Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2011 08:06 - За стълбата и доволниците
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 11658 Коментари: 20 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нa 18 юни тази година  се навършват 88 години  от смъртта на Христо Смирненски. Всички сме го изучавали  в училище, всички сме се вълнували като неговия "Юноша", летели с вихъра на ескадроните и радвали на каменарчето .Едва 23 годишен, той си отива от този свят, благодарение на туберкулозата - Жълтата гостинка, както я нарича сам. Днес искам да го спомена  с две от неговите най-силни, според мен, произведения: Босоногите деца и  Приказка за стълбата. В тях дори и днес  аз виждам ситуация, която не се е променила почти столетие! За двата свята - единият от които е излишен и за плебеите, които се превръщат в принцове за отрицателно време. Ето и описаното от перото на Смирненски


   БОСОНОГИТЕ ДЕЦА
Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.
Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?
— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.
— Носят дърва за зимата.
— А не им ли тежи?
— Не, маминото, те са свикнали.
Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...
На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:
Два свята, единият е излишен!


      ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
      Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"
   
— Кой си ти? — попита го Дяволът...
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
— Виж голите им кървави меса.
— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
— Да бъде! Вземи ги!


image

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
 
 




Гласувай:
24



1. agg - ***
18.06.2011 08:39
Поклон.
цитирай
2. bizcocho - "Два свята, единият е изли...
18.06.2011 09:08
"Два свята, единият е излишен!"
.......................................
"Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!" "
.......................................
Искам да изкарам само тези два цитата за коментар. Тези, които могат да четат, ще прочетат коментара ми.
Поздравявам те,бвен, за точния подбор! Благодаря за постинга! Има творби, които е добре поне веднъж годишно да се препрочитат. Тези са от тях.
Поклон пред големия Смирненски!
цитирай
3. hristo27 - Защо родните ни депутати не вземат ...
18.06.2011 09:29
Защо родните ни депутати не вземат да прочетат още веднъж приказката за стълбата?
цитирай
4. karambol5 - Поздрави, Бвен ! Тежко оногова, ...
18.06.2011 10:18
Поздрави ,Бвен !
Тежко оногова , който подмине " Прказка за стълбата " и,защото е решил ,че тя не се отнася за него .
цитирай
5. bven - На 1: agg, да се поклоним пред младия и неугасващ талант на Христо Смирненски!
18.06.2011 11:39
Нека винаги се споменават най-силните и точни негови творби. Благодаря ти за присъствието.:)
цитирай
6. bven - На 2: bizcocho, еднакво чувстваме тези творби и така е било за всички онеправдани, потискани и честни хора!
18.06.2011 11:41
Поклон пред нашия Смирненски!
цитирай
7. bven - На 3: hristo27, много сложен въпрос ми задаваш - не е ли добре някои репортери да попитат тях самите?
18.06.2011 11:44
Иначе ние можем да дадем най-различни отговори, но сме в основата на стълбата. А другите се катерят по нея! Какво ли дават за всяко стъпало - това трябва да кажат ТЕ!
цитирай
8. bven - На 4: благодаря ти, karambol5 - всеки върви по своята стълба...
18.06.2011 11:48
Важно е с какви трудности изкачваш върховете и кой ти иска нещо в замяна. Знаем защо Луцифер го прави и какво постига, но в какво време става това? Едно е да искаш духовност и да даваш от себе си, друго е да искаш разкошност и да стъпваш върху трупове. Кой каквото си избере. Преломен момент е сега. Всеки има право на избор!
цитирай
9. stela50 - Поклон пред Смирненски ...Поклон !
18.06.2011 13:20
Поздравления ,Бвен ! За прекрасния постинг и подбор ...
Силно и актуално и днес , хубаво е често да се препрочитат тези творби .
Благодаря ти !
цитирай
10. tota - Благодаря ти, че ни припомни за него!
18.06.2011 13:27
Само "Приказка за стълбата" да беше написал пак щеше да е недостижим в прозренията си!
цитирай
11. bven - На 9: Благодаря, Таня.
18.06.2011 19:39
Отдавна си мисля за тези две неща - невръстните доволните и техните "родителници" и стълбата - кой как я вижда и как се катери по нея. Да си спомняме по-често за тези неща от живота.
Хубава вечер!:)
цитирай
12. bven - На 10: Тота, за неговите 23 години и това, което ни е оставил- само : Поклон!!!
18.06.2011 19:40
И нека винаги в ежедневието си спомняме за босоногите деца (и сега има много) и за стълбата на Живота!
Лека вечер!:)
цитирай
13. ognena71 - Поздрави и от мен! Хубав постинг, ...
18.06.2011 19:50
Поздрави и от мен! Хубав постинг, тои е един от любимите ми поети.
Хубава вечер!
цитирай
14. bven - На 13: Няма начин да не ти е любим, щом си Огнена!
18.06.2011 20:26
Той има огнена поезия, а прозата му е като Бич Божи!
Лека вечер!:)
цитирай
15. pevetsa - Благодаря ти, нека помним Смирнески! А Юноша ми е песен.
18.06.2011 22:57
ЮНОША

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

1922г.
цитирай
16. planinitenabulgaria - За стълбата и доволниците:
18.06.2011 23:03
Брависимо за постинга,момиче,
Творците са два вида.Едните са гениални и отразяват в творчеството си това,което им диктуват от Отвъдното.Другите са надарени с талант,богата душевност и просветлен разум.В тях самите се раждат темите на творбите им.Те са жив барометър на това,което става с хората около тях - важни исторически промени,войни,беди,възходи и падения на страната им.Чувстват се призвани да отразяват тези събития.Такъв е Шостакович с неговите 7-а и 8-а симфония,такъв е Вазов с романа си Под игото.
Темите на гениалните творци са извечни като тези,включени в Библията.Те са валидни за всички поколения,защото животът на хората се повтаря,но малко променен.Оригиналният гений е този,който кара хората да се размислят и променят към добро,да се опитат да осмислят живота си.Към този тип творци причислявам Смирненски.Мнението ми е субективно,но се осмелявам да го изкажа.
За промяната на хората към добро изключително много допринасят поетите.Като надарени с талант и много по-съвършени от себеподобните си,хората ги обичат и се учат от тях.Ще дам пример за поет и един от най-страховитите убийци,Сталин.Той си мисли,че може да пише стихотворения и изпраща няколко на един поет,името му забравих,да ги прецени.Отговорът е бил,че стихотворенията му не струват,като поетът е очаквал да го интернират за това в Сибир.Въпреки този страх,той постъпва според съвестта си.Но интересното е,че Сталин не му е изпратил джелатите на Берия поради това,че не го е изхимнословил за тъпите му стихотворения.В изрода,програмиран да убива нещо е проговорило,че това не важи за поетите.
В блога <osi4kata.blog.bg> срещнах страхотно стихотворение,"В средна възраст.Жена".Толкова точна КАРТИНА на живота ни днес и мястото на интелигентната жена в него само поет може да нарисува.
Поздрави за напомнянето за този велик автор,
Коста
цитирай
17. bven - На 15: Алекс, някога това беше любимото ми стихотворение.
19.06.2011 00:12
Просто не исках да го добавя в постинга, защото е много нежно, романтично, хубаво. Благодаря, че го цитираш, защото без него споменът за Смирненски нямаше да е пълен. Благодаря много!:)))
цитирай
18. bven - На 16: коста, благодаря за хубавия коментар.
19.06.2011 00:15
Чувствах, че трябва да напиша за Смирненски постинг и ето , че се получи. И се хареса на всички , които днес се отбихте при мен. Бъдете благословени с истината на Смирненски и с любовта му към живота. Благодарност от мен!:)
цитирай
19. inel379 - !!!
19.06.2011 11:49
Дете на вярата, на състраданието, на надеждите!
Будна и остра мисъл!
Младостта може да бъде пророк!:)
Много български творци си отиват твърде млади, но това, което ни оставят...продължава многократно живота им.
Христо Смирненски е между тях!
Лъч светлина през времето!
Поздрав!
цитирай
20. bven - На 19: Инел379, всичко, което казваш за Смирненски, е така!
19.06.2011 12:25
Нека пазим тези Слънчеви лъчи - да ни водят напред!
Хубав ден!:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14833480
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39032
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава