Блогът на tatiana :: Древните българи, шумер и вавилон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.10.2015 09:00 - Древните българи, шумер и вавилон

Автор: bven Категория: Поезия

Прочетен: 2293 Коментари: 0 Гласове:

Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Макасът е важен знак за всички древни култури и цивилизации. Най-старият „пясъчен часовник" е намерен в Мала Азия VII-VI хил. пр. н. е.). Заслужава внимание фактът, че неговото разпростра нение като руническо писмо обикновено следва геометричния орнамент, като и в двата случая областите, където е открит, са едни и същи. Това е така, защото макасът представлява изображение на Вселената, а нейните тайни вълнуват хилядолетия множество древни племена и народи по света, сред които безспорно са и българите.

Стари митове и сведения за началото на света и Вавилон

Няма в света друг космополитен град-държава, който като Вавилон от дълбока древност да фокусира вниманието на хилядолетната човешка история и цивилизация. Обединявал и разделял множество народи, съграждан и рушен от тях, той като птицата феникс многократно възкръсва от пепелта за нов живот. В религията на племена от различни континенти съществува космогонен мит, които твърди, че някога Земята е изглеждала по
друг начин. Преди появата на сушата навсякъде е бил океанът. В него живеел змей - олицетворение на космическия хаос - първоначалното състояние на света преди възникването на живота. По-късно той се превърнал в символ на цикличните явления, Катастрофа, Потоп и др., които унищожавали почти
всичко съградено преди това. Вавилонски клинописни таблици наричат годината на Потопа „Година на ревящия дракон". В индийската митология се говори за Змея на Световната бездна, който иска да хвърли света в състоянието на първичен хаос.
Веднъж той отвлякъл Земята и се потопил с нея на дъното на Световния океан. Тогава бог Вишну победил змея и отново издигнал Земята на повърхността.
Основен противник на водното чудовище - символ на бедствие, е богът на Слънцето, носител на живота и реда. Често Слънцето се явява като птица, а змеят
като змия. Смята се, че двубоят между тези два символа идва от култовете на Близкия изток,
откъдето след това е пренесен в християнската църква.
Интересното е обаче, че това противопоставяне - между древноегипетския бог на Слънцето Хор (приел образа на сокол) и ревящия змей Сет, е постоянно и неизменно, защото е част от вечния кръговрат във Вселената. Свидетелство затова са и данните, завещани от древността.
Във вавилонската митология първоначално Мардук е богът на Слънцето, който се сражава с Тиамат. По-късно неговото място ще се заеме от сина му Бел.
Вследствие на тези унищожителни за Земята бедствия много често всичко е трябвало да
започва отначало. Катастрофата или Потопът унищожавали не само материалната, но и
духовната култура на човечеството - неговите знания.

Дървото на познанието е важен символ за всички
известни древни народи и цивилизации - шумери,
вавилонци, индийци, келти, китайци и др. Характерно за тях е, че дървото на познанието винаги е свързано с трите символа на бедствието - змей, вода и дърво. И за да се вкуси от плодовете на свещеното дърво, които носят висша мъдрост и свръхестествени познания, трябва да бъде убит
водният змей.

За това как хората са се опитвали да опазят своите
постижения, като ги записвали, разказва и вавилонският историк и жрец Бероз (III в. пр. н. е.). По времето на цар Ксисутрус (десети цар на Вавилон) му се явява бог Кронос. Той му нарежда да напише историята на човечеството и да я зарови в
града на Слънцето Сипар. Ксисутрус трябвало да построи и голям кораб, в който да се качи с
приятели и роднини. Корабът следвало да бъде подготвен и запасен с храна и вода и на него
да бъдат доведени животни и птици от всички видове.
Царят на Вавилон спазил тези указания и успял да се спаси от Потопа. Корабът спрял в една планина в Армения. Едва ли е случайно, че библейският кораб на Ной също спира в Армения - планината Арарат.
След Потопа хората, които оцелели, се връщат във Вавилон, намират скритата история в Сипар, отново основават Вавилон, построяват много други градове и храмове.

Нека кажем няколко думи за Бероз - съвременник на Александър Македонски. Той живял през III в. пр. н. е. и успял да систематизира вавилонската религия и история. Според него бог Бал създал от мрака небето и земята. За да създаде човека, Бал си отрязал главата. От тази кръв, омесена с глина, другите богове оформили човека. През V-VII в. учението на Бероз е особено популярно в Мизия, Тракия и Македония - земи, населявани от древните българи.
Съществуват редица древни сведения, че някога
всички хора са говорили един език. Това твърдение се среща в свещените текстове на Близкия изток, в
Америка, в древния Египет, в ранноиндийски и
будистки текстове, в Библията. Нека отново се позовем на мнението на вавилонския жрец и историк Бероз:
„Разказват, че първите хора се възгордели от силата и величието си, започнали да презират боговете и да
смятат себе си по-горе от тях. Те построили висока
кула на мястото, където се намира Вавилон. Кулата
почти докосвала небесата, когато изведнъж ветровете дошли на помощ на боговете и съборили
съоръжението върху строителите му. Развалините
получили името Бабел. Дотогава хората говорели на
един език, но боговете ги принудили да говорят на
различни наречия."