Бедността не е порок, а урок!                         
Кой постъпва честно,
не живее лесно.

Глух, но послушен!
Сит търбух
за наука глух.

Творчески стаж
Наметнал пушка
на гола гушка.

Похвално слово

До кога в страната ни бащина
ще вилнее тая страшна простащина


Простакът е кремък- корав и могъщ,
Простакът е демон без лик, весдесъщ
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.
Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
Защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път
Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви
За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт
По страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.

докато всеки гледа само в своята паничка и там все още има трохичка.
А после?

стотици години с промивани мозъци от агресори, ламтящи за земята ни! Нямат спиране, а на нас отнеха вярата, че можев да се възродим. Сега не живеем, а вегетираме - с жълти стотинки, броим дните, а когато някой надигне глас - хиляди се нахвърлят върху му.
Това ли остана от заветите на героите, дали кръвта си ,за да живеем днес?!
Отговор сигурно има - но той спи някъде дълбоко в нас...