Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2011 08:06 - За стълбата и доволниците
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 7491 Коментари: 20 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нa 18 юни тази година  се навършват 88 години  от смъртта на Христо Смирненски. Всички сме го изучавали  в училище, всички сме се вълнували като неговия "Юноша", летели с вихъра на ескадроните и радвали на каменарчето .Едва 23 годишен, той си отива от този свят, благодарение на туберкулозата - Жълтата гостинка, както я нарича сам. Днес искам да го спомена  с две от неговите най-силни, според мен, произведения: Босоногите деца и  Приказка за стълбата. В тях дори и днес  аз виждам ситуация, която не се е променила почти столетие! За двата свята - единият от които е излишен и за плебеите, които се превръщат в принцове за отрицателно време. Ето и описаното от перото на Смирненски


   БОСОНОГИТЕ ДЕЦА
Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.
Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?
— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.
— Носят дърва за зимата.
— А не им ли тежи?
— Не, маминото, те са свикнали.
Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...
На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:
Два свята, единият е излишен!


      ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
      Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"
   
— Кой си ти? — попита го Дяволът...
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
— Виж голите им кървави меса.
— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
— Да бъде! Вземи ги!


image

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
 
 




Гласувай:
24
0



1. agg - ***
18.06.2011 08:39
Поклон.
цитирай
2. bizcocho - "Два свята, единият е изли...
18.06.2011 09:08
"Два свята, единият е излишен!"
.......................................
"Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!" "
.......................................
Искам да изкарам само тези два цитата за коментар. Тези, които могат да четат, ще прочетат коментара ми.
Поздравявам те,бвен, за точния подбор! Благодаря за постинга! Има творби, които е добре поне веднъж годишно да се препрочитат. Тези са от тях.
Поклон пред големия Смирненски!
цитирай
3. hristo27 - Защо родните ни депутати не вземат ...
18.06.2011 09:29
Защо родните ни депутати не вземат да прочетат още веднъж приказката за стълбата?
цитирай
4. karambol5 - Поздрави, Бвен ! Тежко оногова, ...
18.06.2011 10:18
Поздрави ,Бвен !
Тежко оногова , който подмине " Прказка за стълбата " и,защото е решил ,че тя не се отнася за него .
цитирай
5. bven - На 1: agg, да се поклоним пред младия и неугасващ талант на Христо Смирненски!
18.06.2011 11:39
Нека винаги се споменават най-силните и точни негови творби. Благодаря ти за присъствието.:)
цитирай
6. bven - На 2: bizcocho, еднакво чувстваме тези творби и така е било за всички онеправдани, потискани и честни хора!
18.06.2011 11:41
Поклон пред нашия Смирненски!
цитирай
7. bven - На 3: hristo27, много сложен въпрос ми задаваш - не е ли добре някои репортери да попитат тях самите?
18.06.2011 11:44
Иначе ние можем да дадем най-различни отговори, но сме в основата на стълбата. А другите се катерят по нея! Какво ли дават за всяко стъпало - това трябва да кажат ТЕ!
цитирай
8. bven - На 4: благодаря ти, karambol5 - всеки върви по своята стълба...
18.06.2011 11:48
Важно е с какви трудности изкачваш върховете и кой ти иска нещо в замяна. Знаем защо Луцифер го прави и какво постига, но в какво време става това? Едно е да искаш духовност и да даваш от себе си, друго е да искаш разкошност и да стъпваш върху трупове. Кой каквото си избере. Преломен момент е сега. Всеки има право на избор!
цитирай
9. stela50 - Поклон пред Смирненски ...Поклон !
18.06.2011 13:20
Поздравления ,Бвен ! За прекрасния постинг и подбор ...
Силно и актуално и днес , хубаво е често да се препрочитат тези творби .
Благодаря ти !
цитирай
10. tota - Благодаря ти, че ни припомни за него!
18.06.2011 13:27
Само "Приказка за стълбата" да беше написал пак щеше да е недостижим в прозренията си!
цитирай
11. bven - На 9: Благодаря, Таня.
18.06.2011 19:39
Отдавна си мисля за тези две неща - невръстните доволните и техните "родителници" и стълбата - кой как я вижда и как се катери по нея. Да си спомняме по-често за тези неща от живота.
Хубава вечер!:)
цитирай
12. bven - На 10: Тота, за неговите 23 години и това, което ни е оставил- само : Поклон!!!
18.06.2011 19:40
И нека винаги в ежедневието си спомняме за босоногите деца (и сега има много) и за стълбата на Живота!
Лека вечер!:)
цитирай
13. ognena71 - Поздрави и от мен! Хубав постинг, ...
18.06.2011 19:50
Поздрави и от мен! Хубав постинг, тои е един от любимите ми поети.
Хубава вечер!
цитирай
14. bven - На 13: Няма начин да не ти е любим, щом си Огнена!
18.06.2011 20:26
Той има огнена поезия, а прозата му е като Бич Божи!
Лека вечер!:)
цитирай
15. pevetsa - Благодаря ти, нека помним Смирнески! А Юноша ми е песен.
18.06.2011 22:57
ЮНОША

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

1922г.
цитирай
16. planinitenabulgaria - За стълбата и доволниците:
18.06.2011 23:03
Брависимо за постинга,момиче,
Творците са два вида.Едните са гениални и отразяват в творчеството си това,което им диктуват от Отвъдното.Другите са надарени с талант,богата душевност и просветлен разум.В тях самите се раждат темите на творбите им.Те са жив барометър на това,което става с хората около тях - важни исторически промени,войни,беди,възходи и падения на страната им.Чувстват се призвани да отразяват тези събития.Такъв е Шостакович с неговите 7-а и 8-а симфония,такъв е Вазов с романа си Под игото.
Темите на гениалните творци са извечни като тези,включени в Библията.Те са валидни за всички поколения,защото животът на хората се повтаря,но малко променен.Оригиналният гений е този,който кара хората да се размислят и променят към добро,да се опитат да осмислят живота си.Към този тип творци причислявам Смирненски.Мнението ми е субективно,но се осмелявам да го изкажа.
За промяната на хората към добро изключително много допринасят поетите.Като надарени с талант и много по-съвършени от себеподобните си,хората ги обичат и се учат от тях.Ще дам пример за поет и един от най-страховитите убийци,Сталин.Той си мисли,че може да пише стихотворения и изпраща няколко на един поет,името му забравих,да ги прецени.Отговорът е бил,че стихотворенията му не струват,като поетът е очаквал да го интернират за това в Сибир.Въпреки този страх,той постъпва според съвестта си.Но интересното е,че Сталин не му е изпратил джелатите на Берия поради това,че не го е изхимнословил за тъпите му стихотворения.В изрода,програмиран да убива нещо е проговорило,че това не важи за поетите.
В блога <osi4kata.blog.bg> срещнах страхотно стихотворение,"В средна възраст.Жена".Толкова точна КАРТИНА на живота ни днес и мястото на интелигентната жена в него само поет може да нарисува.
Поздрави за напомнянето за този велик автор,
Коста
цитирай
17. bven - На 15: Алекс, някога това беше любимото ми стихотворение.
19.06.2011 00:12
Просто не исках да го добавя в постинга, защото е много нежно, романтично, хубаво. Благодаря, че го цитираш, защото без него споменът за Смирненски нямаше да е пълен. Благодаря много!:)))
цитирай
18. bven - На 16: коста, благодаря за хубавия коментар.
19.06.2011 00:15
Чувствах, че трябва да напиша за Смирненски постинг и ето , че се получи. И се хареса на всички , които днес се отбихте при мен. Бъдете благословени с истината на Смирненски и с любовта му към живота. Благодарност от мен!:)
цитирай
19. inel379 - !!!
19.06.2011 11:49
Дете на вярата, на състраданието, на надеждите!
Будна и остра мисъл!
Младостта може да бъде пророк!:)
Много български творци си отиват твърде млади, но това, което ни оставят...продължава многократно живота им.
Христо Смирненски е между тях!
Лъч светлина през времето!
Поздрав!
цитирай
20. bven - На 19: Инел379, всичко, което казваш за Смирненски, е така!
19.06.2011 12:25
Нека пазим тези Слънчеви лъчи - да ни водят напред!
Хубав ден!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8703677
Постинги: 1786
Коментари: 11515
Гласове: 29108
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031