Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2010 08:30 - Не пипай тази книга - Ян ван Хелсинг - 42 ч.
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1839 Коментари: 2 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Още преди месеци то споменало, че някакъв мъж го посякъл с брадва, но не помнело имена, а сега вече знаело името и фамилията си от миналия живот. Единият от старците от близко село, който участвал в групата, познавал мъжа с това име. Той казал, че преди около четири години е бил обявен за безследно изчезнал, защото се смятало, че е станал жертва на военните безредици в района: това съвсем не било рядкост - хора да попаднат на границата между израелци и сирийци и да бъдат пленявани или разстрелвани като шпиони. Тръгнали през селото. Момчето посочило къщата си. Събрали се много зяпачи. Детето спонтанно направило крачка към един мъж и казало: „Ти не си ли...?" (Ели забравил името.) Мъжът отговорил само с едно „Да".
„Преди ти бях съсед. Веднъж се скарахме и ти ме уби с брадвата." По думите на Ели Лаш, мъжът пребледнял. А тригодишният казал: „Даже знам къде ме зарови."
И така цялата група, придружена от зяпачите, се отправя към поляните край селото. Подканили мъжа, когото малкият посочил за свой убиец, да дойде с тях. След като ги завежда на полето, момчето, застанало пред една камара камъни и казало: „Под тези камъни скри тялото ми и отсреща зарови брадвата." Хората преместили камъните. Под тях намират селски дрехи и скелет на едър човек. Черепът, както ясно можело да се види, бил разцепен отпред. Всички загледали посочения от момчето убиец. Той признал постъпката си. След това отишли на другото място, където според момчето била скрита брадвата. Не им се налага да копаят дълго, за да я намерят.

За друзите прераждането е нещо разбиращо се от само себе си, те нямат нужда от повече доказателства, за да заздравят вярата си. Въпреки това винаги се радват, когато случаи като този потвърдят реинкарнацията... Ели Лаш се осведомил какво ще стане с убиеца. Обяснили му, че няма да го предадат на официалните власти, а присъдата му зависи от групата (27, S. 37ff) .

Третият случай е от моя приятелски кръг.
В края на 2003 г. единият от шуреите ми имаше празник, на който беше поканил и мой приятел на име Горан. Той беше довел четиригодишния си син. Горан е роден в
Югославия, но е израснал в Германия. Седмица преди това бе при майка си в Югославия и заедно с други свои роднини и със сина си посетили гроба на баба му в местното гробище. В някакъв момент Горан установил, че малчуганът е изчезнал, и тръгнал да го търси. Намерил го да седи по турски пред някакъв чужд гроб, където се бил втренчил в снимката на погребания, положена на надгробния камък - какъвто е обичаят по тези места. На въпроса на Горан какво прави тук, Фин отговорил: „Познавам я." Изненадан Горан поискал да узнае от сина си коя е тя - в крайна сметка това било първият път, когато Фин идвал в този край, а той отговорил: „Това е Мария!"
Тъй като Горан е расъл в Германия и не може да чете кирилица, повикал майка си, която дошла заедно с останалите роднини. Тя му превела надписа с името на Мария Якула, починала през 1979 г. Учудването нараснало още повече и попитали Фин откъде точно познава Мария, а той отговорил сериозно: „От нея купувах месо."
Всички наоколо били смутени, защото Мария и семейството й нямали месарница в селото, а сами колели и продавали.

Как бихте обяснили всичко това?
През последните десет години посетих няколко такива деца в пет континента, разследвах техните случаи и намерих някои отговори. Трябва да кажа, че най-важните от тях дойдоха от страна на самите деца, които всъщност много добре знаеха кои и „какво" са били, преди да се задържат в корема на майка си...
За тях ще разкажа по-нататък в книгата, и всъщност оттук нататък постоянно ще вмъквам изказвания на деца-медиуми, за да Ви покажа, че освен затъпелите деца-геймъри расте и един духовен елит, който ще постигне много (за всички тях говоря подробно в книгата си „Децата на Новото хилядолетие").
Да се върнем отново на прераждането.
Пътят на развитие на човешката душа е път на учене. Този процес, чиято цел е разбирането на живота в неговата цялост, е дълъг път с много заблуждения и корекции.
Инкарнациите (преражданията) са сравними с класовете в училище. Земният живот прилича на училищен клас с неговите задачи, проблеми, тестове, трудности и успехи. Периодът на учене е следван от период на ваканция, в който се случва пропуснатите и незадоволителните знания да бъдат наваксани. После преминаваме в друг клас. След всяко успешно завършване получаваме нова класификация. Ако не сме учили, повтаряме; ако сме учили добре, минаваме в следващото ниво с нови по-трудни задачи и изпити. Разликата между училището и живота е в това, че животът е безкрайно търпелив към нас и винаги предлага на хората (душите) нови възможности да наваксат пропуснатото.
Колкото по-развита е една душа, толкова по-голяма е от-говорността и съответно необходимостта да служи, да помага на другите и да подкрепя слабите. Това не означава, че задължително трябва да отидем в манастир или да станем лечители. Като милионер или успешен търговец също можем да сме хуманно ангажирани. Разликата е как се отнасяме със служителите си, дали помагаме с нещо на другите да постигнат успех или използваме властта и влиянието си, за да укрепим още повече личната си позиция. Един политик или банкер също може, ако поиска, да използва позицията си в помощ на нуждаещите се.
Седемгодишният Флавио от Аржентина също разбира живота като училище: „Животът е едно голямо училище: едни тъкмо започват, други остават в същия клас и така всеки учи, докато сам стане професор. Тогава той се превръща в специалист по вечност и има задачата да слезе долу и да помогне на учениците, за да могат и те да станат такива. Те започват да разбират, че всички са част от Бога и че животът ни оформя дотогава, докато станем безупречни." (28, S. 38)
Обобщавайки всички закони, можем да кажем: „Всичко, което причиниш на някое божие творение - добро или зло -на хора, животни или растения, все някога ще се върне при теб като добро или зло."
Съответно всички наши т. нар. удари на съдбата имат кармическа предистория, т.е. ние имаме шанса да компенсираме нещо, което някога сме причинили на някого


                                            image



Тагове:   Бог,   училище,   душа,


Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Поздрави за продължението на тази книга ,Бвен ...
19.11.2010 10:30
Заслужава си .
Хубав петъчен ден !
цитирай
2. bven - На 1: Хубавите книги винаги се четат, мила Таня!
19.11.2010 19:45
Лека вечер и приятни почивни дни! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444494
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031