В двора на манастира се намира част от стара колона, корниз, както и почти заровена основа на колона. Открити са и шест стъпала, изсечени в скалата. На практика те не водят наникъде и свършват в стената на мавзолея. Очевидно те са принадлежали към древна постройка, издигаща се над скалата.Самата гробница е изградена от различни камъни. В долната й част те са по-големи, а нагоре - по-малки. И това е явен белег, че горната част е строена допълнително.

Предполага се, че след разрушаването на по-старата постройка и издигането на втората, при оформянето на оградата, над вратата към вътрешния двор е поставен камък, наподобяващ саркофаг. Целта е била да се обозначи, че в ограденото място е имало гробница. Съществувал е и надпис върху този камък, но той очевидно е заличен и на негово място е поставена плочка с арабски надпис. Днес сред местното население като че ли няма данни за старата постройка. Но ако се вгледаме в каменните блокове на оградата, ще забележим две изображения. Първото се явява джамия, докато второто не прилича нито на мюсюлмански, нито на езически или християнски храм. От двете страни на постройката все още ясно се виждат по 6 стъпала, като стъпалата отдясно поразително напомнят за тези, които са изсечени във вградената в гробницата скала. Изображението притежава редица характерни черти за персийско-сасанид ските строежи. А нека напомним, че земите на днешен Иран (Персия) също са населявани от древните българи. Интересно е, че са се запазили сведения в района на манастира „Демир баба", за преселници от Хорасан. Това е област в Североизточен Иран, включваща части от Южен Туркменистан и Афганистан. Хорасан се превежда като „булгарлък" - „място, където живеят българи“.Възможен е паралел и с други наши днешни земи. В с. Крайно село до гр. Кърджали има предание, че там живеели преселници от Хорасан. Подобно нещо се открива и в родопското село Житарник.Проф. Тоган смята, че още по времето на Александър Велики (356-323 г. пр. н. е.) българи и хазари се намирали в Хорасан. Според него тези племена са дошли в басейна на Волга след завоеванията на Александър, а някои части от тях може да са дошли още по-рано, заедно със скитите.При този древнобългар- ски (хорасански) строителен способ се използват големи, каменни блокове. Точно с такива блокове е оформена част от оградата на вътрешния двор. Вероятно те са взети от разрушената по-стара сграда.Изображението сочи, че постройката е била двуетажна, като вторият етаж е изграден с камъни, които са положени шахматообразно (със застъпване). Подобен градеж е забелязан и край лагера на древните българи при Абоба (старото име на Плиска). За такъв начин на строене на зидове (циклопски) вече говорихме при етруските в Италия. И това още веднъж потвърждава принадлежността им към една общност - древнобългарската (пелазгийската).
Следва един естествен и закономерен въпрос: „Можем ли да сложим знак на равенство между Омуртаг и Демир баба?"Предполага се, че Демир баба не е име, а по-скоро прякор със значение „Железният баща". Самото име на Омуртаг на тюркски звучи точно така - от ti-mur (желязо) и tag (подобен). Следва да добавим, че още от началото на VII в. тюрките са погребвали мъртвите и са им строели гробници. От историята е известно за почитта на част от древните българи към някои тюркски традиции. 

/следва/