Постинг
07.01.2011 08:12 -
Прозрения за Христо Ботев!
Прозрения
(Слава Севрюкова)
Да се учудваме ли? - Сякаш навлизаме в съкровената територия на Ботевия лирико-драматичен свят.
Ако си послужим със съвременни понятия, младият войвода доброволно е поел роля на "български камикадзе", врязал се в болната снага на разпадаща- та се Отоманска империя. Но и това едва ли е най - точно определение. Той не е фанатик, а бунтарска душа, обрекла се на Свободата.
Истината - Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва. Има ли обаче право да обрича на това своите подчинени?
"В мигове на свръхчовешко напрежение - забелязва психотроничката - той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки."
Това ли е вината на войводата - че е аристократ на духа?
Нека се опрем отново на спомените на Никола Обретенов за боя при Милин камък. Летописецът представя пред нас автентичния вид на младия войвода - посивял за дни от стоварилите се мрачни изживявания, почти неузнаваем:
"Ботьов за миг падна духом, особено като гледаше мъртвите си и ранени другари. Слезе в малката пещеричка, подпря се на стената и започна да охка. Апостолов, Давид Тодоров, Георги Митев и Петър Йорданов го насърчаваха, но нищо не помагаше.
Апостолов ме потърси във веригите на момчетата. Намери ме и пошепна: "Ела, че Ботьов паднал много духом." Извикахме и Войновски. Смъкнахме се в пещерата и отново взехме да увещаваме войводата. Най-сетне той се съвзе и доби първото си настрое- ние. Излязохме всички горе. Четниците нищо не разбраха. Ботьов извика: "Дръжте се момчета! Стреляйте на месо!"
(Информация за подобна криза в пещерата се прокрадва и в спомените на друг оцелял Ботев четник Никола Кючуков - б. а.)
Със задружни усилия на щаба кризата успешно е преодоляна. Възвърнато е "бойкото настроение" на войводата.
Но дали е намерен изход за все по-очертаващата се, надвисваща със страшна сила черна орис над обречената дружина?
Войводата за пореден път помръква, когато повторно изпраща призивно писмо за подкрепа до Врачанския революционен комитет по свой четник, а няма ни вест, ни кост от поредния вестоносец. Не се забелязват и най-малки признаци на въстание.
"Ботьов почна да се тревожи - спомня си Никола Обретенов за този трагичен епизод след края на сражението при Веслец, - макар никой да не ни безпокоеше."
Изправен пред суровата прозаична реалност, лиричният войвода все повече се угрижва. И не прави опити да го прикрие.
Третият, документиран от летописеца вече върховен етап на разтърсваща покруса, е от реакцията на овчаря, доброволно дал шилета, да се нахранят и подкрепят прегладнелите омаломощени четници.
При вида на настъпващата потеря (цитирам отново Н. Обретенов - б. а.) "се изправи пред Ботьова овчаря, от когото бяха взети агнетата. Подпрян на тоягата си, с един дивашки тон захвана да вика: "Хайде, платете ми шилетата, защото потерята наближава!" Ботьов си повдигна главата и просълзен, с болка в душата каза: "И аз съм дошъл народ да освобождавам!"
В тоя сюблимен миг страданието на поета проличава повече от всякога. Ефектът е опустошителен за фините струни на оголената му чувствителност.
Трябва ли да се премълчават и подминават с безраз- личие тези ярки свидетелства, така красноречиво открояващи болезнените разочарования на войводата? Сривовете в неговото настроение са психологически обясними. Верижна последица от апатията на населението от Козлодуй до все по-очертаващия се погром във Врачанския Балкан.
Такива са фактите, съхранени от свидетелите на разигралите се събития Никола Обретенов, Димитър Икономов, Никола Кючуков и други четници. Подобно на Обретенов - съвестен летописец и член на четническия щаб - те също подхождат към тях изключително отговорно.
В потвърждение на изнесеното дотук, ето какво пише Димитър Икономов за сражението при Милин камък: "Нашият войвода Ботев отслабна духом. Като виждаше какви млади и здрави момци падат от куршумите на врага и какви мъки и страдания изпитваха всички, неговата поетическа душа се покърти и той се почувства сломен. Голямо разочарование и разкаяние терзаеше душата му."
Ако хроникираните събития на посочените очевидци изглеждат пристрастни, нека се обърнем и към спомените на Никола Кючуков, отразяващи физическото и психическо състояние на водача на четата след битката при Милин камък, само ден преди смъртта му: "Войводата ни Ботев бе физически отпаднал. Краката му се бяха подбили, тялото му изнемощяло. Той не беше привикнал да понася несгодите на хъшлашкия живот. Толкова време без сън, пресилено пътуване, глад, убиване духом и телом, това, разбира се, не беше лесно поносимо от кого и да е, тъй че беше вече на конец. Нито ботуши, нито цървули, нито езди, нито пеш да продължава можеше. Страшно се възмущаваше, дето силите му го бяха напуснали и не му се подчиняваха.
Но той направи напън на последните остатъци от сили и продължи."
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психо- тронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва - ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен.
Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите. Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъз- можно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове. Какво ли ще му коства? Членовете на щаба, според психотронния феномен, след една от поредните покруси, за сетен път отново и още по-решително се намесват в стремежа, поддържайки духа на войводата, да възвърнат сплотеността на оцелелите от четата.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си.Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода - поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават:
"Замълчи, войводо!"
"Всичко се срина!.,. Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост..."- Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица - Слава вижда - не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психология, войводата не съумява да се овладее:
"Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!..."
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)
...Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят.
Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
На труден кръстопът са. А всеки кръстопът е едно разпятие.
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикри- тието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва - куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?
С психотроничните си умения Слава "забавя" и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: "Добре прецеле- ният куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е - висок едър мъж..."
* * *
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...
Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А, може би - разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка. Как е трябвало да реагират? Имали ли са друг изход? Дали при не особено вещ във военното дело войвода е било задоволено чувството за водачество на най-близкото му обкръжение, част, от което е имало все пак някакъв боен опит?
В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.За какво говори това?
(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници, Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г. : "Да, много се коментира това в затвора".
Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им - виж в. "Независимост", бр. 2406-2414, 1 -11. 06. 1929 г. - б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка. Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: "за мъртвите - добро или нищо."
Краят на един голям революционер през погледа на психотроничката.
С горест и тъжна почуда се взира в него. Изненадана. Веднъж, два, три пъти... С тягостно чувство го разкрива. Повече от ясно е - това е истината.
Но в разигралата се гибелна катастрофа просветва и нещо оптимистично - изгрява Ботевото безсмъртие.
...Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.
"След време го издигат в кумир - констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. - Това бе допуснато, защото от величав пример за саможерт- ва се нуждае всяко племе."
Трагично жестоки са събитията през психотропния поглед на жената с феноменални способности. Събужда мъчителни картини, стенещи в кръвта ни.
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета - войвода, най-вероят- но е на...
Всъщност има ли значение на кого?
По-важният въпрос е - трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?
* * *
Не е лесно да се публикуват подобни редове.
Поклон пред националния гений! - Повече от светиня е за мене. Редом с това неведнъж съм проверявал способностите на друг гений, в друга област - психотроничния професор българката Слава Севрю- кова. Оказвала се е винаги безупречно точна и права. Ще ми се този път да греши.
Но нима толкова важно е от чия ръка погива войводата? Дори да е така, както ни го предава жената-чудо? Затъмнява ли се блясъкът и чистотата на героичната саможертва? Ни най-малко. Разраства се величавият трагизъм на поета-войвода. Обидно ли ще е да се знае как е прекършен неговият пламенен живот? Ще се омаловажи ли подвигът му? По-малък герой и гений ли ще е, ако в миг на върховно напрежение, съзнавайки липсата на пълководчески опит, е дал изблик на раздиращите чувствителната му душа упреци, смазващи самообвинения и тъжни предчувствия?
Психологически обясними логични действия и реакции.И още по-логични, предвидими и, както се оказва, страшни последици.
* * *
Поемайки с четата за България, Ботев саможертвено дебаркира на козлодуйския бряг да мре за свободата на Отечеството. За войводата е ясно като бял ден: въстанието в повечето райони е зверски потушено и вече окъпано в кръв.
Въпреки това рискува, завладявайки парахода "Радецки". С акт толкова показен и явен, че в ника - къв случай не може да бъде пренебрегнат, незабелязан и потулен. Затова поетът- войвода изпраща от "заробения параход" телеграми чрез приятеля си Димитър Горов до вестниците: " La Republique francaise","Journal de Geneve", до сръбското диплома тическо агентство в Букурещ, до Йон Братияну - лидер на националнолибералната партия в Румъния и други. В тях публично заявява вярата на "двеста души български юнаци под предводител-ството на Христа Ботйов, редактор на в. "Знаме", че "европейс- ките образовани народи ще им подадат братска ръка".
С демонстративното завземане на кораба поетът-войвода дръзко изнася отзвука на националноосво- бодителното ни движение на хиляди километри извън пределите на Отоманската империя. Дотогава въстанието на българите се е приемало от Великите сили за нейна вътрешна работа. До тоя ден цивилизо ваният свят все още не го е било грижа за страховитите издевателства тук.
Любопитно е, че ехото на това добре обмислено и реализирано "безразсъдство", изригнало в героично бляскаво събитие, силно и задълго впечатлява Европа. "Аферата Радецки" (така са я назовавали коментаторите) с дни не отглъхва от страниците на учудения й печат, като достига дори до Америка.
И странно - отразявайки бунта, безпристрастните съвестни журналистически пера на Стария континент много по-своевременно и обширно реагират в тогавашните официози на демонстративното завладяване на парахода "Радецки" от шепа българ- ски храбреци, отколкото на изтребленията и издевателствата на поробителите при потушаване на Априлското въстание.
(Острото заклеймяване на зверствата на башибозука в поробена България ще се яви по-късно.)
Дали защото корабът е австро-унгарска собственост? Не са ли прекомерно дръзко засегнати интересите на една Велика на времето сила?
Какъв парадокс!
Ботев има усет за историческото значение на извършващото се. Ведно с това съзнава - обречената му чета е финалната акция на Априлското въстание. Камбанният му звън...
Двадесет и осемгодишният поет пророкува:
"Пътят е страшен, но славен,
аз може млад да загина..."
Логично е да се запитаме: дали владетелят на камшичното слово, прозорливо предсказал и поетично описал своя край, е имал далновидността да предвиди и необяснимо странната реакция на Великите сили? Чрез недвусмислени решителни действия с обречената си дружина дава ясен знак на прогресивна Европа, че борбата на българите за свобода не е угаснала. Цели да провокира намесата й срещу погрома на един нечовешки репресиран народ-мъченик, доказал с безумна храброст, че заслужава независимост.
Ботев в никакъв случай не бива да бъде приеман за "терорист". Така по-късно се опитват да го предста- вят "оригинални родни интелектуалци", служещи си с актуална за съвремието лексика. Ако се наложи да я ползваме, той по-скоро е нашият "камикадзе" (с всички резерви за условната употреба на това понятие, щом е дума за национална светиня).
Какво от това, че не е подготвен за професионален водач и стратег на четата? Нима обречените му почти самоубийствени действия не са повече от героични?
Възниква и друг, мъчително труден въпрос. Веднъж вече го поставихме, сега отново ще го потвърдим. Ботев е носител на прозрение за историческото събитие на саможертвата в името на Свободата. Но имат ли това усещане абсолютно всички негови четници?
Нелеки мисли тегнат като камбана в душите на участници и съвременници на онзи епохален акт, а комай и в нашите, изкушени и объркани от съблаз - ните на двадесет и първия век. И тая камбана, която повече от столетия е мълчала, ще се разлюлее и проговори, заработи ли Гласът на съвестта. А тътенът на гневния и вопъл е винаги над девета степен по Рихтер...
Дори развилите се събития да са такива, както са представени от жената със свръхизострени сетива, нищо не може да принизи и срине войводата от величествения му пиедестал. Завинаги ще е в Пантеона на народната памет.
Поел трънливия път към върховна саможертва, Ботев загива не другаде, а във вихъра на битка срещу врага. Да, срещу врага. Трагична битка.
Останалото са детайли. Щрихи към образа на колосална, труднообхватна личност.След него животът на народа ни никога вече няма да е същият. И любовта, и омразата...
На гения се прощава всичко. Дори грешките. Нима не са пророчески?
Нека не забравяме - Христо Ботев, българският компас и съвест във вековете, е великолепен поет, а не пълководец. И като такъв остава в народното съзнание, в литературата, в историята.
Какво от това, че не е професионално подготвен за войвода? Нали не друго, а "безумието и пиянството на народа" предизвикаха намесата на Великите сили. И родиха Свободата. Нима с новоразкритите прозрения ще се отнеме славата на героя? Никой никога при никакви обстоятелства не би могъл да го направи.
Показаното по психотронен път не е петно върху поета и величавия му подвиг. Напротив - в най-висша степен го виждаме като автентично човешко същество. Лишен от изкуствено привнесена статуйна героика.
Независимо от чия ръка е поразен, Ботев е поел на бой срещу врага. И загива не срещу другиго, срещу поробителя, както горещо се е клел.
* * *
Слава, известна с милосърдието, но и с неукротимия си порив към истината, вероятно немалко се е измъчвала от видяното.
Веднъж внимателно под сурдинка сподели:
"Стане ли дума, че българин провали Ботьовата чета, вие ще възразите: "Турчин е".
Знам, не е турчин. Но, за да се затвърди вярата на младото поколение, да заобича повече своята Родина, все пак кажете: "Турчин предаде Ботьова."
Ако прецените, последвайте съвета й.
След изнесените психотронични факти това е само подробност.
Нима се засенчва ореолът на войводата? - Нищо подобно - изгрява пред нас още по-величествен и мъченически. По - правдоподобен и човешки.
Тагове:
Много интересно!
цитирайСАМИЯТ ФАКТ, ЧЕ Е ПРАЕДАЛ БОТЕВ - ГО ЛИШАВА ОТ ПРАВОТО ДА Е БЪЛГАРИН!!!
ПРЕДАТЕЛИТЕ СА НЕЩО МНОГО ПО-СТРАШНО ОТ ПОРОБИТЕЛИТЕ - БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХ УСПЯВАТ НАСИЛНИЦИТЕ..., НЕЗАВИСИМО ОТ НАЦИОНАЛНОСТТА.
цитирайПРЕДАТЕЛИТЕ СА НЕЩО МНОГО ПО-СТРАШНО ОТ ПОРОБИТЕЛИТЕ - БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХ УСПЯВАТ НАСИЛНИЦИТЕ..., НЕЗАВИСИМО ОТ НАЦИОНАЛНОСТТА.
Дори и да е така ...Съгласна съм с извода -" Независимо от чия ръка е поразен, Ботев е поел на бой срещу врага. И загива не срещу другиго, срещу поробителя, както горещо се е клел." Това наистина е само подробност...
Поздрави ,Бвен ,хубав материал !
цитирайПоздрави ,Бвен ,хубав материал !
че е важна каузата, а не точно кой го е застрелял в гръб! Стрелецът и на оня свят няма да намери покой, но ХРИСТО БОТЕВ е кумирът на българите и БЪЛГАРИЯ!
цитирайДа оставиш малко дете, семейство и да отидеш в една поробена страна, където си затварят вратите и не ти дават вода да пиеш, да не говорим за подслон, да гледаш навсякъде овчедушието - това е било много смело за неговата натура. Неговата роля като войвода в четата може да се дискутира - затова има научнви работници, да защитават дисертации. Но огнените му стихове и смелото перо, както и даденият живот пред олтара на родината ,го правят вечен! А истината нека се знае - за да се пазим от предателите!
цитирайДушевност на човек-творец, поел риска на бореца за правда . Велик мъж .Много може да се пише и говори за него ,но дали ще може да се разкрие цялата истина за неговата смърт и с какво влияе тя върху краткия му и смислен живот отдаден на Родина и величавия му подвиг ?
цитирай"Мисли със собствения си разум! Не се поддавай на разни психо-троПни внушения! Не убивайте Ботев! Ако сте истински Ботеви последователи, следвайте Ботевото слово:
....а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
И вярвайте в бога на "разумът"!...
Марин Тачков
цитирай....а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
И вярвайте в бога на "разумът"!...
Марин Тачков
8.
анонимен -
Za6to?
18.01.2011 08:09
18.01.2011 08:09
Znae li njakoj pylnata istina - za6t0 da se karame ,kogato Botev e simvol!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава