Това летене за мен е повече от Хаджа за мюсюлманина…Защото намирам причината за проклятието, не само моето, но и на всички смалени хорица…

Огромна бяла сянка, прекалено добре очертан във въздуха призрак на войник със шлем…

Войник от старо време, може би рицар, но не от тукашните места…Исполин, размахващ счупена, но все така страшна сабя…

Не изпитвам страх, макар че не само великанът, но и всяка котка или плъх могат да ме убият или изядат…

Може би съм дори роб на пеперудата, кой знае…

——————

Страшното разкритие ми дава смелост, но не да се боря или върна предишния си ръст…

Дава ми сили да посрещна злокобните неща, които предстоят…Може би съвсем скоро…