Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2017 08:21 - блян за първоучителите в пътя към истината
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1317 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                   Невяна Константинова

Издателство ХРИКЕР – 2000


Посвещавам на Михаил, Виктор,
Нели и Звездомир
и в памет на леля ми Стефка

Родил се “сам върху сърцето на Земята”, както прекрасно е казал поетът Салваторе Куазимодо, всеки човек може в самота и тишина, въпреки грохот и крясък около ушите си, да усеща знаците за развитието на своята душа – степените на вътрешно извисяване. Точно това вътрешно извисяване – може да се нарече и вглъбяване – е онова одухотворяване на материята, което бавно и постепенно ни води от едно към друго вътрешно стъпало на Посвещението. Не само че може човек да прави това, но е и длъжен, защото отвеки веков повелята на Времето е да се действа в мига, в името на еволюцията на цялото човечество. Ще спомена само няколко имена: Орфей, Иисус Христос, св. св. Кирил и Методий, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Моцарт, Гьоте, Виктор Юго, Левски, Айнщайн, Джон Атанасов...
Преди няколко години разбрах, че като човек (ин-диви-дуал-ност, божествена същност, развиваща се двойствено – с избор между добро и зло) в определени мигове преминавам постепенно по вътрешната си невидима стълба, от стъпало към стъпало, все по-нагоре или ...по-навътре. Успея ли да усвоя неизменния си пореден житейски урок, в мига усещам как ми олеква и с вътрешен взор разбирам нивото си – по цифрите от 1 до 9. Мигновено съм постигнала нулата, кръглата или сферична същност, центрирана само във вътрешния Аз. Ала след това веднага сгреша в нещо и се появява нова доста по-голяма трудност от най-неочакван вид и именно тя приковава вниманието ми. Разбрах, че при всяка поредна грешка постоянно ми се налага да обединявам вътрешното и външното, да действам искрено и с обич, да оставам вярна на своята същност.

Осъзнато първоначално като единично състояние, това странно нещо започна да се повтаря при нови доста по-различни обстоятелства и се превърна в поредица от мигове за вътрешно центриране. И всеки миг пак бях длъжна да постигам цялостност във все по-нова и по-различна вътрешна и външна среда. Търсех причините за всяко изменение, разсъждавах постоянно, подчинявах ежедневието си на най-същественото, което трябваше да върша, като всеки, който се случваше да бъде до мене, винаги имаше предимство. Защото животът ми, освен с петчленното ми семейство, е свързан и с приятели, с които през последните години се наложи постоянно да работя като преводачка.

Върховни мигове на блаженство! – към тях човек се стреми, заради тях страда, за да изживява своето вътрешно сливане с другия човек, а чрез него – с цялата Вселена... И то само – за да може да работи сред хората и за хората... Защото всеки от нас, родените на земята човеци, е мъничък атом от огромния Вселенски човек. Науката вече доказва това... А цифрите и буквите имат две предназначения – да можеш да поддържаш ред и хармония във вътрешната си вселена и да бъдеш във връзка с другите вселени – на всеки човек край тебе... Затова живеем в семейства – да работим с обич в името на Живота и за развитието на цялостния Човек...
Писаната история е доста пестелива и пристрастна, за да спомене имената на всички хора, на които се дължи досегашният духовен и материален напредък на човечеството. А и дали е нужно?... Засега все още тя предпочита войните и насилието. Явно прангите на този вид традиции са толкова здрави, че човешкото сърце трудно може да се изтръгва от тях. Ала открай време това е било възможно. Но в края на нашия ХХ апокалиптичен век това изтръгване става належаща необходимост... Имам усета, че времето изисква сега отделният човек да спасява Живота в цялата вселена – чрез постоянната работа вътре в себе си, индивидуално, в самота... Чрез одухотворяването на материята...

Убедена съм, че ако оставаме верни на своята дълбочинна същност, постигаме съзвучие с Духовната космична вълна на времето ни. Водени от интуицията, можем да работим вдъхновено, постоянно и без умора. Неслучайно в България идва знанието в школата на Ваклуш “Път на Мъдростта”. А и колко други школи има!... Най-различни духовни учения от други страни се появиха в страната ни, за да ни помогнат само да преоткрием себе си и да тръгнем единствено по своя вътрешен път. Както някога богомилите носели езотерични знания към Западна Европа, така сега тези знания отново се връщат към нас. Но работата е индивидуална, всеки сам носи отговорност за всичко...
Единението между вътрешната вселена и външната вселена е състояние, при което усещам, че съм точка на контакт между минало и бъдеще, място на сливане на народ с индивидуална съдба. Една броеница от мигове, в които разбирам защо съм родена на Земята и действам, за да постигам цели, които смятам за най-добри. Това не е е ли онова сакрално знание, живецът на предаваните вътрешно на човека истини, когато той е готов? Съвременни учени говорят за сакралната психология. А за обикновения човек това е Божият промисъл...
Чрез близките си и приятелите си усетих през последните години много знаци. Благодарна съм им от все сърце. Но голяма част от тези знаци може би ще бъдат полезни и на други непознати за мене българи.
* * *
Преди няколко години, в един чудесен пролетен ден, от почти чистото синьо небе се пророниха капчици дъжд над моя любим квартал “Банишора”. Забързах към тролейбусната спирка на ул. “Опълченска”, но ръцете ми с жест на благодарност обърнаха сякаш сами длани нагоре: “Дъжд, дъжд, благодатен пролетен дъжд!” Да, българинът произнася тази дума като “дъш”, почти с придихателно и удължено “ш”. И това е древна старобългарска или старославянска дума, не зная точно. Но тя е съществувала в езика ни и преди векове. И човек, където и да се намира, на родния си език изговаря такива свидни думи като “дъжд”. Особено във вътрешна молитва при суша или с радост от получена от Природата благодат... Прокудени далеч от родина, колко ли богомили по Средна и Западна Европа през Ранното Средновековие произнасяли често тази дума, та тя впоследствие, след няколко века, да стане “душ” за приспособлението, което в баните в домовете ни прави изкуствения дъжд!?... Българската гласна “ъ” не може да излезе от гърлото, например, на някой французин и затова в географски и собствени имена тя се изписва чрез съответните латински букви за “а”, “у”, дори чрез “и” или “ьо”. И случаят с “дъжд-душ” в онази пролетна утрин проблясна светкавично в душата ми и ме изпълни с тиха светла радост...
По същото време пак случайно прочетох една чудесна статия от Кирил Христов за българския език и за близостта, която гласната “ъ” създава между нашия и английския език. Веднага разбрах смисъла на този знак. Словото е съзидателно и гради нови вселени. Вибрациите на отделните гласни звукове са реално проявление и на човешките психично-физиологични състояния. А - Е - И - О - У - Ъ. Произнесени продължително, те съграждат в пространството между устните и гърлото ни една вътрешна стълбица – от най-външно към най-вътрешно учленяване. В много малко езици се среща гласната “ъ”. За нас, българите, тя е чудесен ключ за свързване с висшите йерархии. Докато французинът ще произнесе едно странно за нас средно между “е! - е! - е!” и “ьо! - ьо! - ьо!”, за да си спомни нещо забравено в потока на говора, сякаш то да кацне на върха на езика му, българинът просто хъка-мъка - и се сеща. Та това “ъ! - ъ!” е онази вътрешна връзка с невидимите йерархии, която ни помага в най-труден миг да излезем от заплетена ситуация. И то само поради това, че се произнася най-близо до гръбначния стълб – основния канал за протичане на енергиите между Небето и Земята – или невидимия свят кивот. Но защо тази гласна свързва българския и английския език? – България и Англия, намиращи се в двата противоположни края на Европа, са малки по територия държави в сравнение с двата колоса Русия и Америка. Но и двата езика, българският на българите и английският на англичаните, са станали по някакъв начин в миналите исторически времена основа на езиците на двете противопоставени в нашия век велики сили – СССР и САЩ. Но чрез развитието на технологиите в целия свят безспорно най-разпространен сега е английският език. И ако на нашия роден език през последните десетилетия се получава много интересна информация, която би представлявала интерес и за други хора по земното кълбо, естествено е това ново знание да бъде предавано на език, който има същите енергийни възможности от фонетична гледна точка.

Това не е ли някакво своеобразно единение в рамките на стария континент Европа? Така можем да разберем и смисъла на стремежа сред българите да учат сега този език...
Човекът е бил и винаги ще бъде свързан с цялото човечество. И исторически, и конкретно – всеки миг, въпреки бариерата на родния език. Колко много случаи има в историята на науката и техниката – едно и също научно откритие или изобретение да се прави или подготвя едновременно от две, три или повече умни глави в различни точки на земното кълбо! Световното развитие на духовността (чрез религия и изкуство, чрез наука и техника) е постепенно, последователно и единно. Готово ли е човечеството за нещо ново в науката, появяват се и изобретателите... Реалните плодове говорят сами за животворящата основа – Словото – и за истинските духовни причини, които се усещат като порив дълбоко в душата. Получава се вътрешен синтез на индивидуалния опит и съдбата на цялото човечество. А в думите на конкретните езици се оформя смисълът на постоянно изливащото се Слово...
продължава


Тагове:   Англия,   човек,


Гласувай:
10



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
21.05.2017 08:07
Много стойностно откровение на човешката духовност се усеща в тези редове, а това предизвиква радост и съпричастност с написаното.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14869663
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава