Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04 18:30 - ХРИСТАКИ ПАВЛОВИЧ - УЧИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 731 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

image

 

Христаки Павлович е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на XIX век., един от най-изтъкнатите български възрожденски учители, писатели и книгоиздатели в поробена България.  . "Роден съм в Дупница през 1804 година и се уменувам Христаки Павлович - Дупничанин..." Той има основание за гордост. Името Ду̀пница идва от отстаро българското дуб, „дъб“ и е селище от каменната епоха, през древността се е оформило като тракийския град Германея. В града и околностите има следи от тракийска култура, некрополи (могили), останки от римска гробница, старинна крепост, средновековни църкви и стара часовникова кула, През 1499 година рицарят Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“ - по данни на Уикипедия. . Израства в заможно за времето си семейство. Но първите две деца на родителите му Павел и Мария умират преждевременно, затова когато Христаки е на път да се роди, баща му се обрича пред бог, че ако детето е мъжко, ще го даде да служи на Свети Иван Рилски. За щастие, детето Христо се ражда живо и здраво и след време баща му изпраща сина си в Рилската Света Обител. . image . На снимката: Старинната Часовникова кула от 1792 година, край която наблизо през 1804 година се е родил Христаки Павлович - Дупничанин. Източник: ДА Архиви. . Там добродушният и благ старец отец Йосиф става негов духовен баща на Христаки, който приема . В манастира става рософор под името Хрисант, а по късно белец - под името Христаки. Младежът не се задоволява само с образованието, получено от отец Йосиф. Манастирските братя през 1825 г.с готовност изпращат Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам.  След тригодишно обучение, Христаки продължава образованието си в Сер при по-учения и по-прочут даскал Аргириадис, където остава две години (1828 - 1830 г.). В процеса на обучение, основно изучава славянските и елински езици. По този начин получава едно солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело. Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръща в Рилския манастир.   Не след дълго в манастира идват на поклонение свищовски първенци, които след като се запознават с младия Христаки, оценяват неговите качества и му предлагат да стане учител в Свищов. Така през 1831 г., с благословията на духовния си баща отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов, където е радостно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикват заради високата му образованост, благия характер и хубавото му пеене в църквата. Веднага с идването си, в долната махала на града Христаки основава първото българско славяно-елинско училище с две степени. В първата степен децата се учат да четат и пишат, а в по-висшата Павлович преподава граматика по учебника на Мразович, аритметика, българска история, риторика и логика на български език. В училището е въведен взаимоучителния метод на организация. .   imageРилският манастир. Източник: Православието .   Христаки Павлович се проявява и като добър преводач . По сведения на вестник Нова зора" Христаки Павлович подготвя почвата за утвърждаване на аритметиката като основен предмет и отваря вратата за по-сложни учебници от чужди автори. Такъв е случаят с преводния руски учебник на А. Малинин и К. Бурянин, чието второ издание на български пуска утвърдената вече „книжарница на Христо Г. Данов с клонове в Пловдив, Русчук, Солун”. Христаки Павлович е преводач на първото издание (1875 г.), наречено „Числителница” и така препоръчва помагалото - “Предлаганото от г-на А. Малинин и г-на К. Бурянин, е въведено като учебник във всичките русски гимназии".  Това е нов принос на Павлочич в Елино-българските училища, които са сходни със западноевропейските от епохата на Ренесанса по интереса към класическото културно наследство, светското съдържание на образованието и прилагането на нови методи на обучение, които развиват активност и самостоятелност в мисленето на учениците.  Този тип училища са мостът от схоластичното средновековно религиозно образование към светското училище на Новото време. В края на 20-те и началото на 30-те години на XIX век „Преображенското” свищовско училище, в което преподават Емануил Васкидович и Неофит Бозвели и училището на Христаки Павлович се освобождават от гръцкото влияние. В тях са застъпени още разнообразни образователни предмети, преподавани на български език. Свидетелство и нов елемент в тях са учебниците „Славянобългарское детеводство” в пет части, съставено от Емануил Васкидович и Неофит Бозвели, а „Аритметика” (1833 г.) „Кратка българска история”, към която е приложен „Разговорник греко-болгарский” (1835 г.) и „Граматика славянобългарска” на Христаки Павлович. В „Писменник” (1833 г.) той убедително мотивира нуждата от новобългарски училища за девойките. 

В тези училища се образоват много от бъдещите строители и държавници на нова България - Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други. Христаки не спира своята дейност, той поддържа тесни отношения с другите образовани негови съвременници – Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Стоян Чалъков, които високо ценят дейността му. Като светски училища с използване на взаимоучителния метод на обучение в началната степен и с преподаване на български език, както и с подготвяне на необходимите български учебници, тези училища придобиват черти на учебни заведения от нов български тип.  .
Борба за духовна независимост .
imageПо това време и българското духовенство започва да се пробужда и да мисли за своето народно просвещение. В черквите в Свищов гръцкия език е въведен само в Преображенската черква, и то само в дясната страна, а в лявата си остава славянския език. През 1845 г. Гръцката Патриаршия издава разпореждане, с което поставя училищата изцяло във властта на местните гръцки архиереи, които единствено имат право да назначават учители. 
Българите се опълчват, защитавайки правото организационно училище да бъде подчинено само на българските общини и училищни настоятелства, които осигуряват издръжката му. От този момент борбата за училището тясно се преплита с борбата за национална църква. За изгонването на гръцките владици особен принос има Емануил Васкидович, а за съзнанието на свищовските жители - Христаки Павлович с издаването на своя „Царственик или история болгарская”, която е осъвременен препис на Паисиевата творба. Според издание Българи при съставянето на "Царственик"-а (1844), Павлович не преписва дословно съществуващите дотогава осем преписа на Паисиевата творба, а систематизирано и ясно излага българската история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази, за да очертае ясната връзка помежду им. На корицата описва съдържанието така: "Царственик или История болгарская, която учи от где са болгаре произшли, како са кралевствовали, како же царствовали, како царство свое погубили и под иго попаднали. Из Мавробира латинското, Барония, Йоана Зонаря, Буефира французкаго, Теофана греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрано. Издание первое. У Будиму, 1844”. .   Това е най-важното съчинение на Христаки Павлович и е първи учебник по История . В нея е отделено и специално място на националната символика - лъвът, като древен символ на българите. Това е направено в глава III, озаглавена „Знамение на болгарских хоругвах”. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб. Той представлява обърнат на дясно изправен, коронован лъв върху италиански щит. „Стематографията” на Христофор Жефарович и „Царственикът” на Христаки Павлович се превръщат в единствен извор за националната ни символика в периода на национално-освободителните борби от втората половина на ХIХ в. Лъвските изображения са постоянен мотив в знамената и печатите на различните революциони организации. За кратко време „Царственикът” се разпространява между хората и в училищата. Всеки, който може да чете се снабдява с книгата и я учи наизуст, за да я разказва на тези, които не могат да четат.  .

ЦАРСТВЕННИКЪ или ИСТОРIЯ БОЛГАРСКАЯ, която учи отъ где са Болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго попадналиизъ Мавробира Латинскаго, Баронiя, Iоанна Зонаря, Буефира Французского, Теофана Греческаго, Светого Евтимiя Терновскаго, Светаго Димитрiя Ростовскаго и другихъ летописцевъ собрана.ИЗДАНIЕ ПЕРВОЕ, Bolgarische Geschichte. У БУДИМУ, Писмены Кр. Свеучилишта Пештанскогъ, 1844./https://www.slaveikov.bg/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/95992/book/
 
Не по-малко значение имат и другите издадени от него съчинения, по-известни са: . • Аритметика или научна числителница – изд. Белград 1833 г. 
• Греко-български разговорник – изд. Белград 1835 г. 
• Общополезен Писмовник - изд. Белград 1835 г. 
• Месецослов - изд. Белград 1835 г. 
• Първа българска граматика – изд.Бдин 1836 г. 
• Канон молебен и прочие – изд. Букурещ 1841 г. 
• Изгубено дете (превод от гръцки на български) – изд. Бдин 1844 г. 
• Граматика славяно-българска – изд. Белград 1845 
• География или землеописание в ръкопис 
.   Писането и издаването на толкова книги в тези тежки години на гонения от страна на гръцките фанариоти, е било равносилно на подвиг. Неговите произведения имат значение не само със своето съдържание, а и с въздействието върху българската обществена мисъл. Неговата цел е била Историята на Паисий да бъде предложена в една по-лесно усвояема и подредена форма на учениците и на българското общество. Той е истински последовател на Паисиевото дело за национално самозапазване и духовно издигане. Не по-малко значение има неговата дейност и съчиненията му за нравствено възпитание на народа ни. При всички неблагоприятни за делото му условия, Христаки Павлович успя да изгради светъл паметник със своите съчинения. . На 03.12.1833 г. Христаки Павлович се венчава за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия, която също е образована и грамотна за времето си жена. Имат осем деца, едно от тях е достойният им потомък Николай Х. Павлович, художникът, дал име на Българската рисувателна академия.
През 1848 година в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразява и Христаки Павлович. Младият и силен организъм се бори 16 дни. На 21 юли 1848 г., на 44 годишна възраст умира, сразен от тази епидемия. Младата вдовица още на следващата 1849 година, безутешна в скръбта си също умира. . Христаки Павлович влага всичките си сили и дарования в служба на своето Отечество. За много късо време, само 17 години между 1831 и 1848 година, той начертава нови пътища за развитие в образованието и обществото, по които трябва да се върви, за да бъде България това, което е днес.  . image . Паметник на Христаки Пвлович. За Уикипедия, автор: Йордан Кацаров . Публикация: Николай Увалиев Ползвани данни от Форум Паисий Хелендарски (с присъствието и на автора на публикацията Н.У.)

Издание Българи, вестник Нова зора  и Уикипедия. 

  .копие от http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:343082



Гласувай:
11
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8789942
Постинги: 1919
Коментари: 11536
Гласове: 29275
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031