Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1284 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да бъдеш душа родена в знака Козирог не е привилегия, а голяма отговорност и риск. Този знак символизира трето посвещение – първото от
главните посвещения на Земята. Процесът е описан в Евангелие на Матей, гл.17, когато Христос се преобразява на планината пред своите трима ученика Петър, Йаков и Йоан. Петър предлага да построят три колиби – за Мойсей, за Илия и за Христос. Това са домовете на Душата от Небето. На Земята им съответстват тримата апостоли: Петър, скалата, физическото тяло; Йаков, емоционалното тяло и Йоан, умът на човека. Тези три аспекта на човека лежат в подножието на планината, където се извършва Преображението на Христос – Козирога.
От тези три аспекта произлизат и трите християнски църкви.

Ако в Скорпион говорихме за великото преобръщение на Душата, за кризата на Личността, когато тя схваща за първи път по-висшия духовен
аспект в себе си и се преобръща, тоест взема решение да се развива под ръководството на висшите духовни принципи, то сега, в Козирог, се
извършва голямата и окончателна трансформация на еволюционния план. Козирог осъзнава себе си като Личност, Форма и Енергия (дух). Процесът на това постепенно осъзнаване протича на две нива:

1. Ученичество.
Козирогът става ученик на Светлата йерархия. Той е доказал в развитието си готовността да върви устойчиво по Пътя на духовната еволюция. Тогава
взема решение окончателно да се пребори със своя низш аспект – личността. Извършва се на две нива: отказ от лична претенция и от обществена изява.
Така се поставя началото на подготовката за отшелничество. Отказът от личността е последният етап от последователните победи на душата над ума. Всички успехи в подвизите на Херакъл се свеждат
до този проблем. Целият интелект трябва да изрази отказ от значимост. Осъзнавайки, че не е по-различен, по-специален и по-висш от другите,
той прозира възможността да подпомогне търсещите, пробудени души. Подчинява всички свои цели в живота на този духовен стремеж. Веднага
следва прераждане, в което душата отработва на дело (подвиг) този стремеж до превръщането му в стабилност, която да й позволи да работи за доброто
на човечеството, на своите събратя, без оглед на етнос, пол или какъвто и да е друг белег. Следствието е: съзнание за великото духовно единство на хората. Това е първата част на “Подписа на Бога”, малката завитка – Алфата на Сина на Бога, който все още е и син човешки. Втората трансформация настъпва, когато пробудената индивидуалност у ученика разпознае формата (тялото), която овладява, като ненужна и коварна примамка на тъмната ложа. Физическото тяло, достатъчно съвършено и еволюирало в Пета коренна раса, трябва да се изостави, защото то е вече затвор за Духа и Душата. Започва коренно различно отношение към физическия носител. Тялото става само жилище на Духа и Душата. Временно жилище. Ето великите думи на Христос: Храм сте! Трябва да се отнасяме към тялото като към храм, в който временно пребивава Бог. Да се грижим за него е наш дълг, но толкова – нищо повече. Защото “огледалото”
и “модността” родиха обожание към тялото, което в крайните си аспекти стана съблазън и от храм се превърна във “варосана гробница”. Ученикът
трябва да овладее етично отношение към тялото си, но само колкото да го поддържа в добро здраве. Успелите да осъзнаят този проблем, както
и да погледнат по нов начин към собственото си тяло, са достигнали изключително трудното второ ниво на ученичеството.

2. Учителство.
Втората трансформация на душата Козирог настъпва, когато победилият до обезличаване на личността си ученик може да поеме отговорния Път на Учителството. Учителството, по-точно - еволюиралата душа, получила правото да влезе в армията на систематизираната помощ към все още
незавършилите своята еволюция души, е много специфично ниво. То е необятно и неназовимо, защото се определя от личната характеристика
на Учителя и от задачите, които са му поставени. Символично бихме могли да кажем за тази душа, че тя е отшелник в сърцето на живота. Ученикът - отшелник е форма на подготовка за истинското отшелничество, днес най-често осъществявано чрез отказ от света – монашество, реално
отшелничество (извън света на хората въобще) и т.н. Учителят е отшелник, живеещ сред хората, в цялото многообразие на битието и в същото време
извън него. Потопен, обкръжен от хора и социум, той е в сърцето на всеки човек и проблем, и в същото време е извън тях. Тази вътрешна духовна
дистанция му дава възможността да има трезв, реален поглед върху събитията и следствията от живота. Той наблюдава, без да се изявява,
ръководи, без да се намесва, участва във всички процеси. Това е душата – самотник.
Един от нейните външни белези е овладян физически организъм и съзнателната нагласа за неличностни действия, както и отказ от притежание
на имоти, власт над други души и какъвто и да е вид насилие. Самотата, изразявана на психично ниво най-вече като неудовлетвореност на душата от всичко (което е цел за хората), става постоянно психично ниво на неговото съзнание, вследствие на което се изявява в пълнота Духът в   него. В това ниво връзката Монада – Човек е непрекъсната и извън контрола на ума или желанията. Аурата на такава индивидуалност сияе в жълто-бяло
с много силен и чист блясък. Тази душа вече не е личност, не е форма, не е нищо от материалния свят – тя е индивидуалност (самодостатъчна си
духовна цялост). Нейната цялостна независимост се излъчва и изразява от всичките й действия. Хората обикновено приемат такъв човек като странен, необясним, а не рядко и като аутсайдер. Той поражда респект или отхвърляне с презрение от невежите. Факт, който не оказва никакво влияние над посветения. Той знае и разбира. Затова приема смирено и безпристрастно похвалите и присмеха на хората. И започва да работи за пробуждането им.
Не е нужно те да знаят. Не му е необходимо дори да усещат промените, които предизвиква у тях – важното за него е, че те настъпват.

Разгледахме тези две характерни еволюционни нива на пробудения човек, когато душата му е достигнала високото десето ниво на еманиране, наречено в тази епоха Козирог.
Учителят е . Знак за голямото, макрото, започващо своето развитие още в знака Дева, когато за първи път се проявява стремежът на душата да се смири, за да проникне дълбоко в смисъла на живота. Майката на материалния живот, проявяваща се в Рак и Майката на духовния живот, изявяваща се в Дева, се сливат в едно. Малкият подпис на ученика
, сега е подпис на божествената душа . Съединени в Козирог, те дават “Подписа на Бога” . Единството между Микрото (човека) и Макрото (Духа) е осъществено, макар и в своята начална фаза.
Козирог, отшелникът, няма три неща:
- изявен личностен аспект
- изявена форма
- не притежава нищо на земята, което да го обвързва с нея
Но е придобил три нови качества:
- станал е индивидуалност (космична душа)
- смалил е максимално зависимостта си от физическото тяло
- станал е един от Синовете на Бога.
Когато ученикът тръгне към Ада на душите (материята), той става освободител на формите. Такива на Земята са Орфей, Херакъл и Христос.
Орфей изразява слизането в Ада, за да спасим полярната част от Себе си, активно свързана с материята (душата, жената, Ин аспекта) и чрез която той се е реализирал до ниво Духовна душа. Това е Евридика. Никой не може да еволюира окончателно, докато се влияе от физическата форма – тялото,
живота. Затова Орфей губи своята Евридика. Тя умира окончателно. Той е Свободен и Самотата му става пълна. Херакъл, извисил душата си до Син Божи, слиза в Ада, за да изведе от там Прометей – тоест Духа. Но това не е неговият личен душевен аспект (Евридика), а е пропадналият и окован от материята Небесен Дух. Христос не слиза в Ада за личен проблем, нито за абстрактния символ
на Небесния дух (Прометей), затова извежда от там душите на всички – до праотците на човешкия род. Учителят няма лични отношения с Ада. Този е
върховният аспект на делото му “по чина Мелхиседеков”.

Посочените по-горе три загуби и придобивки са трите глави на кучето Цeрбер. Главите са трите аспекта на човешкото същество, които водят към пределите на смъртта – ада. Влизането в Ада на човешката същност, на тройната стихия на материята (при Христос това са трите Му изкушения
в пустинята от Княза на този свят) изисква постижения, равни на подвиг. Необходимо е да се навлезе внимателно до дъното на собствената същност, да се изгради нейната лична устойчивост. Едва тогава можем да слезем в царството на мрака, заради другите души. Херакъл, ученикът, влиза в Ада, за да отработи собствената си природа и да помогне на един безсмъртен. Орфей слиза, за да извади от там безсмъртната си душа, а Христос - за да освободи всички души, пленени от мрака. Само победилият света може да освободи света, както победилият себе си може да освободи прикования
Промислител – дарителят на огъня на мисълта. И да го върне към нов живот.
Да си припомним думите на Христос: Аз победих света!
Побеждавайки трите аспекта в себе си, Херакъл открива пътя към мястото, където е прикован духът ни – безсмъртният аспект в нас. Приковаването на
титана към скалата в ада е символ на потъналия в плен Дух, който (чрез заблудената душа) не може сам да се освободи от материята. Трябват пратеници от Небето, които да подпомогнат пробудените хора. Както казва и самият Есхил за Прометей в “Трагедии”: Ти си Промислителят!

Траките са знаели, че началото на процеса за освобождаването на душите от Царството на мрака се поставя от тях, а краят - от другия Небесен народ,
който ще роди Омегата – Иисус от рода на хунорите. Цикълът се затваря и змията се оказва права: Няма да умрете, но знае Бог, че ще станете като тях! (Битие, 3:4,5) Затваря се цикълът Алфа (Врата на Живота) в Рак и Омега (Врата на Смъртта) в Козирог. В Козирог съзнанието извършва този велик подвиг – става свръхсъзнание, космична душа. За всички, които успеят.
Пазителят на Ада е куче и това поражда езотеричен въпрос – защо точно куче? Кучето е приятел на човека. Няма ли вече страшни дракони,
диви хали и т.н.?
Когато трите монадични проявления (дух, душа и тяло) в материята деградират до невъзможност да осъзнаят своето собствено поведение, те
стават пазители на собствената си деформирана природа. Така идеята, че човек сам пази себе си от пробуждане и осъзнаване е изразена в кучето
– дресираният пазач на човешкия дом и собственост. Освирепялата от въздействието на тъмната ложа душа защитава собственото си падение.
Цербер е езотерично свързан със звездата Сириус в Голямо куче, което контролира Пътя на душите в нашата Слънчева система. Този факт определя,
че последната победа на ученика става под символа на съзвездие Голямо куче. Но в случая траките имат предвид отрицателните аспекти, наслоени
в душата при нейното пропадане в плътната материя.
Всички Козирози ще срещнат своя еволюирал Козирог, посочващ им Пътя за личен подвиг, но не всички ще се смирят до прозрението за “Божия
дар”. Не всички ще имат своя личен Промисъл.
Животът на душата Козирог не е битие, а отговорност в битието. Отговорност пред собствената си еволюция, ако е ученик и пред Небето - ако е учител. Колебанието унищожава духовните постижения, затова сривът при тях е огромен. Неудовлетворението от живота е характерно за пробудената, но все още неспособна да се контролира и координира със
собствената си душа, личност. Неуспелите пропадат до похотлив Козел или още по-лошо – до свиреп Крокодил, а успелите стават Козирог- Посветеният.
Малцина от тях ще се нарекат и Еднорози.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10444392
Постинги: 2245
Коментари: 12169
Гласове: 32144
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031