Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2011 08:08 - Древната космогония в новото учение на П.Дънов
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 2825 Коментари: 4 Гласове:
19

Последна промяна: 14.08.2011 00:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        Даниела Найденова Проф. Веса Харалампиева
 



“Целият свят се прекланя пред мен, но аз се прекланям само пред българския Учител - пред Петър Дънов”


Алберт Айнщайн


Причината да избера тази тема не е лично пристрастие, а професионален интерес към едно съществуващо живо явление, каквото е музикално-пластичното и словесно изпълнение от последователите на Учителя Петър Дънов (Беинсб Дуно) в точно определено време и място, наречено “паневритмия”. Това явление според мен очаква своите изследователи. До този момент с него са се занимавали автори, посветени в новото учение на Учителя, т.е. хора от вътрешния кръг.
Разглеждана е предимно езотеричната страна.Осмислянето на паневритмията е осъществявано от страна на вярващите последователи на това учение. Може би тук се крият причините да не се доразвие научната страна на въпроса. Учението на Дънов и в частност паневритмията заслужава да се осмисли от знаещи и да намери своята обосновка в научните среди. Опити в това отношение вече се правят, така че моето намерение е да дам малък принос към изследването на извора, бликащ от българска земя и събуждащ засилен интерес по цял свят. По този начин би се появила голямата истина, разкриваща на посегналите към нея своята мъдрост и красота. Смятам, че личните ми наблюдения и подготовката ми по философия и естетика позволяват да предприема това начинание.
Самата философия на Бялото братство в България- лекциите, беседите и разговорите на Учителя - е документирана и описана от учениците и последователите му. За разлика от много древни учения и философии, знанието не е било предадено словесно от учител на ученик и само при посвещение в тайни, скрити от простосмъртните. Заложен е демократичния принцип - информацията протича от затворено езотерично ниво до възможно най - масовото. Тук не е цел да представя като цяло това учение, а да го разгледам само в онези аспекти, отнасящи се до най-хуманното ниво - приобщава нето на хората към доброто и хармоничното за тях и за цялата планета.
На тази педагогическа страна е обръщал особено внимание самият Учител. Именно като венец на възпитателно-съграждащите си усилия, той дава на своите ученици и последователи паневритмията.

І. ДРЕВНАТА КОСМОГОНИЯ И НЕЙНИЯ МУЗИКАЛЕН ИЗРАЗ

1. Какво крие древността?
“Човече, опознай себе си и ще
опознаеш Вселената и боговете!”

Така гласи надписът в Делфийския храм на Орфей. Легендата приписва думите на музиканта - вълшебник. Дори и да не е така, обръщането към древната история ни разкрива една важна черта, която вероятно е характерна за всяко човешко същество, са всяка държава или общество. Това е стремежът към познание. В различните епохи тази жажда се проявява според нивото на прогрес и наложените социални мисловни, естетически и поведенчески структури. Така се утвърждават определени религиозни системи, залагащи на сърцето и вярата; научни системи, свързани с ума и търсещи по пътя на логиката веществени доказателства; философски системи, правещи опити да обяснят отношението между мисленето и битието и общите закони на развитие на вселената и природата. Понякога тези системи си взаимодействат и се преплитат. Като особена категория могат да се погледнат ученията, носени от изявени във всяко едно отношение учители. За настоящото изследване интерес представляват орфизмът и питагорейството, както и учението на Учителя Петър Дънов, живял и работил в България през първата половина на нашия век.
Основание да посегна към такова изследване ми дава разпространяваната от някои автори и последователи на Дънов хипотези за особеното планетарно значение на Балканския полуостров и по-специално на България. Смята се, че на три пъти едно и също учение, може да се каже и “небесна вълна”, обхващат тази територия. Първо орфизмът, съхраняван и разпространяван от жреци и царе-орфици, следва продължение в богомилското учение и накрая Учителят Петър Дънов го “осъвременява” чрез многостранното си дело. Автори като д-р Методи Константинов и инж. Христо Маджаров разглеждат този проблем като залагат предимно на вярата и богословското му значение.
Според проф. Ал. Фол “тракийският орфизъм е скрит в изворите пред елинската епоха. Елинската “орфическа” космогония, теогония и митология от (VІІ-?)VІ в.пр.н.е. променят първоначалната семантика на възприетите трако-пеласгийски реалии. Този “орфизъм” подхранва питагорейството през VІ V в.пр.н.е. и литературно-философското,идеалистическото, дори мистическото “орфическо” учение от V ІV в.пр.н.е. Обосновката на това твърдение не се съдържа в преките съобщения и в създадената заради тях подтискаща научна книжнина, а в подтекста на писмените и на веществените данни. “
Вероятно именно този подтекст е причината за по-късното изкривяване и “забравяне” на същността на орфическото учение, когато “поклонниците на орфизма бродели от селище в селище и проповядвали безсмъртието на душите и тяхното преселение, милосърдие към всички същества, пеейки химни, които с право били сравнявани с псалмите.”Подобно знахарст ване е доста далеч от истината, плуване по повърхността на нещата. Но за сметка на това, както казва проф. Ал. Фол, името на Орфей не се забравя и не изчезва, подобно на други стари учители. “През късната елинистическа и ранната императорска (І-ІІІ в.) епоха, неговата божествена свирня, просмукваща цялата природа и всяка жива твар, за да ги хармонизира, била сведена до идилията на музициращия пастир. Снизяването, документирано в текстове и изображения, превърнало звучащия космос в кротка песен на водача на стадото, на алегоричния “божи човек” Може би наистина Учителят Дънов идва на Земята с мисията да възкреси истината за това учение.
Древните търсят в музиката имитация на фундаменталната божествена хармония, отразена в символи с универсални значения. Според орфическата хипотеза музиката е енергиен и звуков израз на движенията в най-глобален смисъл (движения на космическите и на човешките сфери, включително на миналото, настоящето и бъдещето). Тази космическа вертикала пронизва всичко и стига до микрокосмоса на атомно ниво според представата на древните. Така както космосът е устроен от твореца хармонично, така и неговото творение - човекът, носи белезите на музикалност и хармоничност. Нарушенията на тази хармония, т.е. появата на дисонанс има апокалиптични последствия за Вселената, човека и обществото.
Според Страбон (ок.64-63 пр. Хр.-20г) в неговата “Географика” цялата музика по произход е тракийска и азиатска. ” През същия този ІVв. пр. Хр. - пише изследователят Фол, се споменава тракисти, т.е. свирене по тракийски начин (лад), и се утвърждава музиката фригисти и лидисти (по фригийски и лидийски лад). Заедно с дористи (по дорийски лад) тези тоналности създават звучащата Вселена, изтръгната от духовите (дървените) инструменти, наричани общо авлои (флейти), независимо от формата и звученето им, както и от струнните и ударните.
Лидийската тоналност е нежна и отпускаща душата, дорийската е бойна. Тракийският лад е изцяло сходен с фригийския, затова и за него не се говори в изворите, а той е сходен поради общата културно-поведенческа функция на музиката в орфическата обредност - вяра. Тези два лада са мистериални, обсебващи нощем и денем.”
Орфеевата (или Аполоновата според елинистката терминология), лира първоначално имала четири струни. По-късн тя става седемструнна. Тоновете й са подредени в стълбица, която е “кодирана в низходящи тетрахорди, главно от “сол” до “ре”, но и от “ре” до “ла”, та когато те зазвучат възходящо да бъдат чувани само от посветените.” Първата струна издава тона “ре”(основния), втората - “ми”, третият тон е “фа” и накрая четвъртият - “сол”. “Тези 4 тона са гласовете на четирите основни космогонични елемента, чието съчетаване създавало орфическия Свят, видим за нас. Така гласът на Въздуха зазвучава на “ре”,този на Земята - на “ми”, на Водата - на “фа” и на Огъня - на “сол”. Защото Въздухът обгръща Земята, която се самоопложда чрез Водата и ражда Енергията.

Енергията е Огън, но и Слънце. Тя е Син на двата съвършени кръгли образа на излъчването. За това към четирите тона ще бъде добавен петият. Той е “ла” и на “ла” звучи гласът на Слънцето в царствената си позиция. Тогава Загрей и Огънят ще ехти на “сол”, а Орфей (Аполон) или Слънцето - на “ла”
Светът изглежда завършен, но не е, понеже орфизмът урежда и земните дела. Първородният Син ще се съедини с Великата богиня-майка, със Земята. Този тържествен акт се извършва при изгрев и при залез, когато лъчите погалват утробата и проникват пряко във високите скални светилища или надникват през входовете на пещерите. Това пищно сливане зазвучава в напрежението на тона “си, бързо последван от спокойното встъпление на “до”. Сега, на тази последна за първата октава степен узрява плодът, който се разпуква с ликуването на новия тон “ре”. Роден е Синът на Сина, неговото чедо и служител, царят-жрец, белязаният орфик, уредникът на съвършенството на Земята, на царството си, обходено в кръг.”
Музикалното свещенодействие се изпълнява на точно определен инструмент и затова не е чудно, че всички намирани изображения на Орфей са с китара или лира и никога ударен инструмент или аулос.
Звучащата музика (в рамките на човешката сетивност) не означава само символ на движението, т.е. осъществяването на живота, но представлява енергиен импулс, чрез който човекът се намесва във вселенската хармония. Затова право на посветените е да произнасят тази “свещена” музика и те са тези, които определят каква музика да слушат и изпълняват другите членове на обществото (народа).

Постигането на посвещение става чрез преминаването през трудни периоди на изпитание, за да може посветеният да придобие определени шаманистични способности. Само по този начин той ще може да чува космическата музика и “превеждайки” я на сетивно достъпен за хората език, да я дава на останалите.
Такива способности на посветени притежават и Орфей-тракиеца, успокояващ с музиката си хора и зверове; Питагор - чуващия “хармонията на небесните сфери” и Учителят Дънов, който “сваля” паневритмията на земно ниво. Ролята на тези учители е подобна на тази на жреците - те чрез дарби и усилия в себе си осъществяват шаманистична връзка между света на недосегаемото от човешките сетива и човешката сетивност. Ямвлих описва състоянието и поведението на Питагор при извършване на този контакт с космоса : “За себе си този мъж съчинявал и получавал такива неща не чрез помощта на инструмент или глас, а напрягал слух, ползвайки се от някакво неизразимо и немислимо божество, впивал своя ум във въздушните симфонии на света, при това, както изглеждало само той единствен чувал и разбирал универсалната хармония и съзвучията на сферите и движещите се по тях звезди (съзвучие), създаващо по-съвършена и по-възвишена отколкото у всички смъртни песен с помощта на движенията и кръговратите, извършващи се най-благозвучно и заедно с това разнообразно и прекрасно, макар от неравни и разнообразно различни шумове, скорости, величини и звездни констелации, но взаимноразположени в някакво съвършено музикално отношение.
Оросен като че ли от това и благонастроен по отношение на смисловото съдържание (logon) на своя ум и станал, така да се каже, съвършен, той замисля да предаде на своите ученици образите на това, подражавайки доколкото е възможно, чрез инструменти и обикновен глас. В действителност единствен от всички,населя ващи Земята, той чувал и разбирал небесните звуци от самия извор и корен на природата, считайки се достоен да изучава едно или друго, да се учи и уподобява на небесното чрез своя стремеж и способност за уподобяване, бидейки като че ли единствено той тъй щастливо настроен от породилото го божество. На останалите хора той смятал за достатъчно, като съзерцават него и даровете му, да получават полза и да се усъвършенстват от (неговите) образи и примери, тъй като те не били способни да възприемат по истинен начин първичните и чисти първообрази.”

За разлика от Питагор Учителят Дънов дава нотни записи на тези “преводи”. Той е първият учител, който прави всеобщо достъпна тази музика. Всеки ден пее и свири пред учениците си и останалите слушатели на лекциите си. Нещо повече - специално обучава на дадените мелодии и сам подтиква към лично творчество останалите. По този начин възникват много “братски” песни и стихове.
Нека обърнем внимание на това как древните схващания се отразяват в космогонията на това учение.

/следва/
           






Гласувай:
19
0



1. yotovava - За първи път чух думата "космогония" от поета Иван Методиев, с когото се познавахме.
12.08.2011 21:13
Това беше в далечната 1984 г. На стената в квартирата си той беше забол листчета, на които бяха написани "Космогонии" , "Лорелай", другите не ги помня.
Но думата остана в главата ми и може би съм щастлива, че съм имала шанса да знам какво значи.

Поздрави, Бвен.
Валя
цитирай
2. bven - На 1: Здравей, Валя!:)
12.08.2011 22:17
Когато и да се докосне човек до тези "думи", винаги е подходящото време. Нека отдадем дължимото и да знаем наистина значението на Паневритмията за света! Може би това ще спомогне да се разбере по-добре делото на Петър Дънов и за България, и за човечеството:
Човече, опознай себе си и ще
опознаеш Вселената и боговете!
Хубава вечер ти желая!
цитирай
3. drd - "Ако ме любите,ще опазите моето слово"
14.08.2011 14:14
Чудесна тема bven ...следя я от самото начало и все не намирам подходящия - достоен коментар за да се включа...затова просто ще цитирам:
"Мощна сила е положителната мисъл и пълната вяра.Те са най-добрите ни учители и лечители.Те ни свързват със силите на Невидимия свят,които ни помагат в нашето ученичество."
ФИР - ФЮР - ФЕН, ТАУ - БИ АУМЕН.
(Без страх и тъмнина в Любовта безгранична)
цитирай
4. bven - На 3: drd, благодаря ти. Радвам се, че темата се харесва:)
14.08.2011 19:14
Не се притеснявай за коментар, понякога е достатъчно да прочетеш нещо , да го цитираш някъде или да го препоръчаш на някого:) Нека сме позитивни и да вярваме, да изпращаме положителни мисли и Любов във Вселената. Това е достатъчно!
Пак заповядай!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10587602
Постинги: 2265
Коментари: 12220
Гласове: 32399
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031