Живот, светкавичен като куршум, а в него стене цялата Вселена.

Немалко е писано за гения. Нищожен шанс да излезе на бял свят документ, разширяващ предста­вата за поетическия връх и национална светиня.

Легенди за Ботев витаят до днес. Слава Севрюкова изважда светлата му личност от тях. От психотронна позиция наложените постановки се променят. Някои от тях безвъзвратно се сриват. Изгряват други.

Пророчицата с разбиране подчертава: "Съзряното от мене за Ботев, Левски и Бенковски не е като в читанките."

Владетелката на Силата не се тревожи дали разкритото по свръхсензорните й канали ще по­лучи гласност. За нея е достатъчно да го предаде "без думица да промени".

"Гледайки човека, аз съм безпристрастна - ще сподели в едно от малкото свои интервюта. - Но нито Левски, нито Ботев или Бенковски са имали този ореол. Създаден е впоследствие."

За Слава: "Ботев е нежна пламенна поетич­на натура". Без да робува на догмите, констатира: "не е професионално подготвен за отговор­ната роля на войвода, но - въпреки това - сърца­то се заема с нея".

"Преди да потеглят с четата, водачите са имали известни разногласия - цитирам жената със свръхсензорни способности, - но поетът с орлов поглед се е наложил. Смело я е повел."

Безпристрастните исторически извори говорят - това действително е така. Старите, с многого­дишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в по­следния момент отказват да оглавят трескаво под­готвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден - обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват на­халост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено - такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

Сериозни опасения. Но те са безкрайно далече от експанзивния Ботев. С висок авторитет сред емигрантските среди като поет, журналист и теоре-тик-революционер (но не и като пълководец!), той се нагърбва със свръхтежка задача.

Не е любител на прецизните изчисления и тън­ки сметки. Иначе какъв бунтар ще е?

Носи символа на Новата епоха - идеята за Свобода. Колко струва робското живуркане пред Нея? Европа трябва най-сетне да се увери, че българите я заслужават. Но кой с риск за живота си ще го докаже?

За да не се провали вече сформираната въоръ­жена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача изцяло по силите му!), огненият публицист поема тежката войводска мисия.

Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит?

Ботев е дръзка поетична натура. Хладната пресметливост е на светлинни години от него. Хвърля се в обречената битка, пък "каквото сабя покаже"...

Сабята е оръжие. Нима е създадена да се пише за нея, дори и поетично?

Жестоко средство за разплата. Трябва да се из­вади от ножницата и... И тогава тънкостите в бора­венето с нея ще решат изхода на боя.

Поетът владее по-мощно оръжие - Словото. Умело си служи с него, за да блесне силата на са­бята, когато "каузата е свята".

Истина, банална и жестока като обречения жи­вот на роба (Ботев отдавна е погребал робството в душата си). Истина, изгаряща като сълзите на ра­тая, запалил хамбара на чорбаджията. Трагично примитивна проза, на космически разстояния от поезията.

Виртуозът на словото с лекота се справя с поети­ческия слог. Ще успее ли и с хладното оръжие?...

Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.

Такава е горчивата, а както се оказва и тра­гична историческа правда. Така я вижда Слава Севрюкова.

Каква смелост е да се включиш в борба с изчис­лена до стотния процент победа? Това би удовлет­ворило милиони люде, не и родения поет, жадуващ духовно водачество. А то се заплаща единствено с цената на саможертвата.

* * *

Мемоарите на Никола Обретенов, член на щаба на четата, се приемат за едни от най-автентични­те свидетелства за последните дни преди гибелта на нейния лидер. В документално-историческата му книга "Спомени за българските въстания" се натъкваме на впечатляващи факти. Те убедително подкрепят изложената от психотроничката теза.

Първо - акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

Нека си го представим. Той е в стихията си. Рес­пектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед.

Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавле­нието на роба и сладостта на свободата взривява.

Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие ги­нат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци, да закичат барутните пушки... Там...

...Лее се, лее вълшебното слово на екзалтира­ния войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души.

Поетът умее това повече от всеки друг.

Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Сво­бода.

Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.

(Груба стратегическа грешка - водачът в ника­къв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би мог­ло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотьо и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили - б. а.)

При Ботев е обратно - одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тър­жественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад.

(В интерес на истината той е бивш актьор от тру­пата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри - б. а.)

Второ - едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стовар­ват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични.

Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко на­плашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно.

Там, където ги има, мъжете и жените са се из­покрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.

Трето - задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напе­тия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.

Героично понася несгодата, но се налага члено­вете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.

Четвърто - когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Бо­тев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях.

(Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: "За разлика от Левски, той е не­практичен. Като всеки родЕн поет, във висша степен е идеалист.")

За втори път щабът на четата в лицето на опит­ния й военен ръководител Никола Войновски спеш­но се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не по­гине войводата с барутен характер. А после благо­разумно охлажда бликналия му ентусиазъм.

Това са факти. Доказват - гениален поет, жур­налист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.

(Сред тях с военна подготовка са братът на Лев­ски - Петър Левски, участвал в легията на Раков­ски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов - учил в Белградското воен­но училище, Никола Войновски - служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето - с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията - дру­гарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров - учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев - служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов - командир на до­броволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков - участник в същото въстание и други - б. а.)

Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и зарази­телен да е той.

Възниква сериозен проблем - има ли войвода­та качества успешно да я води?

Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя далновидно е предвидил изход. Нелека­та стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка.

Нека отново се върнем към прорицателката с непогрешим психотронен взор.

Неведнъж тя подчертава: "Напетият войво­да е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества."

След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкръвяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жерт­ви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериоз­но я разтърсват и обезсилват.

Все по-често се долавя приглушеният, засил­ващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и без­действието на революционния комитет там. Опас­но е искрата на брожение да не се раздуха и прех­върли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.

С камшичното си слово той е обещал възторже­но посрещане на шепата храбреци. При героичния поход към Балкана обаче все повече се разбира - каузата им е обречена. Поели са към предизвес­тена смърт.

Дали всички с охота са готови да се превърнат в кървав курбан в името на Свободата?

Как ще реагира на това войводата с душа на поет? Може ли да бъде безразличен?

Такъв навярно би бил всеки друг, не и Ботев. Зареден с драматизъм, дълбоко изживява стовар­ващите се сриващи събития над малцината оцеле­ли бунтовници. Виждайки как един по един загиват четниците, чувствителен, болезнено раним, той, според пророчицата, изпада в неприкрит емоци­онален смут.

Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от окол­ните села, както горещо се е очаквало.