Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2011 08:11 - Свети Евтимий, патриарх БЪЛГАРСКИ
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3881 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Исихазъм е пътека на съвършенство в любовта към Бога в пълното спокойствие на дух и тяло

“Исихазъм” е гръцка дума, която преведена буквално значи мълчание (от “исихия” - “мълча”). Този превод не е най-добрият, по-точно е да се каже безмълвие.

Първият учител на българския исихазъм е Теодосий Търновски (около 1300 - 1363). Той приема монашески сан в манастира “Св. Николай” край Видин, после се премества в търновския манастир “Св. Богородица - Пътеводителка”. Когато научава за великия исихаст Григорий Синаит и за неговия новопостроен манастир в Парория, той се отправя за там. В лицето на Теодосий, Григорий Синаит има един от най-верните и най-образовани свои ученици. Той е един от първите му последователи и може би затова е тъй мощно исихасткото движение в България.

Макар исихазмът да намята своята защитна багреница срещу външната философия, нашият най-бележит исихаст Патриарх Евтимий не остава чужд и на това знание. Той преминава всички школи на обучение, всички огнища на посвещение, за да получи универсално знание. И когато идва моментът да покаже своята жертвоготовност, Патриарх Евтимий не пощадява нищо от себе си, дава всичко в служба на родината си
Колкото и “неудобен” да изглежда исихазмът в тези години на предречена скръб, Патриарх Евтимий го изповядва, прилага и душевно отстоява. Той проявява вътрешната устойчивост в съдбовния момент за държавата в 1393 година. Когато османските орди са под стените на Търново, а цар Иван Шишман е далеч от столицата, Патриарх Евтимий поема защитата. Заради спасението на Търново той отива в турския лагер да измоли от техния предводител Челеби (син на султан Баязид) народът да бъде пощаден от заколение, а градът - от разрушение. Впечатлен и изпълнен с почит към патриарха, Челеби не допуска кръвопролития при превземането на Търново. Но наскоро след заминаването му от града поставеният от него заместник избива сто и десет столични първенци, събрани с измама в една от градските църкви. Тогава идва величавият повик на Патриарх Евтимий - Ако е трябвало да се сече някой, то аз трябва да бъда на първо място!

Патриархът смело изобличава османския повелител за неговата подлост и тогава идва отсъждането - да бъде посечен на Лобната скала в Търново. Тук има една легенда - когато той е изправен на Лобната скала и палачът замахва, за да изпълни присъдата, ръката му се вковава. Възможна ли е такава проява? Да!  Този, който владее силите, може да извика енергия, която да спре всяко действие. А Патриарх Евтимий владее тайната наука, владее т.нар. в исихазма “умна молитва”. Разбира се, рационалното мислене ще отрече възможността да се упражни такава властна духовна сила, че една ръка да се вцепени.
Това е легендата за патриарха, който е могъл с мисъл да вкове ръката на палача.
И затова историята си служи с легенди -за да извини разума, че не може да схване всички тайни.

      image

Св. патриарх Евтимий Търновски е роден около 1327 г. в тогавашната столица Търново. Произхожда от знатния болярски род Цамблаковци. Като дете, той бил дълбоко религиозен, с вродено влечение към богосъзерцателен живот. Около 1350 г. той се присъединява към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски в Килифарския манастир. През 1371 г. Евтимий си избира за жилище една пещера на 10-ина километра от Търново, по течението на река Янтра. Там той построява и църквата “Св. Троица”. Скоро около него се събират ученици и поставят началото на цял манастир. Избран е за Търновски патриарх през 1375 г., след смъртта на патриарх Йоаникий.
През последната четвърт на XIV в. България е на върха на своята литературна слава. Търновската книжовна школа начело с патриарх Евтимий печели популярност далеч зад пределите на България. Търново е наречен „царица на градовете". Но ето, нова буря се надига откъм югоизток. Връхлитат османските турци. Балканските владетели губят време и сили в дребни вражди, подценяват опасността, не се обединяват за общ отпор срещу врага. Шишман прави усилие да спаси държавата, като дава сестра си за жена на Мурад I — „заради българския род, ако и да не желаеше". Но това е временно отлагане на трагедията. През 1393 г. след героична съпротива престолният град на второто българско царство пада в турски ръце. След три години пада и Видин, където управлява шишмано- вият брат Страцимир. Новият завоевател изповядва чужда вяра, на която робува фанатично. Още в първите месеци след завладяването на Търново започват помохамеданчванията — едни са принудени да приемат исляма със сила, други с подкуп, трети с обещания или измама. За това свидетелствува Йоасаф Бдински, посетил Търново една година след падането му.
Патриарх Евтимий оглавява църквата ни през най-тежкото време за българския народ. Турците постепенно превземат Балканския полуостров и земите на Българската държава. Евтимий помнел пророчеството на своя духовен старец, св.Теодосий Търновски, че по време на неговото патриаршество България ще попадне под агарянско иго, а самият той ще се сдобие с апостолски окови и гонение. Упора му давали думите на апостол Павел: “Живеем ли или умираме – Господни сме.” . За неговия подвиг Иван Вазов пише: Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!”

В момента, в който палачът замахнал, за да отсече святата глава на патриарха, ръцете му се вцепенили, а мечът паднал на земята. Ужасени от станалото и от силата на християнския Бог, турците решили да не повтарят присъдата. Те изпратили Евтимий на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир. Раздялата на архипастиря с паството е описана от автора на житието му, Киевския митрополит Григорий Цамблак: “Той излизаше заедно с народа като втор Йеремия, при което самите камъни на града плачеха със сълзи.” Всеки желаел да се доближи до светия заточеник: едни целували ръцете му, други нозете му, трети – полите му; някои късали тревата под стъпките му за благословение и спомен, а други отдалеч измолвали неговия прощален благослов. Сред народа се чул вопъл: “На кого ни оставяш, добрий пастирю? Просълзен, патриарх Евтимий отвърнал: “На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!”
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 г.
        Да бъде свята паметта на този българин!


копирано от: http://daobg.com/index.php?showtopic=653




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Преди време служебно ми се наложи да
20.01.2011 09:31
търся материали за исихазма и прочетох за Евтимий Търновски подробно .
Сега отново чета с вълнение и преклонение ...Да е свята паметта му навеки .
Наистина по-точно е да се каже безмълвие.
Благодаря ,Бвен !

цитирай
2. vencislavomtatsat - Привет, Мария :-))
20.01.2011 10:06
И аз благодаря за този и за предишния пост - за мен също Исихазмът е най-истинската и силна част на Християнството - неговата същност и есенция - /един вид езотерично християнство, където външните практики и ритуали са вече на дълбоко вътрешно ниво - където душата на практикуващия общува директно с Бога - така, както го е правил и самият Христос/. Не случайно тази традиция има толкова силни светци. Благодаря ти още веднъж, че ни припомни за Патриарх Евтимий /сещам се за една чудесна книга на Стоян Загорчинов, представяща същия исторически период: "Ден последен, ден Господен"/.
Хубав, Светъл и Усмихнат ден!
цитирай
3. bven - На 1: Стела50, днес е денят на Св. патриарх Евтимий!
20.01.2011 19:26
Нека винаги се интересуваме от нашите герои и те ни вдъхновяват в трудните моменти. Едва ли на Евтимий Търновски е било лесно да преживее всичко, което четем, но името му е чисто и до днес! Хубава вечер!:)
цитирай
4. bven - На 2: Благодаря, vencislavomtatsat, нашите светци са наше упование!
20.01.2011 19:34
Аз също се възхищавам от живота на този българин.

Но ми е интересно и друго. Исихазмът е концентриране и обръщане към себе си , към Бог в себе си и това не е само в християнството. Това вглъбяване в себе си води до използване на енергийния потенциал на човека - това, за което толкова се говори напоследък. Явно мъдреците от векове са владеели техники, които едва сега ние изучаваме. Но дали е Кундалини, йога, будизъм или рейки - според мен смисълът е един: да научим истината за себе си като човешки и космически същества и да се развиваме като такива. Да не оставяме манипулаторите да ни докарват до елементарни състояния. Самият живот на патриарх Евтимий го доказва! Хубави мигове и благодаря за коментара!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11150480
Постинги: 2366
Коментари: 12555
Гласове: 33664
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава