Придвижвайки се на запад, към 2400-та година пр.н.е. първите вече се наричали хурити – по името на тогавашната династия Хур, а вторите били известни като субареи /т.е.подарийци/.  Тези два клона основали страната Субарту в Северна Месопотамия-Северна Сирия-Северните склонове на Арменските планини,  като точно тогава са се оказали приемници на загиващата шумерска цивилизация, разположена непосредствено южно от тях. Към 1200 г.пр.н.е. към страната Субарту се присъединил друг клон Българи - ку/р/тигури – по името на Курт, което значи “от Курт водени” /гуру - водач, инд. ез./.  Около 1000 г. пр.н.е. най-компактната маса Българи – поданици на кан Худон - се е наричала худони, а поданиците на неговия син Пилон - пилони.  След 900 година пр.н.е. от потомците на пилона Тимоти се заражда династичният род Дуло, основал и управлявал последните четири български държави - Велика България, Волжко-Камска България, Куберова България и Дунавска България /по Кр.Мутафчиев, История на прабългарите” в 3 тома.  Изд. Гуторанов и син, С., 1993/.

При такова проследяване би било задължително да подчертаете, че, каквито и названия да са имали Българите в различни исторически епохи и които и територии да са заемали в момента, неизменно най-близката или най-високата планина се е наричала Балкан, а в имената на държавите и градовете им винаги е присъствал корена българ в различни транскрипции: Балхара, Болхара, Булгар,  България, Болград, Белград и пр.

Вие твърдите, че българ значи “смес от племена”?!, но според други автори бълг/ар значи господар/и - това са професионалните воини, формиращи военната аристокрация.

5. Защо не отговорихте на въпроса на зрител, който Ви помоли да кажете нещо за космологията и космогонията на Древните Българи и на друг зрител, който директно Ви насочи към т.нар. Прабългарски календар?  По първия въпрос казахте само: “Българите са изповядвали тангризма, като другите народи около тях по онова време.”, а по втория - дословно: “Този календар е бил общ за всички азиатски народи”.

И толкова?!  Човек не може да не се възмути от Вашите “отговори”!   Затова ще насоча желаещите да намерят отговорите на тези въпроси към Сборника есета за древните българи на Йордан Вълчев, озаглавен “Календар и хронология”, С., 1994. В есето “За българския календар” се казва, че те са го ползвали още на Памир, заедно с китайците и индийците, а също и с шумерите. Доказано е от науката, че най-точен от всички древни календари, включително и от този на маите в Америка, е именно Българският календар. Но кой е дал календара на всеки от тези древни народи, живеещи твърде отдалечено един от друг, за да си го взаимстват?  Защото е очевидно, че е било невъзможно да го разработят сами - поради краткия си живот не са могли да знаят за прецесионната година от 2590 земни години, а поради липсата на телескоп не са могли да описват невидими с просто око звезди. Възможно е календарите да са им били предадени от оцелели представители на предишни земни “раси”, както предполагат авторите на “Забранената археология” / Михаел Кремо и Ричард Томсън, изд. ББС,  Л. 1993,  Н.Й. 1996./    

Но Вие бяхте длъжни да изтъкнете поне монотеизма на Българите, като поясните, че Тангра не е бил нито “главния” от множество техни езически богове, нито богът на войната, както ни го представиха някои “исторически” филми. Самото понятие Тангра /Тан-Нак-Ра/ отразява космогонията на Българите, тъй като означава Небе-Човек-Бог. Това е указано на титулната страница на книгите от фондация “Тангра”, които Вие не може да не знаете, най-малкото поради факта, че имате публикации  в  тях.

Тук му е мястото да Ви попитам: Защо не цитирате Вашите колеги, които публикуват там, професор Димитров? Цитирайки ги, можете да изкажете професионално несъгласие с техните тези, но сте задължени да направите тезите им достояние на широката аудитория. Защо не поканихте авторите тъкмо на тези книги във Вашето предаване? Разбира се, като водещ, Вие правите избора си. Само че ние - преживяващите Историята българи - не желаем да бъдем заложници на ваши междуличностни отношения, идеологически и партийни различия или котерийни “методологични” битки! Цитираните от мен автори са публикували монографии и многотомници по История на Древните Българи, преведени на английски и немски, с респектиращи библиографски справки, и носят лична, професионална,  научна, морална и юридическа отговорност за твърденията си.

Защо тези твърдения да остават в много тесния академичен кръг, а да не се довеждат до знанието на  българите за самите тях? 

По темата “ Волжка България”:

1. Защо не датирахте основаването на държавата, което, макар и да е по-късно от това на Дунавска България  - през 9 век – е осъществено от Алмуш от рода Дуло?  С това щяхте да подчертаете династическата приемственост от  Велика България, защото Алмуш е потомък на Кортраг - сина на кан Кубрат, повел част от Българите срещу течението на Волга на север, чак до р. Кама, за да ги спаси от нашествието на хазарите.   

2. Защо не казахте нищо за невероятния стопански разцвет на тази държава, за високия й престиж пред Киевска Рус и Багдатския халифат,  за великолепната й столица град Болгар, преименуван в Казань след опожаряването му от цар Иван Грозни при  освобождаването на Русия от татарите, при което я присъединил към империята си. 

3. Защо не изтъкнахте държавно-политическата причина за приемането на Исляма от Волжка България – същата, поради която Цар Борис І покръстил Дунавска България в Източноправославното Християнско вероизповедание? Причината е запазването на държавите на Българите и утвърждаването им от по-мощните съседи -  съответно - Багдатския халифат и Византия.

4. Защо не датирахте падането на Волжка България под татарското нашествие? Известно е, че Чингиз хан не успява да превземе силно укрепената столица Болгар и това осъществява едва неговият внук Батий през 1240 година – 50 години след падането на Киевска Рус!  Изчерпан от тази дългогодишна съпротива, Батий остава с войската си там и не предприема замисления поход срещу поляците и маджарите. На Европа изглежда й става навик да бъде спасявана за сметка на Българите: през 718 година от арабите пред стените на Константинопол!; в 1240 год. от татарите в Болград!; през 14 век от османското нашествие, спряло на нашия бряг на Дунав!; през 1945 год. - от Сталин, на когото бяхме подхвърлени в Ялта!  Дори и в момента ни формират като граничен “форт”-  този път на Европейския съюз и САЩ срещу  държавите от Близкия и Средния изток!

5. Тъй като след пълното поражение на Волжка България голяма част от болярските и търговските  родове успяват да се изтеглят на изток към Урал и на запад към Москва, те оставят трайни цивилизационни следи по местата на установяването си. В Западен Урал потомците на тези родове са най-търсените търговци на кожи от дивеч и на кожени изделия,  в Рязань и Нижни Новгород  - най-известните производители на зърнени култури и пчелен мед и най-добрите скотовъди на специална високо ценена порода коне. А в Москва най-знатните и богати български родове си построили квартал, като в долните етажи на къщите разположили магазините си, а на горните живеели семействата им. Нарекли този квартал Арбат! Зрител попита Вашия гост, представен като  специалист по Волжка България, за някои стари български фамилии в Русия, а той отговори, че в момента не можел да си  ги спомни.  Е, аз пък не запомних името на този млад историк, но мога да изброя тук около 20 от тези фамилии. Считам, обаче, че беше задължително той да си спомни поне една  - Калитини!  /от  калита, което значи чувал на древния български език/.           

Убедена съм, че през Руско-Турската Освободителна война самоотвеpженият подвиг на руския подполковник Калитин за Самарското знаме има и много по-дълбока, неосъзната причина, освен осъзнаваната воинска чест на знаменосеца …

Другите фамилии са: Аксакови /аксак-куц/, Батурини /батур-богатир/, Беклешеви /от Беклеш – син на Мохамед Българина,  разпространил  Исляма във Волжка България /,