Анализ на символа на рейки

За да разберем правилно какво означава рейки, трябва да разделим съответния знак на отделни компоненти. От значение е да проследим произхода на начина, по който са написани, и значението на тези аспекти - да погледнем към
* Учителят Мен, известен още с името Мендзъ, е един от най-важните ученици на Конфуций. Живее около 372-289 г.пр.Хр.

II. Енергийната основа на Рейки

техните корени.

Нека най-напред разгледаме символа за ки (ки - съвре­менният начин на нейното писане).

Рисунка 3 ни разкрива една калиграфия, която играе роля и в други форми на фина енергийна работа, медитация и медицина. Днес терминът ки се използва в Япония в сто­тици съставни думи. Има дори и речник на ки, в който се из­брояват единствено думи и изрази, в които се съдържа тази дума. Наред с всичко останало, хората в Япония включват и следните значения за думата ки: дух, душа, сърце, намере­ние, настроение, темперамент и/или атмосфера (в смисъла на качество, което заобикаля даден човек, игра или произве­дение на изкуството или което преобладава в дадено поме­щение).

В своята първоначална, най-стара форма, горната част, без наклонения кръст означава "облаци". Това може да се интерпретира като вода, която, в духовен аспект, е била трансформирана и се издига до небето. Друго ниво на зна­чението е свързано с "молитвата" (Рис. 4).

По-късно се добавя и знакът за "ориз". Още от древ­ността оризът е основната храна в Китай и символизира ка­чеството на ци, което храни тялото, ума и душата (Рис. 5).

Рисунка 6

Това е една много стара версия на знака за ки (Рис. 6).

В древен Китай съществуват и допълнителни вариант­ни на йероглифа за ки, които днес почти не се използват. Рисунка 4 се използва като ки в някои варианти и символи­зира облакоподобна пара. По случайност, тук се открива един интересен паралел с обширното изследване на великия австрийски учен барон фон Райхенбах. През XIX век той провежда многобройни експерименти със средно надарени хора, посветени на възприемането на различни форми на жизнената енергия, която той нарича "од". Открива, че мно­го често тази сила се възприема като фина мъгла. Английс­ките медиуми също съобщават за подобни наблюдения. То­зи древен начин за изписване на символа на ки, по своята същност, изобразява нещо духовно и енергийно, нещо абст­рактно, което е отделено от материалното ниво, излъчва във формата на поле и се издига до небето или поражда творчес­ка сила.

Както всички знаем, издигащата се от земята пара до­вежда до образуването на облаци, които падат като дъжд. Дъждът се връща на земята - материалната сфера - за да я подхранва. Връзката на значението на знака с молитвата, ритуала и магическите действия се открива лесно.

Едно изказване от класическия китайски трактат Лей-дзъ, писан в периода Воюващи царства (475-221 г.пр.Хр.), дава ценна информация относно значението на символа на жизнената сила: "...духовното е част от небето. Физическо­то е част от земята. Това, което принадлежи на небето, е чисто и бързо. Това, което принадлежи на земята, е мътно и лепкаво. Когато духът напусне формата, и двете се връщат към истинската си природа."¹⁰

Това означава, че животът свършва, когато душата, принадлежаща на небето, същността на духовната природа на човека, се отдели от своята материална форма - тялото. От друга страна, съществува и едно не толкова драстично преживяване, споменато по-горе. Според него частите на душата могат да се издигнат до небето като пара, която е ос­вободена от оковите на своята материална връзка с помощта на топлината на слънцето. Може да се издигне от земята до ярките небесни простори - до своето начало - за да потърси съвет и да се обнови от извора на живота. След това ще се почувства укрепена и заредена с повече сила, за да действа, в съответствие с желанието на творческата сила, и да оформи и обнови живота на материално ниво по един духовен на­чин.

Условията, които са необходими за това, са описани в една друга китайска книга на мъдростта, Идзин (Книга за промените*), в Глава 11, озаглавена "Мир". В тях влизат поставянето на женското, материалното ин над мъжкото, духовното ян, с цел образуване на нов жизнен процес. Пре­ведено на езика на практиката, това означава, че духовните възприятия и преживявания трябва безусловно да се превър­нат в нещо, от което има полза в ежедневния живот и тяло­то, с неговите желания, емоции и чувства, трябва да се пре­върне в храм на съзидателната сила. Едва след това може да се роди божественото, съдържащо се в човека. Това, по съ-

Вж. Идзин.  Класическа китайски книга на промените, изд. Шамбала; Идзин - гадаене с монети, изд. Шамбала. Бел.ред.

щество, е основата на индийската тантра - изкуството и на­уката за използването на чувствеността и способността на тялото да изпитва удоволствие за целите на духовните пре­живявания и индивидуалното развитие.

Противоположното на описаното в предходния параг­раф може да се намери в Глава 12 на Идзин, "Застой". Сим­волично той е изобразен с поставянето на мъжкия ян над ма­териалния, женски ин. Двете начала престават да са в отно­шение едно към друго, тъй като естествената посока на дви­жението на ян е нагоре, към небето, а естествената посока на движението на ин е надолу, към земята. От гледна точка на практиката това означава, че духовните преживявания и възприятия се разглеждат като цел сами по себе си и гриж­ливо се разграничават от ежедневния живот и едновременно с това енергиите и желанията на тялото са оставени без връзка с духовните цели. Това може да се разгледа като цел сама по себе си.

Ето пример за подобна ситуация. Връзката между един мъж и една жена може да бъде форма на духовен път и за двамата, когато мъжът се стреми да осъзнае, приеме и живее с божественото в себе си, почитайки и обичайки жена си ка­то богиня, а тя, на свой ред, се стреми да осъзнае, приеме и живее с божественото в себе си, почитайки и обичайки своя съпруг като бог. Това е мирът (описан в Глава 11 на Идзин), който позволява на всяко нещо да процъфтява в любов и ра­дост. От подобна двойка той се излъчва под формата на една приятна сила, която е превърнала свещения брак в свой жизнен принцип. Но ако връзката съществува по начин, при

* Вж. Тантра, изкуството на сексуалния екстаз - Марго Ананд, изд. Шамбала; Скъпоценност в Лотоса - Бодхи Авинаша, изд. Шамбала; Есенцията на тантра - Кенет Р. Стъбс, изд. Шамбала; Възгледът на тантра, том 1-2 - Ошо, изд. Шамбала; Тантра, висшето разбиране -Ошо, изд. Шамбала; Книга на тайните, том 1-5 - Ошо, изд. Одисеи. Бел.ред.