Постинг
18.02.2014 09:14 -
великите посветени - Мойсей (е.шоре)
Хозарзиф издържа блестящо изпитанията при посвещаването му на Изида. Надарен със стоманена душа и с желязна воля, той смята изпитанията за нищожни. Неговият математически и всеобемащ ум придоб ва грамадна сила в служенето на свещените числа, а техният плодотворен символизъм и прило-женията им са почти безгранично. Духът му презира нещата, защото те са привидения, и се чувства щастлив само сред абстрактните принципи. От тази висина той спокойно и самоуверено вниква във всичко и господства над всичко, без да проявява нито желания, нито протести, нито празно любопитство.
Както за майка си, така и за своите учители Хозарзиф е загадка. Те се страхуват от сфинксовата му непоколебимост. Всички усещат, че не могат нито да го подчинят, нито да го отклонят от пътя му. Той върви по неизвестния си път като планета в невидима орбита. Първожрецът Мембра често се пита докъде ли ще се извиси тази сила, така съсредоточена в себе си, и този въпрос не му дава мира.
Един ден Хозарзиф заедно с трима други жреци носи златния кивот, след който върби първожрецът при тържествените обреди. В кивота са десетте най-тайни храмови книги за магията и чудотворството.
Мембра и Хозарзиф се завръщат в светилището и първожрецът му казва:
- В жилите ти тече царска кръв. Силата и учеността ти не са присъщи на младата ти възраст. Какво желаеш?
- Нищо освен това - отговаря Хозарзиф и полага ръката си върху свещения кивот, покриван от блестящите криле на златни орли.
- Значи ти искаш да станеш първожрец на Амон-Ра и пророк на Египет?
- Не! Аз искам да знам какво има в тези книги.
- Как би могъл да узнаеш това, което само първожреците трябва да знаят?
- Озирис говори, както иска, когато иска и на когото иска. В кивота има само мъртви букви. Ако живият дух иска да ми говори, той ще ми говори.
- Какво смяташ да правиш, за да постигнеш това?
- Да чакам и да се подчинявам.
Мембра предава този разговор на Рамзес II и неговите подозрения се засилват. Той се страхува, че Хозарзиф иска да стане фараон вместо Менефтах, и се разпорежда синът на сестра му да бъде назначен за свещен писар в храма на Озирис. Това е почетна длъжност, защото има отношение към символите във всички техни форми, както и към космографията и астрономията, но тя го отдалечава от трона. Синът на царската принцеса се посвещава на длъжността си със същото усърдие и пълно покорство, с които е работил като надзирател на египетските провинции.
Дали Хозарзиф притежава гордостта, която му приписват? Да, ако са горди очите на пленения лъв, когато се взира в хоризонта през решетките на клетката си, без дори да забелязва минаващите край него. Да, ако са горди очите на забързания с верига орел, който с настръхнала перушина, с протегната шия и с разперени криле гледа слънцето. Като всички силни мъже, предопределени за велики дела, Хозарзиф се подчиня ва на сляпата Съдба, той усеща, че някакво тайнствено Провидение бди над него и ще му помогне да достигне целта си.
Като свещен писар Хозарзиф е изпратен да инспектира Делтата. Евреите данъкоплатци в Египет, които населяват долината на Гесем, работят неуморно. Рамзес II свързва Пелузиум и Хелиопол с цяла верига укрепления. Всички египетски области са длъжни да доставят работници за строежа на грамадните постройки. Бени-Израел вършат най-тежката работа - дялат камъните и приготвят тухлите. Неза-висими и горди, те не се подчиняват като туземците на ударите на египетските надзиратели, а с ръмжене се изправят и дори отвръщат на ударите с удари. Жрецът на Озирис изпитва тайна и непреодолима симпатия към тези независими хора, чиито старейшини, верни на Авраамовата традиция, се покланят на единствения Бог; които обожават своите вождове, своите хаги и дзакени, но роптаят срещу египетското робство и въстават против несправедливостта. Един ден той вижда как надзирател бие немилостиво и жестоко беззащитен евреин. Сърцето му се разтуптява и той се нахвърля върху египтянина, изтръгва оръжието от ръцете му и го убива на място. Тази постъпка, извършена от великодушие и негодувание, предрешава неговия по-нататъшен живот. Строга присъда очаква жреца на Озирис, извършил убийство. А и Хозарзиф отдавна е заплаха за фараона. Животът на свещения писар увисва на косъм. Той предпочита сам да си наложи изкуплението. Всичко го тласка към самотата на пустинята, към просторите и неизвестността й - и желанието му, и предчувствието за мисията му, и най-вече онзи таен вътрешен глас, на който не може да се устои и който казва: "Върви! Това е съдбата ти!"
Отвъд Червено море и зад Синайския полуостров, в земите на мадиамците, се издига храм, който не е подвластен на египетските жреци. Тези земи се простират като зелена ивица между Еламитския залив и Арабската пустиня. Далеч отвъд морето се мержелеят мрачните вериги на Синайската планина и голият й връх. Разстлана между пустинята и Червено море, защитена от вулканичен масив, тази усамотена земя е естествено укрепена срещу завоевания. Храмът е посветен на Озирис, но в него се покланят на Господ бог под името Елохим. Това светилище с етиопски произход е религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеят да бъдат посветени в тайните. От векове Синай и Хориб са мистичният център на монотеистичната вяра. Голото и диво величие на планината, издигаща се самотно меж ду Египет и Арабия, ражда идеята за единствения Бог. Много семити ходят там, за да се покланят на Елохим. Те прекарват по няколко дни в пост и молитва в пещерите и галериите, прокопани в Синайската планина, но преди това отиват да се пречистят и да се поучат в мадиамския храм.
Там отива и Хозарзиф.
По това време велик жрец на мадиамците - Рагуил (наблюдател на Бога) - е Иотор (Изход, 3: 1). Той има черна кожа*/*По-късно (6 Числа, 12:1), след изхода, Аарон и Мария, братът и сестрата на Мойсей, му натякват, че е взел за съпруга етиопка. Така че несъмнено Иотор, бащата на Сепфора, е етиопец/ и прилича на хората от най-чистия тип на древната етиопска раса, която четири или пет хиляди години е царувала в Египет и не е забравила традициите си на една от най-старите раси на света. Иотор не е нито вдъхновен, нито енергичен човек, но затова пък е голям мъдрец. В паметта, му и в каменната библиотека на храма са натрупани съкровища на науката. Освен това той е покровител на заселените в пустинята хора – на скитащите либийци, араби и семити.Тези Вечни скитници със своя смътен стремеж към единствения Бог оста ват неизменни сред ефимерните религии и изчезващите цивилизации. У тях живее Вечният Бог, възпоминанието за отминали времена и голямото упование в Елохим. Иотор е духовният баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познава тяхната душа, предчувства съдбата им. Когато Хозарзиф поисква убежище в името на Озирис-Елохим, Иотор го посреща с разтворени обятия. Може би в беглеца той веднага познава човека, предопределен да стане пророк на изгнаниците, водач на Божия народ.
Отначало Хозарзиф си налага изкуплението, което законът на посветените в тайните определя за убийците. Когато жрец на Озирис извърши убийство, макар и неволно, той бива лишен от предварителното си възкресение в светлината на Озирис. Хозарзиф е получил тази привилегия след изпитанията при посвещаването в тайните и тя го поставя много по-високо от останалите хора. За да изкупи престъплението си, за да възвърне отново вътрешната си светлина, той трябва да се подложи на по-жестоки изпитания и сам да предизвика още веднъж смъртта. След дълъг пост и с помощта на някакви питиета, жрецът изпада в летаргичен сън и жреците го полагат в една от подземните гробници на храма. Понякога той остава там цели седмици*/*Временни пътешественици твърдят, че индийски факири, изпаднали в летаргичен сън, са били заравяни, като предварително са посочвали в кой ден да бъдат освободени. Един факир преживял в земята три седмици, без това да се отрази на здравето му/.
Смята се, че през времето, прекарано под земята, той е на задгробно пътуване в Ерева, или в областта на Аменти, обитавана от душите на умрелите, преди те да напуснат земната атмосфера. Там той трябва да от крие своята жертва, да изпита мъките й, да получи опрощение от нея и да й помогне да намери пътя на светлината. Едва тогава той изкупва престъплението си и само тогава астралното му тяло се измива от черните петна, с които е било осквернено от отровния дъх и проклятията на жертвата. Но престъпникът може и да не се завърне от това пътуване - истинско или въображаемо - и когато жреците отиват да го съ будят, често намират само неговия труп.
Хозарзиф не се поколебава да се подложи не само на това, но и на много други изпитания*/*Седемте дъщери на Иотор, за които се говори в Библията (Изход, 2: 16 - 20), очевидно имат сим-воличен смисъл, Както и целият разказ, дошъл до наши дни под формата на опростено предание. Не звучи никак вероятно жрецът на велик храм да кара дъщерите си да пасат стадата му и да застави един египетски жрец да стане овчар. Седемте дъщери на Иотор са символ на седемте добродетели, с които посвещаваният в тайните е трябвало да се сдобие, за да отбори кладенеца на истината. В историята на Агар и Измаил този Кладенец се нарича "Кладенецът на живия, който не вижда"./. След убийството той е разбрал неотменността на нравствените закони и е изпитал дълбоките угризения на съвестта, задето ги е нарушил. С пълно себеотрицание той решава да принесе себе си в жертва на Озирис, като го моли да бъде надарен със сила, ако отново се завърне в земната светлина, за да може да прогласи закона на справедливостта. Когато Хозарзиф се пробужда от опасния си сън в подножието на храма на мадиамците, той е преобразен. Миналото му се е отделило от него, Египет вече не е негова земя, просторите на пустинята със скитническите племена се разстилат пред него като ново поле за ползотворна дейност. Той поглежда планината на Елохим, която се издига на хоризонта, и за първи път, като буря в облаците на Синай, пред него проблясва идеята за мисията му: да създаде от тези скитащи племена един боеспособен народ, който да бъде законът на върховния Бог сред идолопоклонството и анархията на човечеството; един народ, който ще завещае на бъдещите векове истината, скрита в златния кивот на посвещаването.
В този ден Хозарзиф се нарича Мойсей, което означава "спасен", за да ознаменува новия си живот.
СЕФЕР БЕРЕСХИТ
Мойсей взема за съпруга Сепфора, дъщеря на Иотор, и дълги години живее при мъдреца на мадиамците. Етиопските и халдейските предания на храма допълват знанията му от египетските светилища, обогатяват неговата представа за най-древните народи на човечеството и разкриват пред него далечните хоризонти на бъдещето. При Иотор той намира две книги по космогония, влезли по-късно в Битие: "Войните на Иехова" и "Поколението на Адам", и задълбочено ги проучва.
Мойсей трябва да бъде много силен, за да извърши делото, което обмисля. Преди него Рама, Кришна, Хермес, Заратустра и Фо-Хи са създали религии на своите народи, но Мойсей иска да създаде един народ за Вечната религия. Това толкова смело, толкова ново и толкова гигантско намерение трябва да бъде поставено на мощна и здрава основа.
Затова той написва своя "Сефер Бересхит", своята "Книга за принципите" – една енциклопедия на науката на миналото и рамка на науката на бъдещето, един ключ към тайните, светилник за посветените в тях и опорна точка на целия народ.
Как Мойсей възприема книгата Битие? Няма съмнение, че в неговия ум тя е била огрявана от друга светлина, че е обхващала светове много по-широки от детинския свят и малката земя, които виждаме в гръцкия превод на седемдесетте преводачи на Библията или в латинския превод на свети Жером!
Съвременната библейска екзогетика издигна модната идея, че Битие не е произведение на Мойсей, че този пророк може би дори не е съществувал, а е легенда, създадена от еврейското духовенство четири или пет века по-късно, за да си придаде то божествен произход. Този възглед се основава на обстоятелството, че Битие е съставено от различни откъси (Елохист и Яхвисти) че сегашната му редакция е поне с четиристотин години по-късна от времето, когато израилтяните излизат от Египет. Установените от съвременната наука факти за времето,когато е направена последната редакция на текстовете, са точни, но заключенията са произволни и нелогични. От това, че елохистите и яхвистите са писали четиристотин години след Изхода, не може да се прави извод, че те са измислили Битие, а не - че са работили върху по-стар и може би недобре разбиран текст. От това, че Петокнижието представя един легендарен разказ за живота на Мойсей, също не може да се прави извод, че то не съдържа нищо вярно. Мойсей оживява и цялото негово чудесно извисяване се изяснява, когато го поставим в родната му среда - в храма в Мемфис, посветен на Слънцето. А и самите дълбини на Битие се разкриват само в блясъка на светилниците при посвещаването на Изида и Озирис.
Една религия не може да бъде създадена от само себе си, без някой да я основе. Съдиите, пророците, цялата история на Израел доказват съществуването на Мойсей, дори Исус не може да бъде разбран без него. Ето защо Битие съдържа същността на историята на Мойсей. Каквито и изменения да е претърпяла тази високо почитана мумия под праха на вековете, именно тя съдържа основополагащата идея, живата мисъл, завещанието на пророка на Израел.
Народът на Израел се върти около Мойсей така неизбежно, както Земята се върти около Слънцето. Но по-важно е да разберем кои са били основополагащите идеи, които Мойсей е искал да остави на потомството в тайното си завещание "Сефер Бересхит". Този проблем може да бъде разрешен само от езотерична гледна точка и затова трябва да бъде поставен по следния начин.
Тъй като Мойсей е египтянин, посветен в тайните, неговата образованост без съмнение е на висотата на египетската наука, а тя утвърждава, както и съвременната, неизменността на вселенските закони, развитие то на световете чрез постепенна еволюция и освен това има обширни, точни и основателни възгледи за душата и за невидимата природа. Ако такава е науката по времето на Мойсей (а той като жрец на Озирис не би могъл да не я обладава), как да я примирим с детинските идеи на Битие за сътворението на света и за произхода на човека? Този разказ сега се възприема буквално и предизвиква снизходителна усмивка дори у учениците, но нима не крие символичен смисъл и нима не съществува ключ за разгадаването на тайната, която той съдържа? Какъв е този смисъл? Къде да намерим ключа?
Този ключ намираме: първо, в египетските символи; второ, в символите на всички дребни религии; трето, в синтеза на учението на посветените в тайните, до който можем да стигнем, ако тръгнем от ведийска Индия и стигнем до първите християни, посветени в тайните.
Гръцките писатели твърдят, че египетските жреци са използвали три начина за изразяване на мисълта си. "Първият е бил ясен и прост, Вторият - символичен и образен, третият - свещен и йероглифен. Една и съ ща дума е имала според желанието им пряк, образен или тайнствен смисъл. Толкова гениален е бил техният език. Хераклит превъзходно е формулирал трите различни стила: говорещ, означаващ и скриващ*/*Фабър д"Оливие, Vers dores de Pythagor./.
В теогоничните и космогоничните науки египетските жреци използват винаги третия начин на изразяване. Йероглифите имат три различни смисъла. Последните два могат да бъдат разбирани само с таен ключ. Този загадъчен и съсредоточен начин на изразяване се предписва от основната догма в учението на Хермес, според която един закон управлява природния, човешкия и божествения свят. Този език с чудодейна лаконичност, неразбираем за обикновените хора, е особено красноречив за посветените в тайните, защото само в един знак той представя принципите, причините и следствията, които сияят в божествеността и се отразяват върху сляпата природа, върху човешкото съзнание и върху света на чистите духове. При този начин на изразяване посветеният в тайните обгръща и трите свята с един-единствен поглед.
Като се има предвид възпитанието и образованието на Мойсей, не може да има никакво съмнение, че той е написал Битие с египетски йероглифи, имащи троен смисъл. Той е поверил ключовете на наследниците си и им е обяснил всичко устно. Но когато по бремето на Соломон Битие е преписана с финикийски букви; когато след вавилонското пленничество Ездра го написва с халдейски арамейски букви, еврейското духовенство почти не умее да си служи с тези ключове.
Накрая гръцките преводачи на Библията нямат почти никакво понятие от езотеричността на текстовете. Свети Жером, въпреки сериозните си намерения и забележителния си ум, не е можел да вникне в първоначалния смисъл, когато превежда Библията на латински от еврейския текст. А дори и да е вникнал, той е бил длъжен да мълчи. Така че, когато четем Битие в какъвто и да е превод, ние разбираме само неговия повърхностен смисъл. Дори самите преводачи и екзегети, дори теолозите и вярващите - били те ортодоксални или свободни мислители - виждат еврейския текст само с очите на простолюдието, на незнанието.
Другите два смислови плана, които съдържат дълбокия и истински смисъл, им убягват. Но можем да намерим този тайнствен смисъл в самия еврейски език, чиито корени се намират в свещения език на храмовете, усъвършенстван от Мойсей; език, в който всяка гласна и всяка съгласна имат универсален смисъл според акустичната стойност на произнесената буква и според душевното настроение на човека, който я произнася. Ако сме достатъчно проницателни и съсредоточени, този дълбок смисъл заискрява в текста, за ясновидците той проблясва във фонетичния строеж на думите, използвани или създадени от Мойсей. Това са магически звуци, в които посветеният в тайните на храма на Озирис е излял мисълта си като звънък метал в съвършена форма. Чрез изучаването на тази фонетика, която носи отпечатъка на свещения език на дребните храмове, чрез ключовете, давани от Кабалата (а някои от тях възхождат към времето на Мойсей) и най-накрая чрез сравнителния езотеризъм днес имаме възможността да вникнем в истинското Битие и да го възстановим. Така мисълта на Мойсей заблестява като злато от дъното на вековете и се изчиства от ръждата на първобитната теология и от пепелта на отрицанието*.
/*Истинският възстановител на Мойсеевата космогония е един почти забравен гениален човек, когото Франция ще признае в деня, когато езотеричната наука - интегралната религиозна наука - бъде поставена отново на своите неразрушими основи. Фабър д"Оливие не е могъл да бъде разбран от своите съвременници, защото е изпреварил времето си поне с един век. Универсалният му дух обладава трите способности, които заедно образуват тайнствения и възвишен разум: съзерцанието, анализа и синтеза. Роден в Ганж през 1767 г., той започва да изучава източните мистични учения, след като основно е проучил западната наука, философия и религия. Соurt de Gebelin разкрива пред него някои възгледи за символичния смисъл на дребните митове и на свещените езици на храмовете в своята книга Моnde рrimitif. За да се запознае с източните учения, той изучава китайски, санскрит, арабски и еврейски език. През 1815 г. издава капиталния си труд La langue hebraigue reconsituee. Тази книга съдържа: изследване на произхода на езика; еврейска граматика, основана на нови прин ципи; еврейските корени от етимологическа гледна точка; увод и превод на английски и френски на първите десет глави от Битие, които разкриват космогонията на Мойсей. Преводът е придружен с много интересни коментари. Тук само ще резюмирам принципите и същността на тази книга, която е истинско откровение.
Тя е проникната от най-дълбок езотеричен дух и използва строго научна методология. Методът на Фабър д"Оливие за разкриване вътрешния смисъл на еврейския текст се състои в сравняването на еврейския език със сирийския, арабския, арамейския и халдейски от гледна точка на първоначалните и универсални корени на думите, систематизирани в чудесен речник, придружен с примери. Това е речник, който може да служи за ключ към свещените думи във всички езици. Изследването на Фабър д"Оливие дава най-верния инструментариум за разбирането на Стария завет. Освен това то излага ясно историята на Библия та и причините, поради които тайният и смисъл е заличен и вече неизвестен на официалната наука и на теологията. Иска ни се да кажем няколко думи и за едно по-късно изследване, което е ценно не само със собствената си стойност, но и поради това, че привлече вниманието на някои изследователи върху източника на вдъхновението му. Тази Книга е La mission des Juifs (1884) от Saint Yves d"Аlveydre. Сент Ив дължи философското си посвещаване на Фабър д"Оливие. Тук тълкуването на Битие е също толкова проникновено, както и изследването на възстановения еврейски език, неговата метафизика се равнява на "Златните стихове на Питагор", а философията на историята и общата структура на съчинението му са заети от "философска история на човешкия род". Използвайки основните идеи на Д"Оливие, обогатени с нови материали и структурирани по друг начин, той създава един много ценен труд.
Целта на Сент Ив е двойна: да докаже, че науката и религията на Мойсей са неизбежна последица от предходните религиозни движения в Азия и Египет - нещо, което и Фабър д"Оливие прави в гениалните си творби; втората е да докаже, че управлението, обемащо едно - временно трите власти: икономическа, съдебна и религиозна (научна), винаги е отговаряло на учението на посветените в тайните и винаги е било включвано в древните религии преди гръцката. Това е плодотворната идея на Сент Ив. Той нарича този вид управление синархия, или управаление съгласно с принципите, в него той намира органичния социален закон - единственото спасение за бъдещето.
Тук не е уместно да съдим до каква степен Сент Ив съумява да докаже истерически тезата си. Трябва да се уточни обаче, че той няма навик да цитира източниците си, понякога просто излага дадени твърдения и не се страхува от рисковани хипотези, когато те са полезни за някоя негова предвзета идея. Но изследването му притежава възвишеността на езотеричната наука, то съдържа вдъхновени страници с величави образи, със задълбочени и нови възгледи. Нашите схващания се различават от неговите в много отношения, особено що се отнася до Мойсей, надарен от Сент Ив с неимоверна величавост и митологически мащаби. Заедно с това обаче не можем да не признаем ценността на тази необикновена книга. Каквато и да бъде съдбата и, ние сме длъжни да се преклоним пред живота, посветен изцяло на една идея. Препоръчваме на читателя това изследване на Сент Ив, както и книгата му France vraie в която Сент Ив изразява ,макар и малко Късно, уважението си към Фабър д"Оливие./
Два примера ще ни дадат възможност да разберем какъв е бил свещеният език на античните храмове и как трите смисъла на египетските символи съответстват на символите на Битие. На много египетски паметници се вижда жена с корона, която в едната си ръка държи кръст - символа на вечния живот, а в другата – скиптър, обкичен с лотоси, символа на посвещаването в тайните. Тази жена е богинята Изида. Тя носи троен смисъл. Преди всичко това е жената и женският род. Освен това тя олицетворява цялата природа с всички нейни сили. На трето място тя е символ на небесната и невидима природа, на елемента на душите и духовете, на духовната светлина, която сама разбира себе си, която дава посвещаването в тайните. Символът, който съответства на Изида в юдео-християнството, е Еве, Хеве, Вечната Жена. Тази Ева е не само жена на Адам, но и съпруга на Бога. Тя съдържа три четвърти от неговата същност. Защото името на Вечния Иеве, когото ние неуместно наричаме Иехова или Яхве, е съставено от приставката иод и от името Еве Веднъж в годината йерусалимският първосвещеник произнася божественото име почти буква по буква по следния начин: Иод-хе-вау-хе.
Първата буква изразява божествената мисъл*/*Спиноза, Nаtura naturans./ теогоничните науки, а трите букви на името Еве изразяват трите степени на природата*/*Пак там./, трите свята, в които тази мисъл се реализира, и космогоничните, психичните и физичните науки, които съответстват на божествената мисъл*/* Ето как Фабър д"Оливие обяснява името Иеве:"Най-напред това е знакът на живота, удвоен и образуващ живия корен ЕЕ (ПП). Този корен никога не се използва като име и е единственият, на който е дадено това право. Той е не просто глагол, той е първият глагол, от който са произлезли другите - това е глаголът ЕЕЕ (съществувам - съм). Както се вижда и както съм обяснил в граматиката си, разбираемият знак m (вау) стои в средата на корена на живота. Мойсей взема този глагол, за да образува собственото име на Съществото на Съществата, прибавя към него знака на могъщото проявление и на Вечността т (1) и получава Иеве, където "съществувам" стои между минало без начало и бъдеще без край.
Така че чудодейното име означава: Съществото, което е, което е било и името ще бъде."/. Неизразимият съдържа в себе си вечно мъжкото и вечно женското. В тяхната неразрушима връзка е неговото могъщество и тайната му. И точно това Мойсей, врагът на всеки образ на божеството, не казва на народа, но го запазва чрез образи във фонетичния строеж на Божието име и го обяснява на най-близките си последователи. По този начин скритата същност на юдейската религия е в самото име на Бога. А съпругата на Адам, любопитната, виновна и прелестна жена, разкрива дълбините си сходства със земната и божествена Изида, майката на боговете.
продължава...
Тагове:
1.
bven -
първият глагол, от който са произлезли другите - това е глаголът ЕЕЕ (съществувам - съм)
19.02.2014 14:38
19.02.2014 14:38
Съзнавам, че текстът е много голям по обем, но нали всеки трябва да открие в плявата зрънцето, което му трябва, за да върви напред?
Всъщност с тези "очерци" за посветените от хилядолетия, ние се докозваме до един различен прочит на история и личности, предавани ни по различен начин от библии и истории...Може би е дошло време да прочетем отново нещата, за да видим новите / стари истини?!
цитирайВсъщност с тези "очерци" за посветените от хилядолетия, ние се докозваме до един различен прочит на история и личности, предавани ни по различен начин от библии и истории...Може би е дошло време да прочетем отново нещата, за да видим новите / стари истини?!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава
