Постинг
09.08.2018 06:29 -
Обрати- *
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1083 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2018 20:27
Прочетен: 1083 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 09.08.2018 20:27
И замълчах...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.
Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.
Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...
Намерих му цаката как да боря Путин
Снимки от любимия Балкан през май
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Снимки от любимия Балкан през май
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Каква метафорична красота струи, надмогваща душевната рана. Жива и здрава да си, все така да ни радваш, мила.
цитирайЕха, колко е силно... а най-много ми харесва, че въпреки тъгата, остава отворена врата за надеждата...
Поздрави, Ели!
цитирайПоздрави, Ели!
Благодаря ви за красивия прочит и за проявения усет!
Добри и щедри дни!
цитирайДобри и щедри дни!
Прекрасно! Падаме, но се изправяме и отново сме на път! Вали надежда... -Това е истински живот, Ели!
цитирайНадеждата е важна- тя ни крепи,
чрез нея преосмисляме света!
цитирайчрез нея преосмисляме света!