Навсякъде във вселената действат невъобразимо много видове вибрации, с дължини на вълните от най-късите до най-дългите. Всички форми на творението, като се започне от небесните тела - от централните слънца на галактиките, и се стигне до най-малките едноклетъчни живи същества, са резултат от различните форми на тези лъчения. Ние живеем сред тези най-разнообразни лъчи, независимо дали знаем това, или не, дори ще отида по-далече: именно тези лъчи и енергии са изградили и нас - хората, придали са ни тази форма и структура, именно те действат постоянно в нашето тяло, в душата ни и в цялото ни същество. Цялата вселена се състои от тези различни вибрации. Извора на тези съзидателни вибрации ние наричаме Бог. Самият Бог стои над всичко изявено. Съдържа се в себе си, в покоя на абсолютното безвременно и безпространствено равновесие. Той обаче се излъчва в материални форми, за да им вдъхне живот и те да оживеят чрез него. Понеже Бог присъства навсякъде и изпълва цялата вселена, всичко, което е в космоса, е проникнато от Бога. Нищо не може да съществува, без да бъде в Бога и Бог да го прониква, защото Бог присъства навсякъде и нищо не може да го изгони от собственото му присъствие. Следователно във всяка точка може да се прояви Бог - и всичко проявено в познаваемия свят носи тази точка като собствен център. От тази точка е започнало първото проявление, Сътворението, излизането от състоянието на равновесие.

Именно този аспект на Бога създава материалния свят и пронизвайки го, му дарява живот, следователно и живота в нас, както и във всички живи същества, и него ние назоваваме висшия Аз. Всички останали думи, като: Бог, Създател, Творец, Висше същество или Висш Аз, или пък Творческо начало, означават една и съща божественост в нейните различни аспекти... Енергиите, които са близо до центъра, са извисено духовни и имат най-високи честоти. Но колкото повече се отдалечават от центъра в концентрични излъчвания, толкова по-материални стават, и то дотогава, докато постепенно се превърнат в материя. По този начин излъчената енергия се самоограничава и на най-отдалечения от центъра край на проявлението тя се превръща в твърда, материална кора. Ето защо образът - "името" - на Бога, изявяващ се във видимия свят, е кръг - вътрешният кръг на висшите енергии, обграден от твърда веществена обвивка. Изразен с букви, този символ е ОМ.

Всички творения - от слънцата до едноклетъчните организми, са изградени по този принцип. Виж напречния разрез на нашата планета Земя: в центъра огромните сили са още в състояние на превръщане на огнения кръг, после следват газообразните области, после кръговете на разтопената течна материя и най-накрая цялото е обвито от твърдата, здрава кора от минерали. Аз обаче ще ти обърна внимание на това, че в центъра, наред с всички енергии, създаващи формата, се излъчва и една противоположна - центростремителна сила, която отново привлича към себе си всички материални проявления. И ако твърдата материя не упражнява съответното съпротивление, всички проявени форми ще изчезнат в своя собствен център, включително и нашата Земя и всички живи същества по нея. Съпротивлението на материята предотвратява това и по този начин става възможно и тук, на твърдата материална земна кора, изобщо да съществува Творението и да има живот. Не забравяй това съпротивление на материята, защото ще говорим още за това явление...