Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2010 08:22 - Не пипай тази книга - Ян ван Хелсинг - 41 ч.
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1846 Коментари: 6 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Били чували за някакъв професор от Калифорния, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи. Свързват се с него (индиеца проф. Хемендра Бенерджи) и през зимата на 1981 г. заедно с жена си и двама шведски журналисти от списание Аllers той пристига в Дес Моинес, за да проучи случая на Роми Крие. Това, така да се каже, е „идеалният случай" за изучаване на реинкарнация, защото един изследовател поема пример, който още не е решен от страна на засегнатия. Повечето пъти човек просто се позовава пост фактум на информацията с надеждата, че всичко от казаното е коректно. След като проф. Бенерджи е информиран от родителите, разбира се, и от самата Роми за всичко с подробности, те седнали в колата и отпътували.
С наближаването на Чарлс сити, Роми ставала все по-не-спокойна. Тя се катерела по предната седалка и когато влезли в града, казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата." Купили, както пожелала, букет сини цветя. Още веднъж погледнали в телефонния указател и се уверили в името и адреса на Луис Уилямс. Естествено Роми показ - вала пътя.
Най-накрая двамата репортери откриват описаната от дъщерята къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход." Когато почукали, подпирайки се на патерица, се появила възрастна дама. На десния си крак имала превръзка. Попитали дали тя е г-жа Луис Уилямс. Тя потвърдила. „Имали ли сте син на име Джо?"
„Да."
Казали й, че биха желали да си поговорят малко по-подроб- но за това, но г-жа Уилямс отвърнала, че в момента е невъзможно, защото имала час при лекар. По-късно, след около един час, тя с удоволствие щяла да бъде на тяхно разположение. Роми била много разочарована, защото си представяла средната с предишната си майка по съвсем различен начин. Синият букет си останал така. Очите й се напълнили със сълзи.
След един час групата от седем души отново застава пред вратата на г-жа Уилямс. Изглежда че тя ги е очаквала и ги кани да влязат. Малката Роми можела да даде букета на г-жа Уилямс. Тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Разказали й за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла. Сигурно се е чувствала като някого, пред когото внезапно се появили извънземни и започнали да му разказват истории от миналото. Наложило й се да потвърди подробностите и постоянно питала: „Откъде тя знае всичко това?" Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? - По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.
Въпреки че г-жа Уилямс не вярвала в прераждането и всичко й се струвало доста невероятно, тя се почувствала привлечена от Роми. Двете отишли в съседната стая. Когато отново се върнали, се държали за ръце. Г-жа Уилямс носела снимка в рамка и, грейнала от радост, казала: „Тя разпозна всички." Показала я на присъстващите - снимката, която направила на последната Коледа преди смъртта на Шийла и Джо. Г-жа Уилямс отново повторила, че в съседната стая Роми разпознала всички от снимката. В хода на разговора майката отново потвърждава много от нещата, които Роми е разказала на родителите си. Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми още вкъщи, са верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си. Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждане - то на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже."
Този пример ясно показва колко е трудно хората да скъсат със старите си убеждения (27, S. 29ff) .

Във втория пример условията са други, защото детето расте при родители, които са наясно с реинкарнацията. В главата „Тригодишен изобличава убийците си" четем криминална история, разказана от известен израелски професор и лекар, Ели Лаш:
Друзите са народ от около две хиляди души, които вече дълго време живеят из Ливан, Сирия, Йордания и областите на днешен Израел. Те не са нито мюсюлмани, нито християни и имат своя собствена религия. В Израел могат да бъдат открити най-вече в Голанските възвишения. Те са единствените не-еврейски граждани в израелската армия. Прераждането е центърът на вярата им. Когато едно дете бъде родено, се преглежда за родилни белези, защото друзите са убедени, че те показват смъртоносните рани, нанесени в някой предишен живот. Ако намерят такива, изчакват, докато детето започне да говори, и се опитват да разберат нещо повече за предишния му живот, за да открият опорните точки за предишната му смърт. Знае се, че малките деца често не правят разлика между станалите преди и настоящите житейски събития, вследствие на което изживяват всичко като в един живот. Когато обаче станат на три години и вече определено могат да различават миналото от настоящето, с детето се отива на мястото (ако го е споменало), където то твърди, че е живяло. Обикновено това е церемония, за която се сформира един вид местна разследваща комисия под ръководството на най-старите жители в селото.
Едно такова дете с червен родилен белег на горната половина на челото си навършва три години; съставена е група от петнайсет мъже. В нея влизат бащата и други роднини на момчето, някои от най-възрастните мъже, както и представители на три околни села. От обясне - нията на малчугана става ясно, че той трябва да е живял някъде в околността. Единственият поканен не-друз е професор Ели Лаш, известен с интереса си към преражда- нето. Групата стига до съседното село. Питат момчето дали му е познато. То отвърнало, че е живяло другаде. Отиват в следващото. Там отговорът е същият. Пристигат в трето село. Момчето потвърдило, че това е неговото село. Внезапно си припомнило предишното име.








Гласувай:
13
0



1. stela50 - Продължавай ,Бвен ...Хубава и умна книга .
11.11.2010 09:06
Благодаря ти ,с удоволствие си припомням четеното .
Слънчев и светъл ден !
цитирай
2. ckarlet - Винаги ми е било интересно да про...
11.11.2010 10:20
Винаги ми е било интересно да прочета нещо свързано с предишен живот, Вven!
Прекрасен ден желая!
цитирай
3. universalnite000 - :) Поздравления ! Истината за ре...
11.11.2010 16:28
:) Поздравления ! Истината за реинкарнирането си пробива път .
цитирай
4. bven - На 1: Стела, благодаря за постоянството - заслужава си !
11.11.2010 19:16
Лека и приятна вечер! :)
цитирай
5. bven - На 2: ckarlet, с удоволствие ще дам още информация!
11.11.2010 19:17
Хубава вечер!:))))
цитирай
6. bven - На 3: Универсални-Нео , знаеш , че винаги има една малка група хора, които вярват
11.11.2010 19:20
и една голяяяяяяяма група, които не вярват в прераждането ! Вървим към изравняване! Приятна вечер! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10587452
Постинги: 2265
Коментари: 12220
Гласове: 32399
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031