Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 2006 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                        Заключени за любовта

Много хора са се затворили в по-малка или по-голяма степен от съвсем ранна възраст - някои дори още като бебета, други вече като възрастни в резултат на причинени от околните душевни страдания, жестокости, разочарования или телесно насилие.
Когато тези хора не знаят за своята затвореност или не искат да я забележат, те най-често бъркат любовта с милото и нежно поведение и изобщо не се досещат, че не обичат.
Установите ли принадлежността си към тях, особе¬но важно ще бъде да осъзнаете тази затвореност, както и свързаната с нея история. Може би ще почувствате колко е болезнено да не сте в състояние повече да обичате или да не сте наясно какво представлява това.
Тъй като всеки човек се е „заключил" по различни причини, то той се нуждае и от съвсем индивидуални стъпки, за да „преработи" историята си. Първата стъп¬ка е да събудите у себе си желанието отново „да се отворите", за да можете да познаете любовта.
След като сте изпитали такова желание, ще открие¬те много начини и техники, за да се обърнете пак към нея. В моята книга също ще намерите идеи и практически упражнения за тази цел.

Преживяната любов е преживяна истина.

Любовта е (и) път
Пътят на любовта или на сърцето, както го наричат още, е и път на осъзнаването. Неговата цел е да обичаме безрезервно себе си и всичко, което ни заобикаля. Тук се причисляват не само хората, но и цялата природа с всички живи същества, включително и растенията, цялата Вселена, Бог и нещата, с които се заобикаляме. Този път е много органичен, тъй като напълно можем да се отдадем на хода на живота и да не се от¬връщаме от него под каквато и да било форма.
Повечето хора изобщо не вярват в безусловната любов, защото почти не познават някого, който обича, без да поставя условия, и защото самите те - обикновено още отрано - често са се сблъсквали с нейната липса. Други я отхвърлят, защото се боят да останат без възпитателен ресурс или средство за упражняване на власт. В същото време обаче забравят колко болезнено е лишаването от любов лично за тях, тъй като, за да успяват да не обичат другите, те самите трябва да се затворят за нея.
Ако сме избрали онзи път, чийто смисъл е да заобичаме всичко, задачите ни се открояват от само себе си: при всяка среща с неща, към които не сме в състояние да изпитваме положителни чувства, получаваме възможност да разберем по какви скрити причини се отказваме от любовта или (повече) не я допускаме у себе си.
Самооправданието за собствената ни нелюбов също е поучително. Посредством него можем да схванем вътрешната си структура, с която възприемаме света и която ни пречи да обичаме безусловно и трайно.

Да речем, че не храните добри чувства към някого или го лишавате от любовта си, защото го смятате за скъперник. Как биха изглеждали в случая вътрешните ви мотиви?
Вероятно самите вие сте „стиснати", но до момента „успешно" сте потискали това качество у себе си, ето защо сега трябва да отхвърлите другия, който отчетливо го проявява. Или нарочно се показвате великодушен, за да не се „сторите стиснат" на останалите. Може би ще забележите, че и вие разделяте на „добро" и „лошо" всичко, което те правят и не приемате нищо, което не съответства на ценностната ви система. Или ; ще установите, че сте готови да обичате един човек, само когато отговаря на представите ви.
Виждате, че съществуват всякакви възможни основания, за да се затвори човек за любовта. В момента, в който сте разпознали и разгледали причината да не приемате някого, разбирането ви за вас самите и за другите ще се разшири и вие ще схванете урока, който получавате посредством скъперника.
Може да е трябвало да откриете и приемете собственото си скъперничество (без да се вкопчвате в него). Или да се убедите, че всекиму се случва да бъде и „стиснат", и великодушен, или пък да започнете да вниквате, че всяко качество е свързано с определена история, която не познавате.

Когато сте научили урока си, ще сте в състояние да разбирате и приемате себе си и познатите ви алчни хора малко повече и това ще повиши способността ви да обичате. Вие ще успеете да се разкриете за човека срещу вас и да изпитате любов към него, без да „трябва" да го променяте. А тъкмо любовта ви може да го подтикне да стане по-щедър. Така че - раздавайте я великодушно.
Когато не обичате някого и сте готови да се запита¬те защо, ще успявате все по-отчетливо да долавяте кой сте и как реагирате по отношение на хората и заобикалящото ви.
Достигнали целта по този път, ние сме в състояние да обичаме всичко и всички безусловно и да не изключваме никого от любовта си. Тогава ще заемем отново своето място в божествения порядък на нещата.

Много хора никога не намират любовта, защото очакват да се влюбят.

Влюбеността също ли е любов?
Доста хора вярват, че влюбеността е форма на лю¬бовта, тъй като двете състояния и отраженията им върху нас са твърде сходни: изведнъж започваме да възприемаме обкръжението си много по-интензивно и по¬зитивно.
Влюбването води началото си от съвсем друг извор. То избликва от нашата същност, докато източни¬кът на любовта е божествен.
Като непосредствено чувство влюбеността има нещо общо с любовта само дотолкова, доколкото ни подмамва да влизаме в по-близки отношения с други хора и да търсим онова „повече", което всъщност тя представлява.
Влюбеността е енергия, с която разполагаме само отчасти (не можем да се влюбваме всеки ден) и която - провокирана от човек или обект - бихме могли да разбудим у себе си незабавно. За да можем да се влюбим, следва да сме в състояние да се откажем за извес¬тно време да оценяваме другия. Затова някои хора, на които това се удава по-лесно, се влюбват много по-често от останалите.

Влюбеността не е кой знае колко свързана с другия човек. Тя в далеч по-голяма степен осигурява достъп до собствената същност на влюбения, който е като опиянен от самия себе си. И тъкмо затова той се чувства така великолепно.
Ние се влюбваме, когато проектираме положителния образ на своя идеал върху някого, мислейки си, че го обичаме. Същевременно почти не виждаме реално другия човек, защото изобщо не ни е необходимо да се „срещнем", за да можем да се влюбим. Пък и на нас не ни се налага да се разкриваме такива, каквито сме. Това добре пасва на обществените норми, които предразполагат повече към скриване, отколкото към показване на собствената същност. Едва когато влюбеността отслабне или изчезне, започваме да забелязва¬ме какъв е другият в действителност. Ако сме си пра-вили големи илюзии относно него, това особено ни шокира. Вероятно сте чували от приятели или сами сте изричали заключението: „Къде ми бяха очите, когато се влюбих?"
Поговорката: „Любовта заслепява" разкрива точно състоянието на влюбеност. То не е любов, защото лю¬бовта изисква да виждаш другия такъв какъвто е.
Тя е енергия, която винаги е на наше разположение - ние можем да обичаме както всеки ден, така и до края на живота си. Разкриваме й се предварително и я допускаме в живота си.
Влюбеността с течение на времето намалява, а лю¬бовта е сила, която се увеличава, разпростира се върху други хора, същества и неща и отново ни свързва с Бога.
Да си влюбен е важно и прекрасно, но в същото време не бива да изпускаме от очи, че нашата цел е любовта. Много хора никога не я намират, защото очакват да се влюбят.
Но: Няма нищо по-хубаво от това да обичаш!
Впрочем може и да обичаш някого, без отначало да си бил влюбен в него.

Да бъдеш влюбен не е неотменна необходимост за любовта.


Заблуди относно любовта

Следните заблуди относно любовта са широко разпространени:
Заблуда 1. Влюбеността е любов.
Заблуда 2. За да обичаш, отначало трябва да се влюбиш
Заблуда 3. Възможно е да обичаш само един човек
Заблуда 4. Любовта съществува под една определе¬на форма и само тя е истинската
Заблуда 5. Когато поддържаш някаква връзка, обичаш автоматично
Заблуда 6. Любовта се появява изневиделица и се задържа само известно време
Заблуда 7. Когато си отиде, любовта си е отишла завинаги.
Заблуда 8. Любовта не се учи; или можеш да обичаш, или не
Заблуда 9. Любовта или я има, или я няма и ти не можеш да повлияеш на това.
Заблуда 10. Любовта означава да правиш онова, което иска другият.
Заблуда 11. Любовта означава мило отношение.
Заблуда 12. Любовта означава послушание.
Заблуда 13. Когато у другия се събуждат само положителни чувства, това е любов.
Заблуда 14. Добрият секс е любов
Заблуда 15. Мога да обичам само при наличието на партньор
Заблуда 16. Мога да обичам, само ако съм обичан
Заблуда 17. Бих могъл да обичам, само ако се появи истинският партньор
Заблуда 18. Не може да обичаш всекиго

Тези „постулати", възприемани безкритично и служещи като ориентир за повечето от нас, създават погрешни представи за любовта.
Те рисуват картината на едно ограничено и ограничаващо чувство, макар по своята същност любовта да е безгранична. Ето защо е важно да разпознаем тези заблуди, защото те твърде често възпрепятстват търсенето на любовта и отношението към нея и по-скоро ни възпират, отколкото ни тласкат напред.
Какви са най-очевидните послания на тези „постулати"?
1. Любовта се нуждае от определени външни обстоятелства.
Например: Мога да обичам, само когато имам парт¬ньор.
Истината е: Можеш да обичаш всеки човек и колко¬то пожелаеш на брой хора.
2. Любовта се изчерпва.
Например: Може да се обича само един човек.
Истината е: Въпрос на лично развитие е колко на брой хора можеш да обичаш.
3. Нищо не можеш да направиш за любовта.
Например: Любовта се появява изневиделица и се задържа само известно време.
Истината е: Любовта идва, когато се разкрием за нея и остава, докато ние оставаме открити.
4. Да обичаш означава да се държиш по определен начин.
Например: Любовта означава да правиш онова, което иска другият.
Истината е: Любовта не изисква определено поведение, но когато обичаш, възприемаш определени маниери, да речем: аз съм искрен с теб, но не по принуда, а по вътрешна необходимост.
5. Ти вече обичаш, ако...
Например: Любовта означава мило отношение.
Истината е: Когато обичаш, не значи, че трябва да си непременно мил, а да показваш всичките си чувства, не само „положителните".




Гласувай:
3



1. oia - Ще си позволя да направя коментар, с ...
24.09.2015 10:27
Ще си позволя да направя коментар, с риска да разгневя някой, като задам един въпрос: Защо смесвате любовта с обичта--защо ги слагате под общ знаменател ? Колкото и да звучи парадоксално, тези две различни състояния си имат точно определено място в житейския път на индивидите, а за да се знае тяхното място
индивида трябва добре да познава най- напред себе си. Има и още две състояния
сходни, така, че стават общо четири, върху, които може да се прави коментар.
Ще възразите, ами защо не ги напишеш, като ги знаеш. Ще ги напиша, но не тук
и сега. По -бих искала да коментираме сега разликата между любовта и обичта,
защото определено има такава
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14899489
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39056
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава