Блогът на tatiana :: музиката на сферите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.03.2015 08:00 - музиката на сферите

Автор: bven Категория: Поезия

Прочетен: 2270 Коментари: 0 Гласове:

Музика на сферите, музика универсалис (на латински: musica universalis, музика на вселената) или хармония на сферите е древно философско понятие, което разглежда пропорции в дижението на небесните тела – слънцето, луната и планетите – като форма на музика. Тази музика не се чува буквално, а е хармонично и/или математично и/или религиозно понятие. Древногръцкият математик и философ Питагор често се сочи като основоположител на понятието, което произлиза от неговата полумистична, полуматематическа философия и е свързана със системата нумерология на питагорейството. Според Йохан Кеплер, връзката между геометрията (и сакралната геометрия), космологията, астрологията, хармонията и музиката е чрез музиката на сферите.[1]

Навремето се считало, че слънцето, луната и планетите се въртят около земята на свои собствени небесни сфери. Най-задълбоченото и изпълнено с въображение описание на понятието се намира в Божествена комедия на Данте. Считало се, че сферите са свързани чрез целочислени съотношения на чисти музикални интервали, създаващи музикална хармония. Йохан Кеплер използва понятието музика на сферите в своята Harmonice Mundi през 1619 г, свързвайки астрологията (особено астрологичните аспекти) и хармонията.

Трите клона на средновековното понятие музика са представени от Боеций в неговото съчинение De Musica:

musica universalis (понякога наричана musica mundana)
musica humana (вътрешната музика на човешкото тяло)
musica instrumentalis (звуци, издавани от певци и инстументалисти)

В диалога си „Държавата“ Платон е включил музикално-математически код, с който е зашифровал свои идеи, прекалено опасни, за да бъдат изказани открито, твърди историкът Джей Кенеди от Университета в Манчестър.

Специалистите по древна литература обаче възприемат изявлението на британския учен скептично, пише РИА Новости. Кенеди, чието изследване е публикувано в американското сп. Apeiron, в продължение на пет години изучавал текстове на Платон и открил скрит код в едно от най-известните му произведения – диалога „Държавата“.

„Книгите на Платон са изиграли важна роля в развитието на западната култура – казва Кенеди. – В древността много от последователите на философа са твърдели, че в тях се съдържат скрит смисъл и тайни кодове, но съвременните учени ги отхвърлят“.

„Това е дълга и завладяваща история, но в общи линии аз разкрих кода. Успях убедително да докажа, че книгите (на Платон) съдържат кодове и символи, които изваждат наяве скритата философия на Платон. Това е истинско откритие, а не просто нова интерпретация“, подчертава ученият.

Според него Платон може да е „наследил“ тайнописа от живелия столетие по-рано учен Питагор, който твърди, че всички планети и звезди издават недоловими звуци, които образуват „Музиката на сферите“. Тази точно музика е „скрил“ Платон в своите книги, твърди Кенеди.

Философът е подредил словосъчетания, свързани с музиката, след всеки 12-и абзац от текста на „Държавата”. Тази ритмичност представлява 12-те ноти на гръцката музикална гама. Някои от нотите са в хармонично звучене, но други не са.

Там където нотите са хармонични, се говори за любов и смях, докато при нехармоничните се споменават войната и смъртта. Според Кенеди този код е ключът към символическата система на Платон.

Той отбелязва, че Платон е създал този секретен код за собствена безопасност – неговите идеи са били сериозна заплаха за гръцката езическа религия. Философът твърди, че математическите закони, а не боговете, управляват Вселената. Учителят на Платон – Сократ, е бил екзекутиран за подобна ерес.

„Платон ни е изпратил капсула на времето“, смята Кенеди. Той е сигурен, че това е начало на голямо откритие. Класиците обаче не са готови да споделят ентусиазма на британския учен.

„Всичко изглежда доста съмнително – казва завеждащият катедрата по класически филологии в Русия, проф. Николай Гринцер. – Във всеки достатъчно дълъг текст може да се намери почти същата закономерност, а „Държавата“ е доста обемист текст. Това обаче не значи, че авторът е създал тази закономерност преднамерено“.

Гринцер признава, че много от нещата, които казва Кенеди, са справедливи и са признати от учените, особено що се отнася до влиянието на Питагор, идеята за музиката и математиката.

Но има и неверни твърдения – например Платон не е могъл да бъде „първият феминист“, както и защитник на хомосексуализма, както го нарича британецът, защото в Античността това са били нормални неща. Главната идея обаче предизвиква дълбокото съмнение на Гринцер.

„В античните текстове се срещат някои „шифровки“, например анаграми, в поезията авторите са зашифровали своите имена в думите, но това е по-скоро поетично изкуство, поетична игра. Идеите за такива големи и добре „скрити“ тайни кодове в текстове не са били характерни за античната култура“, твърди ученият.

Той е учуден от силното разминаване между това, което казва Кенеди в свое интервю и това, което пише в статията си. Докато в статията няма претенции за нещо радикално, то в пресата той твърди за нещо потресаващо ново.

„Може да се говори за недобросъвестна реклама на изследването му“, смята ученият.

Той твърди, че в ученията на Платон откровено се казва, че писмената реч е несъвършена в сравнение с устната. Затова едва ли философът е скрил нещо важно в писмен текст.

При това произведенията на Платон идват до нас в средновековни ръкописи, а първоначално са съществували на папирусни свитъци. За хилядолетия са се променили езикът, правописът, произношението, затова делението на текста може силно да се различава от начина, по който го прави Кенеди.

„Можем да се опитаме да открием някакви закономерности в този текст на Платон, но да бъдат давани като откровение и като ключ за прочитането му, според мен е абсолютно грешно“, заключава ученият.
Dnes.bg

Нагоре