Най-черният период от българската история - омразното турско робство - прогонва от Родината огромен брой българи. Според В.Трайков  само във Влашко и Молдова през турското робство преминават около 1 милион наши сънародници. От средата на ХVI век до началото на ХVIII век от България са се изселили към 680 000 души. През ХVIII век и до 1812 год. бегълците са 250 000 души. Само след руско-турската война от 1828-29 год. страната са напуснали над 100 000 души.
И след Освобождението положението на повечето българи не е особено добро. Затова и емиграцията продължава. Всички тези хора не са изчезнали безследно. Те са живели, трудили са се и са допринасяли за развитие- то на другите страни по света. Всеизвестно е  че тези,  които се решават да напуснат бащиния си дом,  за да тръгнат в неизвестното , са обикновено най-предприем - чивите, най-смелите и най-способните от хората.
Вече е писано  за дейността на великите учени и книжовници Киприан, Г.Цамблак и К.Костенечки. Техните имена ще останат завинаги във СВЕТОВНАТА история. А има и още едно име  - това на Петър Парчевич.
             През 1612 год. в Чипровци се ражда Петър Парчевич. Като католик по вероизповедание той следва в Рим, където става доктор по каноническо право и теология. От 1644 год. се връща в България , за да работи в Марцианопол ската /Преславска/ архиепископия. Целия си живот той посвещава на борбата за обединение на християнските държави срещу османските нашественици. През 1630–1645 г. епископ Петър Парчевич, високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна Европа. Заедно с епископ Петър Богдан и Франческо Соймирович те посещават австрийския монарх Фердинанд II (1637–1657) и полско-литовския крал Сигизмунд III (Зигмунт III Ваза, 1587–1632) и наследника му Владислав IV (1632–1648), както и влашкият войвода Матей Басараб (1632–1654). Около 1647 г. турците се изтеглят почти напълно от северозападна България във връзка с войната с Генуа за о-в Крит, а Матей Басараб изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче Сигизмунд III умира (20 май 1648) и въстанието е отменено.
След неуспеха на кампанията, епископ Петър Парчевич заминва за Венеция заедно с чипровския управител Франческо Марканич, а след това  и при новия полски крал Ян Казимир (1649–1648), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Eпископ Парчевич се среща и с папа Инокентий Х, а след 1651 посещава Германия, Унгария, Трансилвания и Влашко. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на Австрия и Полша да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент. През 1671 избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ Петър Богдан. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува.
В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша с украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд III благородническа титла и званието "императорски съветник" през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепис- коп. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I , със специален декрет го обявява за барон. Компрометиран пред султанския двор заради своята политическа и дипломатическа дейност, той прекарал в чужбина (главно във Влашко и Молдова) почти целия си живот, но не забравил поробените си братя и свидния роден край. И докато дипломатът Петър Парчевич бил поощряван и от австрийския император Фердинанд III, който през 1657 г. го удостоил с титла императорски съветник, римската църква не одобрявала неговата извънцърковна дейност и не била доволна от духовника Парчевич, тъй като той месеци и години бил далеч от архиепископията си. Дори през 1661 г. му било отнето архиепископството. Принудил се да приеме някаква дребна църковна служба в гр. Оломоуц до „реабили - тирането” му през 1668 г. Но когато продължил политическата си дейност, отношенията му с папата
пак се влошили и останали такива до смъртта му — починал в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите - барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии . Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и диплома - тическата совалка на барон Парчевич. Забележителен дипломат, той е неизтощим в българолюбивата си мисия, за която се опитва да спечели влиятелни представители на много европейски държави. Петър Парчевич е страстен Будител, далече изпреварил в жаждите си по освободител ната кауза  своя 17 век…
Писмото на Петър Парчевич до папския нунций във Виена е неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандуми са изключителни по своята композиция и стил и носят белезите на литератур ни произведения.

Петър Парчевич  подчинява целия си живот на една-единст вена цел - освобождаването на България от турско иго с помощта на католическа Европа. В името на тази кауза той обикаля от държава на държава, за да се среща с папи, крале, императори и високопоставени църковни представители
 

                            Гербът на П.Парчевич

В разположената близо до Пиаца ди Спаня църква "Сан Андреа деле Фрате" се намират тленните му останки  (1612-1674). Те почиват в гробницата на знатната римска
фамилия Велтери, където има и паметна плоча:  

                               

"На бележития родолюбец и воин за освобождението на България архиепископа на Марцианопол Петър Парчевич по случай 300-годишнината от неговата смърт", гласи на италиански и български език надписът на паметната плоча от "признателния български народ"

по данни от  интернет

Честит Празник!

Ден като днешният е подходящ за припомняне на бележитите българи, допринесли за бъдното днешно!
А всЕки ден е подходящ Да се замислим: ние какво оставяме в наледство на днешното бъдно?!
БУДНА, Бвен, БЪДИ :):):)

Нека бъдем бъдни за всичко, hristo27! :)))

да не забравяме тяхното родолюбие и да бъдем БУДНИ!:)))

Честит празник ,Таня!

Честит празник! :))))

THX that's a great anewsr!

k7JHYZ <a href="http://wasxvxjgglrx.com/">wasxvxjgglrx</a>

uJL2h5 , [url=http://wohurrjyroxy.com/]wohurrjyroxy[/url], [link=http://ntyeisocguga.com/]ntyeisocguga[/link], http://rtsngplokgbu.com/

DoOgVq <a href="http://qlhypzhaaedr.com/">qlhypzhaaedr</a>