Принципът на манифестиране винаги е същият, само желанията се променят.
Разликата между светлата и тъмната страна (за да не из-ползвам думи като добро и зло) е тази, че тъмнината има ясна цел: например световно господство и контрол. Това е съвсем определена цел, съществува ясно структуриран път до нея (виж Документи на Баварските илюминати). Това е пътят на разума и за него той е много по-разбираем, отколкото дадена мъглява формулировка на езотерик, търсещ просветлението, който не знае какво точно е то. Неговият път е на сърцето и „чувствата". Често не е лесно емоциите ни да бъдат изразени с думи и затова са по-неясни.

Ясно ли го казах? Едните имат пред очите си съвсем ясна цел и затова ясно ще манифестират. Когато обаче човек иска да се включи в добри проекти, т.е. във всичко, което „намира" за добро, обикновено му липсват концепция и яснота как да постигне целта си.
Силите на Его-то (илюминатите) знаят „добре" да боравят с властта си. Те са наясно с кой принцип да работят и как да се настройват при манифестиране, какво да имат предвид. А наясно ли сме ние с целите си; знаем ли съвсем точно какво искаме? Какво желае разумът и какво сърцето ни?

Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.
Аз отново виждам пред себе си феята, която скубе златните си коси, защото човекът, чието желание е готова да изпълни, все още не знае какво точно иска.
Тези хора ще трябва да напишат домашните си. За щастие, не е нужно кой знае колко време, най-много няколко дни. Това обаче са най-важните дни от живота ни, защото ще станем съзнателни за самите себе си и в заключение ще открием божественото - когато започнем да творим!

БОГ Е БЛАГОРАЗПОЛОЖЕН!
Да се върнем още веднъж на нашия „велик" Бог - големия шеф.
Ако сте имали вече изградена представа за Бога, която аз доста пообърках, вероятно се питате какво точно да мислите.

Откакто се помни, човек е чувствал, че съществува нещо силно и свръхестествено, което е наричал с различни и все мъжки имена - Вотан, Вишну, Ра, Яхве, Адонай, Аллах, Йехова, Зевс, Хелиос, Атон, Маниту и още стотици. Това обаче не може да е вярно, защото „Бог" е чиста любов, което говори по-скоро за Богинята-майка.
В тези свръх-високи светлинни сфери или измерения не съществува двойственост, дуализъм, само безполово единство в смисъла на Всичко е Бог или настоящето АЗ-СЪМ.
Не само според казаното от Христос ние носим „Бога" в себе си; всеки инкарнирал се човек е наследил (дете на „баща си") божественото, той е негово копие.
Божественото единство няма тяло или уста, но говори (Марк). Бог ни говори - в миналото никой пророк или „божи син" нямаше да се осмели да го признае, но днес всеки може да „говори с Бога".
Отново искам да дам думата на няколко деца, които що кажат това по-добре от мен.
Петнайсетгодишната американка Стеф расте на село и майка й я смята за „дете-индиго". На въпроса в училище как децата си представят небесата, тя отговорила на майка си:
„Небето е друго име за мястото, което идва след Тук, но самата дума е ограничена."
А после обяснила: „Бог не е приключил с творчеството - нали вселената се променя. Той създава хората и нещата така, че те да се учат да го обичат."
За предсказанията Стеф смята, че: „Бог не знае какво ще направим. Той те е направил според любовта и знанието си. Ти трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно. Ти имаш съдба, но искаш ли я? Ако удариш някого, Бог не решава вместо теб, изборът си е твой. Той има една идея - създал е хората и сега те се опитват да я разберат. Сега аз съм идеята и аз съм човекът. Ние двете (майка и дъщеря) сме част от Бога и творението. Аз съм Богът и творението. " (34, S. 163)

Маркос, големият брат на Флавио, още тригодишен описва божественото пред майка си: „Някой път знам какво мислиш и повече какво чувстваш. Мамо, знаеш ли, когато Бог ме направи на небето, ми каза: „Ще ме помниш, а аз ще помня как се смееш." И аз си го спомням. Знам как изглежда къщата му. Знам, че идваме от неговата къща, и като умрем, ще се върнем при него...
Той ми каза и други неща, но ги забравих; спомням си ги само когато сънувам. Мога да виждам със затворени очи. Виждам го, той няма тяло, няма уста, но говори. Той е във всички неща - в храната и във въздуха. Той живее в хората, също и в крадците, въ-преки че са лоши. Те са лоши, защото не знаят, че той е при тях, не го усещат. И в животните има Бог." ( 28, S. 57)
А брат му Флавио на шест години казва следното: „Много животи накрая се събират в един: животът на хората.

Бог няма време; той е навън. Във времето всичко започва и някога свършва. То е тук, някой се ражда, живее и умира, за да мине през него.
Бог е, но и не е процес. Той е това, което ни кара да живеем...
За какво ни е църква, когато всеки чува Бог в душата си." (28, S. 31)
Искам да цитирам и какво казва ясновидецът Ариан за божественото. То се различава от всичко, което съм чувал преди. Дръжте се здраво: „Почти всички религии, доколкото знам, изпитват страх от върховното същество, боят се от него, коленичат, молят се да им помогне и да им даде разни неща...

strannica.blog.bg/politika/2011/10/08/world-revolution-day-15-october-2011.832065

Точно това е, което определя успеха - когато дойдох на Владая, градината беше обрасла в бурени. Поставих си ясна цел - искам тук да отгледам зеленчуци :))))))))))
С всяка година градината се отплаща за труда ми, но и за ясно поставената цел - не че мога да докарам някакво супер производство, но удовлетворението от постигнатото е невероятно. В момента ябълковите дървета са натежали от плод, а за първи път тази година и прасковата роди.
Добро утро, Бвен.

:))))))))))))))
Валя

Уж всички знаем какво искаме, пък не става мечтаното, или става, но по-късно :) Явно има какво да учим и да пишем, докато се сбъдне желанието ни. А и можем да споделяме опит!:)))