Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2018 08:12 - кайлас - градът на светлината /2
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

-Той е бъдещата енергия на човечеството.
Замислям се. Това е невероятно. Светлината е неземна, а като
гледам камъка, всичко вибрира в мен. Имам чуство, че се
въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за да си
отдъхна. Учителят полага ръка върху рамото ми и ме повежда
към вратата. Прекосяваме голямата светла зала. Някъде в
дъното се вижда каменен саркофаг.
- Тук се съхраняват скрижалите за създаване на човешката
цивилизация - чува се гласа на Абраам Хатми и наново ме
повежда.
Пред нас се изпречва друга врата.
- Това е входът на Градът на Светлината- продължава той.- Да
влизаме! Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде
интересно.
- Да.
Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни
жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и
спокойствието. Величавите монументи, които се издигат като
ограмни великани, сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и
се обичайте!”
Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.
- Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, който бълва
лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от
нечистите ви мисли и деяния.
5
“Колко е прав, Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка-
Земята и я натровихме. Всичко бълва тиня и отровни
изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари,
наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става
на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия.
Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва
да бушува. И вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове,
защото тръгнахме срещу нея. Съсипваме я, а искаме да ни
върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със
същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с
чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече
въздухът не ни е достатъчен. Бракониери бълват своите
отровни стрели и като всевластни господари вземат това, що
принадлежи на природата и хората.
А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.
- Хайде, Мария- подканя ме той. Има какво да видиш и да
научиш.
Вратата, както винаги се отваря сама и ние тръгваме по
безкрайния коридор с много, много светлина. На фона на
светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват
коридора и изчезват, сякаш се стопяват.
- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го
наруши и да влезе в него.
Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани
адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал
6
гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в
себе си, превърнал ги е в съвкупност и това му е помогнало да
си създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може да
се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да
се разруши и наново да се сътвори. Владее опитността на
материализацията и дематериализацията. Това значи, да се
превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и плът.
Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между
молекулите и атомите, а при духа разреждане, или рехавост
между тях.
Замислям се за живота на земята. Човекът е преминал през
хилядите светове и култури. Променил се е до неузнаваемост.
А причината за неговата промяна е времето и неговият разум.
Гради, руши, нови времена, нови култури, а с тях и нови хора.
И така, във вечността, до безкрая. Ето ни нас, съвременните
хора. Какво сме всъщност? В момента повече рушим,
отколкото градим. И какво ще остане от нашата земя, тогава?
Една пустееща, без жизнени сили и липса на енергия планета.
Но все пак, още имаме разума. Дали пък, той няма да ни
помогне да видим истинската си същност? Та ние сме
създадени да градим своя живот и живота на нашите деца. Ние
сме техните родители, които трябва да ги научат да живеят
разумно. А какъв пример им даваме всъщност? Изчезна от нас
доброто и любовта, остана само злото.
– Липсва хармонията и разбирателството във вашите домове-
прекъсва ме Учителят. Остана само агресията. А като
допълнение е масовата психоза, която ви се предлага от
7
медиите, радиото, телевизията. Дали вече можете да гледате
един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна
порнография - разголени и разплути тела, извратен секс,
проституция и кражби. По-страшно от Вавилон и разрушената
Вавилонска кула. Вие, сами си рушите кулата на живота.
Тялото ми наново вибрира с реактивна скорост от мисълта,
какво правим от себе си и как нарушаваме хармонията на
нашата планета! Живеем в непрекъснат стрес и хаос, и затова
боледуваме. Това е нашето време.
А тук, на Кайлас, цари спокойствие и хармония. Там, където
има хармония, има много светлина.


Тагове:   кайлас,   адепт,   скрижали,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10566971
Постинги: 2261
Коментари: 12216
Гласове: 32352
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031