Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2010 11:49 - Българската позиция за гроба на кан Аспарух (Исперих, Есперих, Еспор)-продължение
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 4682 Коментари: 2 Гласове:
7



                               д-р Д.Александров
Хералдичният трилистник на Дуло може да бъде видян също на няколко места в съкровището от Над Сент Миклош (според някои “Съкровище на Атила, а според други “Съкровище на Аспарух”), датирано неправилно от IХ в. Трилистникът (тризъбецът) е откриван като герб в Кушанска Бактрия (която е създадена от владетелския род Дуло), във Волжка България и на много места в Дунавска България, в това число и по облицовъчни плочи от двореца във Велики Преслав (7).
           Тук ще вметнем между другото, че гербът на княз Светослав Игоревич не е тризъбец (трилистник), а “вилка” (или друга стилизация), което е още едно доказателство, че във Вознесенка не е погребан той!..
           Друго доказателство за българския произход на находката от Вознесенка са златните и сребърни хералдични лъвове, които са част от обковката на седло. Два от тях са абсолютно идентични с тези от Малая Перешчепина. Авторът дори счита, че те са дело на един и същ майстор и са излезли от едно ателие (1, 2).
           Друг маркер в находката са откритите четири железни български ножа с характерна конструкция, инкрустирани със злато. Подобни ножове са представяни от автора (7), Багаутдинов и Рашев (9). Особеност на тяхната конструкция е, че имат дължина от 25 до 35 см, със сравнително тясно триъгълно (клинообраз но) острие, с прав връх като кама, едностранно заточено, без обособен предпазител (гард) за ръката. Вероятно от този тип ножове по-късно произлизат и двуострите кавказки книжали ­ тип “кама”, които са били популярни и в България. Любопитна подробност са инкрустираните със злато по острието знаци на Тангра ­ слънчевият знак, обозначен като кръг с точка в средата. Той се среща често и в други български находки (4, 9, 11).
           Железните трипери върхове на стрели от Вознесенка са също характерен маркер за българска находка (7). Разбира се, те може и да са попаднали случайно там, но най-вероятно са били в колчана на някои от военачалниците на кан Аспарух, които, охранявайки го, са паднали заедно с него в боя срещу изконния български враг ­ хазарите!...
           В находката от Вознесенка има и части от желязна плетена (халчеста) ризница, конски стремена и юзди, които са с типична българска изработка. Конска амуниция от същия тип е откривана в български находки от Старата Велика България, Дунавска България и Волжка България (7, 9). Особен интерес представляват стремената от Вознесенка, които са два вида ­ ляти и ковани. Лятите са железни и един комплект златни, като последните според Костов са принадлежали лично на кан Аспарух (1). Същия тип стремена, само че сребърни откриваме и в погребението на кан Кубрат (2) и аналогични железни във Велики Преслав.
          Другият тип стремена, които са ковани, се откриват също и в други български находки в Новогригориевка, Бихаркерестес, Сегвар ­ Оромдюло, Иванча и др. (9). Някои автори определят тези стремена като “аварски тип”. Ако приемем обаче, че аварите са родствен на българите конен народ, както изтъква и д-р Ганчо Ценов, то това не би трябвало да ни притеснява.
          За съжаление, от представените предмети на съкровището от Вознесенка липсват споменатите от Шаповалов копия, колчани, лъкове, седла, саби и златни пръстени (вероят- но с монограми), които биха позволили един по-обобщен анализ на цялата находка.


Сребърният орел и надписите по него

           Безспорно един от най-интересните предмети от Вознесенка е сребърният орел, около който се развихрят и най-големите спекулации на учените. Това е свързано както с надписите по него, така и с неговия произход.
           Повечето изследователи считат орела за навершие от пленено византийско знаме или хоругва. В потвърждение на това те изтъкват гръцките надписи по предмета и изпълнения във византийски стил монограм и символичната “хризма” (Христов монограм)*,
която е направе на още при отливането. Оригинална хипотеза относно произхода на орела изказва
  проф. Петер Юхас. Според него сребърният орел от Вознесенка е воински знак на самите българи и в подкрепа на това той привежда откъс от хрониката на Кезаи, в която е отбелязано, че “гербът на крал Етел (кан Атила), който владете - лят обикновено носел върху своя щит, наподобявал птица, която на маджарски се нарича Турул (орел), на главата си тя има корона”. Следователно Турул е родов тотем на рода Дуло, от който произлизат Атила и Аспарух (5).

* Христовият монограм е вероятно древен предхристиянски символ. Получил е широко разпространение след 312 г., когато император Константин го въвежда като своя емблема
           
Стилистиката на Аспаруховия орел в борба със змия, подсказва източен произход, където орела символизира небесното духовно и божествено начало, а змията ­ земното, материално и сатанинско начало.
            Противоборството на двете хералдични животни символизира вечната борба и единство на противоположностите в природата, свързано с древното българско учение за Върховното единство и някои други източни учения като Зороастризма, Даосизма, Хиндуизма и др. Орелът се явява символ на победата и духовно то познание и за първи път е използван като воинска емблема от персийците. Пред армиите на цар Кир носели златен орел с разперени криле. Във всички индоевропейски религии се открива митът за слънчевия бог (символизиран от орела), който се бори със змията (която се свързва с подземните божества и мъртвите).
          Към стотната година пр.Хр. Марий въвел сребърния орел като знак на римския легион. Птицата на Юпитер държала в ноктите си снопове от светкавици. Не е изключено римля ните и византийците да са възприели този воински символ именно от древните българи, които са го донесли от Предна и Средна Азия в Европа, векове преди заветната и митологи зирана 681 година.
           Конкретно за надписите и монограма на птицата не би трябвало да ни учудва, че са на гръцки, като се има предвид тесните контакти между владетелите на Старата Велика България и Византия. Известни са ни и множество старобългарски надписи не само с рунно и тамгообразно писмо, но и с гръцки (по-скоро тракийски) букви. Монограмите от пръстените ­ печати на кан Кубрат и кан Бат Органа*, изпълне ни във византийски стил, потвърждават широко то използване на гръцкото

*Разчетени от проф. В. Зайбт от Виена (2)

писмо от древните българи, особено при международните контакти в Причерноморието и Балканския полуостров.  Освен като знак за собственост, монограмът на Аспарух има и апотропейна (предпазна) функция, съгласно българската писмена традиция, предадена в по-късен период (14)image
           Гринченко и някои други изследователи неправилно разчитат Аспаруховия монограм на гърдите на орела като “Петрос”, считайки, че той трябва да се чете отляво надясно. Това обаче не е така. Специалистът по знаците и византийски - те монограми Рудолф Кох изтъква, че няма установени строги правила за тяхното разчита не. Според него “понякога монограмите трудно се поддават на интерпретация, тъй като буквите им често са замаскирани, поставени в обратен ред, или начертани само отчасти така, че често е необходимо голямо умение да се разгадаят имената, скрити в тях...”(13). Представените от Кох византийски монограми, както и тези моно- грами от българските пръстени печати (на Кубрат и Бат Органа), се четат по най-различен начин: отгоре ­ надолу, отляво надясно, от средата към краищата и т.н. От своя страна много от руническите български надписи се четат отдясно наляво (1). Всичко това дава основание учени като: проф. Станчо Ваклинов, проф. Димитър Овчаров, проф. М. Ваклинова, Георги Костов, ст.н.с. д-р Петър Добрев, акад. Омелян Прицак, Пламен Цонев и други да разчетат този монограм като “Еспор” (Испор”*) = Аспарух. Тук трябва да
подчертаем, че името Аспарух, което вече е добило гражданственост , идва в леко изкривена форма от византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Правилната форма е обаче Есперих (Исперих, Есперерих) и така е упоменато в “Именника на българските канове”, както отбелязва при анализа си проф. Петър Петров (3). Във връзка с това забележката на Шапова - лов, че в монограма липсва буквата “А”, е несъстоятелна. Наличието на християнски символи по орела и други части от съкровището още веднъж потвърждават, че Аспарух както и братята му, подобно на баща си кан Кубрат са православни християни. Именно православни, защото българите приемат християнството директно от апостолите, и това става във време, когато в Европа и Гърция всички са били езичници и варвари, каквито са си и днес!...
            Надписът “Докс” (Дук) на крилата на орела е византийската титла на кан Аспарух, както утвърждават Прицак и Костов (1). Според Костов най-загадъчен е третият надпис на орела, нанесен като щампа по опашката. Той е силно повреден от огъня и не може да се разчете. Прицак счита, че този надпис е на старобългарски език с рунно писмо (1).

* Така е назован кан Аспарух в “Български апокрифен летопис” (“Видение Исаево”) от ХI век (3).

                продърлжение.........


Тагове:   орел,   Кан,   Аспарух,   гроб,


Гласувай:
7
0



1. hristo27 - Такива публикации ни помагат да не ...
17.05.2010 08:04
Такива публикации ни помагат да не забравим, че сме българи!
цитирай
2. bojo12345 - Хубав постинг.
30.05.2010 12:48
Нека има повече такива за нашата истинска история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7900658
Постинги: 1590
Коментари: 11376
Гласове: 27736
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол