Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2011 08:11 - Свети Евтимий, патриарх БЪЛГАРСКИ
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3543 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Исихазъм е пътека на съвършенство в любовта към Бога в пълното спокойствие на дух и тяло

“Исихазъм” е гръцка дума, която преведена буквално значи мълчание (от “исихия” - “мълча”). Този превод не е най-добрият, по-точно е да се каже безмълвие.

Първият учител на българския исихазъм е Теодосий Търновски (около 1300 - 1363). Той приема монашески сан в манастира “Св. Николай” край Видин, после се премества в търновския манастир “Св. Богородица - Пътеводителка”. Когато научава за великия исихаст Григорий Синаит и за неговия новопостроен манастир в Парория, той се отправя за там. В лицето на Теодосий, Григорий Синаит има един от най-верните и най-образовани свои ученици. Той е един от първите му последователи и може би затова е тъй мощно исихасткото движение в България.

Макар исихазмът да намята своята защитна багреница срещу външната философия, нашият най-бележит исихаст Патриарх Евтимий не остава чужд и на това знание. Той преминава всички школи на обучение, всички огнища на посвещение, за да получи универсално знание. И когато идва моментът да покаже своята жертвоготовност, Патриарх Евтимий не пощадява нищо от себе си, дава всичко в служба на родината си
Колкото и “неудобен” да изглежда исихазмът в тези години на предречена скръб, Патриарх Евтимий го изповядва, прилага и душевно отстоява. Той проявява вътрешната устойчивост в съдбовния момент за държавата в 1393 година. Когато османските орди са под стените на Търново, а цар Иван Шишман е далеч от столицата, Патриарх Евтимий поема защитата. Заради спасението на Търново той отива в турския лагер да измоли от техния предводител Челеби (син на султан Баязид) народът да бъде пощаден от заколение, а градът - от разрушение. Впечатлен и изпълнен с почит към патриарха, Челеби не допуска кръвопролития при превземането на Търново. Но наскоро след заминаването му от града поставеният от него заместник избива сто и десет столични първенци, събрани с измама в една от градските църкви. Тогава идва величавият повик на Патриарх Евтимий - Ако е трябвало да се сече някой, то аз трябва да бъда на първо място!

Патриархът смело изобличава османския повелител за неговата подлост и тогава идва отсъждането - да бъде посечен на Лобната скала в Търново. Тук има една легенда - когато той е изправен на Лобната скала и палачът замахва, за да изпълни присъдата, ръката му се вковава. Възможна ли е такава проява? Да!  Този, който владее силите, може да извика енергия, която да спре всяко действие. А Патриарх Евтимий владее тайната наука, владее т.нар. в исихазма “умна молитва”. Разбира се, рационалното мислене ще отрече възможността да се упражни такава властна духовна сила, че една ръка да се вцепени.
Това е легендата за патриарха, който е могъл с мисъл да вкове ръката на палача.
И затова историята си служи с легенди -за да извини разума, че не може да схване всички тайни.

      image

Св. патриарх Евтимий Търновски е роден около 1327 г. в тогавашната столица Търново. Произхожда от знатния болярски род Цамблаковци. Като дете, той бил дълбоко религиозен, с вродено влечение към богосъзерцателен живот. Около 1350 г. той се присъединява към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски в Килифарския манастир. През 1371 г. Евтимий си избира за жилище една пещера на 10-ина километра от Търново, по течението на река Янтра. Там той построява и църквата “Св. Троица”. Скоро около него се събират ученици и поставят началото на цял манастир. Избран е за Търновски патриарх през 1375 г., след смъртта на патриарх Йоаникий.
През последната четвърт на XIV в. България е на върха на своята литературна слава. Търновската книжовна школа начело с патриарх Евтимий печели популярност далеч зад пределите на България. Търново е наречен „царица на градовете". Но ето, нова буря се надига откъм югоизток. Връхлитат османските турци. Балканските владетели губят време и сили в дребни вражди, подценяват опасността, не се обединяват за общ отпор срещу врага. Шишман прави усилие да спаси държавата, като дава сестра си за жена на Мурад I — „заради българския род, ако и да не желаеше". Но това е временно отлагане на трагедията. През 1393 г. след героична съпротива престолният град на второто българско царство пада в турски ръце. След три години пада и Видин, където управлява шишмано- вият брат Страцимир. Новият завоевател изповядва чужда вяра, на която робува фанатично. Още в първите месеци след завладяването на Търново започват помохамеданчванията — едни са принудени да приемат исляма със сила, други с подкуп, трети с обещания или измама. За това свидетелствува Йоасаф Бдински, посетил Търново една година след падането му.
Патриарх Евтимий оглавява църквата ни през най-тежкото време за българския народ. Турците постепенно превземат Балканския полуостров и земите на Българската държава. Евтимий помнел пророчеството на своя духовен старец, св.Теодосий Търновски, че по време на неговото патриаршество България ще попадне под агарянско иго, а самият той ще се сдобие с апостолски окови и гонение. Упора му давали думите на апостол Павел: “Живеем ли или умираме – Господни сме.” . За неговия подвиг Иван Вазов пише: Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!”

В момента, в който палачът замахнал, за да отсече святата глава на патриарха, ръцете му се вцепенили, а мечът паднал на земята. Ужасени от станалото и от силата на християнския Бог, турците решили да не повтарят присъдата. Те изпратили Евтимий на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир. Раздялата на архипастиря с паството е описана от автора на житието му, Киевския митрополит Григорий Цамблак: “Той излизаше заедно с народа като втор Йеремия, при което самите камъни на града плачеха със сълзи.” Всеки желаел да се доближи до светия заточеник: едни целували ръцете му, други нозете му, трети – полите му; някои късали тревата под стъпките му за благословение и спомен, а други отдалеч измолвали неговия прощален благослов. Сред народа се чул вопъл: “На кого ни оставяш, добрий пастирю? Просълзен, патриарх Евтимий отвърнал: “На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!”
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 г.
        Да бъде свята паметта на този българин!


копирано от: http://daobg.com/index.php?showtopic=653




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Преди време служебно ми се наложи да
20.01.2011 09:31
търся материали за исихазма и прочетох за Евтимий Търновски подробно .
Сега отново чета с вълнение и преклонение ...Да е свята паметта му навеки .
Наистина по-точно е да се каже безмълвие.
Благодаря ,Бвен !

цитирай
2. vencislavomtatsat - Привет, Мария :-))
20.01.2011 10:06
И аз благодаря за този и за предишния пост - за мен също Исихазмът е най-истинската и силна част на Християнството - неговата същност и есенция - /един вид езотерично християнство, където външните практики и ритуали са вече на дълбоко вътрешно ниво - където душата на практикуващия общува директно с Бога - така, както го е правил и самият Христос/. Не случайно тази традиция има толкова силни светци. Благодаря ти още веднъж, че ни припомни за Патриарх Евтимий /сещам се за една чудесна книга на Стоян Загорчинов, представяща същия исторически период: "Ден последен, ден Господен"/.
Хубав, Светъл и Усмихнат ден!
цитирай
3. bven - На 1: Стела50, днес е денят на Св. патриарх Евтимий!
20.01.2011 19:26
Нека винаги се интересуваме от нашите герои и те ни вдъхновяват в трудните моменти. Едва ли на Евтимий Търновски е било лесно да преживее всичко, което четем, но името му е чисто и до днес! Хубава вечер!:)
цитирай
4. bven - На 2: Благодаря, vencislavomtatsat, нашите светци са наше упование!
20.01.2011 19:34
Аз също се възхищавам от живота на този българин.

Но ми е интересно и друго. Исихазмът е концентриране и обръщане към себе си , към Бог в себе си и това не е само в християнството. Това вглъбяване в себе си води до използване на енергийния потенциал на човека - това, за което толкова се говори напоследък. Явно мъдреците от векове са владеели техники, които едва сега ние изучаваме. Но дали е Кундалини, йога, будизъм или рейки - според мен смисълът е един: да научим истината за себе си като човешки и космически същества и да се развиваме като такива. Да не оставяме манипулаторите да ни докарват до елементарни състояния. Самият живот на патриарх Евтимий го доказва! Хубави мигове и благодаря за коментара!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434860
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031