Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 08:21 - блян за първоучителите в пътя към истината
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 516 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                   Невяна Константинова

Издателство ХРИКЕР – 2000


Посвещавам на Михаил, Виктор,
Нели и Звездомир
и в памет на леля ми Стефка

Родил се “сам върху сърцето на Земята”, както прекрасно е казал поетът Салваторе Куазимодо, всеки човек може в самота и тишина, въпреки грохот и крясък около ушите си, да усеща знаците за развитието на своята душа – степените на вътрешно извисяване. Точно това вътрешно извисяване – може да се нарече и вглъбяване – е онова одухотворяване на материята, което бавно и постепенно ни води от едно към друго вътрешно стъпало на Посвещението. Не само че може човек да прави това, но е и длъжен, защото отвеки веков повелята на Времето е да се действа в мига, в името на еволюцията на цялото човечество. Ще спомена само няколко имена: Орфей, Иисус Христос, св. св. Кирил и Методий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Моцарт, Гьоте, Виктор Юго, Левски, Айнщайн, Джон Атанасов...
Преди няколко години разбрах, че като човек (ин-диви-дуал-ност, божествена същност, развиваща се двойствено – с избор между добро и зло) в определени мигове преминавам постепенно по вътрешната си невидима стълба, от стъпало към стъпало, все по-нагоре или ...по-навътре. Успея ли да усвоя неизменния си пореден житейски урок, в мига усещам как ми олеква и с вътрешен взор разбирам нивото си – по цифрите от 1 до 9. Мигновено съм постигнала нулата, кръглата или сферична същност, центрирана само във вътрешния Аз. Ала след това веднага сгреша в нещо и се появява нова доста по-голяма трудност от най-неочакван вид и именно тя приковава вниманието ми. Разбрах, че при всяка поредна грешка постоянно ми се налага да обединявам вътрешното и външното, да действам искрено и с обич, да оставам вярна на своята същност.

Осъзнато първоначално като единично състояние, това странно нещо започна да се повтаря при нови доста по-различни обстоятелства и се превърна в поредица от мигове за вътрешно центриране. И всеки миг пак бях длъжна да постигам цялостност във все по-нова и по-различна вътрешна и външна среда. Търсех причините за всяко изменение, разсъждавах постоянно, подчинявах ежедневието си на най-същественото, което трябваше да върша, като всеки, който се случваше да бъде до мене, винаги имаше предимство. Защото животът ми, освен с петчленното ми семейство, е свързан и с приятели, с които през последните години се наложи постоянно да работя като преводачка.

Върховни мигове на блаженство! – към тях човек се стреми, заради тях страда, за да изживява своето вътрешно сливане с другия човек, а чрез него – с цялата Вселена... И то само – за да може да работи сред хората и за хората... Защото всеки от нас, родените на земята човеци, е мъничък атом от огромния Вселенски човек. Науката вече доказва това... А цифрите и буквите имат две предназначения – да можеш да поддържаш ред и хармония във вътрешната си вселена и да бъдеш във връзка с другите вселени – на всеки човек край тебе... Затова живеем в семейства – да работим с обич в името на Живота и за развитието на цялостния Човек...
Писаната история е доста пестелива и пристрастна, за да спомене имената на всички хора, на които се дължи досегашният духовен и материален напредък на човечеството. А и дали е нужно?... Засега все още тя предпочита войните и насилието. Явно прангите на този вид традиции са толкова здрави, че човешкото сърце трудно може да се изтръгва от тях. Ала открай време това е било възможно. Но в края на нашия ХХ апокалиптичен век това изтръгване става належаща необходимост... Имам усета, че времето изисква сега отделният човек да спасява Живота в цялата вселена – чрез постоянната работа вътре в себе си, индивидуално, в самота... Чрез одухотворяването на материята...

Убедена съм, че ако оставаме верни на своята дълбочинна същност, постигаме съзвучие с Духовната космична вълна на времето ни. Водени от интуицията, можем да работим вдъхновено, постоянно и без умора. Неслучайно в България идва знанието в школата на Ваклуш “Път на Мъдростта”. А и колко други школи има!... Най-различни духовни учения от други страни се появиха в страната ни, за да ни помогнат само да преоткрием себе си и да тръгнем единствено по своя вътрешен път. Както някога богомилите носели езотерични знания към Западна Европа, така сега тези знания отново се връщат към нас. Но работата е индивидуална, всеки сам носи отговорност за всичко...
Единението между вътрешната вселена и външната вселена е състояние, при което усещам, че съм точка на контакт между минало и бъдеще, място на сливане на народ с индивидуална съдба. Една броеница от мигове, в които разбирам защо съм родена на Земята и действам, за да постигам цели, които смятам за най-добри. Това не е е ли онова сакрално знание, живецът на предаваните вътрешно на човека истини, когато той е готов? Съвременни учени говорят за сакралната психология. А за обикновения човек това е Божият промисъл...
Чрез близките си и приятелите си усетих през последните години много знаци. Благодарна съм им от все сърце. Но голяма част от тези знаци може би ще бъдат полезни и на други непознати за мене българи.
* * *
Преди няколко години, в един чудесен пролетен ден, от почти чистото синьо небе се пророниха капчици дъжд над моя любим квартал “Банишора”. Забързах към тролейбусната спирка на ул. “Опълченска”, но ръцете ми с жест на благодарност обърнаха сякаш сами длани нагоре: “Дъжд, дъжд, благодатен пролетен дъжд!” Да, българинът произнася тази дума като “дъш”, почти с придихателно и удължено “ш”. И това е древна старобългарска или старославянска дума, не зная точно. Но тя е съществувала в езика ни и преди векове. И човек, където и да се намира, на родния си език изговаря такива свидни думи като “дъжд”. Особено във вътрешна молитва при суша или с радост от получена от Природата благодат... Прокудени далеч от родина, колко ли богомили по Средна и Западна Европа през Ранното Средновековие произнасяли често тази дума, та тя впоследствие, след няколко века, да стане “душ” за приспособлението, което в баните в домовете ни прави изкуствения дъжд!?... Българската гласна “ъ” не може да излезе от гърлото, например, на някой французин и затова в географски и собствени имена тя се изписва чрез съответните латински букви за “а”, “у”, дори чрез “и” или “ьо”. И случаят с “дъжд-душ” в онази пролетна утрин проблясна светкавично в душата ми и ме изпълни с тиха светла радост...
По същото време пак случайно прочетох една чудесна статия от Кирил Христов за българския език и за близостта, която гласната “ъ” създава между нашия и английския език. Веднага разбрах смисъла на този знак. Словото е съзидателно и гради нови вселени. Вибрациите на отделните гласни звукове са реално проявление и на човешките психично-физиологични състояния. А - Е - И - О - У - Ъ. Произнесени продължително, те съграждат в пространството между устните и гърлото ни една вътрешна стълбица – от най-външно към най-вътрешно учленяване. В много малко езици се среща гласната “ъ”. За нас, българите, тя е чудесен ключ за свързване с висшите йерархии. Докато французинът ще произнесе едно странно за нас средно между “е! - е! - е!” и “ьо! - ьо! - ьо!”, за да си спомни нещо забравено в потока на говора, сякаш то да кацне на върха на езика му, българинът просто хъка-мъка - и се сеща. Та това “ъ! - ъ!” е онази вътрешна връзка с невидимите йерархии, която ни помага в най-труден миг да излезем от заплетена ситуация. И то само поради това, че се произнася най-близо до гръбначния стълб – основния канал за протичане на енергиите между Небето и Земята – или невидимия свят кивот. Но защо тази гласна свързва българския и английския език? – България и Англия, намиращи се в двата противоположни края на Европа, са малки по територия държави в сравнение с двата колоса Русия и Америка. Но и двата езика, българският на българите и английският на англичаните, са станали по някакъв начин в миналите исторически времена основа на езиците на двете противопоставени в нашия век велики сили – СССР и САЩ. Но чрез развитието на технологиите в целия свят безспорно най-разпространен сега е английският език. И ако на нашия роден език през последните десетилетия се получава много интересна информация, която би представлявала интерес и за други хора по земното кълбо, естествено е това ново знание да бъде предавано на език, който има същите енергийни възможности от фонетична гледна точка.

Това не е ли някакво своеобразно единение в рамките на стария континент Европа? Така можем да разберем и смисъла на стремежа сред българите да учат сега този език...
Човекът е бил и винаги ще бъде свързан с цялото човечество. И исторически, и конкретно – всеки миг, въпреки бариерата на родния език. Колко много случаи има в историята на науката и техниката – едно и също научно откритие или изобретение да се прави или подготвя едновременно от две, три или повече умни глави в различни точки на земното кълбо! Световното развитие на духовността (чрез религия и изкуство, чрез наука и техника) е постепенно, последователно и единно. Готово ли е човечеството за нещо ново в науката, появяват се и изобретателите... Реалните плодове говорят сами за животворящата основа – Словото – и за истинските духовни причини, които се усещат като порив дълбоко в душата. Получава се вътрешен синтез на индивидуалния опит и съдбата на цялото човечество. А в думите на конкретните езици се оформя смисълът на постоянно изливащото се Слово...
продължава


Тагове:   Англия,   човек,


Гласувай:
10
0



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
21.05 08:07
Много стойностно откровение на човешката духовност се усеща в тези редове, а това предизвиква радост и съпричастност с написаното.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7705623
Постинги: 1558
Коментари: 11354
Гласове: 27420
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол