В очите ти виждам дъжд
и не познавам правилното ударение
върху есента –
може да боли
може да е безразлично
когато си послание
без адрес
почеркът
не е писмо
между мен и времето
в което те срещам.
Сега, в този момент,
аз чета моето мълчание
а ти ме измисляш.
Ако се колебаеш
нека ти подскажа -
никога не си ме сънувал
а аз не съм държала ръката ти.

размисли ме..

ако да четеш спомените си, когато ги имаш, е житейски опит, то да четеш мълчанието си е прага на мъдростта :-)
и всички започват да те измислят :-)))