всеки човек да заяви:
На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.
Отнесено към човека, съответствие на химическото поле е биополето, дума въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи: аура – в астрологията и душа – в религията.

Н – Покоят. Установяваното.
Покоят е в първия и третия период от кръговрата.
През втория и четвъртия период от кръговрата покоят е относителен, а движението абсолютно. Затова, в материалния свят, всяка система може да се установи само в устойчиво неравновесие.

О – Горната граница на физическата система.
Тя е между пространството и междузвездния вакуум.
В действителността, горната граница през втория период са белите и червени гиганти. През четвъртия период от кръговрата, горната граница практически е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.

П – Плътността на полето. Пространството.
Плътността на полето, е пространството. То има четири плътности в отвесна посока – от междузвездния вакуум към ядрото.
Съответствие на четирите плътности на полето, в съвременната наука, са четирите агрегатни състояния на материята:
· плазмено – етера
· газово – въздуха
· течно – водният океан
· твърдо – земната кора

Р – Промяната. Третото движение на физическите системи.
Скоростта на въртене на физическата система при третото движение определя честотата на вълната в електромагнитния спектър.
Течната плътност на полето. Водният океан.

С – Ефирната плътност на полето. Атмосферата. Атомите.

Т – Твърдата плътност на полето. Земната кора.

У – Долната граница на физическата система.
Тя е между ядрото и пространството.
В действителността, долната граница може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна. 

                  image










Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10289431
Постинги: 2227
Коментари: 12139
Гласове: 31843
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031